Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12066 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №93167 от 15.04.2019г.,
постановено по гр.дело №30133/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, е признато
за установено по предявения от „М.З.“ЕООД с ЕИК******* против „Ч.е.Б.“АД с ЕИК*******
иск с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 466,04 лева- главница за потребена електроенергия за
периода от 28.03.2008г. до 24.10.2008г., ведно със законната лихва от
14.04.2009г., както и лихва за забава в размер на 39,25 лева и разноски в
размер на 100 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.08.2009г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.№3029/2009г. по описа
на СРС, 84 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
сумата от 470 лева.
С
определение №173189/22.07.2019г. е оставена без уважение молбата на ответника
за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Ч.е.Б.“АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че по отношение на процесното вземане следва да се
приложи тригодишна погасителна давност, която е изтекла. Твърди, че вземането
се погасява с изтичането на петгодишна давност, която в случая не е изтекла.
Твърди също така, че давността е спряла да тече по време на изпълнителното
производство. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска, както
и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
ищец „М.З.“ЕООД в подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено, като излага подробни съображения относно правилността му. Твърди,
че последното валидно изпълнително действие било извършено на 16.08.2012г.,
след което поради неизвършване на други изпълнителни действия за период повече
от две години, изпълнителното производство било прекратено по силата на закона
на 16.08.2014г., а тригодишната погасителна давност изтекла на 16.08.2015г. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в първоинстанционното производство е подал в срок и частна жалба срещу
постановеното по делото определение №173189/22.07.2019г., с което е отхвърлена
молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че същото
е незаконосъобразно поради ниската фактическа и правна сложност на спора. Моли
определението да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските,
като възнаграждението на процесуалния представител на ищеца бъде намалено до
предвидения в закона минимален размер.
В
подадения в срок отговор на частната жалба ищецът оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че възнаграждението на процесуалния му представител
съответства на фактическата и правна сложност на спора и е съобразено с
предвидените в закона минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението е правилно като краен резултат, но по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание
чл.439 вр.чл.124 ГПК.
Ищецът
излага, че е длъжник по изп.д.№20108380400232 по описа на ЧСИ М.Б.№838 на КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на ответника от 06.08.2009г.,
издаден по ч.гр.д.№3029/2009г. по описа на СРС, 84 състав за сумата от 466,04
лева- главница за потребена електроенергия за периода от 28.03.2008г. до
24.10.2008г., ведно със законната лихва от 14.04.2009г., както и лихва за
забава в размер на 39,25 лева и разноски в размер на 100 лева. Твърди, че по
отношение на вземането на ответника по този изпълнителен лист е изтекла предвидената
в закона тригодишна погасителна давност, тъй като след образуване на
изпълнителното дело на 27.01.2010г. били извършвани действия по проучване на имущественото
му състояние, но не и същински изпълнителни действия, поради което на
27.01.2012г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, а
вземането- погасено по давност на 27.01.2013г.
Ответникът не оспорва изложените от
ищеца факти по образуването на горепосоченото изпълнително дело. Оспорва твърденията
на ищеца, че след образуването на изпълнителното дело не са предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата по отношение на процесното
вземане погасителна давност, като твърди че такива действия са извършвани и
давността не е изтекла.
От събраните по делото доказателства
и по-конкретно от приложеното копие на изпълнителното дело се установяват
следните релевантни за спора факти и обстоятелства:
С приложения по изпълнителното дело изпълнителен
лист от 06.08.2009г., издаден по
ч.гр.д.№3029/2009г. по описа на СРС, 84 състав ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 466,04 лева- главница за потребена електроенергия за периода от
28.03.2008г. до 24.10.2008г., ведно със законната лихва от 14.04.2009г., както
и лихва за забава в размер на 39,25 лева и разноски в размер на 100 лева.
По молба от 27,01,2010г. от ответника в качеството му на взискател и въз основа
на горепосочения изпълнителен лист, е образувано приложеното изпълнително дело
срещу ищеца.
Със запорни съобщения от
05.02.2010г., на 11.02.2010г., 12.02.2010г.,
16.02.2010г., 17.02.2010г. и 19.02.2010г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в 26 търговски банки и техни клонове.
На 26.03.2010г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 37 лева-
частично плащане на дълга по горното изпълнително дело.
С молба от 19.07.2010г. длъжникът е признал задължението си, като е поискал
разсрочване на плащането.
Със запорни съобщения от 25.05.2011г.,
на 26.05.2011г., 01.06.2011г. и 02.06.2011г.
отново са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в 26 търговски
банки и техни клонове.
На 16.08.2012г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 77 лева
като частично плащане на дълга по горното изпълнително дело.
Със съобщения от 30.05.2013г., 20.02.2014г.
и 12.03.2016г. ЧСИ е насрочвал описи на движими вещи, които обаче не са били
извършени.
С молба от 15.07.2016г. взискателят
е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи
начин на изпълнение съгласно чл.18 от ЗЧСИ.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. След налагането на запорите на банкови сметки
на 02.06.2011г. в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на 02.06.2013г.
Всички извършени след тази дата изпълнителни
действия следва да се считат за неизвършени.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В случая с частичното плащане на 16.08.2012г. длъжникът е признал дълга
и с това е прекъснал теченето на погасителната давност, като от тази дата е започнал да тече нов
5-годишен срок. Според настоящия състав приложима в случая е разпоредбата
на чл.117, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение. Това е така, тъй като заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката
дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.
416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването
на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за
оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК-
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО
на ВКС). С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен
спор относно съществуването на вземането. Пради това съдът намира, че нормата
на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на процесното
вземане.
Съобщенията от 30.05.2013г.,
20.02.2014г. и 12.03.2016г. с които ЧСИ насрочва опис на движими вещи не
прекъсват давността, тъй като изпълнителните действия не са били извършени, а
молбата от 15.07.2016г. е подадена по вече перемираното на 02.06.2013г.
изпълнително дело.
От гореизложеното се установява, че 5-годишната погасителна давност относно
процесното вземане е изтекла на 16.08.2017г.
Не може да бъде възприета тезата на
жалбоподателя, че по време на изпълнителното производство погасителната давност
не тече, тъй като Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, е обявено за загубило сила с ТР №2
от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба по чл.248 ГПК:
Настоящият състав намира частната
жалба за неоснователна. Договореният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар от
420 лева за първоинстанционното производство от една страна клони към
законовоопределения минимум, а от друга не се явява прекомерен предвид обема
(фактическата сложност) на делото и извършените от процесуалния представител на
ищеца действия за защита интересите на последния. Ето защо частната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
определение потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответникът
по жалбата има право на направените по делото разноски в размер на 300 лева за възнаграждение
на един адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №93167 от
15.04.2019г., постановено по гр.дело №30133/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в
и определение №173189/22.07.2019г.
по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.е.Б.“АД с ЕИК*******
да заплати на „М.З.“ЕООД с ЕИК******* сумата от 300 лева (триста лева)-
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/