Р
Е Ш Е
Н И Е №
378
гр. Сливен, 08.04.2020
година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3402 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че ищецът е бивш собственик на имот № 4676 в кв. 166
по плана на гр. Сливен, действащ към 1986 година, с тогавашен адрес ул. „Л. К.”
... През 1986 година този имот му бил отчужден за предоставянето му на жилищно -
строителна кооперация /ЖСК/. На основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ начинът на
обезщетение бил определен със заповед № РД-15-558 от 16.06.1986 година на
Председателя на ИК на ОбНС - Сливен - с жилище в ЖСК „Изгрев”. На основание чл.
100 от ЗТСУ /отм./ била издадена заповед № РД-15-458/ 11.04.1989 година, с
която било конкретизирано жилището в строящата се сграда, което му се
предоставило като обезщетение за отчуждения имот - жилище № . /мезонет/, на . и
. етаж, вх. ., секция .. от ЖСК „Изгрев”, състоящо се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ
Стойността на жилището, посочена в заповедта, била 29 477 лева,
от които 3228 лева право на строеж върху държавна земя. Цялата дължима сума
била внесена от ищеца в ЖСК по посочените в заповедта начини. С това задължението
на ищеца към ЖСК било изпълнено изцяло. Бивайки обезщетен с описания апартамент
в ЖСК „Изгрев”, по - късно в ЖСК „Изгрев
За изпълнение на гореописаните работи били вложени лични
парични средства на Ф. и труд, осигурен лично и чрез наети от ищеца работници.
Общата стойност на работите за довършване на предоставения апартамент до
необходимата степен на завършеност, била 14 507, 83 лева. След като ответната
ЖСК не е изпълнила задължението си да предаде апартамента в завършен вид
съгласно ПСД на строежа, тя дължала разходите, до размера, в който ги е
направил, но не повече от посочените работи в същата ПСД.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответната ЖСК да заплати на ищеца сумата
14 507, 83 лева, представляваща разходите за работата, свършена от него вместо
ответника, заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се за
присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран
отговор, с който се изразява становище
по допустимостта и основателността на исковата претенция. Оспорва се
основателността на твърдението, че ищецът е направил разходи вместо ответната
ЖСК, която по закон е следвало да довърши даденото му като обезщетение жилище в
тази кооперация, както и че ищецът е член - кооператор по право в ответната
кооперация по силата на приложените към исковата молба две заповеди - по чл. 98
и чл. 100 от ЗТСУ /отм./. Макар, че
сградата била завършена и се обитавала от член - кооператорите от дълги години,
процедурата по чл. 35 във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЖСК не била
приключила. До момента на приключване на описаната по - горе процедура, член - кооператорите
по право нямали право да искат заплащане на допълнително направените разходи.
Отношенията между член - кооператорите, в това число и тези по право, се
уреждали от вътрешните отношения, регламентирани със ЗЖСК, т.е. с решение на
ОС. Общото събрание на ЖСК „Изгрев -
Ответната страна оспорва твърденията в исковата молба и
предвид следните обстоятелства. На първо място счита се, че претендираните СМР не били извършени от ищеца,
а от неговия син Д. Ф.. На второ място, тези СМР не били съобразени с проекто -
сметната документация - нито по вид, нито по стойност. ЖСК била задължена да
изгради и предаде на член - кооператора по право жилището според вида,
определен в тази документация. Всичко, което този кооператор или друго ползващо
жилището лице било извършило, за да си подобри жилището, без да иска съгласието
на ОС, си оставало за негова сметка. Това жилище било годно за ползване и се е
ползвало от сина на ищеца според предназначението му преди повече от 5 години.
Описаните СМР представлявали по своя характер подобрения, за които косвено в
искането за назначаване на експертизата било посочено, че са извършени през
2018/2019 година. Това означавало, че съществуващите първоначално довършителни
работи, които са правили жилището годно за ползването му, били променени
допълнително.
Обосновавайки възражението си за неоснователност на
исковата претенция сочи, че жилището било годно за ползване и реално се е
ползвало не от ищеца, а от трето лице. Ищецът живеел от самото начало в
отчуждената къща в близост до сградата на кооперацията, никога не е живял в
това жилище и не е правил никакви довършителни работи в него.
Сочи се, че независимо от гореизложеното, ако съдът
приеме, че искът е допустим, този иск следва да бъде отхвърлен като
преждевременно заведен от член - кооператора. Отношенията между член - кооператора
по право и кооперацията следва да се решават според правилата на ЗЖСК.
Оспорва се искането за заплащане на обезщетение за
извършени разходи за общите части на сградата - стълбище, парапет. В случай, че
се установи, че довършителните работи по жилището били извършени от ищеца или
трето лице преди повече от 5 години, откогато се ползвало, се прави възражение
за погасяването на това вземане по давност.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява,
но се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на направените в хода на производството
разноски. Конкретните си съображения излага писмена защита.
Ответната страна се представлява от управителя и от пълномощник. Изложените възражения срещу
допустимостта и основателността на исковите претенции се поддържат изцяло и се
иска уважаването им в заявената поредност . Представено е писмено становище,
подкрепящо изразената с отговора на исковата молба позиция на тази страна.
Заявена е претенция за присъждане на разноски по делото, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно факта, че ищецът В.Д.Ф. е бивш
собственик на отчужден недвижим имот № 4676 в кв. 166 по плана на гр. Сливен,
действащ към 1986 година, с тогавашен адрес ул. „Л. К.” .., който през 1986
година бил отчужден за строеж на жилищно - строителна кооперация /ЖСК/.
Със
Заповед № РД-15-458/ 11.04.1989 година, издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ
/отм./ и чл.100 от ЗТСУ/отм./, като собственик на отчуждения имот ищецът е обезщетен
с жилище в новостроящата се сградата на ЖСК, което се индивидуализира като
апартамент № 9 /мезонет/, на 4 и 5 етаж, вх. А, секция II от ЖСК „Изгрев”,
състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
Задължението на ЖСК спрямо ищеца била да построи и
предаде определения със заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ апартамент, до
степен на завършеност, описана в проектно - сметната документация на сградата.
В процесното жилище от лятото на 2014 година живее синът
на ищеца, свидетеля Димитър Ф.. През
годините е правил различни ремонти, като част от съществуващите дървени врати и
прозорци е подменил с луксозни такива, включително и входната врата с масивна
такава. Оборудвал е и банята и тоалетната на втория етаж. Факта на обитаване на
жилището от лятото на 2014 година се потвърждава от показанията на свидетеля З.
Д. и свидетеля В. К..
От основното заключение на вещото лице И.Х. се установи,
че описаните в исковата молба СМР са на стойност 14 779 лева, като в това число
са включени и СМР в гаража, по отношение на който ищецът не е член - кооператор
по право. Установени са и неизвършени до този момент CMP на стойност 3 113
лева. В допълнителното заключение на вещото лице И.Х. за същите СМР , ако са
извършени в периода 2013-2014 лева, стойността на тези СМР възлиза 12 212 лева.
В заключението е отразено, че част от CMP /строително монтажни работи/ са включени в ПСД /проекто –сметна документация /. В довършителни
строително-монтажни работи по апартамента на ищеца са ползвани
материали и оборудване с
по-високо качество и цени от тези, предвидени в проектно - сметната
документация, като са вложени лични
парични средства и труд, включително и чрез наети работници.
На 14.02.2019 година е проведено Общо събрание на ЖСК
”Изгрев-
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени, в това
число и експертното заключение - основно и допълнително, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. За да формира този извод, докладчикът е воден
и от следните теоретични постановки, обосноваващи конкретните за казуса правни
изводи.
Принципът за
диспозитивното начало в гражданския процес,
ангажира съдът да даде търсената защита на
нарушеното материално право в рамките и по начина, поискани от
ищеца, като съобрази изложените в молбата фактически основания от които черпи
правата си. С оглед на данните по делото и изложените в исковата молба фактически
твърдения, съобразно формираното искане от ищеца, търсената от него защита е
преценена и докладвана като такава с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗЗД – неоснователно обогатяване. Срещу докладваната правна квалификация
страните не са възразили. Съобразено е, че правилото
на чл. 59, ал. 2 ЗЗД не съдържа някакво специално изискване, обуславящо
процесуалната допустимост на иска, което изискване да се съдържа в материалния
закон. Следва да се приеме, че субективното притезателно право, предвидено в
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, възниква, когато е налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или
деликт. Наличието на последните обаче не прави иска по чл. 59 ЗЗД недопустим, а
неоснователен при условие и както е в конкретния случай, че дадената
квалификация по чл. 59 ЗЗД е съответна на изложените твърдения в исковата
молба. В тези случаи установяването на наличие на друг иск, според докладчика,
ще доведе до отхвърляне на претенцията по чл. 59 ЗЗД. – Приема се , че
липсата на друго право е по скоро част от фактическия състав за възникване на
материалното право по чл. 59 ЗЗД, тоест за основателност на заявената
претенцията. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД постановява, че всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото да се претендира
равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване – чл. 59 ал. 2 от ЗЗД, тоест когато
няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно
разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата
си на друго основание – договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно
право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл. 59 ал. 1
от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл. 59 ал. 2 от ЗЗД може да е и предвиден в
закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на
имуществени блага – примерно чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, чл.61 от ЗЗД, чл. 75, ал.2 от ЗЗД, чл.74 от ЗС и т.н. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на
съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за
обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато
неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на
договорни задължения. Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост
на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се
ползва от реда за защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде извършена само с
решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по
възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да
прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени
събраните по делото доказателства. В случай, че въз основа на така направената
преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът
установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от
него право, то тогава искът по чл. 59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Този извод може да бъде допълнително обоснован с оглед изискването
за липса на основание, което чл. 59, ал. 1 ЗЗД поставя като предпоставка за
възникване на вземане от неоснователно обогатяване, предпоставка, от чието
наличие или отсъствие се преценява по същество на спора и обосновава
основателността или неоснователността на иска, а не неговата
допустимост. Във всички случаи обаче ( дори да се установи, че
съществува основание за настъпилото разместване на имуществени блага, което
основание ще обоснове и друг ред за защита в смисъла и на друг иск по арг. от
чл. 59, ал 2 ЗЗД), то разглеждането на предявения иск по чл. 59 ЗЗД от
съда е допустимо, тъй като е възникнал граждански спор между правоспособни
лица. Наличието или липсата на основание за реализиране на права по специален
ред, а не по реда на чл.59 от ЗЗД предопределя наличието или липсата на
основание, като предпоставка за възникване на вземане от неоснователно
обогатяване. Дали обаче между страните е налице правоотношение, по силата
на което едното лице е задължено да даде на другото нещо /като източник на това
правоотношение може да бъде и административен акт/, съдът ще преценява
разглеждайки спора по същество, а не във фазата на допустимостта на процеса
/Опр. №10/03.02.2005г. по гр.д. №16/2005г. на ВКС/. Така, когато страните са
обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия),
разместването на благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може
да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите
престации. При гестията също се разместват блага, но отношенията между страните
се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези
отношения са приложими и чужди правила – тези на договора за мандат (когато
заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за
неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на
заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е
гестията – само приложимите правила са различни. При деликта обикновено няма
разместване на блага, в тези случаи обезщетението се дължи поради
противоправното увреждане на чужда имуществена или лична сфера. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е установено задължение
за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне
онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл. 59
от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на
обеднелия по чл. 59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова
сметка без основание.
Фактическият състав, от който възниква право на вземане
за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, включва
следните кумулативни елементи: 1/ Обогатяване на едно лице за сметка
на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на
друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Формите чрез които се
реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото
на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго
лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго
лице. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия
на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето
лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на
проявление - ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага,
като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Релевантно за отговорността по чл. 59 от ЗЗД е само това
обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя
наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Между посочените елементи
от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо
да съществува връзка, но тя не е причинна, т. е. обогатяването не е следствие
на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради
което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума,
която по аргумент от чл. 59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две
стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се
дължи връщане на по-малката между двете стойности. Ако предявеният иск е
основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете
стойности - на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице
възниква задължение да плати на обеднелия стойността на
обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на
обедняването.
В настоящия казус ищецът претендира
извършени разходи за довършване на жилище в ЖСК, дадено му като обезщетение
срещу отчужден имот. Същият като член кооператор по право се явява и член -
кооператор в ответната ЖСК, като правоотношенията между страните са възникнали
на тази база.
В случая, се твърди, че ищецът е изпълнил довършителните
строително-монтажни работи по апартамента със свои средства след като с решение
на общото събрание на ЖСК на 14.02.2019 година е отказано събиране на
допълнителни средства за довършване на апартаментите на членовете по право.
Тези твърдения сочат, не на изпълнение на договорно задължение, а на
осъществено имуществено разместване, което е извън предметното съдържание на
възникналото между страните правоотношение. От друга страна, влагането на
средства за материали и труд, насочени към благоприятни изменения в
характеристиките и/или функционалността на собствена недвижима вещ, обективно
увеличава пазарната й стойност. Правото на собственост върху тази вещ в случая
не е елемент от правната сфера на друг субект, а вложилият средствата собственик,както
сам той твърди е направил по своя воля, въпреки влязлото и сила решението на
ЖСК от 14.02.2019 година, с което е отказано събиране на допълнителни средства
за довършване на апартаментите на членовете по право.
По правилата на процеса ищецът носи процесуалната тежест
да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, наличието на който обуславя
основателността на иска.
Обедняването представлява обективно неблагоприятно
изменение на имуществото на ищеца, което може да е резултат от намаляване на
активите или увеличаване на неговия пасив, чрез поемане на правни задължения. В
случая се твърди имуществото на ищецът да е намаляло в резултат на заплатени
суми за извършени ремонтни работи в жилище в ответната ЖСК, дадено му като
обезщетение срещу отчужден имот, включващи стойност на труд и материали. Въз
основа на анализа на доказателствената съвкупност по делото, съдът стигна до
извод, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД и в частност – не установи твърдението си,
че в имуществената сфера на ответната страна е налице обогатяване
със сума в претендирания размер, с която същият е заявил, че е обеднял, тъй
като е излязла от неговия патримониум.
Липсата на конститутивен елемент от фактическия състав,
пораждащ вземане от неоснователно обогатяване, сочи на неоснователност на иска,
без да е необходимо обсъждането на останалите елементи от фактическия състав, тъй
като не е от естество да промени така формирания извод.
Предвид изложеното искът се приема за неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по
делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 1000 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Ф. с ЕГН ********** *** иск
с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответната страна ЖСК „ИЗГРЕВ - 2"
представлявана от председател Б. Т. Б., адрес: гр. гр. С., ул. „П. К." № ..-къща да заплати
на ищеца сумата 14 507.83 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Д.Ф. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЖСК „ИЗГРЕВ - 2" представлявана от председател Б.
Т. Б., адрес: гр. гр. Сливен, ул. „ П. К."
№ ..-къща сумата от 1 000
лева /хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: