Мотиви към присъда по НОХД № 1017 по
описа за 2017г. на ШРС
Подсъдимият Д.Е.Т. е предаден на съд по обвинение по
чл.343, ал.1, б.”а” от НК, за това, че на 30.06.15г., в с.Велино, обл.Шумен,
при управление на МПС- колесен трактор марка “Клаас” с рег. № Н 04163, нарушил
правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.1 от ЗДП, изискващ от водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват), с което
по непредпазливост причинил значителни имуществени щети на ППК „Бразди“
–с.Велино на обща стойност 33057,74 лева, като повредил следните, собствени на
кооперацията вещи: на колесен трактор марка “Клаас” с рег. № Н 04163 причинил
вреди в размер на 32281,84 лева; на навес в стопански двор- вреди в размер на
540 лева и на лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ НС 4925 АТ- вреди в
размер на 235,90 лева.
Пострадалото лице – ППК „Бразди“ –с.Велино, предявява
граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 27677.43 лева, резултат от инкриминираното в обвинителния акт
деяние. Искът за имуществени вреди е предявен своевременно и от легитимирано за
целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство. Не е налице пречка за предявяването на гражданския
иск с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от НПК. Действително, пострадалото лице
е предявило иск против подсъдимия за сумата от 26901,53 лева пред ШОС. Касае се
обаче за искове с различно основание- предявеният по реда на ГПК иск съдържа
претенция за вреди, резултат от престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а
предявеният в настоящото производство –претенция за вреди, резултат от
престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” от НК. Доколкото основанието на иска се явяват
фактите, от които произтича искането, видно е, че искът, предявен пред
гражданския съд е основан на твърдения за причинени вреди, резултат от
управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2
промила, докато предявеният в настоящото производство граждански иск се
основава на твърдения за вреди, резултат от управление на МПС в нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДП. При това положение, доколкото обстоятелствата, на които се
основават двата иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК са различни, се
налага безспорният извод, че се касае за различни искове, поради което и не е
налице хипотезата по чл.84, ал.2 от НПК и съответно-липсва основание
предявеният граждански иск да не бъде приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство. Не на последно място следва да се отбележи
и обстоятелството, че към момента на съдебното заседание предявеният по реда на
ГПК иск е бил оттеглен, при което дори и същият да бъде третиран като пречка за
предявяването на процесния граждански иск, то тази пречка е отпаднала преди
предявяването му. Впоследствие процесуалният представител на гражданския ищец
извършва частично оттегляне на иска за сумата от 540 лева, представляваща
обезщетение за щети, причинени на навес на кооперацията. Предвид изразеното
съгласие от защитника и на основание чл.232 от ГПК съдът прекрати частично
производството в гражданската част относно посочената претенция.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията и
предлага на съда, предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,
да определи наказание “лишаване от свобода” около средния размер, което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК.
Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият е
отказал да дава обяснения. В съдебно заседание същият не се явява, което не е
пречка за даване ход на делото, тъй като обвинението не е за тежко умишлено
престъпление и присъствието на
подсъдимия не е задължително. Т. също така е бил редовно призован и се
представлява от защитник.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На
27.02.2015г. бил сключен трудов договор между ППК „Бразди“-с.Велино и подс.Т.,
по силата на който последният приел да изпълнява за кооперацията длъжността
„тракторист- общ работник“. В кръга от задълженията му се включвали управление
на селскостопански машини, спазване на правилата за движението по пътищата,
изпълняване и на други конкретно възложени задачи, свързани с изпълняваната
длъжност и др. На 30.06.2015г. подсъдимият употребил значително количество алкохол.
Около 18,30ч. на посочената дата същият бил потърсен по телефона от св.Ж.И.-
председател на кооперацията, който му съобщил, че в землището на с.Велино се е
запалило стърнище и е възникнала необходимост Т. да отиде до съответното място
с притежавания от кооперацията колесен трактор „Клаас“ с рег.№ Н 04163, за да
се ограничи разрастването на пожара. И.
изрично запитал подсъдимият дали е употребил алкохол, при което последният, в
противоречие с истината, отрекъл; придвижил се с велосипеда си до стопанския
двор на кооперацията, намиращ се на ул.“Вела Пискова“ №42 в с.Велино и привел в
движение посочения колесен трактор с прикачен плуг. Значителното количество
употребен алкохол обаче влошило качествата му като водач. След потеглянето
същият не владеел трактора по направление и вместо надясно насочил посоката на
движение наляво към навес, пригоден за паркиране на автомобили и ударил горната
част на навеса със средната част на кабината в областта на арматурното табло.
Тъй като подсъдимият не могъл да владее трактора и по отношение на скоростта,
като след първоначалния удар не употребил спирачка, селскостопанската машина
съборила навеса на земята, преминала с предните си колела през зид в задната
част на навеса с височина около 0,8м. и се придвижила напред до спирането в
резултат от съпротивлението при достигане на задните му колела до посочената
стена в задния край на навеса. Междувременно тракторът ударил с предната си
лява гума и паркирания под навеса лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ Н4925 АТ,
собственост на кооперацията. В резултат
от причиненото пътно-транспортно произшествие на управлявания от подсъдимия трактор
били причинени щети в размер на 32281.84 лева, на автомобила „Опел Кадет”-щети
в размер на 235.90 лева, а на навеса- щети в размер на 540.00 лева.
Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители изпробвали
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер”7510,
чиято скала отчела 2.41 промила. На подсъдимия бил издаден талон за изпращане
на медицинско изследване, като от назначената съдебно-химическа експертиза било
установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на извършителя е в размер на
2,48 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните доказателства- от показанията на свидетелите
Ж.Д.И., И.П.Д., Г.Р.В., Й.П.И. и Г.С.Д., а също и от заключението на назначената
химическа експертиза. С особено значение за изясняването на делото са
показанията на посочените свидетели. Същите са последователни, безпротиворечиви
и логични, като кореспондират и на останалите доказателства по делото, при
което не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност. Подсъдимият от
своя страна е отказал да дава обяснения, не е изразил позиция по повод
обвинението и не е изложил фактически твърдения в различна насока. При това
положение съдът приема, че в показанията на свидетелите се съдържа достатъчно и
достоверна информация относно действията на подсъдимия и причинения от тях
престъпен резултат. За установяване стойността на причинените щети и за
механизма на произшествието в хода на досъдебното производство е изготвена
съдебна-автотехническа експертиза, заключението на която вещото лице поддържа и
в съдебно заседание, приета от съда и неоспорена от страните. От посоченото заключение се установява, че
подсъдимият е управлявал трактора с концентрация на алкохол в кръвта,
значително над разрешената, което е довело до влошаване на качествата му на водач;
същият не е направил необходимото по отношение безопасността на движението за
избягване на автопроизшествието, като не е могъл да владее трактора, насочил е
неправилно посоката на движение и след първоначалния удар в навеса не е
употребил спирачка, което е в пряка причинна връзка с произшествието. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че евентуалното наличие на паркиран в района
автомобил не е представлявал пречка и е могло да се мине безпроблемно покрай
него. Обстановката е установена и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е бил неосъждан при извършването на деянието, но към
момента на постановяването на присъдата е осъден за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в
което е обвинен, тъй като при управляване на моторно превозно средство- колесен
трактор марка “Клаас” е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, изискващ от водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, с което по
непредпазливост причинил значителни имуществени щети. От заключението на
съдебната автотехническа експертиза е видно, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат
единствено от действията на подсъдимия. Съдът счита също, че от деянието са
причинени значителни имуществени вреди. Според Постановление №1 от 17.01.1983г.
на Пленума на ВС, такива са налице, ако причинената щета е на стойност не
по-малко от 1 000 лева, а в случая щетите са на стойност, значително надвишаваща
посочената. Установената в последно време съдебна практика трайно приема, че „значителни
имуществени вреди“ отговаря на равностойността на 14 минимални работни заплати,
установени за страната към момента на извършване на деянието. Това становище се
споделя от съдилищата, като се приема, че поради новите икономически условия
посоченото постановление е загубило сила в частта си относно значителните
вреди. Към 30.06.2015г. минималната работна заплата за страната е възлизала на
360 лева, при което значителни имуществени вреди ще са налице, когато същите са
на стойност най-малко 5040,00 лева. В случая причинените с деянието щети
многократно надхвърлят посочения размер, поради което съдът намира, че
подсъдимият Т. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”А” от НК. Неоснователни са възраженията на
защитника за несъставомерност на деянието, като счита, че за осъществяването на
посочения престъпен състав е необходимо също да е причинена телесна повреда или
смърт на пострадало лице. Това становище категорично не може да бъде споделено.
Разпоредбата на чл. 343, ал.1, б.”А” от
НК установява самостоятелен престъпен състав, чието осъществяване по никакъв
начин не е обвързано с причиняването и на телесна повреда или смърт, като основания
за подобно тълкуване не възникват нито при систематичното, нито при
граматическото тълкуване на нормата. Не съществуват колебания в такава насока и
в константната съдебна практика, поради което доводите на защитата не могат да
бъдат споделени. Не е налице също така хипотезата на чл.13, ал.1 от НК. Крайната
необходимост съставлява състояние, при което се нарушават определени правила за
поведение, за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. В случая на първо място управлението на трактора
от подсъдимия изобщо не е било единствения начин за избягването на опасността-
не е имало никаква пречка последният да уведоми св.И., че е употребил алкохол и
да бъде повикан друг тракторист. На следващо място, с оглед размера на
причинените щети трудно би могло да се счете, че причинените от деянието вреди са
по-малко значителни от предотвратените, предвид обстоятелството, че се е било
запалило стърнище. Върху наказателната отговорност на подсъдимия не рефлектира
и неизвършването на специална проверка за употреба на алкохол от страна на
председателя на кооперацията. Подобно задължение не е установено нито
нормативно, нито в практиката, а и според длъжностната характеристика на
заеманата от подсъдимия длъжност същият е бил задължен да спазва правилата за
движението по пътищата, сред които е и забраната за управление на МПС след
употреба на алкохол. При това положение липсват основания да се счете, че за
настъпилия общественоопасен резултат е допринесло и друго лице, като е
безспорно, че щетите са причинени единствено от действията на подсъдимия. За
изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че дори и И. да е имал
такова задължение, то съдебната практика е категорична, че ако резултатът е
причинен от виновното поведение на няколко лица, наказателната отговорност не
отпада от обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд.
Достатъчно е резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца
(Решение №59/75г. на ОСНК и др.). По изложените съображения съдът приема за
безспорно установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“ от НК.
Деянието е извършено по непредпазливост, като деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
деянието, липсата на данни за други противообществени прояви и проявената
готовност да съдейства за ограничаването на пожара. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете размера на причинените щети, многократно надхвърлящ
минималния, обуславящ съставомерност на деянието, а също и значителната
концентрация на алкохол в кръвта на извършителя. Поради това съдът счете за
справедливо да определи наказание по първата
алтернатива, предвидена в закона, над минималния размер, като наложи
наказание от шест месеца “лишаване от свобода”. С оглед наличието и на
отегчаващи обстоятелства и предвид извършването на две отделни престъпления по
транспорта, на основание чл.343г, във връзка с чл.37 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия Т. от право да управлява моторно превозно средство за
по-дълъг срок -от седем месеца.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо
наказание на подсъдимия по настоящата присъда с определение за одобряване на
споразумение, постановено по НОХД№1656/16г. на ШРС, като наложи най-тежкото от
определените наказания, а именно шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.2
от НК съдът присъедини към определеното общо наказание наказанието лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца.
Съгласно константната съдебна практика след
определянето на общото наказание съдът следва да реши въпроса за неговото
изтърпяване. Предвид невисоката обществена опасност на извършителя съдът
прецени, че за постигане целите както на специалната, така и на генералната
превенция не е необходимо наложеното наказание да бъде реално изтърпяно, поради
което отложи същото по реда на чл.66 от НК за срок от три години. На основание чл.25
ал.2 от НК съдът също така приспадна от определеното общо наказание изтърпяната
част от наказанията по посочените присъди.
По отношение предявения от ППК „Бразди“-с.Велино
граждански иск за имуществени вреди,
резултат от инкриминираното деяние, съдът счете същия за основателен, с
оглед безспорно установения размер на причинените на кооперацията с деянието
вреди, поради което уважи същия изцяло, в размера след извършеното частично
оттегляне на иска, ведно със законната лихва върху уважения граждански иск,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 1085.50 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 170.23 лева, както и 5
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: