№ 59
гр. Оряхово, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100720
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, кумулативно обективно съединени
искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, че сключеният с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с
ЕИК:********* Договор № 3-1-9224-289888 за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение от 13.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да
заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 176 лева /сто
седемдесет и шест лева/, представляваща недължимо платена лихва по
Договор № 3-1-9224-289888 за потребителски кредит тип кредитна линия -
решение от 13.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
24.09.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
1
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, че сключеният с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:*********
Договор за предоставяне на поръчителство от 13.04.2023г. е нищожен, като
противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и
обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор № 3-1-9224-289888 за
потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 13.04.2023г., сключен
с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с ЕИК:*********, по силата на който се е
задължил да върне главница в размер на 1000 лева на 24 /двадесет и четири/
месечни вноски по 59,05 лева, всяка.
Сочи се, че с оглед изискванията на чл.1, ал.2 от договора, той като
кредитополучател е следвало да предостави обезпечение от две физически
лица за поръчители или одобрено от кредитодателя дружество поръчител или
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка.
Релевира се, че ищецът е сключил на същия ден – 13.04.2023г. Договор
за предоставяне на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с
ЕИК:*********, по силата на който поръчителят е поел задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на длъжника.
Излагат се доводи, че в резултат на сключените договори, ищецът се е
задължил да заплати обща сума по тях в размер на 3528 лева, при получена
сума в размер на 1000 лева.
Твърди се, че общата платена сума по договора за кредит е в размер на
1176 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумите
за лихва и за поръчителство по акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство в общ размер на 176 лева.
Сочи се, че въпреки, че формално двата договора са отделни, то те са
свързани помежду си, тъй като договорът за поръчителство и дължимото по
него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за кредит и
обезпечава вземането на кредитодателя, т.е. договорът за поръчителство е
обусловен от договора за кредит.
Релевира се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Излагат се доводи, че е налице нищожност на договора за кредит, поради
неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за
2
поръчителство и задължението по договора за кредит трябва да се внасят по
една и съща банкова сметка на кредитодателя, а не на поръчителя, както и че
двете са били дължими на една и съща дата.
Счита се, че по този начин доколкото възнаграждението за
поръчителство не включено в ГПР, се заобикаля императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишният процент на разходите да не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид това се твърди, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права
и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23
от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално
получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че доколкото сключените договори са бланкови, те не
са били предмет на предварително договаряне между страните и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Според
ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако
не са уговорени индивидуално.
Релевира се, че ако договорът за кредит е нищожен, то и сключеният
договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като същият се
явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението за
поръчителство. На следващо място, се счита, че той е нищожен и на
самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото съществуване и
нарушаване на добрите нрави.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за
установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, че сключеният с
„КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с ЕИК:********* Договор № 3-1-9224-
289888 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 13.04.2023г.
е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за
задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца
П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 176 лева /сто седемдесет и
шест лева/, представляваща недължимо платена лихва по Договор № 3-1-
9224-289888 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от
13.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.09.2024г. – датата
3
на завеждане на делото до окончателното плащане;
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде
признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
че сключеният с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:********* Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.04.2023г. е нищожен, като противоречащ
на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона
за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като лишен от
правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна
кредитна сделка.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и
недоказани.
Ответникът признава факта за сключен договор за кредит между „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с ЕИК:********* и ищеца, по силата на който е
предоставена на последния сумата от 1000.00 лева, със срок на погасяване 24
месеца.
Сочи се, че при оценката на кредитоспособността на ищеца е било
преценена необходимостта от предоставянето на обезпечение, което наложило
сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:*********, който е отделен договор.
Излагат се доводи, че към настоящия момент длъжникът е неизправна
страна по договора за кредит, което е наложило кредиторът да потърси
поръчителя „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:********* за погасяване на
задължението.
Релевира се, че исковата молба е недопустима, тъй като не е
прецизирана по отношение на фактическа обстановка и извеждане на правни
изводи, въз основа на представените факти и обстоятелства.
Твърди се, че тъй като ищецът е имал задължения по други кредити, то
това е наложило да бъде изискано от ищеца обезпечение.
Сочи се, че тъй като договорът за поръчителство е самостоятелен
договор, то няма как обезпечението да бъде включено в ГПР по договора за
кредит.
Оспорва се твърдението, че са нарушени добрите нрави, тъй като не е
налице нееквивалентност на насрещните престации.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца искове и да бъдат признати договорите за
действителни.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
4
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., сключен между
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК:********* от гр. София – „кредитодател“ и
ищеца П. Н. С., в качеството на „кредитополучател“, последният е получила
сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, като е поел задължение да я върне
на 24 /три/ броя месечни вноски, всяка в размер на 59,05 лева, с първа падежна
дата 13.05.2023г. и последна падежна дата 13.04.2025г.. От договора се
установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 36,00 %, а
ГПР се определя в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване,
като дължимата лихва за целия период е в размер на 417,20 лв. /четиристотин
и седемнадесет лева и 20 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размер
на 1417,20 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и 20 ст./.
Установява се от чл.1, ал.2 на посочения Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., че
кредитополучателят се съгласява кредитът да бъде обезпечен с поръчителство,
като в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит от договора трябва да осигури: две физически
лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева; одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от
кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата https://cashcredit.bg/.
Установява се, че такова задължение е предвидено и в т.3 от приложимите към
договора Общи условия, предоставени и приети по делото.
Със сключването на Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г. ищецът е дал изричното си
съгласие цялата комуникация между страните по договора във връзка със
сключването и изпълнението му да се извършва в писмена форма,
посредством кратки текстови съобщения /SMS, USSD/ и посредством
телефонни разговори с Кеш Кредит, чрез електронни канали и приложимите
към тях Общи условия.
Видно от приет по делото Договор за възлагане на поръчителство от
13.04.2023г. е, че същият е сключен между „Кредит гаранция” ООД с
ЕИК:********* гр. София – „поръчител” и ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово –
„клиент/кредитополучател”, като с него поръчителят е поел задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока
на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - решение №3-1-
9424-289888 от 13.04.2023г., сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора за възлагане на поръчителство, същият
5
влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само
ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия” не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД
банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб –
страницата https://cashcredit.bg/ и не представи съответните доказателства за
това.
Съгласно чл.2 от договора за възлагане на поръчителство, клиентът
заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на
кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията
по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността на клиента. Видно от
инкорпорирания в договора за възлагане на поръчителство погасителен план
е, че за усвоената сума от 1000 лева и срок на погасяване от 24 месеца,
дължимото от клиента /ищеца/ обезпечение е в размер на 24 броя месечни
вноски от 87,95 лв. /осемдесет и седем лева и 95 ст./ или общо дължима сума в
размер на 2110,80 лв. /две хиляди сто и десет лева и 80 ст./.
По делото са представени, освен договора за потребителски кредит и
приложимите Общи условия, договор за възлагане на поръчителство,
преддоговорна информация при предоставяне финансови услуги от
разстояние, Искане №********* за кредитна линия - решение, СЕФ и справка
от БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца П. Н. С..
Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания №Д-24-
00200-1 от 21.06.2024г. между „Кредит Гаранция” ЕООД с ЕИК:********* гр.
София и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:********* гр. София,
като видно от Приложение №1 от 21.06.2024г. към него е, че задължението на
ищеца П. Н. С. по договор за кредит от 13.04.2023г. в размер на 1000 лева –
главница /остатък 741,66 лева/, остатък от договорна лихва – 203,14 лева и
остатък от дължима сума по договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция към 07.06.2024г. в размер на 1407,20 лева или общо
дължима сума в размер на 2352 лева са прехвърлени от „Кредит Гаранция”
ЕООД на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу покупната
цена от 664,68 лева. Видно от представено пълномощно е, че „Кредит
Гаранция” ЕООД с ЕИК:********* гр. София упълномощава „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:********* гр. София, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД да уведоми от негово име всички длъжници по Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024г.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като
6
обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след проверки при ответника, се установи, че ищецът
е заплатил суми по кредита, както следва: главница – 258,34 лева; договорна
лихва – 214,06 лева; такса по договора за поръчителство /гаранция/ – 703,60
лева. Общо платената сума по кредита възлиза на 1176 лв. / хиляда сто
седемдесет и шест лева/. Отразено е, че кредитът е останал непогасен, като
дължимите суми по него са, както следва: 741,66 лева – главница, 203,14 лева
лихва и 1407,20 лева – такса поръчителство или общо дължима сума в размер
на 2352 лева.
Според вещото лице ГПР по Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г. е 42.58 ℅, а реалният ГПР
по кредита е 385,70 ℅, след включване на начислените главница, лихва и такса
поръчителство. Посочено е, че в Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г. при
изчислението на ГПР не е включена сумата посочена като такса
поръчителство.
Отразено е още каква е методиката, използвана за изчисляването на ГПР,
какви изчисления са били направени, тяхната поредност, като са посочени и
използваните формули, за достигане до крайния резултат.
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД; чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключените с „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с ЕИК:********* - Договор № 3-1-9224-289888 за
потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 13.04.2023г. и
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:********* - Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.04.2023г. са нищожни, на твърдените основания, както и
че е заплатил на ответника сумата в размер на 1176 лева /хиляда сто
седемдесет и шест лева/.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума в размер на 1176 лева /хиляда сто седемдесет и
шест лева/.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
7
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че
са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор № 3-1-9224-
289888 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 13.04.2023г.,
в който е предвидена клауза за предоставяне на обезпечение.
От сключения между страните по делото Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., се
установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от
разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
Страните не спорят и както беше посочено по-горе съдът прие за
безспорно между тях, че са обвързани от облигационно правоотношение по
Договор № 3-1-9224-289888 за потребителски кредит тип кредитна линия -
решение от 13.04.2023г..
За да установи качеството си на кредитор по Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 13.04.2023г., „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД се позовава на представения като писмено
доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.06.2024 г., сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД, с
ЕИК:********* от една страна и „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, с
ЕИК:********* от друга, както и Приложение № 1 към него. Съдът кредитира
тези писмени доказетелства за относими и доказващи факта на прехвърляне
на вземанията спрямо ответника П. Н. С. от „Кредит Гаранция“ ЕООД, с
ЕИК:********* към „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:
*********.
Този факт се подкрепя и от това, че не са нарушени и изискванията на
чл.99, ал.1 от ЗЗД, където е посочено, че кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това.
На следващо място съдът намира, че е спазено изискването на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, а именно за уведомяване на длъжника от стария кредитор за
извършената цесия.
По делото е прието като писмено доказателство, представено от
ищцовото дружество пълномощно, видно от което „Кредит Гаранция“ ЕООД,
с ЕИК:********* упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
8
ЕИК:*********, да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2024 г..
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., отговаря на
изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Предвид изложеното, съдът следва да се произнесе по доводите на
ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД гр. София Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
9
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
42,58 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.1, ал.2 от Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от
13.04.2023г., условие за предоставяне на обезпечение, представляващо
поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ищеца да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.1, ал.2 от Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., получаването на кредита е
обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо
поръчителство.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 42.58%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
10
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.1, ал.2 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор
за поръчителство, в случая с „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК:********* гр.
София.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
/чл. 16 ЗПК/ и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит /чл. 18 ЗПК/, вместо да сключи договор.
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита, чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество,
за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на
добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.1, ал.2 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
В самия договор за възлагане на поръчителство от 13.04.2023г., изрично е
отразено, че ищецът като клиент на „Кеш Кредит” ЕАД в рамките на 5
календарни дни от усвояването на кредита може да предостави обезпечение
според общите условия от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, а в случай, че няма
такава възможност той ползва услуга от „Кредит Гаранция” ЕООД, което
дружество предоставя гаранционни услуги на пазарна цена. Уточнено е, че
към месечната вноска по потребителския кредит тип „Кредитна линия –
Решение №3-1-9424-289888 автоматично се добавя стойността на услугата по
гаранция, която е разсрочена за срока на кредита и се заплаща заедно с
месечните погасителни вноски по кредита.
Това от своя страна показва, че двете дружества /„Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД и „Кредит Гаранция” ЕООД/ се намират в икономическа свързаност,
сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения
между двата сключени договора /този за потребителски кредит и този за
поръчителство/, което на практика представлява разделяне на приходите по
кредита между двете формално отделни юридически лица, с цел да се
заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тай като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно.
11
Това е така, тъй като отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може
да доведе до отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от
страна на кредитора. Единствената „привилегия“, която е била предоставена
на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително
одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителят да бъде
предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за кредит да
бъде сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя
извода, че сключване на договор за поръчителство е задължително условие за
получаване на кредита.
Както вече беше посочено, инкорпорирането в договор за възлагане на
поръчителство от 13.04.2023г., че към месечната вноска по потребителския
кредит тип „Кредитна линия – Решение №3-1-9424-289888 автоматично се
добавя стойността на услугата по гаранция, която е разсрочена за срока на
кредита и се заплаща заедно с месечните погасителни вноски по кредита е
индиция за свързаност на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и „Кредит Гаранция”
ЕООД, които по този начин заобикалят ЗПК, тъй като възнаграждението по
договора за възлагане на поръчителство представлява цена за предоставяне на
кредита, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставената в заем
сума /т. нар. „скрита лихва”/. Именно поради това, независимо, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
юридическо лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото
са пряко свързани с договора за кредит, съобразно чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1
от ДР на ЗПК, те следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което в
случая не е сторено и в резултат на това соченият в договора за кредит ГПР не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и
изразяващ общите разходи по кредита.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, съдът приема в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н
Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, че сключеният между П. Н. С. и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ” ЕАД, с ЕИК:********* - Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й предявеният установителен иск
се явява основателен и доказан.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
12
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в общ размер на 1176 лева /хиляда сто седемдесет и шест/,
представляваща сбор от главница – 258,34 лева; договорна лихва – 214,06 лева
и сума за предоставяне на обезпечение поръчителство /гаранция/ – 703,60
лева, платена по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -
решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г.. Доколкото, както беше посочено
по-горе, ответникът има право да получи единствено чистата стойност на
кредита в размер на главницата от 1000 лева, то получената сумата от 176
лева е на отпаднало основание, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 176 лева /сто седемдесет и шест/, представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -
решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 24.09.2024г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу ответника „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, с който се иска да бъде
признато в отношенията между тях, че сключеният между ищеца и „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:********* Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като лишен от
правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна
кредитна сделка, съдът намира следното:
Съгласно чл.1 от този договор поръчителят „Кредит Гаранция” ЕООД
гр. София поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на
ищеца съгласно, сключения Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия - решение №3-1-9424-289888 от 13.04.2023г.. От това следва, че
договорът за възлагане на поръчителство от 13.04.2023г. е акцесорен и
единствено основание за сключването му е договорът за кредит. Като се вземе
предвид недействителността на договора за кредит, а също и обстоятелството,
че от постигнатите между страните договорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение по заема, чрез поемане на поръчителство, то липсва основание за
сключването на договора за поръчителство.
Предвид изложеното, съдът намира, че сключеният между ищеца П. Н.
С. и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ” ЕООД, с ЕИК:********* Договор за възлагане на
поръчителство от 13.04.2023г. е нищожен, поради липса на основание,
съгласно чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, от което следва извод, че и предявеният иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
13
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 441,11 лв.,
включваща държавна такса в размер на 191.11 лева и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева.
На пълномощника на ищеца адв. Л. И. А. от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая предявените
искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на
договор за потребителски кредит и акцесорен договор за възлагане на
поръчителство. Установителният иск за прогласяване на тази нищожност има
обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на
даденото въз основа на нищожните клаузи, както и по отношение на третия
иск /установителен/ за прогласяване на нищожността на договор за възлагане
на поръчителство от 13.04.2023г., което предполага и еднаква защита по трите
иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се
формира отделно по всеки от исковете.
Справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за
трите предявени иска и с оглед материалния интерес от 3528,00 лв.,
настоящият съдебен състав счита, че дължимото адвокатско възнаграждение е
в размер на 652,80 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че
сключеният между П. Н. С. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД, с
ЕИК:********* Договор № 3-1-9224-289888 за потребителски кредит тип
кредитна линия - решение от 13.04.2023г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 сумата в размер на 176 лева /сто седемдесет и шест лева/,
14
представляваща недължимо платена сума по Договор № 3-1-9224-289888 за
потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 13.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 24.09.2024г. – датата на завеждане на делото
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да
заплати на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово,
обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 441.11 лв.
/четиристотин четиридесет и един лева и 11 ст./, представляващи заплатена
държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. И. А. от САК с адрес:
гр. София ул. „21- век” №9, вх.”Б”, партер, офис Б-7 сумата в размер на 652.80
лева /шестстотин петдесет и два лева и 80 ст./, за оказана правна помощ по
делото на ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
15