Определение по дело №2531/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на Община-Сопот, ЕИК ***, представлявана от С. С.-кмет, срещу Решение за налагане на финансова корекция № *** на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на *** лева от размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. С молба вх. № *** е направено искане за спиране изпълнението на предварителното изпълнение на Решението за определяне на финансова корекция, поради това, че предварителното му изпълнение би предизвикало на общината значителна и труднопоправима вреда.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането е направено от надлежна страна по чл. 166, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на индивидуалните административни актове по този закон и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно, тъй като оспореното с жалбата решение за налагане на финансова корекция е индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗУСЕФСУ, той подлежи на предварително изпълнение по силата на закон.

Съгласно 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според ал. 2 на чл. 166, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай не се установява безспорно, че атакуваното решение би довело до значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя.

Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта.

Каза се, че съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят финансовото състояние, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. В тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са „значителни“ по размер. В случая не са представени доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Неоснователно е позоваването на размера на наложената финансова корекция като аргумент, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди. Извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима.

Представените от молителя доказателства нито обосноват вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК, нито удостоверят нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, т. е. такива, настъпили след издаването на акта. Видно от данните по молбата, конкретни твърдения и доводи за настъпване на значителни или трудно поправими вреди не са формулирани, освен твърдението, че община-Сопот е страна по договори за кредит, които следва да бъдат обслужвани. В конкретния случай макар и да са представени договор № Д.-***, договор № Д.-***, № Д.-***, № *** са за предоставяне, респ. ползване на услуги и безспорно не удостоверяват нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. С молбата е представена разпечатка от НАП, но при преглед на документа обаче се установява, че в същата не е вписана дата на издаване, поради което и само на това основание не следва да бъде обсъждана като доказателство.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че за оспорващия съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в искането твърдения следва извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Съдебният състав държи сметка и за общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за затрудняване в дейността на санкционираната община.

Основните съображения в искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № *** на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, е че решението ще причини значителна и трудно поправима вреда. Същите са неоснователни.

По изложените съображения искането по чл. 166, ал. 2 от АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното Пловдивският административен съд, ХVIII състав,

 

О П Р Е Д. Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Община-Сопот, ЕИК ***, представлявана от С. С.-кмет, за спиране на предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № *** на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.