РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи
въззивен състав, в
публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 630 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.А.Б. и Р.С.Б. срещу онази част от решение № 260006/13.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 304/2020 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, в която е оставена
без уважение молбата им за издаване на заповед за защита на основание чл. 15,
ал. 2 ЗЗДН срещу Ц.С.С., а в тежест на молителите са
възложени суми за държавна такса и разноски по делото.
В частта, в която производството по делото е
прекратено, съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.
Решението се обжалва от молителите с доводи за необоснованост.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказан
актът на домашно насилие, тъй като не е анализирал правилно доказателствата по
делото. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов
акт по същество, с който молбата да бъде уважена.
Въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
В молбата на Б.А.Б. и Р.С.Б. от 28.05.2020 г. се
твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззиваемия,
е осъществен на 09.05.2020 г., 10.05.2020 г. и 27.05.2020 година. Описани са индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие,
изразяващо се във „викане и
ругаене“, отправяне на закани за убийство спрямо молителите, нанасяне на удари
със секира върху стълбите и парапета в общия им дом. С молбата са представени и декларации по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка.
Безспорно е, че молителите са съпрузи, а ответникът е
брат на молителя Р.С.Б., както и че
страните живеят в къща, като молителите обитават втория етаж, а ответникът –
първия.
Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
молителите Б.А.Б. и Р.С.Б. от 23.06.2020 г., в които е посочено, че спрямо
всеки от тях е бил извършен акт на домашно насилие от Ц.С.С..
За да бъдат годно доказателство, декларациите трябва да съдържат всички индивидуализиращи признаци на твърдения акт на насилие, както е посочен в
молбата за защита. В конкретния случай
представените декларации не съставляват годно доказателствено средство. Те не съдържат каквито и да е индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно насилие.
От показанията
на свидетеля Т. Б., дъщеря на молителите, които съдът при условията на
чл. 172 ГПК кредитира изцяло (нейните възприятия по отношение на правнорелевантните
факти са формирани непосредствено при извършване на процесния
акт на домашно насилие), и полицейския служител С.К., разпитани в производството пред районния съд, се установяват следните праворелевантни факти – в процесната нощ
свидетелят Б. била събудена от силен шум – викове и крясъци, излязла навън и
видяла ответникът на стълбите пред входа да къщата да крещи към молителите
думите „Ще ви убия!“. Пристигайки на място след подаден сигнал от молителите,
полицейските служители възприели, че ответникът, около който били разхвърляни празни
бутилки от алкохол, бил в нетрезво състояние. Последвала кавга между него и
молителя Б..
При така
изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция приема, че въззиваемият е извършил акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в ругаене и
отправяне на закани за убийство спрямо молителите. По този начин той е създал
емоционален и психологически стрес у жалбоподателите и е провокирал у тях уплаха.
Деянието, което следва да се квалифицира като психологическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, е доказано по несъмнен начин от
установените правнорелевантни факти от свидетеля Б.,
която непосредствено е възприела обстоятелствата, свързани с процесната конфликтна ситуация между страните в настоящото
съдебно производство.
При определяне мярката за защита съдът не е обвързан от искането на
молителя-жалбоподател, а преценява вида й с оглед степента на извършения акт на
домашно насилие. В конкретния случай с оглед характера и интензитета на акта на
насилие подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН -
ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите.
Тази мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалите, а от друга -
ще има превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Отделно мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е безсрочна, на ответника следва да бъде
наложена и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата
са съответни на интензитета на противоправното
деяние, като нейното прилагане би спомогнало за предотвратяване извършването на
нов акт на домашно насилие.
При този изход
на спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна трябва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса за производството пред
районния и окръжния съд в размер на общо 100.00 лв. – на основание чл. 17, ал.
2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/13.08.2020 г., постановено по
гр. дело № 304/2020 г. по описа на РС – гр. Ихтиман в обжалваната му част, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу Ц.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, в полза на Б.А.Б.,
ЕГН: **********, и Р.С.Б., ЕГН: **********,***.
ЗАДЪЛЖАВА Ц.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б.А.Б.,
ЕГН: **********, и Р.С.Б., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева по сметка на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 100. 00 (сто) лева - държавна такса по производството.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН Ц.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при констатиране от
страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните и на
компетентното районно управление по местоживеене на Ц.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за изпълнение.
Препис от заповедта за защита да се изпрати и на Б.А.Б., ЕГН: **********,
и Р.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
В частта, в която
производството по делото е прекратено, решението с характер на определение е
влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.