Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.12.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2069/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Г.Д., в която се излагат твърдения, че на
20.12.2017г. между него и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което той е заемал длъжността „Председател кооперация”, с основано месечно
трудово възнаграждение от 1008 лв. и платен годишен отпуск от 20 дни. Изтъква
се, че правоотношението е прекратено на 31.05.2018г., като работодателят не е
изпълнил задълженията си да изплати на работника трудово възнаграждение за
месеците март, април и май 2018г. в общ размер на 3024 лв., както и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2018г. в размер на 384 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяването на исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и
направените по делото разноски. В хода на производството по делото размерът на
претенциите по чл. 128 от КТ и по чл. 224 от КТ е изменен съответно на 2784 лв. и на 403,20 лв.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Заема становище,
че ищецът не е бил член на кооперацията и не е могъл да бъде неин председател,
поради което между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение за длъжността „Председател
кооперация”. Изтъква се, че през
процесния период кооперацията не е извършвала никаква дейност, а ищецът не е
престирал работна сила. С оглед гореизложеното
се отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 224 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С решение на Общото събрание на кооперацията от
11.12.2016г. ищецът е избран за неин председател като между страните не се
оспорва, че то не е оспорено по реда на чл. 58 от ЗК. На 20.12.2017г. между Управителния
съвет на кооперацията и ищеца е сключен трудов договор, на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ, относно назначаването му на длъжността „Председател
кооперация”, считано от 01.01.2018г., с
основно месечно трудово възнаграждение от 1008
лв., платимо в края на месеца следващ този за който се
дължи, и при 20 дни платен годишен отпуск. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ, на
21.12.2017г. уведомление за сключване на договора е подадено в ТД на НАП. На
31.05.2018г. с решение на Общото събрание на кооперацията ищецът е освободен от
заеманата длъжност като на негово място е избран нов председател. Последвало е
изпращане на уведомление до ТД на НАП, че на 01.06.2018г. трудовият договор
между страните е прекратен. От заключението на допуснатата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че в изготвените от ищеца
ведомости за заплати за процесния период на последния са начислени брутни
трудови възнаграждения в общ размер на 2784 лв., както следва: за месец април 2018г. – 768
лв., за месец май 2018г. – 1008 лв. и за
месец юни 2018г. – 1008 лв. Вещото лице е установило, че в счетоводството на
ответника липсват разходни документи, от които да се установява изплащане на
горепосоченото възнаграждение. Констатирано е, че за периода на действие на
трудовия договор ищецът е придобил право на 8 дни платен годишен отпуск за 2018г.
като размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ е 403,20 лв. От показанията на
водените от ищеца свидетели се установява, че през процесния период последният
е представлявал кооперацията при сключването на договори, при снабдяването с документи
и при воденето на граждански дела. Съдът намира за недостоверни показанията на
водените от ответника свидетели относно обстоятелството свързано с непрестирането
на труд от страна на ищеца, тъй като същите нямат преки наблюдения върху
дейността на кооперацията за разглеждания период.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото на работника да претендира от
работодателя заплащане на трудово възнаграждение възниква при наличие на
трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на работника да
престира труд в полза на работодателя. С оглед на това видът на процесния
договор следва да се установи с оглед съдържанието му, като за това не са
определящи нито посочените в него правни норми, нито даденото му от страните
наименование. В случаите, когато председателят на кооперацията се избира от
общо събрание е възможно отношенията му с юридическото лице да бъдат уредени
като трудови, възникнали от избор, но само ако това е предвидено в самия устав.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от КТ длъжностите по трудово правоотношение, които се
заемат въз основа на избор, се установяват в закон, а акт на Министерския съвет
или в устав. Това е така, защото изборът като основание за възникване на
трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност. В Закона
за кооперациите липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване
на трудово правоотношение между кооперацията и председателя й. Такава
възможност не е предвидена и в акт на Министерския съвет. При това положение
единственият начин за възникване на такова правоотношение ще е налице ако в
устава на кооперацията е предвидено, че с председателя й се сключва трудов
договор. От съдържанието на публикувания в Търговския регистър устав на
ответника се установява, че този въпрос не е изрично уреден. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено, че § 2 от Допълнителните разпоредби на КТ
е приложим само по отношение на член-кооператори в производствени кооперации,
но не и спрямо техните председатели. В същия смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение №268 от 15.10.2013г. по гр. д. №1301/2012г. на IV г. о. От гореизложеното се установява, че
е налице невъзможност отношенията между кооперацията и председателя й да се
уредят като трудови въз основа на трудов договор, а само въз основа на избор по
смисъла на КТ. Такава възможност както бе посочено по-горе не е предвидена в
устава на ответника. При това положение се достига до извода, че между страните
не е възникнало валидно трудово правоотношение като претенциите на ищеца за
заплащане на трудово възнаграждение от 2784 лв. за месеците март, април и май
2018г. и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. от
403,20 лв., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени само на това
основание без да е необходимо изследване на въпросите дали ищецът е престирал
работна сила, дали правоотношението му е прекратено и дали към момента на
прекратяването е имал неизползван платен годишен отпуск.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 550 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователени предявените от А.Г.Д. с
ЕГН: ********** ***, срещу *, *, иск по чл. 128 от КТ за заплащане на
сумата от 2784 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева/ - главница,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците март 2018г., април 2018г. и май 2018г. и иск по чл. 224 от КТ относно
заплащане на сумата от 403,20 лв. /четиристотин и три лева и двадесет стотинки/
- главница, представляваща обезщетение за неизползвани 8 дни платен годишен
отпуск за 2018г., ведно ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.06.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
Осъжда
А.Г.Д. с
ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляващи направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: