Решение по дело №1020/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1092
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20227180701020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1092

гр. Пловдив,  13 юни 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 1020/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.    

Образувано е по касационна жалба на „ГРОУСЪР“ АД, в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Северна индустриална зона, ул.Георги Бенев № 15, чрез адвокат Ч. против Решение № 355 от 16.02.2022 г., постановено по АНД № 199/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 601511-F622626 от 27.09.2021г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - гр.Пловдив с което на „ГРОУСЪР“ АД, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Сочи се наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив е подаден отговор на касационната жалба от юрисконсулт Д.П.- пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представен списък на разноските.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка на 15.06.2021 г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено, че дружеството касатор, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.05.2021г. – 31.05.2021г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 14.06.2021г., включително.

До „ГРОУСЪР“ АД били изпратени покани с изх. № 70-00-6636- 126/24.06.2021г. и с изх.№ 70-00-6637-188/30.07.2021г., чрез фирма осъществяваща куриерски услуги. В същите било посочено че представляващ дружеството следва да се яви в седемдневен срок в ТД на НАП – гр.Пловдив за подаване на справка декларация и отчетни регистри за месец май на 2021г. и за съставяне на АУАН по ЗДДС.Поканите били върнати на ТД на НАП Пловдив поради не установяване на лице на адреса на което да бъдат връчени. На 10.08.2021г. по електронен път с вх. № 163422102655610/10.08.2021г. е подадена справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС за отчетен период 01.05.2021г.-31.05.2021г.  На същата дата били подадени отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС за посочения отчетен период.

На 10.08.2021г. В.Г.К. - инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя АУАН с №F622626, с който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в неподаване на СД по смисъла на чл.125 от ЗДДС до 14.06.2021 г. за данъчния период месец 05.2021г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, СД за месец 05.2021г. е подадена по електронен път в ТД- Пловдив на НАП с Вх. №163422102655610 на 10.08.2021г.

От съдържанието на процесния АУАН се установява, че е съставен в присъствието на  представител на дружеството касатор – адвокат С.Ч.- пълномощник.

Против съставения АУАН е постъпило възражение с Вх.№700-00-8354/16.08.2021 г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки (§1, т.44 от ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съответно, по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от изброените задължения на задължено за целта лице, както и изпълнението на което и да е от изброените задължения след установения от закона срок.

В случая, обстоятелствата, че дружеството касатор е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде СД за периода месец 05.2021г. най-късно до 14.06.2020г., което обаче е направено по електронен път едва на 10.08.2021 г., са установени по делото и не са спорни между страните.

Следователно, налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение.

Също така, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Вярно е че, съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая обаче, само обстоятелството, че СД за месец 05.2021г. е подадена на 10.08.2021г. или едновременно със съставянето на процесния АУАН с №F622626 от 10.08.2021 г., не е достатъчно, за да се приеме за установено, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, тъй като по отношение на дружеството касатор, видно от приложените писмени доказателства към административната преписка, има издадено Предупреждение с №601508-F622618 от 27.09.2021 г., за същото по вид нарушение.

Следователно, не е налице маловажен случай на административно нарушение, както правилно приема районния съд.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което същата не следва да бъде уважена.

А с оглед очерталия се изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП, за настоящето производство.

Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №355 от 16.02.2022 г., постановено по АНД № 199 по описа за 2022 г. на Районен съд –Пловдив- II н.с.

ОСЪЖДА „ГРОУСЪР“ АД, в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Северна индустриална зона, ул.Георги Бенев № 15, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:

                  1………………

 

 2………………