О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       19.ХII.2017 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковете

 

        Делото е образувано по искова молба предявена от Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК********, гр.София,район „Триадица” ул.”Позитано” №5,съдебен адрес-*** против Н.К.М.,ЕГН:********** *** ,като се иска същата да бъде осъдена да заплати: 1. 25 236 лв. главница и мораторна лихва върху сумата от 1731.47 лв. за времето от 29.III.2016 г. до 30.ХI.2016 г. и 2.1000 лв. главница и лихва за забава върху същата от 29.III.2016 г. до 30.ХI.2016 г. в размер на 68.61 лв. Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание- -чл.274 ал.I т.1 от КЗ/отм./ и по чл.86 от ЗЗД. За да обоснове исканията си ищецът твърди,че на 13.VIII.2012 г. около 05.30 часа по автомагистрала „Марица“ М.Х.М.,ЕГН:********** водел лек автомобил „Ауди“ А 4,ДК№ ЕН 62 73 АЗ от гр.Свиленград към гр.Любимец след употреба на алкохол-установена концентрация от 2.33 промила врамките на проведеното досъдебно производство.В района на км.100+600 на автомагистралата същият предизвикал ПТП вследствие загуба на управление на МПС,навлизане в лентата на насрещното движение и последвал удар в товарен автомобил МАН,австрийска регистрация W-17BDZ,с прикачено полуремарке австрийска регистрация W-59WGY.След удара водача на товарния автомобил загубил управление,навлезнал в насрещното платно на движението си  и се ударил странично в товарен автомобил „Волво“турска регистрация 33-EN-607 с прикачено полуремарке турска регистрация 33-HZ-853.За това ПТП бил съставен констативен протокол №17/30.VIII.2012 г. от РУМВР-Свиленград.

    В следствие на това ПТП били нанесени имуществени вреди на влекача Волво и неимуществени вреди на А.И. А.,водача на товарен автомобил МАН-болки и страдания поради причинена травма-разкъсно контузна рана на главата и хематом на дясното бедро.

В постановление за прекратяване на наказателно производство №1426-12/16.I.2013 г. на Окръжна прокуратура-Хасково биро прието,че вина за ПТП има именно М.,поради управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация от 2.33 промила в кръвта,със скорост от 150 км/час,значително над разрешената в този участък от пътя и несъобразена с пътните условия,през тъмната част от денонощието и намалена видимост.Наказателното преследавне е прекратено поради смърт на дееца,настъпила два дни след инцидента.М.М. бил валидно застрахован по надлежния ред при ищеца по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,полица №03112001931268 с период на покритие 11.VIII.2012 до 10.VIII.2013 г.

    Ищецът образувал по претенции на пострадалите лица следните щети-щета №471012121206564 за причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Волво“ турска регистрация 33-EN-607 с водачХасан Огуз Сисли от Турция с определено застрахователно обезщетение от 75 708 лв.,платено по банков път на 20.ХII.2013 г. и щета №471012121206564/4 за причинени неимуществени вреди на А.И. А.,ЕГН:**********,водач на товарен автомобил МАН,австрийска регистрация W-17BDZ на стойност 3 000 лв.,платена по банков път на 14.V.2013 г.

    Ищецът посочва,че съобразно чл.274 ал.I от КЗ/отм./, съотв.чл.500 ал.I т.1 от КЗ като застраховател имал право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с лихвите и разноските,когато същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Съборазно чл.60 от Закона за наследството отговорността за възстановяване на платеното обезщетение преминавало в патримониума на наследниците по закон,които според удостоверение за наследници изх.№501/20.VIII.2012 г. били Н.К.М.,ЕГН:**********,съпруга,Х.М.М., ЕГН:**********,син и З. М. М., ЕГН:**********,син.

    Ищецът изпратил на 17.III.2016 г. покана за плащане на сумите до Н.М.,но същата не заплатила дължимото и до настоящия момент.Предявената претенция против ответника измерва отговорността й съобразно изплатените суми.

    Назначения особен представител на ответницата адв.В.З. излага довода,че претенцията е недопустима,предвид липсата на валидна застраховка между М.М. и ищеца,поради липсата волеизявление на физическото лице в тази насока.Това водело до липсата на договор, поради което и направените плащания били без основание.

    От друга страна претенцията била и неоснователна,тъй-като съобразно чл.274 от КЗ/отм./ застрахователят имал право на регрес по отношение причинителя на щетата,когато виновното лице е употребило алкохол над допустимата законова норма.В случая по делото липсвали доказаелства относно извършване на освидетелстване на дееца в тази насока,спазена ли е процедурата по изземване и съхранение на кръвната проба,въобще реда на Наредба №30/2001 на МЗ,МВР и МП за алкохолните проби.Липсвал и протокол за изследване на алкохолна проба кръв.В тази насока се оспорва констативен протокол за ПТП,представен по делото,както и постановление за прекратяване на наказателно производство относно отразеното в него,че е изготвена химическа окспертиза относно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на М..

Факти по делото

        

     Съобразно представените доказателстла се извежда,че на 13.VIII.2012 г. около 05.30 часа по магистрала „Марица“ в района на гр. Свиленград, Хасковска област,посока гр.Любимец,Хасковска област М.Х.М. управлявал лек автомобил „Ауди А 4“ ,регистрационен №ЕН 62 73 АР,собственост на Р.Х. Г. ***,при намалена видимост и при суха пътна настилка.При километър 101  автомобила навлязъл в лентата на насрещното движение,при което възникнал удар с насрещно движещия се товарен автомобил „МАН“, регистриран в Австрия,№W 59 BDZ с прикачено полуремарке „Труилет“, австрийски рег.№ W 59 BGY управляван от А. А. ***.След удара товарния автомобил навлезнал от своя страна в насрещното движение,като предизвикал удар с друг товарен автомобил „Волво“,турска регистрация №33-EN 607 с ремарке № 33 HZ 853.При така настъпилото ПТП и тримата водачи получили увреждания,като на 15.VIII.2012 г. водача на лекия автомобил М.М. починал. Съобразно удостоверение на Община-Свиленград по акт за смърт №0688/16.VIII.2012 г. след смъртта последният е оставил за наследници по закон съпругата си Н.К.М. и двете си деца Х. и З. М.и.

     За случая е образувано и в последствие прекратено досъдебно производство №332/2012 г. на РУП-Свиленград водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.I б.“В“ вр. с чл.342 ал.I  от НК.В хода на досъдебното производство е прието,че вина за случая има Михаил Михаилов,който водел своето МПС след употреба на алкохол и концентрация на такъв в кръвта от 2.33/1000 при скорост от 150 км/час при ограничения от 80 км./час.

     Процесния лек автомобил е обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност 11.VIII.2012 г.  – 10.VIII.2013 г.Ищецът,като застраховател, е изплатил на собственика на товарен автомобил „Волво“,турска регистрация №33-EN 607 с ремарке № 33 HZ 853 сумата от 75 708 лева на 20.ХII.2013 г. обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното ПТП,а на водача на МАН“, регистриран в Австрия,№W 59 BDZ с прикачено полуремарке „Труилет“, австрийски рег.№ W 59 BGY А. А. сумата от 3 000 лв. на 14.VIII.2013 г. неимуществени вреди по заведени щети.

     Приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза извежда,че ударът между лекия автомобил и товарен автомобил „МАН“ е кос челен сблъсък на предна лява част на лекия автомобил с предна лява челна част на товарното МПС,настъпил в дясната лента за движение по автомагистрала „Марица“ при км. 101+600.

     Мястото на косия челен удар между двата товарни автомобила вещото лице посочма,че е при км.101+600 на 62 метра след ориентир 1 на 7 метра от десния ръб на платното по широчина.Скоростта при удара на лекия автомобил е 151.2 км/час.Скоростта на товарен автомобил „МАН“ в момента на удара с колата е 88.4 км/час.Скоростта на другия товарен автомобил „Волво“ преди удара е 73 км/час а в момента на удара е 10 км/час.Вещото лице извежда опасните зони за спиране-на лек автомобил-171.20 метра;на товарен автомобил „МАН“-123.80 метра и на товарен автомобил „Волво“ – 91.40 метра.Съобразно извода на заключението водачът на товарен автомобил „МАН“ е нямал техническата възможност да предотврати удара с лекия автомобил в конкретния случай.Водачът на другия товарен автомобил „Волво“ също е нямал възможността да избегне сблъсъка.Според вещото лице основната причина за настъпването на процесния сблъсък е промяната на посоката на движение на лекия автомобил.Вещото лице подробно описва настъпилите вследствие удара щети по товарен автомобил „Волво“,които възлизат на 75 708 лв. с ДДС и съответстват на данните за сблъсъка.

     Съобразно протокол за химическа експертиза №529/14.VIII.2012 г. извършена за изследване на алкохол на проба кръв взета от М.Х.М.,изпратена от РУП-Свиленград с писмо №332/2012 г.,донесена на ръка на 14.VIII.2012 г.,като опаковката на пробата е отразено в документа,че отговаря на изискванията на Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС,се доказва наличие на етилов алкохол в количество от 2.33 %о.

 

Правни съображения

 

     Предявената осъдителна претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.Пред съда се установи,че действително М.М. е управлявал лек автомобил „Ауди“ А 4,ДК№ ЕН 62 73 АЗ с превишена скорост за участъка от автомагистрала „Марица“ с концентрация на алкохол в кръвта от 2.33 %о.Съдържанието на алкохол в кръвта е доказано предвид обсъдения протокол за химическа експертиза,който извежда концентрацията и изрично удостоверява,че пробата отговаря на изискванията на Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС.Въпросния протокол е официален удостоверителен документ издаден в кръга на компетентност на автора му,поради което обвързва съда с изведените в него факти.Извършеното оспорване от страна на особения представител на ответника относно ненадлежността на взетата проба от кръвта на М. е недоказано,тъй-като остана само като твърдение,без да има установени факти в подобна насока.Представената и приета съдебно-техническа експертиза изведе несъмнено,че М. е водел процесния автомобил с превишена скорост от 151.2 км/час в момента на удара и е станал причина за настъпилите ПТП и вреди.Безспорно по делото е и ,че ищецът като застраховател е изплатил на увредените от деликта лица обсъдените по-горе суми.Автомобилът „Ауди“ А 4,ДК№ ЕН 62 73 АЗ,собственост на Р.Х. Г. ***,е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по време на ПТП,настъпило на 13.VIII.2012 г.,действаща за времето  11.VIII.2012 г.  – 10.VIII.2013 г.М.М. е обхванат от действието на застрахователното правоотношение съобразно действието на чл.257 ал.II от КЗ/отм./,като лице ползващо автомобила на законно основание.По делото се представи въпросната застрахователна полица,в която са обективирани подписи на представляващия застрахователя и на застрахования.В тази насока възражението на ответника относно невалидност поради липса на волеизявление от страна на застрахованото лице остава неоснователно.

     След смъртта си на 15.VIII.2012 г. водача на лекия автомобил М.М. съобразно удостоверение на Община-Свиленград по акт за смърт №0688/16.VIII.2012 г. е оставил за наследници по закон съпругата си Н.К.М. и двете си деца Х. и З. М.и.Основополагащо за ангажиране на отговорността им е настъпване на ключов в тази насока релевантен факт/condition sine qua non/-приемане на наследството останало от М.,а не само установяване качеството им на наследници.В рамките на производството обаче не се установи,че който и да е от тях е приел наследството останало от наследодателя М.М. съобразно чл.48 и сл. от Закона за наследството,явно или чрез действия по приемане по чл.49 от ЗН.Следователно тримата наследника,вкл. и ответницата не е доказано по делото да са придобили наследството от М.,поради което не могат и да отговарят за задълженията му съобразно задължителната норма на чл.60 от ЗН,вкл. и за търсената регресна отговорност по чл.274 от КЗ/отм./Чл.60 от ЗН въвежда неотменим императив за носене на имуществена отговрност при mortis causa само при осъществено приемане на наследството. Приемането на наследството не е предвидено като презупмция при ангажиране отговорността на наследниците,поради което се дължи доказването му от страната,която черпи права от осъществяването му.Даже независимо от тежестта на доказване,при обективно неустановено приемане на наследство по делото фактическия състав,който води до основателност на предявения иск не е завършен,което предпоставя и отхвърлянето на претенциите,поради императивното правило на чл.60 от ЗН.

     Съобразно изложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят като разноските остана за ищеца както ги е направил.

     Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

 

     ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК********, гр.София,район „Триадица” ул.”Позитано” №5,съдебен адрес-*** против Н.К.М.,ЕГН:********** *** за изплащане на основание чл.274 ал.I т.1 от КЗ/отм./ сумата от 25 236 лв. главница и на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху нея от 1731.47 лв. за времето от 29.III.2016 г. до 30.ХI.2016 г.,както и на основание чл.274 ал.I т.1 от КЗ/отм./  1000 лв. главница и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху същата от 29.III.2016 г. до 30.ХI.2016 г. в размер на 68.61 лв.

     РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

    Съдия :