Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 21.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1257 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №3049796 на ОД на МВР Ловеч на А.И.Т., ЕГН **********,
е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба
в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това,
че на 01.09.2019 год. в 12.50 часа в обл. Ловеч на ПП І-
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от А.И.Т., в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че в случая не е установено кой е управлявал процесното МПС. Не ставало ясно от начина на изписване на техническото средство, какво е последното, и преминало ли е първоначална и последваща проверка. Сочи, че при издаване на ЕФ са допуснати на рушения изразяващи се в липса на издател, което обуславяло пълна анонимност на издалото го лице/лица. На следващо място сочи, че описаното нарушение, било заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, с оглед на което следвало да се състави АУАН и да се издаде НП. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по
същество е неоснователна.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова -
ДВ, бр.10 от
Съдът намира, че при
издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТС тип мобилна система „TFR1 М” не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения
електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения.
Безспорно
установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо
средство - TFR1 – М 608, одобрено на 24.02.2010 год., със срок на валидност до
24.02.2020 година. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835
издадено от БИМ, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол
№4-22-19 от 14.08.2019 г., от които се установява по безспорен начин техническата
годност на използваното в случая техническо средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят А.И.Т.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран А.И.Т. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.
Съдът
намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на
мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази
връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на
АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-6102/02.09.2019 г., които по
безспорен начин потвърждават извършването на последното.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 01.09.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 02.10.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 19.11.2019 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ първоначално е била подадена в РС Петрич с вх. № 5940/26.11.2019 г., въз основа на която е било образувано НАХД №872/2019 г. по описа на РС Петрич. С Определение №868/28.11.2019 г. по НАХД №872/2019 г. по описа на РС Петрич производството по делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС Ловеч, където е било образувано настоящето дело/.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства / в това число съпроводително писмо с изх. № 11-00-6/04.02.2020 год. /вх.№1425/05.02.2020 год./ на ОПУ Ловеч, ведно с приложена схема на път І-4 „Коритна – о.п. Севлиево” от км33+650 до км 34+250/ от които е видно, че нарушението е извършено в участък от пътя, за който е въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26/60 км.ч.
Наложената
глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер, тъй като
превишението на скоростта е
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3049796 на ОД на МВР Ловеч, с който на А.И.Т., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ