МОТИВИ
към присъдата по НОХД №32/2012 г. по опис на РС Девня, четвърти
състав
От РП Девня е внесен
за разглеждане обвинителен акт срещу лицата С.Ф.С., ЕГН **********, А.М.Х., ЕГН **********, Б.С.К.,
ЕГН **********, Х.С.К., ЕГН **********, А.С.А., ЕГН **********, С.И.С.,
ЕГН **********, и С. А.В., ЕГН **********, по
следните обвинения:
· за подс. С.Ф.С.:
За периода от
29.04.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, с. Войводино и с. Брестак, обл. Варна, при условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление,
след предварителен сговор с А.М.Х., Б.С.К., Х.С.К., А.С.А., С.И.С. и С.А.В.,
чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС - л. а.
„Форд Фиеста", л.
а. „ВАЗ 2104" и л. а. „Рено 21" и на техническо средство - клещи и
метална тръба, отнел чужди движими вещи на обща стойност 7973.20 лв, от които:
2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност
430.00 лв, от владението на
Ф.А.М.; 45 кг агнешко месо, 2 кг кайма, 15 кг пилешко месо, 22 л домашна ракия,
2 бр. стъклени дамаджани, 8 кг печен пипер, 2 бр. овце, 1 бр. шиле, 1 бр. коч и
сумата 120.00 лв, всичко на стойност
1621.10 лв, от владението на
Г.Х.И.; 2 бр. ъглошлайфа „Спарки" и „Енхел", 1 бр. електрожен
„Кракра", 1 бр. дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, 2бр. алуминиеви
глави за л. а. „Лада" и л. а. „Рено", 2 бр. джанти за л. а.
„Лада" и л. а. „Пежо 306", 2 бр. токоизправители, 2 бр. шлангове за
газ и за кислород 20 м, 1 бр. трифазен удължител, 1 бр. монофазен удължител, 1
бр. картер за силажокомбайн, 2 бр. глави за трактор Т150, 1 бр. радиатор за
трактор Т150, 1 бр. хидро-муфа за трактор Т150, всичко на стойност 3426.10 лв, от владението на
Н.Д.Г.; 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собествениците, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и пр.2, т.4,
пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.26, ал.1 НК;
· за подс. А.М.Х.:
За периода от 19.05.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско и с. Войводино, обл. Варна, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.С.К., С.Ф.С. и С.И.С., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на МПС - л. а. „ВАЗ 2104" и на техническо средство - метална тръба, противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3005,90 лв, от които: 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 430.00 лв, от владението на Ф.А.М.; 2 бр. ъглошлайфа „Спарки" и „Енхел", 2 бр. алуминиеви глави за л. а. „Лада" и л. а. „Рено", 2 бр. джанти за л. а. „Лада" и л. а. „Пежо 306", 2 бр. токоизправители, 1 бр. трифазен удължител, 1 бр. монофазен удължител по 15 м, 1 бр. картер за силажокомбайн, 2 бр. глави за трактор Т150, 1 бр. радиатор за трактор Т150, 1 бр. хидро-муфа за трактор Т150, всичко на стойност 2575,90 лв, от владението на Н.Д.Г., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.26, ал.1 НК.
· за подс. Б.С.К.:
За периода от 29.04.2006 г. до 18.12.2006 г. в в с. Щипско, с. Войводино и с. Брестак, обл. Варна, при условията на повторност и на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с А.М.Х., С.Ф.С., Х.С.К., А.С.А., С.И.С. и С.А.В., чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС - л. а. „Форд Фиеста", л. а. „ВАЗ
2104" и л. а. „Рено 21" и на техническо средство - клещи и метална тръба, отнел чужди движими вещи на обща стойност 7973,20 лв, от които: 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 430.00 лв, от владението на Ф.А.М.; 45 кг агнешко месо, 2 кг кайма, 15 кг пилешко месо, 22 л домашна ракия, 2 бр. стъклени дамаджани, 8 кг печен пипер, 2 бр. овце, 1 бр. шиле, 1 бр. коч и сумата 120 лв, всичко на обща стойност 1621,10 лв от владението на Г.Х.И.; 2 бр. ъглошлайфа - „Спарки" и „Енхел", 1 бр. електрожен
„Кракра", 1 бр. дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, 2 бр. алуминиеви глави за л. а. „Лада" и л. а. „Рено", 2 бр. джанти за л. а. „Лада" и л. а. „Пежо 306", 2 бр. токоизправители, 2 бр. шлангове за газ и за кислород 20 м, 1 бр. трифазен удължител, 1 бр. монофазен удължител по 15 м, 1 бр. картер за силажокомбайн, 2 бр. глави за трактор Т150, 1 бр. радиатор за трактор Т150, 1 бр. хидро-муфа за трактор Т150, всичко на стойност 3426,10 лв, от владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от владението на Д.Г.Н., без съгласие на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК;
· за подс. С.И.С.:
За периода от 29.04.2006г. до 20.05.2006г. в с. Брестак и с. Войводино, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление,
след предварителен сговор с А.М.Х., С.Ф.С. и Б.С.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС - л. а. „Форд Фиеста" и л. а. „ВАЗ 2104", и на техническо средство - клещи, противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 910.00 лв, от кито: 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 430.00 лв, от владението на Ф.А.М., без съгласие на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.26, ал.1 НК;
· за подс. Х.С.К.:
На неустановена дата за периода от 25.11.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, при условията на повторност, след предварителен сговор с Б.С.К., С.Ф.С., А.С.А. и С.А.В., чрез използване на МПС – л. а. „ВАЗ 2104", противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063,20 лв, от които: 1 бр. електрожен „Кракра", 1 бр. дрелка „Елтос", 3
бр. газови бутилки, резач с манометри и шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, всичко на стойност 1047.20 лв, от владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не преставлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5 и т.7 НК;
· за подс. А.С.А.:
На неустановена дата за периода от 25.11.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, след предварителен сговор с Б.С.К., С.Ф.С., С. А.В. и Х.С.К., чрез използване на МПС – л. а. „ВАЗ 2104", противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063,20 лв, от които: 1 бр. електрожен „Кракра", 1 бр. дрелка „Елтос", 3
бр. газови бутилки, резач с манометри и шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, всичко на стойност 1047.20 лв, от владението на Н.Д.Г. и 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК;
· за подс. Стилиян
А.В.:
На неустановена дата за периода от 25.11.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, след предварителен сговор с Б.С.К., С.Ф.С., А.С.А. и Х.С.К., чрез използване на МПС – л. а. „ВАЗ 2104", противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063,20 лв, от които: 1бр. електрожен „Кракра", 1
бр. дрелка „Елтос", 3
бр. газови бутилки, резач с манометри и шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, всичко на стойност 1047.20 лв, от владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК.
На основание чл.269, ал.3, т.2 НПК, предвид обстоятелството, че
местоживеенето на подсъдимите С. С. и С. В. е неизвестно и след щателно
издирване не са открити, делото се рагзглежда в тяхно отсъствие с участие на
назначени защитници.
В хода на съдебното следствие, всеки един от
подсъдимите А. Х., Б. К., Х. К., А. А.,
и С. С., дава подробни оябснения.
Подсъдимият А. Х. твърди, че не е участвал при
извършване на кражба в с. Щипско, обл. Варна и се признава за виновен по
възведеното му обвинение относно деянието в с. Войводино, обл. Варна като
описва механизма на неговото извършване съвместно с подсъдимите С. С., Б. К. и
С. С..
Подсъдимият Б. К. също твърди, че не е участвал
при извършване на кражба в с. Щипско, обл. Варна и се признава за виновен по
възведените му обвинения относно всички останали деяния в с. Брестак, обл.
Варна, съвместно с подсъдимите С. С. и С. С.,***, съвместно с подсъдимите С.
С., А. Х. и С. С.,***, съвместно с подс. С. С., като описва механизмите на
тяхното извършване.
Подсъдимият С. С. се признава за виновен по
възведените му обвинения като описва механизма на извършване на деянието в с.
Брестак, обл. Варна съвместно с подсъдимите С. С. и Б. К. и на деянието в с.
Войводино, обл. Варна, съвместно с подсъдимите С. С., Б. К. и А. Х..
Подсъдимият Х. К. се признава за виновен по
възведеното му обвинение като описва механизма на извършване на деянието в с.
Щипско, обл. Варна съвместно с подсъдимите С. С., А. А. и С. В..
Подсъдимият А. А. се признава за виновен по
възведеното му обвинение като описва механизма на извършване на деянието в с.
Щипско, обл. Варна съвместно с подсъдимите С. С., Х. К. и С. В..
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа
обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае
всеки от подъсдимите за виновен по възведените обвинения и да наложи наказания
„лишаване от свобода” както следва: за подс. С. С. – шест години при ефективно
изтърпяване като се приспадне времето, през което спрямо същия е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“; за подс. А. Х. – четири години
при ефективно изтърпяване; за подс. Б. К. – две години; за подс. С. С. – една
година при ефективно изтърпяване; за подс. Х. К. – една година при ефективно
изтърпяване; за подс. А. А. – една година и шест месеца при ефективно
изтърпяване като се приспадне времето, през което спрямо същия е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“; за подс. С. В. – една година,
чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Защитникът на подс. С. С. приема за безспорно
установена визираната в обвинителния акт фактическа обстановка относно неговия
подзащитен и не оспорва квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да
наложи на подс. С. С. предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под
минималния предвиден.
Защитникът на подс. А. Х. не приема визираната в
обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена като твърди, че
липсват доказателства за участие на неговия подзащитен при деянието в с.
Щипско, обл. Варна. Относно деянието в с. Войводино, обл. Варна, приема за
установена твърдяната от прокурора фактическа обстановка и не оспорва
квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да наложи на подс. А. Х.
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под минималния предвиден.
Защитникът на подс. Б. К. не приема визираната в
обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена като твърди, че
липсват доказателства за участие на неговия подзащитен при деянието в с.
Щипско, обл. Варна. Относно деянията в с. Брестак, обл. Варна и в с. Войводино,
обл. Варна, приема за установена твърдяната от прокурора фактическа обстановка
и не оспорва квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да наложи на
подс. Б. К. предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при изключителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под минималния
предвиден.
Защитникът на подс. С. С. приема за безспорно
установена визираната в обвинителния акт фактическа обстановка относно неговия
подзащитен и не оспорва квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да
наложи на подс. С. С. предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под
минималния предвиден, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок.
Защитаващият се лично подсъдим Х. К. приема за
безспорно установена визираната в обвинителния акт фактическа обстановка и не
оспорва квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да му бъде наложено
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под минималния предвиден.
Защитникът на подс. А. А. приема за безспорно
установена визираната в обвинителния акт фактическа обстановка относно неговия
подзащитен и не оспорва квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, да
наложи на подс. А. А. предвиденото наказание „лишаване от свобода“ при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за срок под
минималния предвиден, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Защитникът на подс. С. В. не приема за безспорно
установена визираната в обвинителния акт фактическа обстановка относно неговия
подзащитен като твърди, че липсват безспорни и несъмнени доказателства за
негово участие при извършване на деянието в с. Щипско, обл. Варна. Не оспорва
квалификацията на възведеното обвинение. Моли съда, в случай, че подс. С. В.
бъде признат за виновен, да му бъде наложено предвиденото наказание „лишаване
от свобода“ при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
за срок под минималния предвиден, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. С. има регистрирани предходни осъждания
както следва: 1. по НОХД №18/1994 г. на РС Девня, в сила от 29.12.1995 г., с
наказание лишаване от свобода за срок една година и три месеца, отложено с
изпитателен срок една година и шест, за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 вр.
чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.2, и т.5 НК, извършено на 18.02.1991 г.; 2. по НОХД №1667/1998 г. на РС Варна, в сила от 27.11.1998 г., с
наказание “пробация” за срок шест месеца за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и
т.5 НК, извършено на 25.05.1998 г.; 3. по
НОХД №176/2003 г. на РС Добрич, в сила от 02.06.2004 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок две години, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 НК, извършено на 03.01.2001 г.
Подсъдимият А. Х. има регистрирани предходни осъждания
както следва: 1. по НОХД №18/1994 г. на РС Девня, в сила от 29.12.1995 г., с
наказание лишаване от свобода за срок една година, отложено с изпитателен срок
три години, за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4,
пр.2 и т.5 НК, извършено през м. декември 1990 г.; 2. по НОХД №1667/1998 г. на РС Варна, в
сила от 27.11.1998 г., с наказание лишаване от свобода за срок една година и
шест месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.7 НК, извършено на
25.05.1998 г.; 3. по НОХД №108/1999 г. на РС Девня, в сила от 21.10.1999 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок две години и шест месеца, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.26 НК, извършено през есента на
1996 г.; 4. по НОХД №86/2003 г. на РС Девня, в сила от 29.05.2003 г., с
наказание лишаване от свобода за срок пет месеца, отложено с изпитателен срок
три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 НК, извършено на 18.09.1995
г.; 5. по НОХД №289/2003 г. на РС Варна, в сила от 12.11.2003 г., с
наказание глоба в размаер 900.00 лв, за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК, извършено на 01.08.2003 г.; 6.
по НОХД №137/2004 г. на РС Девня, в сила от 29.03.2007 г., с
наказание лишаване от свобода за срок десет месеца, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 НК, извършено на
22/23.09.1992 г.; 7. по НОХД №328/2006 г. на РС Провадия, в сила от 29.03.2007 г., с
наказание лишаване от свобода за срок десет месеца, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.18, ал.1 НК, извършено на
06/07.10.2005 г.; 8. по НОХД №258/2009 г. на РС Девня, в сила от 11.06.2009 г., с
наказание лишаване от свобода за срок една година, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5 НК, извършено
на 15.02.2009 г.
Подсъдимият Б. К. има
регистрирани предходни осъждания както следва: 1. по НОХД №536/2004 г. на РС Провадия, в
сила от 15.02.2005 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година,
отложено с изпитатаелен срок три години за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, извършено на 28.05.2004 г.; 2.
по НОХД №196/2005 г. на РС Девня, в сила от 01.06.2005 г., с
наказание “пробация” за срок шест месеца за престъпление по чл.343в, ал2 НК,
извършено на 25/26.02.2005 г.; 3. по
НОХД №99/2006 г. на РС Девня, в сила от 12.04.2006 г., с
наказание “пробация” за срок три години за престъпление по чл.343в, ал.2 НК,
извършено на 26.11.2005 г.; 4. по
НОХД №328/2006 г. на РС Провадия, в сила от 29.03.2007 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок пет месеца за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7 НК, извършено на 06/07.10.2005 г.; 5. НОХД №150/2007 г. на РС Девня, в
сила от 31.05.2007 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 23.11.2006 г.; 6. по НОХД №482/2007 г. на РС Провадия, в сила от 28.12.2007 г., с
наказание “пробация” една година и шест месеца за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 25.10.2006 г.; 7.
по НОХД №3904/2010 г. на РС Варна, в сила от 20.09.2010 г., с
наказание “пробация” за срок една година и шест месеца за престъпление по
чл.343в, ал.2 НК, извършено на 20.02.2010 г.
Подсъдимият С. С. има регистрирани
предходни осъждания както следва: 1.
по НОХД №328/2006 г. на РС Провадия, в сила от 29.03.2007 г., с
наказание лишаване от свобода за срок пет месеца, отложено с изпитателен срок
три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.18, ал.1 НК,
извършено на 06/07.10.2005 г.; 2. по
НОХД №3509/2009 г. на РС Варна, в сила от 17.09.2009 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок шест месеца, за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 НК, извършено на 03.09.2008 г.;
Подсъдимият Х. К. има
регистрирани предходни осъждания както следва: 1. по НОХД №268/2003 г. на РС Девня, в
сила от 18.11.2003 г., с наказание лишаване от свобода за срок една шест
месеца, отложено с изпитателен срок две години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, и т.5, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 НК, извършено на 14.01.2003 г.; 2. по НОХД №326/2004 г. на РС Девня, в
сила от 12.11.2004 г., с наказание лишаване от свобода за срок шест месеца,эза
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1 НК, извършено на 04.04.2004 г.; 3.
по НОХД №414/2004 г. на РС Девня, в сила от 10.12.2004 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 05-07.06.2004 г.; 4. по НОХД №232/2004 г. на РС Девня, в сила от 03.02.2005 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година, отложено с изпитателен
срок две години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1 НК, извършено на 02/03.06.2002 г.; 5. по НОХД №536/2004 г. на РС Девня, в
сила от 15.02.2005 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок една година за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63,
ал.1 НК, извършено на 05-28.05.2004 г.;
6. по НОХД №303/2004 г. на РС Девня, в сила от 13.05.2005 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1 НК,
извършено на 05-28.05.2004 г.; 7. по
НОХД №492/2006 г. на РС Девня, в сила от 18.01.2007 г., с
наказание “пробация” за срок осем месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
извършено на 17.09.2006 г.; 8. по
НОХД №584/2006 г. на РС Нови пазар, в сила от 12.02.2007 г., с
наказание “пробация” за срок две години за престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
извършено на 02.09.2006 г.; 9. по
НОХД №248/2007 г. на РС Дулово, в сила от 27.12.2007 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година за престъпление по чл.195,
ал.1, т.1 и т.10, вр. чл.28, ал.1 НК, извършено на 28.07.2007 г.; 10. по НОХД №75/2008 г. на РС Девня, в сила от 19.04.2008 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок единадесет месеца за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК,
извършено на 20.08.2007 г.; 11. по
НОХД №258/2009 г. на РС Девня, в сила от 11.06.2009 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок една година за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 НК, извършено на 15.02.2009
г.; 12. по НОХД №71/2011 г. на РС Провадия, в сила от 04.04.2011 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок две години и два месеца за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.26,
ал1 НК, извършено на 08-09.07.2010 г.
Подсъдимият А. А. има регистрирано предходно осъждание по
НОХД №108/2008 г. на РС Девня, в сила от 28.05.2008 г., с
наказание лишаване от свобода за срок десет месеца, отложено с изпитателен срок
три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено на 03-04.02.2007 г.
За подс. С. В. няма данни за предходно регистрирани
осъждания.
Подсъдимите С. С.,
А. Х., Б. К., С. С., Х. К., А. А. и С. В.,*** и се познавали добре. На
29.04.2006 г. тримата подсъдими С. С., Б. К. и С. С. решили през вечерта да
тръгнат из близките села, за да извършат кражби на животни от домашни
стопанства. Подсъдимият С. С. ***, където собственика и отглеждал животни в
двора си и късно през нощта тримата потеглили към това село с ползван от подс.
С. С. л. а. „Форд Фиеста" с неустановен регистрационен номер. Когато
наближили познатото на подс. С. С. място, те оставили автомобила на около 100
метра от къщата на свид. Н.Д., който отглеждал в двора си овце. Животните се
намирали в кошара в двора на дома му, който бил ограден с телена мрежа. Откъм
улицата, единия край на мрежата бил захванат за сайвант с тел към дървен кол,
прикрепен до сайванта, а на около два метра в страни мрежата била завързана за
друг кол. Подсъдимите успели да отвържат мрежата от единия й край, а от другата
страна подс. С. С. срязал телта с клещи. След това бутнали мрежата с крака
навътре към двора, при което тя паднала на земята и тримата проникнали в двора.
От кошарата подсъдимите взели 2 бр. овце и 1 бр. шиле. След като пренесли животните
извън двора, подс. С. С. приближил автомобила и тримата ги натоварили и
потеглили за гр. Суворово. Там закарали животните при свид. А.С. (братовчедка
на подс. С. С.), която ги закупила и тримата си разделили получените пари.
Видно от
кредитираното от съда заключение по приобщената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на отнетите вещи е 480.00 лв.
На 19.05.2006 г.
подсъдимите С. С., Б. К. и С. С. отново решили да откраднат животни от някое
село в региона. С тях бил и подс. А. Х., който също се съгласил да участва и
четиримата потеглили с неговия л. а. "ВАЗ 2101" с неустановен
регистрационен номер. Около 22,00 часа вечерта те стигнали до с. Войводино,
обл. Варна. Оставили автомобила извън селото и тръгнали пеша, за да намерят
къща, от която да извършат кражба на животни. Когато стигнали до дома на свид.
Фаередин М., видели вързани в двора 2 бр. овце и 1 бр. шиле и решили да влязат
и да ги вземат. Подсъдимите С. С., Б. К. и С. С. прескочили заключената входна
врата и влезли в двора, а подс. А. Х. останал отвън. В двора тримата отвързали
животните и ги прехвърлили над портата, като подс. А. Х. ги поемал. След това,
четиримата натоварили животните в намираща до портата на къщата каруца с гумени
колела, и с нея ги закарали до автомобила. След това натоварили животните в
автомобила, върнали обратно каруцата и потеглили за гр. Суворово. На следващия
ден подсъдимите С. С. и Б. К. взели по една от овцете и ги заклали, а шилето
отново продали на свид А. С..
Видно от
кредитираното от съда заключение по приобщената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на отнетите вещи е 430.00 лв.
На 18.11.2006 г.
подсъдимите Б. К. и С. С. отново решили заедно да извършат кражба на животни. С
ползван от подс. Б. К. л. а. "ВАЗ" бял на цвят, комби, с неустановен
регистрационен номер, около 23,45 часа двамата стигнали до селото и оставили
автомобила в началото откъм гр. Суворово. Пеша обикаляли улиците и се спрели
пред къщата на свидетелите Стоян и Г. Василеви, които подс. С. С. познавал
отпреди. Той знаел, че стопаните отглеждат овце и че са възрастни хора, които
живеят сами в жилището. Часове преди това, когато прибирали своите животни след
паша свидетелите Василеви установили, че към овцете им, регистрирани с ценни
марки №0094004, №0216376 и №0216377, местна порода, се е присъединил и един бял
овен с ценна марка №0179217, за който знаели, че е собственост на съседа им –
свид. А.Т.. Те прибрали и четирите животни в дворната стопанска постройка,
отстояща на около 50 м от къщата. Докато оглеждали имота, подс. С. С.
установил, че гвоздейчетата, с които било закрепено стъклото на един прозорец
към улицата, не са достатъчно здраво поставени, издърпал ги с ръце и свалил
стъклото на прозореца. През него двамата подсъдими влезли в къщата, и изнесли
през същия отгор намерените вътре хранителни продукти - 45 кг агнешко месо, 2
кг. кайма, 15 кг пилешко месо, 22 л домашна ракия в 2 бр. стъклени дамаджани, 8
кг печен пипер и сумата 120 лв, която взели от един от шкафовете. След като
излезли, двамата оставили продуктите отвън и отишли до стопанската постройка,
която била оградена с мрежа. С клещи, подс. С. С. срязъл оградната мрежа и така
двамата достигнали до животните. Хванали и вързали и четири животни, след което
подс. Б. К. докарал автомобила близо до къщата и двамата подсъдими натоварили взетите
продукти и животните, и потеглили за гр.Суворово. Храната си разделили и
изконсумирали, а животните подс. Б. К. занесъл на следващата сутрин при свид.
Ч.М., който ги закупил като двамата подсъдими си поделили получените пари.
Видно от
кредитираното от съда заключение по приобщената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на отнетите вещи, собственост на свид. Г. Василева е 1371.10 лв, а
стойността на овена на свид. А. Т. е 250.00 лв.
През м. ноември 2006
г. подсъдимите С. С., Х. К., А. А. и С. В. решили да извършат кражба от
Кооперация „Светлина 94" в с. Щипско, обл. Варна, за която подс. С. С.
знаел, че стопанския й двор не е ограден и няма постоянна охрана. На
неустановена дата в периода от 25. ноември до 18. декември 2006 г., тези
четирима подсъдими отишли до стопанския двор на кооперацията с ползвания от
подс. Х. К. л. а. „ВАЗ 2104, бял на цвят, с неустановен регистрационен номер
като взели със себе си и чували. Когато приближили до двора и стопанската
постройка на Кооперация „Светлина 94“ в с. Щипско, подсъдимите оставили
автомобила в гориста местност на около 200 м от двора. До него стигнали пеша
като в стопанската сграда влезли през отворен прозорец От сградата обвиняемите
взели като натоварили в чували, следните вещи: 2 бр. ъглошлайфа „Спарки" и
„Енхел", 2 бр. алуминиеви глави за л. а. „Лада" и л. а. „Рено",
2 бр. джанти за „Лада" и л. а. „Пежо 306", 2 бр. токоизправители, 1
бр. трифазен удължител, 1 бр. монофазен удължител по 15 м, 1 бр. картер за
силажокомбайн, 2 бр. глави за трактор Т150, 1бр. радиатор за трактор Т150, 1
бр. хидро-муфа за трактор Т150, голям електрожен „Кракра" на колелца,
дрелка „Елтос" 3 бр. газови бутилки, резач с момометри и шлангове, 2 бр.
манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, както и шнек-зърнотоварач. Всички
вещи били собственост на свид. Н.Г., чийто син - свид. Д.Г. бил управител на
кооперацията, като само вещта шнек-зърнотоварач била собственост на Кооперация
„Светлина 94“. Вещите обвиняемите пренесли с автомобила до гр. Суворово, а на
следващия ден разглобили част от тях и ги предали на изкупвателен пункт в с.
Дръндар, където работела свид. С.С.. Ъглошлайфът „Спарки“ подс. С. С. дал на
подс. Б. К., за да ползва негов автомобил, а в последствие подс. Б. К. дал
същата вещ на свид. Е.Х., за това, че ремонтирал автомобила му. Свидетелят Е.
Х. продал този ъглошлайф на свид. З.Г., от когото бил иззет в хода на
досъдебното производство.
Видно от
кредитираното от съда заключение по приобщената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на отнетите вещи, собственост на свид. Н. Г. е 3426.10 лв, а
стойността на вещта на Кооперация „Светлина 94“ е 2016.00 лв.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за
установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи:
докладни записки, жалби,
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотолабуми, експертна справка
№1, протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост ведно с бюлетини,
характеристични справки, писмо от 19.07.2007 г. от “Надин комерс” Девня, писмо
изх.№63 от 12.07.2007 г. от “Транс кобалт” ЕООД Девня; писмо изх.№365К от
17.07.2007 г. от “Трансинс рециклираща компания” ЕООД, ведно с оборотна
ведомост.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след
анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.
Относно времето,
механизма на извършване и конкретните участници при осъществяване на всяко едно
от отделните посегателства по процесното обвинение, доказателства са налице
основно от обясненията на подсъдимите. За всяко от трите посегателства в селата
Войводино и Брестак, както обясненията на всеки един от подсъдимите А. Х., Б.
К. и С. С. при разпита в съдебната фаза на производството, така и приобщеното
по реда на чл.279, ал.1, т.2 НПК обяснение от подс. С. С., дадено при
досъдебното производство, са напълно съвпадащи и взаимно допълващи се, като при
това кореспондират и с приобщените показания на всеки един от свидетелите Н.
Д., Ф. М., Г. И., А. Д., А. С. и Ч. М.. При тези констатации, съдът намира
визараната в обвинителния акт фактическа обстановка относно тези три
посегателства за несъмнено и категорично
установена от събраните доказателства.
Относно
посегателството спрямо вещите, намиращи се в стопанска постройка на Кооперация
„Светлина 94“ в с. Щипско, обл. Варна, също са налице основно гласни
доказателства от дадените обяснения в съдебната фаза на производството от всеки
един от подсъдимите А. Х., Б. К., Х. К. и А. А., както и приобщеното по реда на
чл.279, ал.1, т.2 НПК обяснение от подс. С. С., дадено при досъдебното
производство. По същество, единствено обясненията на подс. С. С. са в
противоречие в частта относно конкретните извършители на посегателството,
спрямо обясненията на всеки от разпитаните подсъдими при съдебната фаза, чиито
разпити от досъдебното производство не са провеждани с участие на защитник и не
могат да се ползват като доказателствени средства. Предвид пълното съответствие
между обясненията на подсъдимите Х. К. и А. А. относно обстоятелството, че са
участвали в посегателството в с. Щипско заедно с подс. С. С., но не и с другите
двама подсъдими А. Х. и Б. К., а заедно с подс. С. В., и изцяло
кореспондиращите им в тази насока обясненията от всеки един от подсъдимите А.
Х. и Б. К., както и предвид факта, че при разпита на подс. С. С. от досъдебната
фаза, той очевидно не е достатъчно конкретен като посочва да е участвало и
друго лице, чието име заявява, че не знае, съдът намира, че относно авторството
на това деяние следва да кредитира основно непосредствено възприетите обяснения
подсъдимите Х. К. и А. А., които посочват, че заедно тях двамата, при
извършването на кражбата са участвали както подс. С. С., така и отсъстващия при
разглеждане на делото подсъдим С. В.. Относно механизма на извършване на
деянието се съдържат частично данни в обясненията на всеки един от четиримата
подсъдими, които се кредитират в тази част съвкупно. Същите в тази част
съответстват и на показанията на свидетелите Н. Г. и Д. Н.. Относно конкретните
видове и количества на отнетите вещи по същество нито един от тримата подсъдими
С. С., Х. К. и А. А. не дава ясни и категорични обяснения, но и тримата
посочват, че са взели от складовото помещение множество и разнообразни вещи –
машини, съоръжения, и автомобилни части. По тази причина, относно конкретните
предмети на посегателството съдът кредитира показанията на всеки един от
свидетелите Н. Г. и Д. Н., които са държали лични и кооперативна вещи в
стопанската постройка, знаели са конкретния им вид и брой и лично са установили
и индивидуализирали липсващите след посегателството вещи.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си, всеки един
от подсъдимите, е осъщестивл фактическия състав на следното престъпление:
· за подс.
С.Ф.С.:
За периода от 29.04.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, с. Войводино
и с. Брестак, обл. Варна, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.Х., Б.С.К.,
Х.С.К., А.С.А., С.И.С. и С.А.В., чрез разрушаване и повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС - л. а. „Форд Фиеста", л. а. „ВАЗ 2104" и л. а. „Рено 21", и
на техническо средство - клещи и метална тръба, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 7973.20 лв, от които: 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр.
шиле на стойност 430.00 лв, от
владението на Ф.А.М.; 45 кг агнешко месо, 2 кг кайма, 15 кг пилешко месо, 22 л домашна ракия, 2 бр. стъклени дамаджани, 8 кг печен пипер, 2 бр.
овце, 1 бр. шиле, 1 бр. коч и сумата 120.00 лв, всичко
на стойност 1621.10 лв,
от владението на Г.Х.И.; 2 бр. ъглошлайфа „Спарки" и „Енхел", 1 бр.
електрожен „Кракра", 1 бр. дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, 2
бр. алуминиеви глави за л. а. „ Лада" и л. а. „Рено", 2 бр. джанти за
л. а. „Лада" и л. а. „Пежо 306", 2 бр. токоизправители, 2 бр.
шлангове за газ и за кислород 20 м, 1 бр. трифазен удължител, 1 бр. монофазен
удължител, 1 бр. картер за силажокомбайн, 2 бр. глави за трактор Т150, 1 бр.
радиатор за трактор Т150, 1 бр. хидро-муфа за трактор Т150, всичко на стойност
3426.10 лв, от владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек
зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от
владението на Д.Г.Н., без съгласие на собествениците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и
пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.26, ал.1 НК.
· за подс.
А.М.Х.:
На 19.05.2006 г. в с. Войводино, обл. Варна, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Б.С.К., С.Ф.С. и
С.И.С., чрез използване на МПС - л. а. „ВАЗ 2104", противозаконно отнел
чужди движими вещи - 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 430.00 лв, от владението на Ф.А.М., без съгласие на
собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК.
· за подс.
Б.С.К.:
За периода от 29.04.2006 г. до 20.05.2006 г. в с. Войводино и с. Брестак, обл. Варна, при условията на повторност и на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.Х., С.Ф.С. и
С.И.С., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на МПС - л. а. „Форд
Фиеста", л. а. „ВАЗ 2104" и л. а. „Рено 21", и на
техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2522.10
лв, от които: 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр.
шиле на стойност 430.00 лв, от
владението на Ф.А.М.; 45 кг агнешко месо, 2 кг кайма, 15 кг пилешко месо, 22 л домашна ракия, 2 бр. стъклени дамаджани, 8 кг печен пипер, 2 бр.
овце, 1 бр. шиле, 1 бр. коч и сумата 120.00 лв,
всичко на стойност 1621.10 лв,
от владението на Г.Х.И., без съгласие на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и
т.7, вр. чл.26, ал.1 НК;
· за подс. С.И.С.:
За периода от 29.04.2006 г. до 20.05.2006 г. в с. Брестак и с. Войводино,
обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с А.М.Х., С.Ф.С. и
Б.С.К., чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез
използване на МПС - л. а. „Форд
Фиеста" и л. а. „ВАЗ 2104", и на техническо средство - клещи,
противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 910.00 лв, от които: 2
бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 480.00 лв, от
владението на Н.М.Д.; 2 бр. овце и 1 бр. шиле на стойност 430.00 лв, от владението на Ф.А.М., без съгласие на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5 НК;
· за подс.
Х.С.К.:
На неустановена дата през периода 25.11.2006 г. - 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, при условията на повторност, след предварителен сговор със С.Ф.С., А.С.А. и
С.А.В., чрез използване на МПС – л. а.
„ВАЗ 2104",
противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063.20 лв, от които
електрожен „Кракра", дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, резач с
манометри и шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, на
стойност 1047.20 лв от
владението на Н.Д.Г. и 1 бр. шнек зърнотоварач, на стойност 2016.00 лв от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1, т.5 и т.7 НК;
· за подс.
А.С.А.:
На неустановена дата през периода от 25.11.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, след предварителен сговор с Х.С.К., С.Ф.С. и С.
А.В., чрез използване на МПС – л. а.
„ВАЗ 2104",
противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063.20 лв, от които:
електрожен „Кракра", дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, резач с
манометри и шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, всичко
на стойност 1047.20 лв, от владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек
зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от
владението на Д.Г.Н., без
съгласие на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК;
· за подс.
Стилиян А.В.:
На неустановена дата през периода от 25.11.2006 г. до 18.12.2006 г. в с. Щипско, обл. Варна, след предварителен сговор с А.С.А., С.Ф.С. и
Х.С.К., чрез използване на МПС – л. а.
„ВАЗ 2104", противозаконно
отнел чужди движими вещи на обща стойност 3063.20 лв, от които: електрожен
„Кракра", дрелка „Елтос", 3 бр. газови бутилки, резач с манометри и
шлангове, 2 бр. манометри, 2 бр. шлангове за газ и кислород, всичко на стойност
1047.20 лв, от
владението на Н.Д.Г.; 1 бр. шнек зърнотоварач на стойност 2016.00 лв, от владението на Д.Г.Н., без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и т.5 НК.
Деянията са осъществени
от всеки от подсъдимите при пряк умисъл след предварителен сговор със всеки един от останалите съизвършители. Всеки
от подсъдимите е съзнавал противообществения характер на съответното деяние и
неговата наказуемост и е целял настъпването на противоправния резултат, като е
съзнавал, че и другите съизвършители действат със същото субективно отношение
към деянието.
Причини за
извършване на престъпленията – стремеж към противоправно облагодетелстване и незачитане неприкосновеността
на чуждата собственост, а за подсъдимите С. С., А. Х.,
Б. К., Х. К. – и трайно изградени престъпни наклонности.
Квалификацията на
извършеното престъпление като опасен рецидив за всеки един от подсъдимите С. С.
и А. Х. се обуславя от факта, че към момента на извършване на престъплението,
всеки от тях е осъждан съоразно чл.29, ал.1, б.“а“ НК повече от два пъти с налагани
наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които
наказания са търпени ефективно и от изтърпяването до извършване на настоящото
престъпление, не е изминал предвидения петгодишен срок по чл.30, ал.1 изр.1 НК.
Квалификацията на
извършеното престъпление като повторност за всеки един от подсъдимите Б. К. и
Х. К. се обуславя от факта, че към момента на извършване на престъплението,
всеки от тях е бил осъждан съоразно чл.28, ал.1 НК за друго такова престъпление
и до извършване на настоящото деяние, не е изминал предвидения петгодишен срок
по чл.30, ал.1 изр.1 НК. По същество, от данните за предходна съдимост на подс.
Х. К. е видно, че към момента на извършване на деянието спрямо същия са налице
и основания по чл.29, ал.1, б.“б“ НК за квалифициране на деянието като опасен
рецидив, но това с обвиненителния акт не е сторено и до приключване на
съдебното следствие не е отправено съответно искане за изменение на
обвинението, поради което съдът следва да се съобрази с повдигнатото обвинение
и няма основане да квалифицира деянието като извършено при условията на опасен
рецидив и да приложи спрямо този подсъдим закон за по-тежко наказуемо
престъпление от възведеното обвинение.
Квалификацията на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.1 и пр.2 НК за подсъдимите С. С., Б. К. и С. С., се
обуславя от факта, че при осъщетвяване на съответните посегателства в с.
Брестак и с. Войводино, за осигуряване достъп до инкриминираните вещи и за
установяване на трайна и безпрепятствена фактическа власт върху тях, е
извършено повреждане на здраво направени прегради и са използвани съответните
технически и моторни превозни средства. За подс. А. Х., който е участвал само
при деянието в с. Войводино, където за разлика от двукратните деяния в с. Брестак,
не са осъществявани действия по повреждане и унищожаване на прегради и
използване на техническо средство, е приложима само квалификацията по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 НК за извършване на престъплението чрез използване на моторно
превозно средство.
Квалификацията на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 НК за подсъдимите С. С., Х. К., А. А. и С. В., се обуславя от
факта, че при осъщетвяване на посегателството от склада на Кооперация „Светлина
94“ в с Щипско, за установяване на трайна и безпрепятствена фактическа власт
върху инкриминираните вещи, е използвано моторно превозно средство. Относно
това деяние приетата за установена фактическа обстановка сочи, че осъществено и
чрез използване на техническо средство – метална тръба и чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – катинар, но тъй като обвинение относно
тези квалифициращи признаци е възведено само спрямо подс. С. С., а за
обвинението на останалите трима подсъдими Х. К., А. А. и С. В. не е отправено
съответно искане за изменение при наличие на основание за съществено изменение
на обстоятелствената част, квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК следва да бъде включен само за фактическия състав по приетото за осъществено
престъпление от страна на подс. С. С., но не и за други трима съизвършители на
това деяние.
Квалификацията по чл.26, ал.1 НК по всяко от съответните
престъпления за подъсъдимите С. С., Б. К. и С. С., се обуславя от
обстоятелството, че с всяко от включените в същите отделни деяния е осъществен
самостоятелно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
продължение на предшестващите.
Предвид приетата за
установена фактическа обстановка относно посегателството спрямо склада на
Кооперация „Светлина 94“ в с. Щипско, обл. Варна, по обвинението за това деяние
и отнетите със същото вещи, всеки един от подъсдимите А. Х. и Б. К. следва да
бъде признат за невиновен, поради неустановяване за тази част от обвинението,
че деянието е извършено и от тези подсъдими. Доколкото по обвинението за подс.
А. Х. деянието в с. Щипско формира квалификация за продължавано престъпление
наред с посегателството в с. Войводино, той следва да бъде признат за невиновен
и относно съответния квалифициращ признак по чл.26, ал.1 НК.
Независимо от факта,
че въз основа на кредитираните доказателства, съдът приема за установено
извършеното отнемане от четиримата подсъдими С. С., Х. К., А. А. и С. В., на
всички вещи, които свидетелите Н. Г. и Д. Н. са посочили като липсващи от
склада на Кооперация „Светлина 94“ в с. Щипско, предвид факта, че възведените
обвинения спрямо всеки един от подсъдимите Х. К., А. А. и С. В. включват само
част от съответните вещи за значително по-ниска стойност, и в хода на съдебното
производство не е отправено искане за изменение на обвинението при основания за
съществено изменение на обстоятелствената част, докато обвинението за другия
съизвършител С. С. обхваща всички инкриминирани вещи от този обект, всеки един
от подъсдимите Х. К., А. А. и С. В. следва да бъде признат за виновен само
относно тези вещи, за които има възведено обвинение и единствено подс. С. С.
следва да бъде признат за виновен за отнемането на всички инкриминирани вещи с
това посегателство.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. С. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях, а също така и предвид усложнения механизъм на извършване на отделните
посегателства в съвкупността. От друга страна, съдът
прецени като висока степента на обществена опасност на подсъдимя към датата на извършване на
деянието, т. к. наред с обуславящото квалификацията опасен рецидив, същият е
имал и други две предходни осъждания за тежки умишлени престъпления от общ
характер. Визираните обстоятелства съдът прецени и като отегчаващи
отговорността на подс. С. С.. Същевременно, като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че от извършване на деянието до
постановяване на първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде продължителен
период от време от около пет и половина години, при което наказателната
репресия се явява прекомерно закъсняла и несвоевременна не по вина на този
подсъдим. Също като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени направените
от същия признания в хода на досъдебното производство, както и факта, че за
посочения продължителен период след извършване на деянието не са регистрирани
последващи осъждания или противообществени прояви за този подсъдим, с което
може да се приеме, че личната превантивна цел на наказателната репресия е
оказала положително въздействие спрямо подс. С. С.. При така изложените съображения, съдът намира, че за подс. С. С. предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ следва да се наложи съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК – за срок под минималния
определен, между минималния и средния допустим, в посока към средния, а именно – ЕДНА ГОДИНА при
първоначален строг режим съобразно чл.60,
ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС, поради наличие на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Съществената тежест на наказанието за този подсъдим спрямо
всеки от останалите съизвършители на съответните деяния в съвкупността се
обуславя от факта, че той именно има водеща роля и се явява основен организатор
и е единствен участник във всички деяния от съвкупността. Също така, съобразно
чл.59, ал.1 НК, при изпълнение на наложеното наказание следва да се приспадне
времето, през което спрямо подс. С. С. е била взета мярка за неотклонение в
хода на досъдебното производство за периода от 15.03.2007 г. до 14.03.2008 г.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. А. Х. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като средно висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления и съобразно факта, че макар
на не особено висока стойност, обект на посегателство са домашни животни, за
чието отглеждане се полагат от стопаните ежедневни грижи, за осигуряване на допълнителен доход и прехрана. От друга страна, съдът прецени като високастепента на обществена
опасност на подс. А. Х., т. к. наред с обуславящото квалификацията опасен рецидив,
същият е имал и други предходни
осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер, а и в последствие
спрямо този подсъдим са регистрирани и други две осъждания за тежки умишлени
престъпления от общ характер. Визираните обстоятелства съдът прецени и като
отегчаващи отговорността на подс. А. Х.. Същевременно, като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че от извършване на
деянието до постановяване на първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде
продължителен период от време от около шест години, при което наказателната
репресия се явява прекомерно закъсняла и несвоевременна не по вина на този
подсъдим. Също като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени
направените от същия признания в хода на съдебното производство, а също и
изразеното критично отношение към стореното. При така изложените съображения, съдът намира, че за подс. А. Х.
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва да се наложи съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК – за срок под минималния
определен, между минималния и средния допустим, в посока към минималния, а именно – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при
първоначален строг режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС, поради
наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. Б. К. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях, а също така и предвид усложнения механизъм на извършване на отделните
посегателства в съвкупността. От друга страна, съдът
прецени като висока степента на обществена опасност на подс. Б. К., т. к. наред с обуславящото
квалификацията повторност, същият е имал и други две предходни осъждания за
умишлени престъпления от общ характер, а и в последствие спрямо този подсъдим
са регистрирани и други четири осъждания за умишлени престъпления от общ
характер. Визираните обстоятелства съдът прецени и като отегчаващи
отговорността на подс. Б. К.. Същевременно, като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че от извършване на деянието до
постановяване на първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде продължителен
период от време от около пет и половина години, при което наказателната
репресия се явява прекомерно закъсняла и несвоевременна не по вина на този
подсъдим. Също като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени
направените от същия признания в хода на съдебното производство, младата му
възраст и изразеното критично отношение към стореното. При така изложените съображения, съдът намира, че за подс. Б. К.
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва да се наложи съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК – за срок под минималния
определен, между минималния и средния допустим, в посока към минималния, а именно – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при
първоначален строг режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС, поради
наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. Х. К. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях. От друга страна, съдът прецени като висока степента на обществена
опасност на подс. Х. К., т. к. наред с обуславящото квалификацията повторност,
същият е имал и други две предходни осъждания за умишлени престъпления от общ
характер, а и в последствие спрямо този подсъдим са регистрирани и множество
други осъждания за умишлени престъпления от общ характер. Визираните
обстоятелства съдът прецени и като отегчаващи отговорността на подс. Х. К..
Същевременно, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете факта, че от извършване на деянието до постановяване на
първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде продължителен период от време
от около пет и половина години, при което наказателната репресия се явява
прекомерно закъсняла и несвоевременна не по вина на този подсъдим. Също като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени направените от същия
признания в хода на съдебното производство, младата му възраст и изразеното
критично отношение към стореното. При така изложените
съображения, съдът намира, че за подс. Х. К. предвиденото наказание „лишаване от свобода“
следва да се наложи съобразно чл.55,
ал.1, т.1 НК – за срок под минималния определен и към минималния допустим, а именно – ТРИ МЕСЕЦА при
първоначален строг режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС, поради
наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. С. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях. От друга страна, съдът прецени като средно висока степента на
обществена опасност на подс. С. С., т. к. към момента на извършване на деянието същият не е
имал регистрирани предходни осъждания, а в последствие има регистрирани две
осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер, чиито наказания са
изцяло изтърпени към 13.11.2010 г., без данни за регистрирани последващи
противообществени прояви. Визираните обстоятелства съдът прецени и като
отегчаващи отговорността на подс. С. С.. Същевременно, като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че от извършване на
деянието до постановяване на първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде
продължителен период от време от около шест години, при което наказателната
репресия се явява прекомерно закъсняла и несвоевременна не по вина на този
подсъдим. Също като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени липсата
на регистрирани осъждания за този подсъдим към момента на извършване на
престъплението, младата му възраст, направените от същия признания в хода на
съдебното производство и изразеното критично отношение към стореното. При така
изложените съображения, съдът намира, че за подс. С. С.
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва да се наложи съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК – за срок под минималния
определен и към минималния допустим, а именно – ТРИ МЕСЕЦА, поради наличие на изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в
закона наказание се оказва несъразмерно тежко. При наличие основанията по
чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок три години.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. А. А. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях. От друга страна, съдът прецени като средно висока степента на
обществена опасност на подс. А. А., т. к. към момента на извършване на деянието същият не е
имал регистрирани предходни осъждания, а в последствие има регистрирано осъждане
за тежко умишлено престъпление от общ характер с условно наложено наказание
лишаване от свобода, чийто изпитателен срок е изтекъл към 28.05.2011 г., без
данни за регистрирани последващи противообществени прояви. Визираните
обстоятелства съдът прецени и като отегчаващи отговорността на подс. А. А..
Същевременно, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете факта, че от извършване на деянието до постановяване на
първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде продължителен период от време
от около шест години, при което наказателната репресия се явява прекомерно
закъсняла и несвоевременна не по вина на този подсъдим. Също като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени липсата на регистрирани осъждания за
този подсъдим към момента на извършване на престъплението, младата му възраст,
направените от същия признания в хода на съдебното производство и изразеното
критично отношение към стореното. При така изложените
съображения, съдът намира, че за подс. А. А. предвиденото наказание „лишаване от свобода“
следва да се наложи съобразно чл.55,
ал.1, т.1 НК – за срок под минималния определен и към минималния допустим, а именно – ТРИ МЕСЕЦА, поради
наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. При
наличие на основанията по чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието следва да
бъде отложено с изпитателен срок три години.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. В. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока,
предвид значителния ръст на този вид престъпления, значителната обща стойност
на инкриминираните вещи и факта, че е възстановена само несъществена част от
тях. Визираните обстоятелства
съдът прецени и като отегчаващи отговорността на подс. С. В.. От друга страна, съдът прецени като смекчаващо отговорността
обстоятелство и установената невисока степен на обществена опасност на подс. С.
В., за който към момента на
извършване на деянието няма регистрирани предходни осъждания и няма данни за
последващи противообществени прояви. Като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство за този подсъдим съдът отчете факта, че от извършване на деянието
до постановяване на първоинстанционния съдебен акт е изминал твърде
продължителен период от време от около шест години, при което наказателната
репресия се явява прекомерно закъсняла и несвоевременна. Също като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прецени липсата направените от подс. С. В.
признания в хода на съдебното производство и изразеното критично отношение към
стореното. При така изложените
съображения, съдът намира, че за подс. С. в. предвиденото наказание „лишаване от свобода“
следва да се наложи съобразно чл.55,
ал.1, т.1 НК – за срок под минималния определен и към минималния допустим, а именно – ТРИ МЕСЕЦА, ,
поради наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При наличие на основанията по чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието
следва да бъде отложено с изпитателен срок три години.
На основание чл.189
ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Съдът счита,
че с това наказание и по
този начин ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция по
смисъла на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: