РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 2151

 

 

Град Пловдив, 28 октомври 2019 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2375 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.А.М., ЕГН ********** и А.Е.М., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Георги Несторов, против заповед № РД-19-523 от 13.06.2019 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив.

Твърди се, че заповедта е издадена при съществени нарушения на процсуалните правила и при нрушение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски за производството.

  Ответният административен орган – кмет на район „Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Сухоруков, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, тъй като в срока по чл.91, ал.1 от АПК със заповед № РД-19-612 от 09.07.2019 г. процесната заповед е била оттеглена изцяло.

Дадена е възможност на жалбоподателя да вземе становище по направеното от ответника искане. В постъпилото становище от жалбоподателите се посочва, че няма спор, че представената заповед е оттеглена изцяло след депозирането на процесната жалба, поради което искането на ответника е допустимо. Прави се в тази връзка искане съдът да се произнесе по искането за направените от жалбоподателите разноски за правна защита по повод изготвянето на процесната жалба и образуване на настоящото дело. Посочва разноски в размер на от по 10 лв. държавна таска за всеки от жалбоподателите и по 600 лева заплатен адвокатски хонорар за всеки от жалбоподателите. Алтерантивно прави искане прекратяване на настоящото дело против оспорената заповед и на основание чл.204, ал.2 от АПК предявява искова претенция за присъждане на претендираните суми по реда на ЗОДОВ, за което прилага искова молба. Представят се още веднъж дагавар зя прявня защита и съдействие и два броя фактури, всяка на стойност от 600 лв. с ДДС.

Административен съд – гр.Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу административен акт, който към датата на постъпване на жалбата в съда е бил оттеглен. В този смисъл съдът намира, че не е налице за жалбоподателите правен интерес от оспорването на административния акт.

Съгласно чл.145, ал.2, т.1 от АПК на оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл.91, ал.1 АПК в седемдневен срок, а когато органът е колективен - в четиринадасетдневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

В случая оспореният пред съда акт - заповед № РД-19-523/ 13.06.19г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, е отменен по реда на чл.91 АПК със заповед № РД-19-612 от 09.07.2019 г., като екземпляр от същата е връчена на заинтересованите страни с писмено съобщение № 7000-17448 от 26.07.2019 г., което не е било потърсено от някои от заинтересованите лица. Наложило се е съобщаването й по реда на чл.61, ал.3 от АПК с писмено съобщения изх. № 7000-17448 от 23.08.2019 г. с поставяне на таблото на районната администрация. Срокът за обжалване изтича на 04.09.2019 г., като с писмо от 05.09.2019 г. от ответника е удостоверено, че към дата 05.09.2019 г. няма постъпили жалби против заповед РД-19-612 от 09.07.2019 г., на кмета на ройон „Централен“ при община Пловдив. В тази връзка към молбата са приложени доказетлствата за връчването на новата заповед.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба е недопустима като подадена против акт, който е отменен към датата на подаването й, поради което следва жалбата против  заповед № РД-19-523/ 13.06.19г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив да се остави без разглеждане.

По отношение искането за разноски от страна на жалбоподателите, съдът намира за установено следното.

По принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В седемдневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящия административен орган или съда жалба, авторът на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт в седемдневен срок от подаване на жалбата. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта.

В случая е била налице редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му - с деволутивен ефект, т.е. годна да сезира съда.

Поради това приложима е нормата на чл. 143, ал. 2 АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Дължимостта на разноските се извежда и от факта, че със своите действия - постановяване на неблагоприятен АА, впоследствие отменен или оттеглен (от самия издател), административният орган е станал причина за иницииране на съдебното производство. Несъмнено в тези случаи важи правилото, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело пред съд, отговаря за разноски.

Не е налице прекомерност на адвокатските възнаграждения, предвид обстоятелството, че тези възнаграждения са в минималния предвиден (в това число с ДДС) в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. на ВАС. Поради това ще следва да бъде осъдена съответната община – юридическо лице, в чиято структура се намира настоящият ответник – кмета на район „Централен“, на основание §1, т.6 във връзка с чл.143 от АПК да заплати претендираните суми, представляващи разноски за производството.

Ето защо на основание чл.159, т.3 и чл. 143, ал.2 АПК Административен съд – гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на В.А.М., ЕГН ********** и А.Е.М., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Г. Н., против заповед № РД-19-523 от 13.06.2019 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2375 по описа за 2019г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив, Пловдив – 4000, пл. Ст. Стамболов 1, да заплати на В.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 610/шестотин и десет/ лева разноски за производството.

ОСЪЖДА Община Пловдив, Пловдив – 4000, пл. Ст. Стамболов 1, да заплати на А.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 610/шестотин и десет/ лева разноски за производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването с препис за страните.

 

                             

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: