Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1051
гр.***, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 2383 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 34, представлявано от Д.И.Т., чрез пълномощник
– адв. Р.П. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 466258-F481265 от 04.09.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че производството е било
опорочено още със съставяне на протокола за проверка, доколкото той, а и
съставения в последствие АУАН, не отразяват вярната фактическа обстановка.
Твърди се, че сумата от 114,49 лева не е била част от оборота и поради това не
е трябвало да се въвежда в паметта на фискалното устройство, а е била
предназначена за заплащане на възнаграждение на счетоводителката. Под
евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и
прилагане на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. П. – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Тодорова, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на
производството не са допуснати твърдените пороци, поради което и пледира за
потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 4 гръб) - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 26.05.2020г., а жалбата е депозирана на 27.05.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 02.04.2019г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – магазин, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 26.
На 02.04.2019г. в 15.15 часа св. П.А. – инспектор
по приходите в ТД на НАП-***, осъществила контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект, като констатирала, че там е
инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите – „ТREMOL ZM KL V2” с ИН на ФУ № ZK032697, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства В КАСАТА от страна на управителя – Д.Т., като се
установила касовата наличност в размер на 368,39 лева (опис на наличните
парични средства на л. 17 от делото). Съгласно данните от разпечатания от
устройството дневен финансов отчет (л.16), разчетената касова наличност
възлизала на 253,90 лева - т.е. при проверката била установена разлика в размер на 114,49 лева, т.е. реално в
касата имало повече пари (114,49 лева), отколкото били отчетени във фискалното
устройство, като за тази разлика в паметта на фискалното устройство не
съществували данни за служебно въведени суми от касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. А. съставила Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0129853
от 02.04.2019 г. копие, от който връчила на представител на дружеството, с
указание управителят да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. *** на 10.04.2019
г. и да представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На 10.04.2019г. управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-***, като в негово присъствие бил съставен АУАН
с № F481265.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 02.04.2019г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние св. А. квалифицирала като нарушение на чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявила и
връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис.
Управителят получил препис от акта без да направи възражения. В срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН – на 11.04.2020г. постъпили писмени възражения (л.25), в които за
първи път дружеството заявило, че разликата фактически представлява
възнаграждение за счетоводителката, което е било изплатено него ден. В
потвърждение на това твърдение за първи път било приложено и писмено
доказателство – Разходен касов ордер № 3/02.04.2019г. (л.26).
В последствие на 04.09.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението и на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че действително в обекта е била констатирана разлика
в касовата наличност, но твърди,
че тя се дължи не на укрит оборот, а на това, че сумата е била предназначена за
възнаграждение на служител.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 27-29 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Актът е съставен в присъствието на управителя, който с
подписа си е удостоверил, че се е запознал със съдържанието му и е получил
препис от него.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма, като фактът, че е посочена и
разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по никакъв начин не влияе на тези обстоятелства.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на
фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. В случая
е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или
не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Каквато
и да е причината за разликата, тя не може да доведе до отпадане на
отговорността на търговеца, защото законът изисква той да организира дейността
си по начин, че всеки път да е налице съвпадение между фактическата и
фискалната наличност. В случая е налице разлика между двете величини и именно това
прави поведението на дружеството противоправно по посочения текст на Наредбата.
Следва да се има предвид, че в случая
сумата от 368,39 лева, респективно разликата от 114, 49 лева, се е намирала В
КАСАТА, което се доказва от собственоръчно направени от управителя опис. Щом
сумата е била в касата, то тя е трябвало да бъде отчетена във фискалното
устройство, без значение дали част от нея е била предназначена за
възнаграждение на служител, за закупуване на стока и т.н. Няма пречка
управителят да държи в касата пари, които в последствие да заплати на служител,
но щом е решил, че именно там ще съхранява сумата, то е трябвало да използва
функцията „служебно въведени“ на фискалното устройство и да отрази това
обстоятелство. В случая това задължение не е изпълнено, поради което и правилно
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Само за пълнота следва да се
отбележи, че тезата, че сумата от 100 лева е била предназначена за
възнаграждение е лансирана едва един ден след съставяне на АУАН. Такива твърдения
не са били записани в протокола за проверка, нито при съставяне на акта, поради
което и съдът ги намира за защитна позиция, която както стана дума вече – е и
ирелевантна. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че дори да се
приеме, че сумата от 100 лева е била предназначена за възнаграждение, то пак би
била налична разлика от 14,49 лева, за която няма обяснение.
При
доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно
е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1
от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е индивидуализирал
във възможно най-ниските предели, поради което и съдът няма как допълнително да
я намали.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се
направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. Не може да се подмине и че разликата в касовата наличност е в
размер около 1/3 от целия оборот, което допълнително завишава обществената
опасност на извършеното.
Към момента е настъпила законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 466258-F481265 от 04.09.2019г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС,
на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.