Решение по дело №4194/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260024
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120204194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

№260024                                                13.01.2021г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На девети декември                                                               година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4194 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „...” ЕООД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. ...N«103, представлявано от ...със Сл. номер на НАП ********** - управител против Наказателно постановление № 532581-F562074/19.08.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномошен процесуален представител. Поддържа жалбата, не сочи доказателства. Моли НП да бъде отменено. Прави искане за разноски, в размер на 100 лева.

За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка по спазване на данъчното законодателство от служители ТД НАП Бургас на 29.07.2020г. в 10:10 ч., в търговски обект - биомагазин, находящ се в гр. Бургас, ул. ... № 65, стопанисван от „...” ЕООД с ЕИК: ... проверяващите установили, че от разпечатан дневен „х” отчет с №0029824/29.07.2020г., посоченият адрес на търговския обект е гр. Бургас, ул. „...” №6, като същият не кореспондирал с фактическия адрес на търговския обект - гр. Бургас, ул. „...” №65. В търговския обект, имало монтирано и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: „Eltrade АЗ KL”, с инд. № ED308195 и фискална памет № 44308195. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0047137/29.07.2020г.

АУАН бил съставен на 30.07.2020 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл. 26, ал.1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите, изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал.1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС му наложил имуществена санкция, в размер на 500 лева..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ гласи: «Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:...наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ".

Нарушението, извършено от жалбоподателя се състои в неточно посочване на адреса на търговкия обект, който не е в съответстие със седалището на фирмата – жалбоподател.

Наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение под материалната норма на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Правилно на жалбоподателя е било наложено наказание, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС наказание, което е ориентирано в минималния размер, предвиден в закона за така извършеното административно нарушение, като са съобразени и предпоставките по чл. 27, ал.1-3 от ЗАНН. Така наложеното наказание, ще спомогне в най –пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание, по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Правилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като настощият случай не разкрива степен на обществена опасност по-ниска от типичната за тови вид нарушения. Нещо повече, неощетяването на фиска в конкретния случай, не обосновава маловажност, а определяне на сакция, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, както в случая.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи, в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени на Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП от жалбоподателя.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 532581-F562074/19.08.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП против „...” ЕООД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. ...N«103, представлявано от ...със Сл. номер на НАП ********** - управител, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

ОСЪЖДА „...” ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.