Решение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20191300900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №33

                       

                                             Гр . Видин 22.10.2019г.

           

                              В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и пети септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.          

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.К.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.    ГР.Д. №   15        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е  иск от  „Б…”ЕАД-гр.С. против Т.П.Ц. *** с правно основание чл.422 ГПК с цена на иска 23 041,37евро.,от които 21 194,58евро-главница,съставляваща неизплатина част от кредит за текущо потребление от 06.08.2015г.,сумата 1 663,75евро –договорна лихва за периода  29.06.2017г. до 04.06.2018г.,сумата 123,04евро-наказателна лихва от 04.08.2017г. до 04.06.2018г. и сумата 60евро-такса изискуемост на кредит ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата .

Ищецът е предявил настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК след указание на ВРС по ч.гр.д. №1504/2018г.,тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по реда на чл.47,ал.5 ГПК.Претендират се разноски по съдебното и заповедното производство.

В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът Т.П.Ц. не е подал писмен отговор,а чрез процесуалният си представител адв. И.Д. с приложено към молбата пълномощно,прави искане за прекратяване на производството по делото,тъй като ответникът не е направил възражение нито е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение.Счита,че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и настоящото производство е недопустимо поради липса на право на иск.Поддържа становището сив хода на делото  и в представените писмени бележки .

По направеното искане за прекратяване на делото  съдът се е произнесъл с Определение от 11.07.19г. като е приел,че е налице редовно връчване от ЧСИ на 30.10.18г. при условията на чл.47,ал.5 ГПК при спазени разпоредби на чл.47,ал.1 и ал.3 ГПК и последващото връчване на книжата от ЧСИ на длъжника след този срок-на 21.12.18г. е без значение,поради което е оставил искането за прекратяване на производството без уважение,а предявеният иск за допустим.

От данните по делото съдът достигна до следните изводи:

По кредит за текущо потребление от 06.08.2015г. „Б…”ЕАД-гр.С. е разрешила на Т.П.Ц. *** потребителски кредит в размер на 24 500 евро.Кредитът е усвоен от кредитополучателя,но от 27.07.2017г. той не е погасил десет погасителни вноски на стойност 3 008,38евро.

 „Б…”ЕАД-гр.С… е подала заявление по чл.417 ГПК срещу Т.П.Ц. за посочени в заявлението суми. Образувано е ч.гр.д. №1504/2018г. на ВРС и съдът е издал Заповед за изпълнение и изп.лист за вземането на банката от 11.06.208г.След изпълнение на процедурата по чл.47,ал.1-5 ГПК  от ЧСИ и след изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 ГПК заповедта по чл.417 ГПК се смята за редовно връчена на 30.10.2018г.

В изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1т.2 ГПК ВРС е съобщил на заявителя „Б….”ЕАД-гр.С..,че може в едномесечен срок да предяви установителен иск против длъжника и на основание чл.415,ал.2 ГПК е спрял изпълнителното производство по издадената заполевд за изпълнение.

С оглед дадените указания „Б…”ЕАД-гр.С. е предявила настоящия иск в законния срок.Междувременно на 21.12.18г. длъжникът се е уведомил за образуваното изп. производство при ЧСИ и съответно издадените в полза на банката изп.лист.Не е подал възражение против заповедта по чл.417 ГПК.

По делото е назначена счетоводна експертиза като ВЛ Р€ К. е изготвил заключение,прието от съда като обективно и компетентно.Според заключението  длъжникът е преустанивл плащане по кредита   от 27.07.17г. и до 27.04.18г. са се натрупали 10 непогасени вноски.Кредита е обявен за предсрочно изискуем като нотариалната покана до длъжника е връчена на 25.05.18г.Към 05.06.2018г. ,когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК,остава неиздължена главница в размер на 21 194,58евро,неиздължена редовна лихва в размер на 1 663,75евро,наказателна лихва в размер на 123,04евро и неиздължени банкови такси-60евро.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателен по следните съображения:

Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК ,предявен при условията и реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК при връчване заявлението по чл.417 ГПК на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК.

От назначената  съдебно счетоводна експертиза се установи,че длъжникът не е погасил десет последователни вноски по кредита и при обявената предсрочна изискуемост на кредита дължи сумите,посочени в заявлението по чл.417 ГПК ,които са идентични и с тези по предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

 В хода на делото процесуалният представител на ответника не е оспорил по същество дължимостта на исковите суми,нито предсрочната изискуемост на кредита,а единствено допустимостта на иска,по който въпрос съдът се е произнесъл с определението си по от 11.07.19г.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по размер .

                                Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото производство  съгласно представения списък по чл.80 ГПК,а именно 901,30лв.-д. такса, 200лв.-възнаграждение за ВЛ по ССчЕ и 300лв. ю.к. възнаграждение-общо  1 401,30лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Т.П.Ц.,ЕГН ********** *** , че дължи  на „Б… „ЕАД,ЕИК … ,със седалище и адрес на управление гр. С…,,ул.“М…“№…,представлявана от  В… М… С… и Д… Н… Н…  сумата 23 041,37евро.,от които 21 194,58евро-главница,съставляваща неизплатина част от кредит за текущо потребление от 06.08.2015г.,сумата 1 663,75евро –договорна лихва за периода  29.06.2017г. до 04.06.2018г.,сумата 123,04евро-наказателна лихва от 04.08.2017г. до 04.06.2018г. и сумата 60евро-такса изискуемост на кредит ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата ,както и  901,30 лв..-д.такса  за издаване на заповед по чл.417 ГПК и 65лв.-ю.к. възнаграждение-разноски в заповедното производство .

ОСЪЖДА Т.П.Ц.,ЕГН ********** ***, да заплати  на „Б… „ЕАД,ЕИК… ,със седалище и адрес на управление гр. С…,,ул.“М…“№…,представлявана от  В.М. С. и Д.Н.Н. направените от тях деловодни разноски по настоящото производство в размер на 1 401,30лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                      Окръжен съдия: