О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 23.01.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №5 по описа за 2019 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №2050/3.10.2018 г. постановено
по ч.гр.д.№900/18 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил заявление вх.№4911/1.10.3018
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу Н.Н.М. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 23,67 лв. такса за експресно разглеждане на документи, 23,68 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 16.12.2017 г. до
26.12.2017 г. и 130 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране и за разликата
над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от
225 лв.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, представлявано
Тервел Янчев Кънчев Чрез процесуален представител:
юриск. Д.В. Алекснадрова,
съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, бул.
„Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, срещу разпореждане №2050/3.10.2018
г. постановено по ч.гр.д.№900/18 г. на Тетевенски районен съд в частта, относно претендираните вземания за сумата 23,67
лв. такса за експресно разглеждане на документи, 23,68 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 16.12.2017 г. до 26.12.2017 г. и 130
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Счита, че
същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилност. Твърди, че целта на заповедното производство е да се създаде опростена съдебна процедура въз
основана която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с
изпълнително основания срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнени на
вземането си. Сочи, че целта предопределя и основаните характеристики на
изповедното производство-то е факултативно, едностранно и строго формално.
Смята, че в това производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност
и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410
ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
тези, относно претендираното вземане за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и за неустойка и
неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът входира възражение по чл.414
от ГПК.
Смята, че относно претендираната със заявлението сума за неустойка, съдът
неправилно е счел, че тя е нищожна.
Твърди, че тя е начислена вследствие на неизпълнение от страна на
длъжника на поетите договорни задължения и обезщетява евентуалните вреди от
това неизпълнение-пропуснатата полза, която кредиторът би реализирал и
претърпените загуби, които не биха били налице, ако е имало изпълнение. Твърди,
че съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
нужно те да се доказват. Сочи, че фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение;
неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена и след като всичко
изброено до тук, съгласно гореизложеното, е налице, следователно неустоечните задължения са валидно възникнали.
Цитира, че в TP № 1/15.
Изтъква, че по
отношение на сумата, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, следва
да се има предвид, че те са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер
на неустойка. Сочи, че в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК законодателят е предвидил, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал.4 е уточнено, че
видът, размерът и действието, за което се събират тези такси и комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Твърди,
че съгласно сключения между страните договор, в
случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, то той е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и
да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението му в 3 дневния срок до предоставяне на
обезпечението и при забава тази сума е в размер на 2,50 лв. а за всеки ден до
заплащане на сумите, като при подписване на договора кредитополучателят се е
съгласил еднократно да заплати такса в размер на 120 лв. при настъпване на
предсрочна изискуемост, която включва разходите на кредитодателя
за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Счита, че той
изчерпателно е конкретизирал формирането както на сумата, представляваща
неустойка, така и на сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране и по
този начин длъжникът може да прецени дали да оспорил или да заплати задължението
в срока на поканата за доброволно изпълнение. Счита, че сумите са съобразени с
действащото законодателство към датата на сключване на процесния
договор и неправилната квалификация на правното основание, тенденциозността на
съдебния акт в полза на длъжника, както и неправилната обосновка са довели до
грешни правни изводи и до частично отхвърляне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По отношение на
таксата за експресно разглеждане на документи, счита, че тя е изрично уговорена
в договора, съгласно принципа на свобода на договарянето, заложен в чл.9 от ЗЗД,
като в договора е посочено, че заемателят заявява,
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя.
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане, като задължи
ТРС да възобнови и продължи производството, съобразно подаденото заявление.
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№900/2018г.по описа на РС-Тетевен
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 24.10.2018 г., а жалбата е подадена на 25.10.2018 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано
да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема, че е допустима и
следва да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№900/18 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, от Тервел Янчев Кънчев Чрез процесуален
представител: юрк. Д.А.,
по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№4911/1.10.2018 г., с искане за издаване на
заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Н.Н.М. с постоянен
адрес *** с ЕГН ********** за сумата от 300 лв. главница, договорна лихва 4,65
лв. за периода от 26.12.2017 г. до 26.12.2017 г., неустойка 23,68 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране 130 лв, законна лихва 20,89
лв. от 27.12.2017 г. до 20.09.2018 г и законната лихва от завеждане на
заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от
Договор за паричен заем №5402315/12.12.2017 г. сключен между ”Вива кредит”ООД като заемодател и длъжника като заемател. Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е
придобил вземането на основание договор за цесия на 2.05.2018 г. от ”Вива кредит”ООД изцяло със всички привилегии, обезпечения и
принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 4.05.2018 г. посредством
писмо с обратна разписка от стария кредитор. Твърди, че освен главницата от 300
лв. длъжникът дължи и сумата 4,65 лв. договорна лихва, че длъжникът при
подписване на договора се е възползвал от допълнителна услуга експресно
разглеждане на заявката за подадените от него документи, като се е съгласил да
заплати и определената такса за това и в тази връзка дължи и сума в размер на 23,67
лв, представляваща такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем, както и, че страните са договорили,
че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
длъжника, а именно един поръчител или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя,
която да е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на заемателя по договора за целия срок на
договора и след като заемателя не е дал съответното
обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 23,68 лв, от 16.12.2017 г. до 26.12.2017 г която неустойка се
начислява в момента на допускане на неизпълнението и тя е разсрочена на равни
части, като във всяка от месечните погасителни вноски е включена част от нея и
съответна същата е дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем. Посочено е, че
съгласно договора се начислява и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на законната лихва, а именно 20,89 лв. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се заплащане общо на
сумата 502,89 лв., както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и
възнаграждение за проц.представителство в размер на
200 лв.
С разпореждане №2050/3.10.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№900/18 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил заявление вх.№4911/1.10.3018
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу Н.Н.М. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 23,67 лв. такса за експресно разглеждане на документи, 23,68 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 16.12.2017 г. до
26.12.2017 г. и 130 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране и за разликата
над определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от
225 лв.
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение, противоречи на закона и добрите нрави,
което е основание за отхвърлянето му. Счита, че уговорената неустойка е
нищожна, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна функция, като тази
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Освен това се излага,
че относно претенцията за такси-разходи
за извънсъдебно събиране и такса за експресно разглеждане на документи искането
също противоречи на закона-чл.10а ал.4 от ЗПК и заобикаля императивната норма
на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
„потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречените „разходи и
такси за извънсъдебно събиране” от 130 лв. е в противоречие с нормата на чл.33
ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата., а
освен това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът,
размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тази
такса, доколкото не са изброени конкретно извършените дейности или допълнителни
услуги в полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със
закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно
обогатяване. Практически изброените в заявлението-дейности не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Относно претендираната
такса за експресно разглеждане на документи в размер на сумата 23,67 лв, настоящата инстанция счита, че тя противоречи на
разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС,
отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
Що се отнася до неустойката за неизпълнение на
задължение в размер на сумата 23,68 лв., в случая-неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова
гаранция от страна на кредитополучателя, то и настоящата инстанция споделя
правните изводи на първата, т.е., че тази клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Така договорена неустойката при непредставяне на обезпечение
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции и отново води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са
и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР №1/09 г. на ВКС. Не е ясно какви точно
вреди на кредитора би покрила тази неустойка, след като тя е свързана с
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчителство или банкова
гаранция. След като това е така, то и тази претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Тетевенски районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно разпореждане №2050/3.10.2018 г. постановено по ч.гр.д.№900/18 г. по
описа на Тетевенски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.