Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Велико Търново, 2.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И. и прокурора от ВТОП Св. Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 172 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по искова молба на К.Т.Ч. *** чрез процесуалния представител *** И.Н. от ВТАК, против Националната агенция по приходите (НАП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Претендира се обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен ред с Решение №395/17.11.2016г., постановено по адм. дело № 607/2016г. по описа на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение № 9021/03.07.2018г. по адм.дело № 308/2017г. на ВАС, мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на ищеца на служба. С исковата молба и молбата за изменение на иска са заявени искови претенции за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител в размер на 9 337,63 лв. за периода от 04.07.2018г. до 07.01.2019г. и лихви за забава в размер на 378,23 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 15.03.2019 г. (уточнени в молбата за изменение на иска).
В исковата молба се претендират претърпени имуществени вреди от бездействие на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, която се изразява в невъзстановяване на работа на държавния служител след обявяването на разпоредбата на чл.100, ал. 2 от ЗДСл за противоконституционна, на което основание ищецът е отстранен от длъжност. Имуществените вреди се изразяват в неполучено възнаграждение като държавен служител. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и моли за отхвърлянето им. Подробни доводи за неоснователност на исковата претенция излага в отговора на искова молба и в съдебно заседание. Представя писмени бележки, в които по същество излага същите аргументи. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение като представя списък с разноски.
Представителят на ВТОП дава заключение за основателност на исковите претенции.Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище, че са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на обезщетение за исковия период, представляващо незаплатено трудово възнаграждение. Основателен намира иска за претендираните лихви.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
К.Т.Ч. е държавен служител, който последно е назначен за такъв на длъжността началник сектор, Отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, с основно месечно възнаграждение от 1300,00 лв.
Със Заповед № ЗЦУ - 16/08.01.2014 г. на Изпълнителният директор на НАП и на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е отстранен временно от посочената длъжност, тъй като срещу него е образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта като необжалвана влиза в сила.
К.Т.Ч. подава молба до органа по назначаването си – изпълнителния директора на НАП, с искане за издаване на акт за възстановяването му на заеманата длъжност от 15.07.2016г. с оглед постановеното Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата липсва изрично произнасяне, което е оспорено от Ч.. С Решение № 395 / 17.11.2016г. по адм.д. № 607 / 2016г. по описа на АСВТ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №9021/03.07.2018г. по адм.дело №308/2017г. на ВАС.
В резултат на отмененият мълчалив отказ и подадена от К.Ч. на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 100, ал.4 от ЗДСл искова молба за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител, с Решение № 490/30.11.2016 г. по адм. дело № 523/2018 г. по описа на АСВТ, влязло в законна сила на 21.02.2019 г., Национална агенция за приходите е осъдена на заплати на К.Ч. сумата от 30 668,18лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в размер на 2 924,87лв., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразно отстраняване от работа, както и сумата от 2 000лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в размер на 400,24лв., представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразно отстраняване от работа.
В хода на настоящото производство са приети като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба; документите, изпратени с отговора на исковата молба, както и материалите по адм.дело №607/2016г. и адм. дело № 523/2018г. по описа на АСВТ.
По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, според която обезщетението за неполучено възнаграждение за периода от 04.07.2018г. до 07.01.2018г., което К.Т.Ч. следва да получи, изчислено на база брутното му месечно възнаграждение за последния месец преди отстраняването му от работа и последващите промени в размера на възнаграждението за длъжността началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, възлиза общо на 9 337,63 лева, а дължимата законна лихва за забава, за периода от 01.08.2018 г. до 15.03.2019 г. е 378,23 лв.
Във връзка с прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето от ГПК, с писмена молба, представена в съдебно заседание на 13.06.2019г. от ищеца е поискано увеличение на размера на предявения иск, както следва: за имуществени вреди от неполучени месечно възнаграждение за периода от 04.07.2018г. до 07.01.2019г. от 7 918,18 лв. на 9 337,63 лв.; претендираният размер на лихвата за забава за периода от 01.08.2018 г. до 15.03.2019 г. от 321,45лв. на 378,23 лв. С определение от 13.06.2019г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал поисканото изменение на иска за имуществени вреди, като общо претендираната от ищеца сума за имуществени вреди и лихва за забава е 9 715,86 лв.
От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ, а от своя страна чл.1, ал.2 от ЗОДОВ препраща за разглеждане на исковете към реда, установен в АПК. По аргумент от чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК, основание за такова обезщетение е налице при отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпили вследствие на съответния акт, действие или бездействие вреди. Без значение е дали отмяната е постановена от съда по повод обжалване по съдебен ред или от административния орган при условията на чл. 91 от АПК. В случая, с Решение №395/17.11.2016г., постановено по адм. дело №607/2016г. по описа на Административен съд - Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по заявление на К.Т.Ч., с което е поискано възстановяване на служба в ТД на НАП – Велико Търново и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №9021/03.07.2018г. по адм.дело №308/2017г. на ВАС. Предвид това, искът с правно основание чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ е процесуално допустим, доколкото е предявен съгласно чл. 204, ал 1 от АПК след като административният акт - мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП, чийто адресат е ищеца, е отменен с влязло в сила решение, след обжалване по съдебен ред.
Съгласно
нормата на чл. 205 от АПК като ответник в процеса следва да се конституира
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие се претендират вредите, поради което ищецът правилно е посочил надлежния ответник по
иска-
НАП – град София. За да бъде
допустим още ищецът следва да има правен интерес и такъв е заявен от факта, че
се претендира обезвреда на имуществени
вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт. По направеното
възражение за недопустимост на иска от страна на ответника, съдът се е
произнесъл в закрито съдебно заседание с Определение от 18.04.2019 г.
Настоящият съдебен състав е преценил, че възражението за наличие на сила на
присъдено нещо, изразяващо се образуване на адм.дело № 523/2017 г. по описа на
ВТАС и съответно наличието на влязло в сила решение № 490/30.11.2018 г. между
същите страни, на същото основание, но за друг период, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска се явява неоснователно. В тази
връзка е отбелязано, че според Тълкувателно решение по т.д. 3/2016г. и мотивите по т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г.,
ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е констатацията на съда
относно спорното право, съдържаща се в диспозитива на влязлото в сила решение.
В синхрон с доктрината, тълкувателната практика на ВКС отрича сила на пресъдено
нещо относно констатациите по юридическите и доказателствени факти, както и преюдициалните
правоотношения, част от мотивите на решението. По тази причина те не могат да
бъдат обект на самостоятелно обжалване. Стриктното тълкуване на т. 18 на
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г., ОСГК
на ВКС обосновава извод, че решението, включително в случаите на частичен иск,
се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. След
като по волята на ищеца предметът на делото при частичен иск е ограничен до
количествено определената част от спорното право, твърдяна и очертана от него
чрез основанието и петитума, обективните предели на силата на пресъдено нещо на
уважаващото го съдебно решение също са ограничени до установяване на съдебно
предявената част. Правопораждащите за спорното право юридически факти, част от
основанието на иска, установени в мотивите на решението, не се превръщат в
самостоятелен предмет на силата на пресъдено нещо. Няма законова норма, която
да подкрепя разширяването на обективните предели на тази правна последица на
уважаващото частичния иск съдебно решение спрямо фактите от значение за
непредявената част от правото, която не е предмет на делото. По тези причини в
следващия исков процес за горницата, произтичаща от същото право,
правопораждащите за спорното право юридически факти като част от основанието на
иска подлежат на пълно главно доказване. Защитата,
търсена от ищеца чрез иска за разликата до заявения пълен размер на същото
право, е самостоятелна, а не допълваща спрямо приключилото производство.
Приемането на обратното становище би означавало, недопустимо ограничаване
предмета на делото и съдебната деъност в исковия процес за горницата до
установяване на остатъчния размер, произтичащ от същото право.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав
да приеме, че искът е предявен при наличие на активна и пасивна легитимация,
заявен след отмяната на административния акт, пред компетентния съд и като
такъв се явява допустим за разглеждане по същество.
Искът е предявен в петгодишния давностен срок
от претендираното бездействие.
Разгледани по същество, иска е
основателен. Мотивите на съда в тази насока са следните:
Претендираните от ищеца преки
и непосредствени вреди от незаконосъобразното отстраняване от длъжност са
имуществени. Като имуществени вреди се претендират неполучено трудово
възнаграждение, ведно със съответните лихви.
Съгласно нормата на чл. 204 от АПК Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите
Следователно отговорността е обективна, гаранционно- обезпечителна, в какъвто
смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на
принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД. Поради което съдът е квалифицирал подаденият иск по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, който текст е аналогичен с
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Горното е от
съществено значение при тълкуване на
ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди,
предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ.
По отношение на исковата претенция
за неполучено трудово възнаграждение за периода от 04.07.2018г. до
07.01.2019г., съдът намира същата за основателна. През целия посочен период К.Ч.
е бил отстранен от работа на несъществуващо правно основание и при заявено
изрично от него искане за преразглеждане на заповедта за отстраняване и липса
на произнасяне от органа по назначаването. След като със решение на съда е
прието, че липсата на произнасяне представлява незаконосъобразен
административен акт, то през целия период на действие на този акт се формират
неблагоприятни последици за адресата му. Размерът на дължимото трудово
възнаграждение за длъжността началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД
на НАП – Велико Търново за исковия период от 04.07.2018г. до 07.01.2019г.
възлиза на 9 337,63 лв., съгласно заключението на вещото лице. Исковата
претенция е в същия размер съобразно допуснатото изменение на иска, поради
което и в този размер следва да бъде уважена, ведно с претендираната лихва за
забава от 01.08.2018г. до 15.03.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба)
окончателното заплащане на главницата. в размер на 378,23 лв.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1 784 лв., от които 300 лв. депозит за вещо лице и 1 484 лв. адвокатски хонорар, за които са представени доказателства за действителното им заплащане. На ответника разноски не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на К.Т.Ч. *** сумата от 9 715,86 лв. /девет хиляди седемстотин и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, от които 9 337,63 лв. /девет хиляди триста тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ представляваща имуществени вреди от неполучени месечно възнаграждение за периода от 04.07.2018г. до 07.01.2019г., ведно със законната лихва от 01.08.2018 г. до 15.03.2019 г. в размер на 378,23 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на К.Т.Ч. *** сумата от 1 784 лв., /хиляда седемстотин осемдесет и четири лева/, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: