№ 3962
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110201345 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-009881 от 20.05.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателката П. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 300 (триста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата на С. П. П. се твърди, че Актът и Наказателното постановление са
съставени при допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя
деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че в Наказателното
постановление не вписани обстоятелствата на нарушението касателно основанието и датата
на служебната дерегистрация на МПС и как при проверката е констатирано прекратяването
на регистрацията. Критикува се, че в НП не били вписани и причините за служебната
дерегистрация. Жалбоподателят твърди, че в момента, в който е взела автомобила да го
управлява, всичките му документи били редовни и П. нямало как да предположи, че върши
нарушение.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателката С. П. П. се явява лично само в съдебното
заседание на 26.04.2022г., когато заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните
заседание на 28.06.2022г. и на 04.10.2022г. П. не се явява, не изпраща процесуален
представител, не ангажира доказателства и не взема становище по съществото на спора.
1
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред
СРС и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 27.08.2019г. М.С. (гражданин на Сърбия) придобила лек автомобилът „.... с рег. №
............ Промяната на собствеността била отбелязана в АИС-КАТ. На 05.10.2020г. бил
сключен договор за покупко – продажба на МПС-то и като „предстоящ собственик“ в АИС-
КАТ бил отбелязан „...........“ .........
На 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на този лек
автомобил била служебно прекратена и било направено съответното отбелязване в АИС-
КАТ.
На 30.01.2021г. докато С. П. П. управлявала лек автомобил „....” с рег. № ........... в гр.
София по ул. „Акад. Стефан Младенов” с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов” към
бул. „Г.М.Д.”, срещу сградата на „Български пощи“ била спряна за проверка от служители
на МВР. В хода на проверката се установило след справка с ОДЧ, че автомобилът е
служебно дерегистриран на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 06.12.2020г. Поради това св.
В., в присъствието на св. Е., съставил срещу С. П. П. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 631265 от 30.01.2021г. за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. С. П. П. отказала да подпише Акта и това било удостоверено с подписа
на св. В.В. Ч. на 30.01.2021г.
С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по
случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 01 РУ – СДВР, а от там
на 07 РУ – СДВР и е била образувана прокурорска преписка № 10821/2021г. по описа на
СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от 06.04.2021г. (изведено в деловодството на
СРП на 07.04.2021г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от
общ характер по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 10821/2021г. по описа на СРП и
преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП – СДВР за преценка за
наличие на нарушение по ЗДвП и за налагане на административно наказание.
На 20.05.2021г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-009881, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП С. П. П. е санкционирана с „глоба” в размер на
300 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е получено на 07.01.2022г. и е обжалвано с жалба,
подадена до ОПП – СДВР по пощата с дата на пощенското клеймо 17.01.2022г., която е била
заведена в ОПП – СДВР на 18.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Д., Е. и Ч., както и от писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : плик от жалба;
2
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г.;
справка – картон на водача; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди №
8121К-13180/29.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи;
справка за регистрацията на МПС с рег. № ...........; справка за собствеността на МПС с рег.
№ ...........; писма от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР и до СРП, както и от 01 РУ – СДВР до 07
РУ – СДВР, а също и АУАН с бланков № 631265/30.01.2021г.
Тези писмени доказателства се явяват достоверни, непредубедени, обективни и
относими към предмета на доказване по делото. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените на лист 25, 29 и 30 от делото писма са обективни, достоверни и
намират опора в останалия доказателствен материал. Съдът ги кредитира и приема въз
основа на тях, че материалите по съставения АУАН са били изпратени от ОПП – СДВР на
01 РУ – СДВР, а от там на 07 РУ – СДВР по компетентност и във връзка с образуваната след
това прокурорска преписка, а след постановяване на прокурорския акт за отказ от
образуване на досъдебно производство – Постановлението на СРП е било изпратено на ОПП
– СДВР и чак тогава е издадено процесното НП.
Справките на лист 7-8, лист 32, лист 33, лист 34 и лист 38 от делото имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС им се доверява
напълно. Въз основа на справката – картон на водача се установява, че освен процесното
деяние, жалбоподателката е имала и други предходни нарушения по ЗДвП. От справка за
собствеността на МПС с рег. № ........... се установява, че автомобилът е „...., собственост на
М.С. (гражданин на Сърбия). Въз основа на справките за регистрация на МПС с рег. №
........... (приложени на лист 32 и 38 от делото) се доказва, че на 06.12.2020г. на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на лек автомобил „.... с рег. № ........... е била служебно
прекратена и е било направено съответното отбелязване в АИС-КАТ.
Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
06.04.2021г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била извършена провека, свързана с процесното деяние, което я
приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство.
Констатациите от Акта не се опровергават от нито едно събрано по делото
доказателство. Същевременно данните, че лекият автомобил е бил служебно дерегистриран
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 06.12.2020г. намират опора в справките, приложени
на лист 32 и лист 38 от делото. Поради това и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът
приема, че АУАН има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.
Като обективни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът
кредитира и приложените по делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и
Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180/29.10.2019г. и № 8121з-
515/14.05.2018г. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед на Министъра на
вътрешните работи № 8121К-13180/29.10.2019г. и точка 2.10 от Заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Г.В.Б. е заемала
длъжността началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” на 03 сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно е имала правомощието да
издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
С оглед нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и наличното по делото Постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. не е необходимо да
се изследва компетентността на актосъставителя, както и дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и дали са изпълнени
изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да
образува наказателно производство – може да се образува административно – наказателно
производство.
Показанията на свидетелите Д., Е. и Ч. се явяват неинформативни относно
процесното нарушение, тъй като и тримата не помнят проверката и детайли относно
случката. Поради това съдът не гради фактически и правните си изводи относно деянието и
дееца на база събраните по делото гласни доказателства. Същевременно думите на св. Д., че
той е написал АУАН и че го е подписал като актосъставител, а св. Ч., че е подписал АУАН
като свидетел на отказа на П. да подпише Акта, доколкото намират опора в самия АУАН,
следва да се кредитират от съда. Въз основа на Акта и тези свидетелски показания съдът
приема, че на 30.01.2021г. св. Д., в присъствието на св. Е., е съставил срещу С. П. П. АУАН
с бланков № 631265 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и тъй като П. е отказала да
подпише Акта – това обстоятелство е било удостоверено с подписа на св. Ч..
Приложеният на лист 4 от делото плик от жалба има достоверна дата. Поради това
съдът го кредитира и установява, че жалбата срещу процесното НП е била подадена до ОПП
– СДВР по пощата с дата на пощенското клеймо 17.01.2022г. Доколкото от лист 37 от
делото е видно, че НП е получено от П. на 07.01.2022г., а жалбата й е подадена на
17.01.2022г. – СРС приема, че същата е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 30.01.2021г. е била образувана прокурорска
преписка № 10821/2021г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. и чак тогава е било
издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в
4
случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН (и най-вече чл.34, чл.40, чл.42, чл.43 от
ЗАНН) се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено
при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При така направеното уточнение настоящият съдебен
състав счита, че в случая не следва да се прави преценка дали Актът отговаря на
изискванията на ЗАНН, а само дали по отношение на НП са спазени разписаните в закона
изисквания.
След служебна проверка СРС – 10 състав прие, че са изпълнени процесуалните
правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението
е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на
МПС-то и това, че същото е с прекратена регистрация (служебно дерегистрирано) по чл.143,
ал.15 от ЗДвП, като дори е посочено и от кога. Деецът и автомобилът са в достатъчна степен
индивидуализирани. Налице е съответствие между фактическото и цифровото описание на
нарушението в обжалваното Наказателно постановление.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в Наказателното постановление не
били посочени основанието и датата на служебната дерегистрация на МПС-то, тъй като в
НП изрично е посочено, че от 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е бил
служебно дерегистриран автомобилът, което означава, че в НП са вписани и причините за
прекратяване регистрацията на МПС-то. В НП е посочено, че след справка в ОДЧ е
установено, че автомобилът е служебно дерегистриран, поради което и този довод от
жалбата не отговаря на съдържанието на атакуваното Наказателно постановление.
Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се
счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за
обществено ползване”. Само наличието на прекратена регистрация на МПС /или липса на
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или неплащане на
пътни такси и липса на винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не е в движение. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че датата на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е била
правилно посочена от наказващия орган, тъй като това е моментът, когато са реализирани
всички елементи от фактическия състав на нарушението.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу С.
5
П. касае нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Поради това е ирелевантно дали
автомобилът, управляван от жалбоподателката, е бил с два броя регистрационни табели
и/или винетка, тъй като тези обстоятелства не са предмет на доказване в случая.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в настоящия казус не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава
и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП /с оглед
конкретиката на настоящото административно – наказателно обвинение/ е необходимо да се
докаже, че С. П. П. е привела в движение превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване и че това превозно средство към същата дата не е регистрирано или е
било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че жалбоподателката действително на
30.01.2021г. е управлявала лек автомобил „....” с рег. № ........... в гр. София по ул. „Акад.
Стефан Младенов” с посока на движение от ул. „Йордан Йосифов” към бул. „Г.М.Д.” и че
към тази дата МПС-то е било със служебно прекратена регистрация. В подкрепа на този
извод са приложените по делото АУАН и справките на лист 32 и лист 38 от делото. От тези
справки се вижда, че на 05.10.2020г. е била служебно променена регистрацията на МПС
като е бил регистриран договор за покупко-продажба на автомобил с рег. № ............ Според
чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато собственик, който в двумесечен срок от придобиване на
превозното средство не изпълни задължението си да го регистрира, служебно (с отбелязване
в автоматизираната информационна система /АИС/) се прекратява регистрацията на МПС-
то. От справката на лист 33 от делото се вижда, че лек автомобил „.... с рег. № ........... е
собственост на М.С. (с дата на придобиване на МПС 27.08.2019г.) и с „предстоящ
собственик“ : „...........“ ......... От съвкупната преценка на справките, приложени на лист 32,
лист 33 и лист 38 от делото може да се направи извод, че М.С. (гражданин на Сърбия) е
придобила собствеността върху лек автомобилът „.... с рег. № ........... на 27.08.2019г. и на
05.10.2020г. е бил сключен договор за покупко – продажба на МПС-то с „предстоящ
собственик“ „...........“ ......... Доколкото на 06.12.2020г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП
регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена, то това означава, че новият
собственик на МПС-то („...........“ ........) не е подал заявление в КАТ за пререгистриране на
превозното средство в 2-месечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП и заради това автоматично
на 06.12.2020г. (на първия следващ ден след изтичане на двумесечния срок от 05.10.2020г.
до 05.12.2020г.) регистрацията на МПС-то се счита автоматично /служебно/ прекратена. В
случая от справките на лист 32 и лист 38 от делото се доказва, че именно на 06.12.2020г. е
било направено и отбелязването в АИС – КАТ, че е служебно прекратена регистрацията на
лек автомобил „....” с рег. № ............ Поради това съдът счита, че са изпълнени, както
изискванията на чл.143, ал.15 от ЗДвП, така и е доказано, че на 30.01.2021г., когато С. П. П.
е управлявала същия този автомобил в гр. София по ул. „Акад. Стефан Младенов” с посока
на движение от ул. „Йордан Йосифов” към бул. „Г.М.Д.” от обективна страна е реализиран
съставът на нарушението по чл.140, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗДвП.
6
От субективна страна съдът счита, че не е реализиран съставът на вмененото на С. П.
нарушение, тъй като не се установи тя да е присъствала лично при подписването на договора
за покупко – продажба на МПС на 05.10.2020г. или по друг начин да е узнала кога със
сигурност М.С. е прехвърлила правото на собственост върху МПС-то на „...........“ ........,
респ. кога изтича 2-месечният срок за пререгистрация на автомобила. Поради това не може
да се направи извод, че С. П. със сигурност е знаела или е могла и била длъжна да знае, че
към 30.01.2021г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Доколкото няма нито
преки, нито косвени доказателства, от които да може да се направи извод, че П. е знаела на
коя дата е прехвърлена собствеността на автомобила, кога изтича 2-месечният срок за
пререгистрация на превозното средство и дали със сигурност този срок е изтекъл към
30.01.2021г., то не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателката е
знаела или поне е можела да се досети и е имало от къде да предположи, че са изтекли
повече от 2 месеца от промяната на собствеността и поради това е възможно автомобилът да
е с прекратена регистрация към 30.01.2021г.
По делото се установи, че служебно прекратената регистрация на МПС-то датира от
06.12.2020г. със съответното отбелязване в АИС-КАТ. За това действие по прекратяване на
регистрацията на МПС няма доказателства да са били уведомени предстоящият /новият/
собственик на МПС, още по-малко пък жалбоподателката П.. Наказващият орган не е
установил и връзката на П. с „...........“ ......... Такава връзка не може да се установи и от
общодостъпната информация от сайта на Търговския регистър по партидата на
Дружеството. Поради това не може да се приеме за доказано по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателката С. П. е знаела или че е имала от къде да предположи от кога
„...........“ ........ е собственик на МПС, дали го е пререгистрирал и на коя дата изтича 2-
месечният срок за пререгистрация на автомобила от новия му собственик. Поради това не
може да се установи по несъмнен начин, че към 30.01.2021г. П. е знаела или е можела да
предположи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Това означава, че
повдигнатото срещу С. П. П. административно – наказателно обвинение не е доказано от
субективна страна и съответно не може да бъде ангажирана нейната административно –
наказателна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради недоказаност на
административното нарушение от субективна страна - обжалваното Наказателно
постановление следва да се отмени.
За липсата на „надлежно уведомяване“ на С. П. П., че автомобилът, който управлява
е с прекратена регистрация и че П. не е собственик на това МПС се говори и в мотивите на
СРП в Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 06.04.2021г. При
това положение административно – наказващият орган е следвало да положи усилия и да
събере доказателства (т.е. да изследва дали С. П. П. е имала от къде да предположи, да е
могла и да е била дръжна да знае за тази дерегистрация към 30.01.2021г.) и едва тогава да се
пристъпи към съставяне на НП, а не директно да се издаде Наказателно постановление само
защото от обективна страна е налице нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
7
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло поради недоказаност на
субективната страна на нарушението.
Въпреки изхода на спора, доколкото жалбоподателката не е ангажирала
доказателства за направени разноски по делото и не е поискала тяхното присъждане, СРС не
следва да присъжда разноски в полза на П..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-009881 от 20.05.2021г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на С. П. П. на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер
на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8