О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260442 16.12.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВЧНД №2445 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение
№260366/28.10.2020 г. по ЧНД №6032/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, III н.с. е потвърдено Постановление на РП
- Пловдив от 11.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство №228/2020 г. по описа на Първо РУП при ОД на
МВР-Пловдив.
Недоволен от съдебния
акт е останал пострадалият В.Н., депозирал жалба срещу същия с искане за
неговата отмяна и тази на прекратителното постановление, както и връщане на
делото на държавното обвинение за продължаване на разследването, ведно със
задължителни указания по приложението на закона.
При
постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното
постановление, както и извличаща се от инкорпорираната по делото доказателствена
съвкупност:
Досъдебното производство е било
образувано за престъпление по чл.323, ал.1 НК, като в хода му не е привлечено
обвиняемо лице за това, че на 13.01.2011 г. в гр. Пловдив самоволно, не по
установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от В.С.Н. негово
предполагаемо право – да се смени партидата на водомера му, като случаят не е
маловажен.
На 31 юли 2007 г. свид. В.Н. /Т.Н./ закупил от свид.Р.А. 1/2
идеални части от недвижим имот *** на
с.Б., обл. П., ведно с находящата в него постройка.
За имота
имало изградено отклонение за вода,
партидата на което във
„ВиК“ ЕООД се водела на името на Р.А..
За известен
период от време свидетелите В.Н. и Р.А. били в разбирателство помежду си и си поделяли сметките за
вода. През
2007 г.
свид. Н. прехвърлил партидата за водата на свое име, считайки това за правилно. Свид.А.към този момент строил къща. Узнавайки
за промяната на партидата, предприел
необходимите действия и от 13 януари 2011 г. отново същата
била прехвърлена на негово име. Разбирайки това, свид.В.Н. подал
жалба до Министерство на регионалното развитие и благоустройство. След извършената проверка било установено, че към имота
не е прекъсвано водоподаването
от „ВиК“ ЕООД, а партидата към 26 февруари 2018г. правомерно се водела на Р.А..
Указано било
на свид. В.Н., че ако желае да бъде титуляр на партидата за вода, следвало да се
споразумее с другия съсобственик на имота и да представи писменото споразумение
в този смисъл пред „ВиК " ЕООД.
Тъй като такова споразумение не било представено, на осн. чл.59, ал.4
от Общите условия на „ВиК“
ЕООД партидата за водата била променена на името на двамата съсобственици.
Междувременно
свид.Р.А.
довършил
къщата в своята част на имота и започнал да живее в нея. Той и съседът му свид.Н. влезли в
множество спорове помежду си, по повод на които последният подал редица жалби до
Община „***". Основната му претенция била, че при издаването на
удостоверението за експлоатация на новопостроената от свид.Р.А. къща, не
било съобразено наличието на удостоверение за търпимост на старата къща -
собственост на жалбоподателя
и че разрешението за ползване на постройката
е било издадено на база партидата за вода. Свид.Н. считал, че издаденият административен
акт за ползване на къщата на свид.Р.А. е
недействителен, поради
което била извършена проверка от служители на Община „***". Последните установили, че
едноетажната масивна жилищна сграда с мансарден етаж, с долепен за нея гараж,
собственост на свид.Р.А.,
притежава изискващите се по закон строителни книжа и документи и е построена
законосъобразно. Издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 208 от
29.12.
2011г. било
издадено съгласно нормативните изисквания.
Гореизложената фактическа обстановка е
приета за установена от инкорпорираните по делото доказателствени източници:
показанията на свидетелите В.Н., Р.А. и ***,
както и от писмените такива: становище от ВиК ЕООД изх.№ 04-07-1072
/26.02.2018 г., писмо от ВиК ЕООД с изх. № 94-Ж-439/05.02.2018 г. Писмо от ДНСК
изх.№ ПД-2342-04-244 от 09.10.19 г. ведно с писмо на Община *** с № 9412-86
*10/03.09.2019 г., 2 бр. писма на Община ***, представляващи отговори на жалби
от свид. Н.,кореспонденция между свид. Н. *** л.52-70 от досъдебното
производство, писмо от ВиК ЕООД с изх. № 11-00-8016/25.11.2019г., съдебни
решения, Удостоверение № 208/29.12.2011 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж, разрешение за строеж № 119/07.06.2005г. Писмо от Община *** Пловдив изх. № 66-04-6*1/07.02.2020 г., ведно
с приложения. Въз основа на същата, описаната и в прекратителното постановление
след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е
счел за обоснована констатацията на представителя на държавното обвинение, че
процесното деяние е несъставомерно, поради което прекратителното постановление
е прието за правилно и съответстващо на изискванията на чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Недоволен от първоинстанционния акт
останал пострадалият Н., депозирал жалба срещу същия в
законоустановения срок. В този смисъл същата е допустима, а разгледана по
същество - неоснователна поради следните съображения:
В рамките на приетата за установена и
доказана фактология, законосъобразен се явява изводът на контролирания съд, че
инкриминираното поведение не осъществява състава на самоуправството.
Многократно е изяснявано в съдебната
практика, че субект на самоуправството може да бъде само страната по някакво
спорно правоотношение, респ. нейн представител. Инкорпорираните по делото доказателствени
източници не сочат на такова. Несъмнена е
констатацията, че на 31.07.2007 г. свид.Н. и свид.А.са станали съсобственици на
недвижим имот в с.Б., обл.Пловдив, който
е водоснабден, а титуляр на партидата за вода с абонатен №***към този момент е бил
свид.А., доколкото преди прехвърлителната сделка той е единствен собственик на
имота. Без да е бил наличен какъвто и да било спор по този въпрос, през месец
октомври същата година свид.Н.,
спазвайки законоустановения ред чрез подаване на изискуемите документи пред „ВиК“
ЕООД, променил титуляра на партидата и от този момент тя се водила на негово
име. Това по никакъв начин не довело до
ограничаване водоснабдяването на съсобствения недвижим имот. Свид.А.през 2011
г. узнал за извършената промяната и предприел отстраняване на допуснатата
нередовност, депозирайки искане пред „ВиК“ ЕООД в този смисъл. Дружеството
уважило претенцията му. В последствие поради жалба на свид.Н. до МРРБ, последният
бил уведомен, че архивните единици за претендирания период са надлежно
унищожени, както и че водоподаването към имота на жалбоподателя не е било прекъсвано.
Доколкото титуляр на партидата към 2018 г. бил свид.Р.А. и изразеното желание
от страна на свид.Н. да бъде той титуляр на същата, както и поради липса на
постигнато между двамата споразумение в тази насока, то от месец март 2018 г
титуляри на партидата са Р.А. и В.Н..
Явно е възникналото недоволство първоначално у свид.Н. относно това кой да
бъде титуляр на партидата за вода в
съсобствения имот, поради което е предприел действия по промяната му по
надлежния ред. В последствие свид.А.недоволен от реализираната без негово
знание инициатива от страна на свид.Н., е сезирал „ВиК“ ЕООД за отстраняване на
констатираната нередност. На по-късен етап, поради липсващо между съсобствениците
споразумение, същата била заведена на името и на двамата. Доколкото
изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в осъществяване не по
установения от закона ред на едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, то за да е възможно въобще реализирането
на това престъпно посегателство е абсолютно необходимо наличие на спор касателно дадено право между две страни, свеждащ се до несъгласие със
съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Такъв
спор в случая не е бил наличен между А.и Н.. Съвсем друго би било положението, ако
те си оспорваха правото за водоснабдяване на съсобствения им имот, но, видно от
представената от „ВиК“ ЕООД справка, имотът бил непрекъснато водоснабдяван
и такова оспорване не е било налично.
От друга страна, самоуправството е посегателство
срещу законоустановения ред на взаимоотношенвията между отделните граждани,
държавата и обществените организации, като пряко засяга дейността по решаване на спорове за
права. Оказва се обаче, че в случая същият
не е и накърнен, защото свид.А., разбирайки за реализираната от свид.Н. промяна относно титуляра на
партидата за вода на съсобствения им имот и без Н. да е оспорвал правото на А.за
водоснабдяване на имота, не е осъществил
сам каквато и да било спорна престация, защото е сезирал компетентния в случая
орган – „ВиК“ ЕООД да отстрани допуснатата нередовност касателно титуляра на
партидата за вода. Ето защо липсва и изискуемото от закона завладяване на
престацията в нарушение на законите, уреждащи реда за решаване на правни
спорове, поради което и изложените в тази насока доводи от първостепенния съд
са напълно законосъобразни и правилни. Коректно е отчетената от последния липса
на елемента „немаловажен случай“, доколкото реализирана във времето промяна
касателно титуляра на партидата за вода не е довело до каквито и да било
негативни последици като преустановяване водоснабдяването на имота, включително
и поради неплатени сметки. Както бе вече
многократно изяснено, тези промени са били предприемани и от Н., и от А., но не
самоволно и в противоречие с установения порядък, а въз основа на надлежно
сезиране на единствено компетентния в случая орган да осъществи същите- „ВиК“
ЕООД, поради което и несъстоятелно се явява заявеното в тази насока възражение
в жалбата.
Претенциите на пострадалия за нарушени
правила и норми на законното строителство от страна на свид.А.във връзка с издадените на
последния документи от Община „***“ /скица- виза за проектиране, разрешение за
строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и т.н./ не сочат на самоуправни
действия, доколкото не той е издател на тези документи. Евентуално допуснато
при изготвянето им нарушение може да бъде единствено административно такова, но
не и да осъществява самоуправство по
смисъла на чл.323, ал.1 НК. Ето защо претенциите си за незаконно строителство
свид.Н. следва да заяви пред гражданския съд.
Въз основа на
изложената фактология, приета за установена след цялостен и аргументиран анализ
на доказателствената съвкупност, напълно обосновано контролираният съд е приел
за правилен извода на прокурора за несъставомерност на процесното деяние,
поради което и неоснователна се явява изтъкнатата в жалбата липса на реализирано
обсъждане на доказателствените източници. Инкорпорираните такива са напълно
достатъчни за формиране на изложения извод от първостепенния съд,
идентичен с този на държавното обвинение,
като не се констатират неизяснени обстоятелства. Наличната доказателствена маса
в своята съвкупност не обосновава необходимост от събиране на допълнителни доказателства такива касателно разследваното деяние, както
претендира жалбоподателят.
В допълнение е необходимо да се отбележи, че процесното
деяние не само не осъществява престъпно посегателство с правна квалификация по
чл. 323, ал.1 НК, но и друго такова, което да се преследва по общия ред. Ето
защо вярна е констатацията на първоинстанционния съд за правилност на извода в
прекратителното постановление, поради което неоснователни се явяват
оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното определение, което налага и
потвърждаване на същото.
Предвид
гореизложеното и на осн. чл.243, ал.7 НПК
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260366/28.10.2020 г. по ЧНД №6032/2020 г.
по описа на Районен съд-Пловдив, III н.с., с което
е потвърдено постановление на РП - Пловдив от 11.09.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №228/2020 г. по описа на
Първо РУП при ОД на МВР-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: