№ 6507
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17875 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело № 24137/2022г. по описа
на СРС, 39-ти състав е осъден В. К. Б. да заплати на Е. Л. Б. по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сумата от 7500 лева, представляваща платена въз основа
на неосъществено основание по договор за изработка – извършване на строително-
монтажни работи в апартамент, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 09.05.2022г., до окончателното
плащане. С решението е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във вр. с
чл. 193, ал. 2 от ГПК направеното от ответника В. К. Б. оспорване истинността на
представената от ищеца Е. Л. Б. разписка за получена сума от 30.04.2021г. в частта относно
авторството на подписа за получил, положен от В. К. Б.. С решението е осъден В. К. Б. да
заплати на Е. Л. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1330 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати по сметка и в полза
на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в общ размер от 400 лева, представляваща
депозит за вещо лице.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от В. К. Б. чрез назначения му особен представител- адв. М. Т.. В жалбата са изложени
съображения, че в исковата молба било посочено, че се иска връщане на платената сума
поради липса на изпълнени строително-монтажни работи и поради липса на сключен
договор. Поддържа, че използваните в исковата молба изрази следвало да се тълкуват в
1
смисъл, че се касаело за наличие на неформален договор, който ищцата искала да бъде
обективиран в писмена форма. Сочи, че с отговора на исковата молба била признала
твърдението, че бил налице неформален договор, срещу което твърдение ищцата не се била
противопоставила, не била възразила и не го била оспорила. Счита, че трите елемента-
страни, предмет и цена, били налице в настоящия случай, поради което наличието на
неформален договор било доказано. Твърди, че неформалният договор между страните бил
на стойност от 15000 лева предвид изслушаните свидетелски показания, че бил платен аванс
от 50 % в размер от 7500 лева. Поддържа, че били налице свидетелски показания, както и
разписка от съдържанието на която било видно, че представляваното от нея лице било
наименувано „изпълнител“, а основанието за плащане било „изпълнение на ремонтни
дейности“. За тези ремонтни дейности св. К. бил посочил, че се касаели за имота на ищцата
и че тяхното количество, вид и стойност били уточнени именно на огледа. Намира мотивът
на съда, че по делото не били ангажирани доказателства за наличието на валидни договорни
отношения за несъстоятелен и в резултат на неправилно тълкуване и правна оценка на
приложените по делото доказателства. Неправилен бил извода на съда и относно това, че до
извод за сключване на договор би се стигнало при евентуално започване на дейности по
СМР. Поддържа, че сключването на неформален договор не можело да се обвърже с резултат
или част от резултат. Сочи, че извършеният оглед, на който били уточнени видовете и
количеството СМР, остойностяването им и заплащането на половината от тази стойност,
пряко доказвал наличието на съглашение по минимално изискуемите по закон реквизити на
договора за изработка. Поддържа, че наличието на неформален договор не можело да
обоснове уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като било налице пълно
неизпълнение на договора за изработка, защитата по който не можела да се реализира по
така предявения иск и основание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Л. Б., с
който се оспорва същата. Изложени са съображения, че по делото било установено, че през
месец април 2021г. ищцата се била уговорила с ответника да извърши строително-монтажни
работи в собствения й апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, както и че била
заплатила сума в размер на 7500 лева с оглед обещание за сключване на договор за
извършване на СМР с посочени от ответника условия и срокове. Срещу заплатената сума
била издадена разписка. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че не
бил налице неформален договор, тъй като с разписката от 30.04.2021г. не можело да бъде
установено по безспорен начин, че бил сключен договор за СМР. Сочи, че самото
получаване на сумата свидетелствало за наличие на преддоговорни отношения между
страните с оглед на бъдещо сключване на договор за изпълнение на СМР, но не и за
възникването на договорни правоотношения между страните. Твърди, че била заявила
връщане на платената сума поради липса на изпълнени СМР, тъй като ответникът се бил
обогатил неоснователно за нейна сметка като бил задържал сумата от 7500 лева, без да било
налице правно основание за това. В конкретния случай не се било стигнало до започване на
дейности по СМР в апартамента й, което свидетелствало за това, че не бил осъществен
фактическият състав и договорни отношения не били възникнали. Сочи, че съдът бил указал
2
на ответника, че следва да докаже основание за получаване на платените от ищцата суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни отношения по договор за изработка, но
същият не ги бил доказал в производството. Счита, че от събрания по делото доказателствен
материал било установено, че ищцата била заплатила на ответника процесната сума в
размер на 7500 лева, представляваща авансово плащане срещу подписана от последния
разписка за получаване на сумата с оглед на очаквано в бъдеще основание- подписване на
договор за извършване на СМР, което основание, обаче, не се било осъществило. Искането
към съда е да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По правилността на решението съдът намира следното:
Установено е на етапа на въззивното производство обстоятелството, че ответникът В.
Б. е автор на разписка за получена сума от 30.04.2021г. със следното съдържание: „Днес,
30.04.2021г. в гр. София, долуподписаният В. К. Б., ЕГН ********** адрес: гр. Рудозем, ул.
******** в качеството си на изпълнител получих от Е. Л. Б., ЕГН ********** адрес: гр.
София 1202 бул. „Сливница“ 279, ет. 1 сумата от 7500 лева (седем хиляди и петстотин лева)
в изпълнение на ремонтни дейности. Получил: В. Б.“.
Св. Б.К. е посочил, че познава Е. Б., била негов клиент преди две години. Твърди, че
бил архитект и интериорен дизайнер, правил проект на техния апартамент. Сочи, че
апартаментът се намирал в ж.к. „Изгрев“, на бул. „Самоков“. Виждал бил В. Б. веднъж на
оглед в апартамента на Е. Б.. Целта на виждането била да види какви ремонтни дейности
трябвало да бъдат извършени. В. Б. му бил казал колко ще струва извършената от него
услуга и в какъв размер щял да бъде аванса. След време клиентите му казали, че били
заплатили аванс 50 % от сумата в размер на 7500 лева. Не му било известно да бил сключен
договор между страните. Сочи, че братът на Е. му бил дал контакт на В. Б. и се уговорили за
среща в апартамента. Не бил видял документ за самоличност на лицето. Като отговорен за
реализирането на ремонта човек провел среща с него. Твърди, че имал подписан договор с Е.
Б. като предметът на договора бил проектиране на дизайн на апартамент. Нямал
информация дали бил сключен договор между Е. Б. и В. Б.. От Е. Б. знаел, че при предаване
на аванса се били уговорили да сключат договор.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на
3
сумата от 7500 лева, представляваща платена сума въз основа на неосъществено основание –
предстоящо сключване на договор за извършване на строително-монтажни работи в
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********. Въззивният съд приема, че дадената от
СРС правна квалификация е правилна, доколкото в исковата молба са заявени фактически
твърдения, че ищецът е платил сумата от 7500 лева по повод на водени с ответника
преговори във връзка с предстоящо сключване на писмен договор за изпълнение на
ремонтни дейности до сключването на какъвто не се било стигнало. Т.е. в исковата молба са
изложени конкретни твърдения, че предоставената в полза на ответника сума касае
обещание за сключване на договор за СМР, до какъвто не се стигнало, и предстоящо
извършване на ремонтни дейности в собствения на ищцата апартамент.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже извършеното плащане на
претендираната сума в полза на ответника с оглед твърдяното неосъществено основание.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на сумата.
Според практиката на ВКС, изразена в Решение № 67 от 30.07.2014г. по т. д. №
1843/2013г. на ВКС, II т. о. и Решение № 137 от 25.06.2010г. по т. д. № 888/2009г. на ВКС, II
т. о. разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Приема се, че
съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото правило се
прилага съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не
са едностранни сделки, както и на всички изявления на страните, отправени една към друга
във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Същевременно, обаче, при
тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и
изявленията им при сключването на договора. Установяването на тези факти може да стане с
всички доказателствени средства - други документи, свидетелски показания, признания на
страните. Волеизявленията на страните за съдържанието на определен договор трябва да се
съотнесе към момента на сключването и при тълкуването на договора да се преценява с
оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл и Решение № 236 от 24.10.2017г. на
ВКС по гр. д. № 576/2017г., IV г. о., ГК.
С оглед посоченото в исковата молба и събраните по делото доказателства- в
частност приетата разписка и свидетелските показания на св. К., съдът намира, че се
установява, че страните са били в преговори за сключване на договор за изработка.
Действително, както е посочил процесуалният представител на въззивника, съществуването
и характера на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден договор за изработка,
при отсъствие на писмена форма, какъвто е настоящият случай, се доказва с всички
допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните
4
престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени.
В този смисъл съществените елементи от договора за изработка са страни, предмет /вид и
обем на извършените услуги/ и цена.
В конкретния случай при тълкуване на приетата по делото разписка от 30.04.2021г.
/чиято автентичност не се оспорва във въззивното производство/ се установява по
категоричен начин, че въззивникът В. Б. е приел от Е. Б. сумата от 7500 лева като е
посочено, че същата е „в изпълнение на ремонтни дейности“. При преценка на
съдържанието на разписката въззивният съд споделя изводите на СРС, че от същата не се
установява възникване на облигационно правоотношение между страните с предмет
извършване на СМР дейности в собствения на ищцата апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „********. Това е така, доколкото в разписката липсва описание на съществени елементи
на договора за извършване на строителни-ремонтни дейности. В този смисъл не са посочени
вид и обем на извършените СМР дейности, срок за изпълнение на същите, както и цена на
услугите. Представената разписка, съдържаща признание, че сумата от 7500 лева е получена
от въззивника, въззивният съд намира, че следва да се цени като документ по чл. 77 ЗЗД.
Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на
задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай разписката удостоверява
получаването от ответника на договорения аванс за изпълнение на строително-монтажни
дейности в собствения на ищцата апартамент, чиито предмет и обем е следвало да бъдат
конкретизирани в сключен между тях договор за изработка.
Предвид доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че действително в
отговора на исковата молба е посочено, че не се оспорва обстоятелството, че е бил сключен
неформален договор за изработка на страните, но това обстоятелство не може да бъде
ценено като признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, а като оценка на събрания
доказателствен материал, в частност на приетата разписка от 30.04.2021г. На следващо
място, правилно при твърдения в исковата молба, че договор не е бил сключен между
страните, първоинстанционният съд е дал указания на ответника по чл. 146, ал. 2 ГПК с
проекта за доклад, обективиран в определението от 22.05.2023г., че не сочи доказателства за
наличието на валидни облигационни отношения между страните. Независимо от
разпределената доказателствена тежест и от изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за изложените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че по делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване при доказателствена тежест принадлежаща на
въззивника-ответник, че между страните е бил сключен договор за изработка с предмет
извършване на строително-монтажни работи в собствения на ищцата апартамент. В този
смисъл не е установена действителната обща воля на страните относно обема на
договорените СМР, вида им, както и общата цена на същите и срока им за изпълнение.
Предвид което въззивният съд споделя извода на СРС, че не се установява да е
осъществено основанието във връзка с което е било извършено процесното плащане,
5
установено по категоричен начин с процесната разписка. Изложените съображения
обосновават извод, че предявеният иск е основателен. Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски в настоящата инстанция има въззиваемата
страна- Е. Б., която не е сторила и не претендира разноски в настоящото производство.
Въззивникът В. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СГС на
основание чл. 77 ГПК сумата от 262,50 лева, представляваща възнаграждение за особен
представител, заплатено първоначално от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17875 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело №
24137/2022г. по описа на СРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Рудозем, ул. „Х********, да заплати
в полза и по сметка на СГС на основание чл. 77 ГПК сумата от 262,50 лева, представляваща
възнаграждение за особен представител във въззивното производство, заплатено
първоначално от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6