№ 4
гр. С., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100412 по описа за 2022 година
Предявен е иск от малолетно дете за установяване на неговия произход от бащата, с
правно основание чл.69 СК, вр. с чл. 72 ал.2 СК.
В исковата молба ищцата твърди, че нейната майка Т. Т. А. живяла на съпружески
начала с баща й Н.а с. Н.ов от 2000 г. до смъртта му през 2022 г., а тя била родена от
съвместното им съжителство. Тъй като се родила в шестия месец и лекарите не давали
гаранция, че ще оживее, баща й не я припознал. След три месеца престой в болницата, била
изписана заедно с майка си, но тъй като много боледувала, отложили припознаването, а
бащата изтървал срока да я припознае, а на ********* г. починал.
Твърди, че ответницата е майка на баща й Н.а с. Н.ов и нейна баба, която не би
оспорила, че е дете на сина й.
Иска се постановяване на решение, с което се признае за установено спрямо
ответницата, че Н.а с. Н.ов, починал на ********* г., е биологичен баща на детето Н. Т. Т.,
род. на ********* г., от майка – Т. Т. А..
Ответницата Я. Н. М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез
упълномощен представител.
Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Счита, че след като синът й Н.а с. Н.ов в продължение на повече от години не е
предприел стъпки по припознаването на Н. и не е сключил брак с нейната майка, е имал
някакви съображения да не го стори. Затова тя, като негова майка, нямала моралното право
да признае твърдения, които нейния син приживе не е признал и за които не е бил сигурен.
Не оспорва, че синът й Н.а живял на съпружески начала с Т. А. в нейно наследствено
1
жилище, което последната още ползвала неправомерно. Твърди, че приживе със сина си не
били в добри отношения от много години и с неговото семейство не е поддържала
отношения. Счита, че целта на Т. А. е да се докопа на наследството на нейния син Н.а.
Моли искът да бъде отхвърлен.
В с.з. малол. дете –ищец се представлявана от своята майка и законен представител Т.
Т. А., както и от процесуален представител, чрез който поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен. Претендира за разноски по делото съгласно представен списък.
Детето бе доведено в с.з.и изслушано от съда на основание чл. 15 ал.1 ЗЗДт, тъй като е
навършило 10-години-
В с.з. ответницата , редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който счита иска за недопустим, тъй като е предявен от майката след
изтичане на преклузивния 3-годишен срок, считано от раждането на детето, а по същество е
и неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Т. Т. А. живяла на съпружески начала с Н.а с. Н.ов в продължение на 22 годни, от
2000 г. до смъртта му през 2022 г, без да се разделят и без имат други партньори.
По време на съвместното им съжителство, на *********г, в гр.С., е родено детето Н.,
което не е припознато от баща си, поради което в издадения от община-С. акт на раждане
№ 1170/06.05.2009г , е записано с имената на майка си – Н. Т. Т. и с баща- неизвестен.
Съгласно заключението на съдебно –гинекологичната експертиза, вероятният период на
зачеване на Н. е между 12.10.2008 и 18.10.2008 в тесни граници и между 07.10.2008г и
26.10.2008г- в широки граници.
Тримата живели заедно в гр.С., в наследствена къща на ответницата , като Н. е
отглеждана от двамата си родители. Тя е единствено дете, родено преждевременно, поради
което изпитали много тревоги, свързани с нейното оцеляване , а после и чести
боледувания.
Бащата Н.а обичай много Н., обгрижвал я, издържал я, радвал й се. Тя не само била
кръстена на него, но й негова слабост. Наричал я: „на тати момичето“, „на тати
принцесата“. Никога не изразил съмнение, че не е негово дете.
Н.а с. Н.ов починал на *********г, в гр.С., без да припознае Н., въпреки че я отгледал
с много обич .
Оставил един законен наследник – ответницата Я. Н. М., която е негова майка, с която
приживе не бил в добри отношения и не поддържали контакти.
Тя не се интересувала от състоянието на Н., нито оказвала помощ при отглеждането й,
нито й изпращала подаръци.
Въпреки това, заявявала в телефонни разговори със св. Е. Н., че Н. е нейно внуче, че
много я обича и страда от това, че не може да я вижда, тъй като живеят далече.
2
Н. изключително тежко понесла загубата на своя баща. Тя била много привързана към
него. Носела неговия характер, а след смъртта му и неговите дрехи. В с.з. Н. заяви, че
много е обичала баща си и той нея, а сега й липсва много.
Според изготвения по делото социален доклад, Н. е на 13 години и живее с майка си в
гр.С., на ул.“Ш.“60, в етаж от къща, собственост на нейните родители, обзаведено с
необходимите вещи за едно домакинство. Майката има пълната подкрепа на своите
родители, с които живее заедно, тъй като след смъртта на Н.а напуснала семейното жилище
заедно с детето.
През тази учебна година Н. е ученичка в седми клас. Между майката и детето са
изградени добри взаимоотношения. Задоволени са основните й потребности . Социалните
работници не са констатирали обстоятелства, които да застрашават здравето и сигурността
й.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по
делото доказателства.
Писмените цени като допустими, относими и неоспорени, а гласните- като
релевантни, преки и непосредствени.
Съдът приема изцяло заключението на съдебно-гинекологичната експертиза, изготвено
компетентно и неоспорено от страните.
Съобрази също и изготвения по делото социален доклад, както и личното становище
на детето, изслушано от съда в с.з., тъй като е навършило 10-годишна възраст.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на произход от бащата, с правна квалификация чл.
69 СК вр. с чл. 72 ал.2 СК и е процесуално допустим, тъй като е предявен от детето в
преклузивния срок по чл. 69 от СК- до три години от навършване на пълнолетие.
Искът е предявен от малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител, а не
от майката в лично качество.
Съгласно чл. 69 СК, произходът от бащата може да бъде установен от детето до три
години от навършване на пълнолетие, но този срок не тече, считано от навършване на
пълнолетие/ т.2 от Постановление №5/1978г от 02.11.1979г на Пленума на ВС, което не е
загубило сила/.
Искът на детето за установяване на произхода му от бащата може да се предяви и
преди навършване на пълнолетие, като в този случай майката действа като законен
представител на своето дете и упражнява неговото право на иск.
Крайният срок да бъде предявен иска е до три години от навършване на пълнолетие.
В случая детето е малолетно/ навършило 13 години/ и с неустановен произход от
бащата, а неговата майка е предявила иска по чл. 69 СК от името на детето, поради което
иска е процесуално допустим.
3
Поради липсата на установен произход от бащата, детето има правен интерес от
воденето на иска.
Преценен по същество, искът е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
Произходът от бащата се определя от зачеването.
Зачеването е факт с правно значение , който се доказва трудно.
Законодателят е предвидил три способа за установяване на произхода от бащата: с
презумпция за бащинство, с припознаване и с иск за установяване на бащинство.
Тъй като фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването
му се установява по косвен начин чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност да
се достатъчни за формиране на категоричен извод за зачеване на детето от ответника,
изключвайки всяка друга вероятност за зачеване.
От събраните по делото доказателства се установи, че през вероятния период на
зачеване на Н., нейната майка и Н.а с. Н.ов са живели заедно като съпрузи.
Н.а с. Н.ов е починал и не е възможно да бъде изготвена ДНК експертиза за бащинство,
която с достатъчна степен на вероятност да отговори на въпроса за произхода на детето от
бащата, но е възможно да бъде извършена ДНК експертиза, която да отговори на въпроса
дали ответницата е баба на детето. Тя обаче категорично отказа изготвяне на такава
експертиза по здравословни причини, а ищецът се отказа от искането си.
Съдът не може да приложи разпоредба на чл.161 ГПК по отношение на ответницата,
тъй като тя изтъкна уважителна причина за невъзможността да даде сравнителен материал, а
именно заболяване, което не й позволява да бъде транспортирана до съответната
лаборатория.
От друга страна, ДНК експертизите не са абсолютно доказателствено средство, а следва
да бъдат обсъдени и всички останали доказателства по делото, които са от значение за
спора. Липсата на ДНК експертиза не е пречка за уважаване на иска, ако факта на
зачеването е установен с косвени доказателства./виж определение № 280/12.04.2021г по
гр.дело № 3234/2021г на ВКС, 4 гр.о. /
Един факт може да бъде доказан и само с косвени доказателства, стига в тяхната
съвкупна преценка да води обосновано до извода, че фактът от значение за изхода на делото
е бил осъществен.
След съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства: съдебно-
гинекологична експертиза, социален доклад, убедителни и еднопосочни свидетелски
показания на двама свидетели, както и личното становище на детето, изразено в с.з., се
стига до обоснования извод, че Н.а с. Н.ов е баща на детето Н..
Това дете е родено по време на неговото 22-годишно непрекъснато съпружеско
съжителство с майката, той е обичал и отглеждал детето още от раждането му, никога не е
изразявал съмнение относно бащинството си, не е имал други деца и е обожавал Н., която
4
носи неговото име.Тя е била негова слабост и изключително много обгрижвана от него.
Детето е силно привързано към Н.а с. Н.ов и го счита за свой баща. В с.з. заяви: „Това е
моят татко. Аз съм кръстена на него. Обичах го много и той много ме обичаше.“
За основателността на иска е без значение какви са били отношенията приживе на
ответницата с нейния син Н.а, с майката на детето и самото дете, а още по-малко техните
имуществени спорове.
Като последица от уважаване на иска, следва промяна в бащиното и фамилно име на
детето, като се спазят императивните разпоредби на ЗГР, а именно: от Н. Т. Т. на Н. Н. Н..
Препис от решението, след влизането му в сила, следва да се изпрати служебно на
община-С. за отразяване на промените в акта за раждане на детето, в който бъде заличен
баща неизвестен и вписан за баща- Н.а с. Н.ов, като се впишат и променените имена на
детето.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответницата бива осъдена да заплати на ищеца разноските
по делото в пълен размер съгласно представения списък, а именно: 830 лв, включващи:
30лв- д.т., 200лв- възнаграждение за вещо лице и 600лв- адв.възнаграждение, платено в
брой.
Предвид изхода от спора ,на ответницата не се дължат разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Н. М. от гр.Н., общежитие
“Строител“ бл.1, ап.108, с ЕГН -********** и съдебен адрес: гр.Б., кв.“Черно море“,
ул.“Васил Левски“ №3, чрез адв. Р. С., че Н.А с. Н.ОВ, починал на ********* г, в гр.С., с
ЕГН- **********, е биологичен баща на детето Н. Т. Т. с ЕГН - **********, родено на
*********г, в гр.С., от майка: Т. Т. А. с ЕГН- **********, двете от гр.С., ул.“Ш.“ № 60.
ПРОМЕНЯ бащиното и фамилно име на детето, съответно: от Н. Т. Т. на Н. Н. Н..
ОСЪЖДА Я. Н. М. от гр.Н., общежитие“Строител“ бл.1, ап.108, с ЕГН -********** и
съдебен адрес: гр.Б., кв.“Черно море“, ул.“Васил Левски“ №3, чрез адв. Р. С., да заплати на
Н. Т. Т. с ЕГН - **********, чрез нейната майка и законен представител Т. Т. А. с ЕГН-
**********, двете от гр.С. ул.“Ш.“ №60, сумата 830лв, представляваща разноски по делото.
ПРЕПИС от решението , след влизането му в сила, да се изпрати на ОБЩИНА-С. за
отразяване на промените в акта за раждане на детето.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
6