Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 17.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на трети ноември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
652 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 150 СК.
Ищцата О.Б.П. с ЕГН ********** в качеството
на майка и законен представител на малолетното дете Д.П.С. с ЕГН **********,***
твърди, че от съвместното им съжителство с ответника П.С.С. се родило детето Д.П.С.,
като след образувано по нейна молба гражданско дело №348/2018г. постигнали
съдебна спогодба, с която бащата се задължил да заплаща месечна издръжка на
детето им в размер на 150 лева, считано 01.04.2018 г. От момента на определяне
на размера на издръжка до настоящия момент ответникът изпълнявал задължението
си за заплащане на издръжка. Междувременно настъпили нови обстоятелства,
свързани със здравословното състояние на детето, които не били известни на
ответника, тъй като не поддържал никакви контакти с тях. През месец септември
2019 г. майката записала детето и то тръгнало на детска градина в ДГ „Щ.Д.“, с.
И.В., като след кратък период от време уведомили майката, че намират, че има
проблем с детето - не се обръща когато го викат по име, тъй като не желае да
контактува с другите деца. Майката веднага се свързала с личния лекар на детето
и той го изпратил на преглед при педиатър, който от своя страна го изпратил при
детски **, а той от своя страна - в Центъра за психично здраве - гр. П.. Там
престояли почти един месец, а синът й бил прегледан от **, психолог и **, като
било видно от изготвената от тях епикриза и се установило, че детето има
сериозна задръжка в развитието на езико-говорните функции, дефицити се
наблюдавали в разбирането, производството и използването на езиковите
способности. Компонентите на вниманието му страдали, като активното му внимание
не можело да бъде привлечено и задържано. Трудно се адаптирало към конкретната
ситуация, регулацията на поведението била силно затруднена. Дефицити се
наблюдавали и в двигателното програмиране, както и в зрително-моторната му
координация. С оглед на тези констатации специалистите препоръчали работа с **
и психолог. Същата препоръка била направена в етапната епикриза от ** и детска
неврология. След извършения преглед от този специалист на детето било
предписано лекарство, което ежедневно да приема, чиято цена в зависимост от
аптеката, която го купувала майката било в размер на около 60 лева месечно. От
горните специалисти било препоръчано детето да бъде освидетелствано от ТЕЛК и
след извършен преглед му поставили диагноза „разстройство на експресивната реч
с изоставане в интелектуалното развитие“. В началото на тази година успяла да
направи няколко срещи с **, но за да има резултати от лечението, детето
трябвало да се среща с него редовно. Към момента детето не можело да посещава
детската градина в с. И.В., тъй като те не разполагали със специалисти, които
да полагат за него специални грижи. Такъв, обаче, и на територията на тяхното
населено място - Г.М.- нямало, а единствената алтернатива били градовете К.или П.,
което било свързано с допълнителни разходи. Заедно с тези заболявания, също в
началото на тази година се установило, че детето трябва да бъде оперирано от
херния и операцията била планирана за месец март, но поради настъпилата
пандемия операцията била отложена и сега предстояла. Към момента единствения
човек, на когото майката разчитала за съдействие, помощ и подкрепа била майка
й, като нейната помощ била свързана с прякото отглеждане на детето, когато
майката на Д. не си е вкъщи, а баба му била безработна. Ищцата работела като
хигиенист в Дом за пълнолетни лица с деменция с. Г.М., работното и време било на
смени по 12 часа, след което почивала два дни, през които поемала грижата за
детето. Месечното й възнаграждение било в размер на около 610 лева. Със
средствата, които получавала и с издръжката, която получавало детето от баща си
осигурявала само най-необходимото за отглеждането на детето, свързано с
традиционните му нужди за възрастта, но не можела без помощта на другия родител
да посрещне тези специфични нужди, от които се нуждаело детето, свързани със
здравословното му състояние. Нямала представа за доходите на ответника, но
докато живеели заедно, той работел по трудов договор в БДЖ, където вероятно
продължавал да работи. Имала данни, че ответникът живее с друга жена, но не
знаела дали се грижи за друго дете. Той направил своя избор да не контактува с
детето и да не присъства в живота му, но и двамата като родители били длъжни да
осигуряват издръжка на детето си, достатъчно добра, за да му осигурим нормален
и спокоен живот и задоволят специфичните му потребности, свързани не просто със
здравословното му състояние, а с бъдещото му развитие.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
измени размера на издръжката, постановена с определение № 503 от 15.08.2018 г.
по гр. дело № 348/2018 г. по описа на КрлРС, която П.С.С. с ЕГН ********** ***
заплаща на малолетното си дете Д.П.С. с ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител О.Б.П. с ЕГН **********,***, като я увеличи от 150
(сто и петдесет) лева на 250 (двеста и петдесет) лева месечно, считано от
подаване на исковата молба – 17.06.2020 г. до настъпване на законоустановена
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
Ответникът П.С.С. с ЕГН ********** *** признава
иска до размера от 160 лева. Сочи, че работи в БДЖ и получава неголяма заплата
– около 800 лева. Жената, с която живеел на семейни начала била безработна,
била бременна била и в края на месец септември тази година очаквали дете.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
измени размера на издръжката, която да заплаща на детето си Д. до размера от
160 лева и отхвърли иска в останалата му част като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представения заверен препис от определение № 503 от 15.05.2018 г. по гр. дело № 348/2018
г. по описа на КрлРС, че
малолетният ищец Д. е с родители О.Б.П. и П.С.С.. По силата на постигнатата по това
дело спогодба, ответникът се е задължил да заплаща на малолетното си дете Д.,
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.04.2018 г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. От
определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване на настоящия иск
са изминали малко повече от две години. В периода след определяне на
издръжката, малолетното дете Д. е била поставена диагноза разстройство на експресивната
реч, и умерена умствена изостаналост. На детето е било предписано лечение, като
е следвало да приема лекарства първоначално в продължение на три месеца. Детето
е било освидетелствано от ТЕЛК като му е определена 60% вид и степен на
увреждане без чужда помощ. за срок от една година. От представената служебна
бележка се установява, че детето е било записано на детска градина, но е
преустановило посещенията си в началото на месец ноември 2019 година, поради
необходимост от изясняване на здравословния му статус. От представеното
удостоверение за доходи се установява, че майката на Д. получава трудово
възнаграждение в размер на около минималната работна заплата за страната
(нататък – МРЗ) – 560.60 лева средно месечно, изчислено на база доходите за
шест месеца през периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. включително. От
представеното удостоверение са установява, че ответникът получава трудово
възнаграждение в размер на 1385.50 лева средно месечно, изчислено на база
доходите за шест месеца през периода от м. 02.2020 г. до м. 07.2020 г.
включително. От приетия по делото социален доклад на ДСП Х.се установява, че
майката на Д. обитава жилище, собственост на своята майка. В жилището се
спазват хигиенните изисквания, но няма баня. Жилищните условия са добри и
безопасни. Майката на Д. разчита на помощта на майка си и брат си при отглеждане
на детето. От представения социален доклад от ДСП П. се установява, че бащата
живее на семейни начала с друга жена и двамата имат общо дете, родено на *** г.
Жената, с която живее на семейни начала е трудово ангажирана, но понастоящем ползва отпуск за отглеждане на
новородено дете. Установено е, че бащата не поддържа връзка със сина си, няма
родителско взаимодействие, заявил е пред социалните работници, че срещите му с Д.
са препятствани от майката.
В показанията си св. К.сочи, че баба на
ищеца, сочи, че живее в едно жилище с дъщеря си и внука си. Детето не
посещавало детска градина, защото не можело да говори, в детската градина
нямало ресурсен учител. Детето ходело в П. при **. Дъщеря й работела, нямала
финансова подкрепа от близките си, единственият й доход била заплатата й, свидетелката й помагала само в грижите по
детето. бащата редовно плащал издръжката, но не участвал по никакъв друг начин
в грижите за детето, не го виждал, не му купувал подаръци, не го придружавал
при посещенията при специалисти във връзка с лечението му.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в
член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на
детето във връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето както във връзка с растежа
през изминалите две години, така и във връзка със здравословното му състояние.
Установено е, че четиригодишния Д. има нужда от специфични грижи, основно –
посещение при **, и за целта е необходимо майката да пътува с него извън
населеното място, в което живее – в град П. или град К.. Установено е, че Д. не
може да посещава детска градина поради липса на ресурсен учител, който да се
грижи за него. не се оспори факта, че майката е заплатила медикаментозното
лечение във връзка с установеното му заболяване. Отделно от това, съдът отчита,
че детето е във възраст на активен растеж, който предполага смяна на
дрехи/обувки през сезоните.
ОТНОСНО възможностите
на родителите:
В
производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите на
родителите през изминалите четири години, тъй като съдът може да ползва само
писмени доказателства, но не и мотивите на предходно постановен съдебен акт.
Към момента са установени следни доходи на майката около 560 лева месечно и
доходи на бащата около 1380 лева месечно, в брутен размер и за двамата
родители. Установено е, че майката се подпомага по чл. 8 от ЗСПД за дете с
увреждане и получава помощ в размер на
350 лева месечно.
И двамата
родители разделят разходите за домакинствата си с други лица, майката на Д. – с
майка си и брат си, а бащата – с нова партньорка. Липсват данни някой от
родителите на Д. да реализира допълнителни доходи от упражняване търговска
дейност, наем, рента, аренда т.е. не се твърдят и установяват доходи от такива
дейности. Безспорно е установено, че ответника има задължение и към другото си
малолетно дете, родено в хода на процеса. При изследване на възможностите на
едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово
или служебно правоотношение, или от собствена търговска или стопанска дейност,
а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително
такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин
или в натура. В конкретния случай такива доходи у другия родител нито се
твърдят, нито се доказват. Не се твърди и установява някой от родителите да е
неработоспособен, с намалена работоспособност и с необходимост от отделяне на
средства за собственото му здравословно състояние. В хода на процеса е
настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна заплата за
страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза на
152.50 лева.
При това
положение съдът приема нарасналите нужди на Д. за установени и доказани, както
във връзка с установения здравословен проблем, така и във връзка с обичайния
растеж за изминалите две години. Искът е основателен и следва да се уважи, но
не в претендирания размер. За да определи размера на увеличението, съдът
отчита, както нуждите на Д., които са над обичайните за дете на неговата възраст,
така и доходите на родителите му. При определяне размера на издръжката съдът
отчита и факта, че бащата не полага никакви други грижи за детето си, извън
присъдената издръжка – не осъществява лични срещи с него, не полага физически
грижи дори през уикендите или за известен период през лятото, не участва по
никакъв начин в живота на детето след раздялата с майката, дори подаръци за
личните му и общите празници не е направил. Съдът отчита и факта, че
понастоящем бащата е задължен да издържа и новороденото си дете. Ответникът не
оспори установеното от социалния доклад, че майката на второто му дете е била
трудово ангажирана и понастоящем ползва отпуск за отглеждане на дете, поради
което обезщетението, което й се полага е в размер на 90% от трудовото й
възнаграждение през първата година от раждане на детето. Т.е. партньорката на
ответника също получава доходи във връзка с отглеждане на общото им дете.
Ответникът следва да осигурява издръжката на всяко от децата си, независимо коя
е майка им, и то според нуждите на детето. Съдът отчита, че майката на Д. не
осигурява сама средства за издръжка на жилището си, а си разделя разходите със
своя брат. Бабата по майчина линия е безработна, но помага с преки грижи при
отглеждането на детето, което не може да посещава детско заведение поради
естеството на заболяването си и липсата на ресурсен учител. При това положение,
според съда доказани са в процеса значително по-големите възможности на
ответника да осигурява издръжка на детето си, както и нарасналите нужди на Д.,
поради което искът следва да се уважи. В същото време законът не освобождава от
задължение отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но
неговият дял следва да е по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през цялото
време, а бащата е изцяло дезинтересиран. Твърденията му, че бил препятстван от
майката да осъществява срещи с детето останаха изцяло недоказани, отделно от
показанията на свидетелката се установи, че ответникът не е проявявал
инициатива да види детето си, нито търси контакт с него. Поради изложеното
съдът намира, че понастоящем за разходите на Д. са необходими и възможни
средства в размер на 360 лева месечно, от които 200 лева следва да заплаща
бащата, а разликата от 160 лева да се поеме от майката, която полага грижите за
детето. Искът следва да се уважи до размера от 200 лева, като за разликата над
тази сума, до пълния предявен размер от 250 лева се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
ОТНОСНО
разноските:
Ищцата
претендира разноски и такива се следват с оглед уважената част от иска. Ищцата
е реализирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съразмерно
с уважената част от иска й се следват разноски в размер на 150.00 лева.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част
от иска. Ответникът е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в
размер на 150.00 лева. При това положение направените от страните разноски се
компенсират и съдът не следва да присъжда разноски на нито една от страните.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 36.00 лева,
изчислена върху 36-месечните платежи.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението,
в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с определение № 503 от 15.08.2018 г. по гр.
дело № 348/2018 г. по описа на КрлРС, която П.С.С. с ЕГН ********** *** заплаща
на малолетното си дете Д.П.С. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и
законен представител О.Б.П. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 150 (сто
и петдесет) лева на 200 (двеста) лева месечно, считано от подаване на исковата
молба – 17.06.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
падежа на плащане до окончателното плащане, като за разликата над 200 лева до
пълния предявен размер от 250 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху
увеличението в размер на 36 (тридесет и шест) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл. 315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 17.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.