Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,02,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5414 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Й.И.Ф., ЕГН **********,***,
против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***. В молбата се твърди, че между страните съществувал
трудов договор, прекратен със заповед №2138/28,08,2019 г. Твърди се, че
22,10,2019 г. между страните било подписано споразумение, по силата на което
ответникът се съгласил, че ищецът има да получава сума в размер на 2700,00
лева, в срок до 30,04,2020 г. Сочи се, че сумата не е платена понастоящем. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати посочената сума. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да
уважи иска, като сочи, че подписите на фишовете са подправени, но така или
иначе сумата се претендира по споразумението, което има характера на
извънсъдебна спогодба между страните.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който сочи, че искът е неоснователен, тъй като за периода януари
2019 г. – август 2019 г. ТВ на ищеца е изплатено. Представят се доказателства.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не изпраща
представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
От
представеното по делото споразумение от 22,10,2019 г. е видно, че страните са
се споразумели за следното: ищецът, в качеството на служител, заемащ длъжността
охранител на обект ***, има право да получи сумата от 2700,00 лева в срок до
30,04,2020 г. Служителят се е задължил преди изтичане на крайния срок да не
предприема каквито и да било съдебни действия, както и действия по принудително
събиране на сумите.
От
представеното копие от Заповед за освобождаване №2138/28,08,2019 г. се
установява, че ТПО между страните е прекратено, считано от 01,09,2019 г.
Съдът не
обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими към
правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
На първо място, Съдът счита за необходимо да отбележи, че доводите на
ответника за заплащане на ТВ на ищеца за периода януари – март 2019 г. и май –
август 2019 г. са неотносими към правния спор, доколкото ищецът основава
претенцията си на сключено споразумение с ответника и искът е квалифициран като
такъв по чл.365 от ЗЗД. Споразумението между ищеца и ответника от 22,10,2019 г.
носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез
взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения,
които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а
отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е
средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе
определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и
страните да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да
считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В
този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата
цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение
/в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за
спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че страните
считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и
регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да
изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за
спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение
се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба.
Съгласно
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Съдът приема, че представеното по делото извънсъдебно споразумение е с
характер на договор между страните, доколкото обективира волеизявления на ищеца
и ответника в настоящото производство, свързани с парично притезание в размер
на 2700,00 лева и краен срок на заплащането им, и е подписано двустранно.
Ищеца
твърди един отрицателен факт, а именно - че ответника не е изпълнил
задължението си по договора за споразумение изцяло. С определението по чл.140
от ГПК с инкорпориран в него проекто-доклад по делото, съдът е разпределил
тежестта на доказване, като е указал на ответника, че носи доказателствена
тежест да установи, че е заплатил дължимата по споразумението сума.
Определението е получено от ответното дружество на 14,01,2021 г. Тъй като по делото не са представени
доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по спогодбата, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
2700,00 лева, представляваща неизплатено задължение по извънсъдебно
споразумение от 22,10,2019 г.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че процесното споразумение е
подписано след прекратяване на ТПО между страните, и както бе посочено и по-горе, целта на
спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните.
С оглед всичко изложено искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение По отношение възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение – същото е неоснователно. Съобразно нормата на чл.78,
ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. -
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.2, минималният размер на възнаграждението,
при материален интерес от 1000,00 лева до 5000,00 лева е сумата от 300,00 лева
плюс 7% процента за разликата над 1000,00 лева. Ето защо, доколкото заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение е под определения минимум, и е платено в
брой на 27,07,2020 г., то направеното възражение е неоснователно.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 108,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.365 от ЗЗД „С.С.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Ф., ЕГН **********,***,
сумата от 2700,00 лева, представляваща неизплатена сума по споразумение
от 22,10,2019 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 19,10,2020
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Ф.,
ЕГН **********,***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „С.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на иска в размер на
108,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :