№ 15757
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110123080 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 42/ срещу Т. С. Г. и В. Ц. Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество в условията на солидарна
отговорност сумите както следва: 1 590,64 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 362,01 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. – 19.04.2023 г., 40,21 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 9,72 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент
имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил
дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът
е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в
индивидуализираните в исковата молба размери. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, в
който ответниците заявяват, че признават заявените от ищеца искови претенции, като
сочат, че претендираните с исковата молба суми са заплатени, като към отговора е
приложено и платежно нареждане.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ответниците
са собственици на процесния имот, че между страните е сключен договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият
имот с абонатен № 199015 е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот, а именно апартамент /АДРЕС/, е бил топлофициран, че за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна
енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 1 590,64
лв., че ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г. е 362,01 лв., че не е заплатена дължимата
се цена за извършената услуга дялово разпределение, която за периода м.04.2020 г. до
м.04.2021 г. е 40,21 лв., както и че ответникът дължи мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение в размер на 9,72 лв. – за периода 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г.
С молба вх. № 236415/23.08.2023г., ищцовото дружество сочи, че сумите,
предмет на настоящото производство са заплатени, като се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането е
извършено в хода на процеса
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите
са платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
следва да заплатят на ищеца сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, от
които 50.00лв. – платими от В. Г. и 50.00лв. – платими от Т. Г..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/ срещу Т. С. Г. , ЕГН ********** и В. Ц. Г., **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество в
условията на солидарна отговорност сумите както следва: 1 590,64 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г., до обект с абонатен номер 199015, представляващ ап. 57, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
02.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 362,01 лв. – мораторна лихва за
2
периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 40,21 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата и 9,72 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г. върху
главницата за услуга дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Т. С. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 50.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 50.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3