№ 11
гр. Кула , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на дванадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20201330100194 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове по чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм./ -
сега чл. 382, ал. 1 КЗ и по чл. 242 КЗ /отм./, сега - чл. 456 КЗ, за осъждане на ответника да
заплати на ищците обща сума в размер на 16 123.67 лв., от които на ищеца П. С. Р. по иск
по чл. 199а КЗ /отм./ сумата от 804. 72 лв., по иск по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ - сумата от 13
458.85 лв., на М. С. Р. по иск по чл. 199а КЗ /отм./ сума от 804. 72 лв., по иск по чл. 242, ал. 1
КЗ /отм./ - сумата от 125.33 лв. и на ищцата Н. М. Р. по иска по чл. 199а КЗ /отм./ - сумата от
804. 72 лв. и по иска по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./- сумата от 125.33 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до заплащане на задължението. Ищците претендират
разноски. Ищците твърдят, че са законни наследници на общия им наследодател С.П. Р.,
починал на 17.06.2015 г., който приживе е сключил Договор за потребителски кредит №
20921973 от 11.04.2013 г. за сумата от 15 600 лв., с банка „ДСК“ ЕАД, чрез филиал Б., като
за обезпечаване на кредита, наследодателят на ищците - кредитополучател по договора за
кредит, е включен в група на застрахованите лица по групов застрахователен договор по
застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите при „Банка“ ДСК ЕАД, застрахователен
пакет „Максимум“, със застраховател ответника. Излагат се твърдения, че до смъртта си,
наследодателят на ищците редовно е внасял вноските по кредита, а след неговата смърт -
вноските са погасявани от ищците, като кредита е напълно издължен. Твърдят, че след
смъртта на наследодателя на ищците, останалата непогасена част от кредита е била 13
185.84 лв., както и че на застрахователя - ответник е предявена застрахователната претенция
по застрахователния договор - за заплащане на останалата част от кредита, но ответникът -
застраховател е отказал изплащането на застрахователно обезщетение, с мотив, че при
попълване на Декларация за здравословно състояние от 11.04.2013 г., наследодателят на
1
ищците е отговорил с „не“ - на въпрос 2 от декларацията - че не страда от сърдечно - съдово
заболяване, което според застрахователя - ответник не съответства на истината, поради
което и изключва отговорността му. В исковата молба се твърди също, че поради отказа,
ищците продължили да погасяват кредита по договора на наследодателя им, както и че при
запознаване с документите по сключения договор за потребителски кредит от 11.04.2013 г.,
установили, че Въпросник - декларация за здравословното състояние на кандидата за кредит,
на която се позовава ответника, не е била подписана от наследодателя им -
кредитополучател по договора за потребителски кредит, като не е посочена дори и дата, с
оглед на което приемат, че наследодателя им не е декларирал нито едно от обстоятелствата
във въпросника - Част I. Твърдят също, че наследодателят им не е бил в болница
непосредствено преди смъртта си или под лекарско наблюдение, нито пък е извършвана
аутопсия след смъртта му.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва, че на 11.04.2013 г. С.П. Р. е включен в групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Сигурност“ с подписания от него Сертификат №
4000000039135/11.04.2013 г., сключен с „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Оспорва
исковете, като твърди, че наследодателят на ищците е страдал от сериозни заболявания,
които са станали причина за смъртта му. Твърди се също, че в декларацията, при
включването на наследодателя на ищците в групата на застрахованите лица, същият е
декларирал, че не страда от тези заболявания, като е поставил подпис в долния десен ъгъл
на документа, съдържащ и въпросната декларация. Позовават се и на чл. 9, т. 4 от Общите
условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Сочи се, че смъртта на
наследодателя на ищците е в причинно - следствена връзка със заболяванията от които е
страдал приживе. Оспорват иска и по размер, като твърдят, че претендираният размер не е
доказан. Оспорват твърденията на ищците за погасяване на дълга, както и възразяват, че и
след погасяване на дълга застрахователния договор не им дава право да реализират
кредиторовото си обезпечение, като твърдят, че застрахователният договор е издаден като
обезпечение на договор за кредит, с оглед, на което претенциите на ищците са насочени към
реализиране на чуждо материално право - реализиране на обезпечение по тяхно задължение,
а не по тяхно вземане, поради което е неоснователна тяхната претенция, защото
материалното право на вземане по сертификата не е в техния патримониум, а ако кредитът е
платен, то вземането по застраховката също се погасява, тъй като същата има обезпечителен
характер. Правят възражение за настъпила погасителна давност по отношение на главния
иск и по иска за лихви. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник – адвокат Н.С. - САК поддържат
исковите претенции и молят съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани.
Представят списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответното дружество не се явява и не се
представлява. Изразяват писмено становище по същество, с което моли съда да остави без
уважение претенциите на ищците като неоснователни и недоказани. Представят списък с
разноски по чл. 80 ГПК и правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение на ищците.
2
Съдът, съобразно чл.235 от ГПК, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 11.04.2013г. в гр. Б. С.П. Р. сключил Договор за потребителски кредит № 20921973 в
качеството на кредитополучател с банка «ДСК» ЕАД, ЕИК *********, чрез филиал Б. в
качеството на кредитор за сумата от 15 600 лева, със срок на издължаване – 120 месеца на
месечни вноски с падеж на вноските – 27 число на съответния месец, видно от посочения
договор, който е приет по делото и не е оспорен от ответника. Видно от Сертификат №
4000000039135/11.04.2013г. на застраховано лице по Групов застрахователен договор за
застраховка „ Сигурност“ на кредитополучателите на „ Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити,
застрахователен пакет „ Максимум“ С.П. Р. е включен в групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Сигурност“, сключена с „Групама Животозастраховане“ ЕАД, което
обстоятелство не се оспорва и от ответника. Видно от посочения сертификат
застрахователната сума за риска „ Смърт“ в резултат на застрахователно събитие е в размер
на 15 600 лв. Видно от препис - извлечение от Акт за смърт № 0053/17.06.2015 г., че С.П. Р. е
починал на 17.06.2015 г., а видно от Удостоверение за наследници № 2543/04.05.2020 г.
същият е оставил наследници по закон Н. М. Р. – съпруга, П. С. Р. – син и М. С. Р. – дъщеря.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза,
което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се
установява, че кредитът е усвоен на дата 12.04.2013г., като към датата на смъртта на
наследодателя на ищците, кредитополучател по процесния договор, размерът на
задължението по ползвания кредит е в размер на 13185, 84 лв. На 25.06.2015г. по неговата
банкова сметка в „ Банка ДСК“ е преведена сума в размер на 1281,74 лв. от работодателя на
наследодателя – ОД на МВР - Видин, представляваща дължимо трудово възнаграждение и
на 27.06.2015г. е извършено автоматично плащане от сметката на наследодателя по кредита
в размер на 187,99 лв., какъвто е размерът на погасителната вноска. На 27.07.2015г. е
последвало ново автоматично плащане на вноска по същия начин в същия размер. На
14.08.2015г. ищецът П.Р. е захранил сметката на починалия му баща със сумата от 2500 лв.,
след което от банковата сметка са правени автоматични плащания по кредита на дати
27.08.2015г. в размер на 187,99 лв., на 27.09.2015г. – 9,69 лв., на 28.09.2015г. – 178,30 лв. На
23.10.2015г. ищецът П.Р. е внесъл по сметката на баща си сумата от 335 лв., след което на
27.10.2015г. и на 27.11.2015г. автоматично са постъпили от тази сметка за погасяване на
кредита суми от по 187,99 лв., като на 28.12.2015г. цялата останала дължима сума по
кредита е била заплатена от П.Р. в брой – 12591,25 лв. Също така с посочената експертиза се
установява, че разликата между застрахователната сума в размер на 15600 лв. и
непогасената сума по кредита към настъпване на застрахователното събитие – смъртта на
наследодателя на ищците е в размер на 2414,16 лв.
Видно от представено по делото писмо от „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
изх. № УП – И-1018 от 30.09.2015г. до ищците, ответното дружество е уведомило ищците,
че отказват да извършат застрахователно плащане, тъй като приемат, че са налице
основанията на чл. 9 от Общите условия по застраховка „ Живот“ на кредитополучателите и
3
на Общите условия на застраховка „ Сигурнаст“ на кредитополучателите.
Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се
установи при условията на пълно и главно доказване сключване на договор за застраховка
„Сигурност“ в полза на банката - кредитор, който покрива рискове, свързани със живота,
здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищците, настъпване на
застрахователно събитие при действието на застрахователния договор, в случая смърт на
наследодателя на ищците, както и плащане на задължения по обезпечения със застраховка
„Сигурност“ договор за кредит и размер на платените суми.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ответното дружество и
„Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за групова застраховка „Сигурност“, който има за
предмет живота, здравето и телесната цялост на трети на договора лица, но които
придобиват качеството „застраховани“ при изпълнение на определените от страните
условия. На 11.04.2013 г. кредитополучателят С.П. Р. е бил одобрен от застрахователя с
подписването на посочения по – горе Сертификат № 4000000039135. По делото безспорно
се установява, че при действието на договора е настъпило и застрахователно събитие - смърт
на застрахованото лице, което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза
представлява покрит риск. Следователно, съдът намира, че за застрахователя е възникнало
задължение да заплати застрахователна сума, като предпоставка за основателност на
предявените искове е да се установи извършено плащане от страна на ищците на дължими
вноски по договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.199а, ал.1 КЗ отм./ сега чл. 382,
ал. 1 КЗ/ при застраховка, сключена в полза на кредитор и при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният
договор, и едва когато обезщетението надхвърля размера на кредита, разликата се изплаща
на длъжника или на неговите наследници. Следователно, при условията на процесния
договор - съгласно уговореното и съгласно приложимия закон - при настъпване на
застрахователно събитие право да получи застрахователно обезщетение има кредитодателят,
но не и кредитополучателят или неговите наследници. Единствената хипотеза на възникване
на вземане в полза на наследниците на кредитополучателя срещу застрахователя по повод
на сключената застраховка е уредената в чл.242 КЗ, сега - чл. 456 КЗ, а именно - когато
кредитополучателят физическо лице, съответно неговите наследници са погасили
задълженията по договора за кредит. В случая ищците твърдят и респективно доказват, че са
погасили задълженията, включени в остатъчната стойност на кредита към датата на смъртта
на посочените по – горе от съда дати и в посочените размери, поради което в тяхна полза е
възникнало вземане срещу застрахователя в претендираните размери.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че са налице
правоизключващите основания на чл. 9 „ Изключителни рискове“ , т.4 от Общите условия
на групова застраховка „Сигурност“. Съгласно посочената разпоредба „Отговорността на
застрахователя по застрахователния договор не включва смърт или пълна и трайна
неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно
обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние
4
обстоятелство“. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на
ответното дружество, че смъртта на наследодателя на ищците е в причинно-следствена
връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за
здравословно състояние обстоятелство. В приетото по делото Съобщение за смърт
№14/17.06.2015год. е посочено, че С. Р. е починал в дома си в 06.50ч. на 17.06.2015год.,
като основна причина за смъртта е написано: „Остра дихателна и сърдечна недостатъчност“,
предизвикана от белодробна емболия , белодробно сърце. , хипертонично сърце без застой
на сърдечна недостатъчност; сърдечно мъждене от преди 13 години; неинсулинозависим
захарен диабет без усложнения; неалергична бронхиална астма, като в заключението на
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза е посочено, че съгласно
предоставеното съобщение за смърт причината за смъртта на С. Р. е остро настъпилата
дихателна и сърдечно съдова недостатъчност следствие на заболяване, в което са изредени
клиничните диагнози, които от 2001год. са поставяни на С. Р., като в МКБ квалификацията
не е посочено кое от заболяванията би могло да доведе до неблагоприятния изход, както и
че върху трупа на С. Р. не е извършван оглед и аутопсия, т.е. не може да се даде достатъчно
категоричен отговор каква точно е причината за смъртта му.В заключението се посочва
също и че белодробната тромбемболия (БТ) е патологично състояние, при което кръвен
съсирек (тромб) се озовава в артерия в белия дроб и блокира кръвния ток към него. Тя най-
често е в резултат на тромб, който води началото си от дълбоката венозна система на
долните крайници. Въпреки това, макар и в редки случаи тромб може да попадне в белия
дроб и от вените на таза, бъбреците, горните крайници или дясната камера на сърцето.
Придвижвайки се към белия дроб, големи тромби могат да застанат на мястото на разделяне
на главните белодробните артерии или на лобарни клонове на артериите и да предизвикат
срив в хемодинамиката, който води до драматични симптоми.Експертът посочва и че
липсват данни, че лицето е страдало от заболявания на съдовата система в това число и за
долните крайници, т.е. няма обстоятелство което с голяма вероятност да доведе до
белодробна тромбемболия, както и че при положение, че не може с достатъчна
категоричност да се определи непосредствената причина за смъртта на С. Р., то не може да
се даде и връзка, че установените заболявания са довели до белодробна емболия. В този
смисъл е безпредметно да се обсъжда дали наследодателят е декларирал в приетата по
делото във връзка със процесната групова застраховка „ Сигурност“ на кредитополучателите
декларация за здравословното състояние на кандидата за кредит, заболяванията, от които
страда.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно.
В случая от момента на плащане на претендираните суми към кредитора, вземането става
изискуемо и от тази дата е започнала да тече предвидената в закона 5-годишна давност. В
този смисъл е Постановление № 7/78 г. на ВС, т.14. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1
от Кодекса за застраховането отм. , когато застраховка „Живот“ или „Злополука“ е била
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то (респ.
неговите наследници) има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по
застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно
5
събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило
задължението. Предявените от ищеците искове са регресни, като е основан не на
застрахователното правоотношение, а на факта на плащането на сумите по кредита на
застрахованото лице, предвид изричната норма на чл.242 КЗ (отм.). След извършване на
плащането ищците встъпват в правата на банката, като упражнява регресните права лично,
от свое име. Именно изричната законова норма обоснова самостоятелен характер на
регресния иск, макар и във връзка със застрахователния договор. Поради това няма
основание приложение да има разпоредбата на чл.197 КЗ (отм.), уреждаща специална
погасителна давност при застрахователните договори. Доколкото няма изрична норма, нито
в КЗ, нито в ЗЗД, за давността при регресните права приложение намира общата
погасителна петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, чийто начален момент е датата на
плащане на задължението по кредита. В случая безспорно е установено по делото от
изготвената съдебно – счетоводна експертиза, че горепосочените суми са заплатени от дата
27.06.2015 г. нататък/посочени вече от съда по – горе/. До датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.06.2020 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което
възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца е
неоснователно.
С оглед на посоченото предявените искове от ищците се явяват основателни и доказани и
като такива същите следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на исковете, върху главниците следва да се присъди
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2020 г. до
окончателното им плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и уважаване на предявените от ищците искове в цялост, с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, претенцията им по отношение на разноските следва да
бъде уважена изцяло и респективно ответникът да бъде осъден да им ги заплати. Ищеците
претендира разноски в настоящото производство, за което представят списък по чл. 80 ГПК,
както следва: за платена държавна такса – 645 лв. , 150 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 1560 лв. платен адвокатски хонорар. По делото ищците ангажират
доказателства за направени разноски за платена държавна такса, както следва по 100 лв.
ищците М. С. Р. и Н. М. Р. и 588,34 лв. – ищецът П. С. Р.- вносни бележки /л. 60-65 от
делото/, Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2020г., който служи за разписка за
платени суми, както следва: по 300 лв. от ищците М. С. Р. и Н. М. Р. и 960 лв. от ищеца П.
С. Р., както и Вноска на каса към бюджетна сметка № 2104 470 29 от 30.11.2020г. за сумата
от 150 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно поради следното: Съгласно чл. 7,
ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела при интерес до 1000 лв., възнагражденията са в
размер на 300 лв., а съгласно т. 4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв. Исковете на ищците М. С. Р. и Н. М. Р. са в хипотезата на чл. 7,
6
ал.2, т.1 на Наредбата, като са уважени в цялост предявениете по два иска от всяка от
ищците, т.е минималният размер на адвокатските възнаграждения по всеки иск е по 300 лв.,
т.е по 600 лв. общо за всяка, а всяка от ищците претендира адвокатско възнаграждение от
300 лв. Ищецът П.Р. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Съдът е
уважил и двата му иска в цялост, единият за сумата от 804, 72 лв. , а другият за сумата от
13458,85 лв., респективно минималният размер на адвокатското възнаграждение по единия
иск е 300 лв., а по другия – 933,76 лв.Тъй като страните не посочват как да бъдат поделени
разноските между тях, съдът намира, че най – справедливо е всеки да получи разноските,
които е сторил. Предвид посоченото по – горе, ищците са платили държавна такса в по –
голяма сума от претендираната, поради което пропорционално ще им се заплати,
респективно по 80 лв. на М. С. Р. и Н. М. Р. и 485,34 лв. на П.Р.. Депозитът за съдебно –
счетоводната експертиза в размер на 150 лв. е заплатен от П.Р., респективно, ответното
дружество ще бъде осъдено да я заплати на него.
С оглед на посоченото, ответникът следва да заплати на ищците М. С. Р. и Н. М. Р. по 380
лева разноски, от които по 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение и по 80 лв.
държавна такса/, а на ищеца П. С. Р. - 1595,34 лв., от които 150 лв. за платен депозит за
съдебно – счетоводна експертиза, 960 лв. адвокатско възнаграждение и 485,34 лв. платена
държавна такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Селин Едит Болар със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „
Цариградско шосе“ № 47А, вх. В, ет.3 да заплати на П. С. Р., ЕГН ********** сумата от 14
263.57 лв. /четиринадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и 57 стотинки/ по
застрахователен договор, сключен между „Банка ДСК“ и „Групама животозастраховане“
ЕАД за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „ Банка ДСК“ ЕАД по големи
кредити, застрахователен пакет „ Максимум“ – Сертификат № 4000000039135от 11.04.2013г.
поради настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С.П. Р., от която
13458,85 лв. /тринадесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и 85 стотинки/на
основание чл. 242 КЗ /отм/, сега - чл. 456 КЗ, представляваща платени задължения по
Договор за потребителски кредит № 20921973 от 11.04.2013г. с Банка ДСК“ ЕАД и сумата
от 804,72 лв. /осемстотин и четири лева и 72 стотинки/ на основание чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм./
- сега чл. 382, ал. 1 КЗ - 1/3 от разликата между застрахователната сума в размер на
15600/петнадесет хиляди и шестотин/лева и остатъка от посочения потребителски кредит в
размер на 13185,84 лв.тринадесет хиляди сто осемдесет и пет лева и 84 стотинки/, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба -16.06.2020г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сума в размер на
1595,34 лв. / хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 34 стотинки/разноски в
производството, които суми да бъдат изплатени по банкова сметка IBAN
7
BG75STSA93000014093713 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр П. С. Р..
ОСЪЖДА „ ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Селин Едит Болар със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „
Цариградско шосе“ № 47А, вх. В, ет.3 да заплати на М. С. Р., ЕГН ********** сумата от
общо 930,05 лв./деветстотин и тридесет лева и 5 стотинки/ по застрахователен договор,
сключен между „Банка ДСК“ и „Групама животозастраховане“ ЕАД за застраховка
„Сигурност“ на кредитополучателите на „ Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити,
застрахователен пакет „ Максимум“ – Сертификат № 4000000039135 от 11.04.2013г., поради
настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С.П. Р., от която 125,33
лв. /сто двадесет и пет лева и 33 стотинки/ на основание чл. 242 КЗ /отм/, сега - чл. 456 КЗ ,
представляваща платени задължения по Договор за потребителски кредит № 20921973 от
11.04.2013г. с Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 804,72 лв. /осемстотин и четири лева и 72
стотинки/ на основание чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм/. - сега чл. 382, ал. 1 КЗ - 1/3 от разликата
между застрахователната сума в размер на 15600/петнадесет хиляди и шестотин/лева и
остатъка от посочения потребителски кредит в размер на 13185,84 лв.тринадесет хиляди сто
осемдесет и пет лева и 84 стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата от подаването
на исковата молба - 16.06.2020г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сума в размер на 380 / триста и осемдесет/ лева разноски в производството,
които суми да бъдат изплатени по банкова сметка IBAN BG78STSA93000018517247 в
„Банка ДСК“ЕАД с титуляр М. С. Р..
ОСЪЖДА „ ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Селин Едит Болар със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „
Цариградско шосе“ № 47А, вх. В, ет.3 да заплати на Н. М. Р., ЕГН ********** сумата от
общо 930,05 лв./деветстотин и тридесет лева и 5 стотинки/ по застрахователен договор,
сключен между „Банка ДСК“ и „Групама животозастраховане“ ЕАД за застраховка
„Сигурност“ на кредитополучателите на „ Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити,
застрахователен пакет „ Максимум“ – Сертификат № 4000000039135 от 11.04.2013г., поради
настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С.П. Р., от която 125,33
лв. /сто двадесет и пет лева и 33 стотинки/на основание чл. 242 КЗ /отм/, сега - чл. 456 КЗ ,
представляваща платени задължения по Договор за потребителски кредит № 20921973 от
11.04.2013г. с Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 804,72 лв. /осемстотин и четири лева и 72
стотинки/ на основание чл. 199а, ал. 1 КЗ /отм./ - сега чл. 382, ал. 1 КЗ - 1/3 от разликата
между застрахователната сума в размер на 15600/петнадесет хиляди и шестотин/лева и
остатъка от посочения потребителски кредит в размер на 13185,84 лв.тринадесет хиляди сто
осемдесет и пет лева и 84 стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата от подаването
на исковата молба - 16.06.2020г. до окончателното погасяване, както и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сума в размер на 380 / триста и осемдесет/ лева разноски в производството,
които суми да бъдат изплатени по банкова сметка IBAN BG43STSA93000022778893 в
„Банка ДСК“ЕАД с титуляр Н. М. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
9