№ 13766
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110106996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявен от ... срещу Г. Л. Д. установителен иск с правно основание
по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 396,49 лв.,
представляваща част от вземането за главница за неплатени погасителни вноски по Договор
за потребителски кредит №...г., сключен между ... /като универсален правоприемник на .../,
ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до изплащането на вземането, за което по ч.гр.д.
№ 60850/2021г. по описа на СРС, 113 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на цитирания договор за потребителски кредит
ответникът получил в заем сумата от 2 800 евро при срок за издължаване 96 месеца, който
изтичал на 15.05.2017г. Твърди, че на 27.03.2020г. между банката-кредитор на вземанията и
... бил сключен договор за прехвърляне на портфейл от вземания. На 11.12.2020г. между
приобретателя на същите вземания и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на
който ... придобил и процесното вземане срещу Г. Л. Д., за което уведомил длъжника.
Признава, че получил частично доброволно плащане от длъжника, който след издаването на
заповедта за изпълнение му превел сумите от 200 лв. на 10.11.2021г. и 240 лв. на
30.11.2021г. Поддържа, че с постъпилите плащания били погасени изцяло вземанията за
разноските в заповедното производство, обезщетение за забава и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до плащането, както и част от вземането за
главница. От изложеното обосновава правния си интерес от съдебното установяване на
оставащата непогасена част от главницата в размер на 396,49 лв. Претендира законна лихва
върху тази сума и разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск.
Не оспорва съществуването на вземанията за главница и обезщетение за забава по
облигационната връзка с праводателя на ищеца по твърдения договор за потребителски
кредит. Възразява, че не е уведомен за цедирането им. Релевира възражение, че вземането за
главница е било погасено изцяло с направеното плащане. Поддържа, че првилото на чл. 76
1
ЗЗД е неприложимо за вземането за сторените разноски в заповедното производство, тъй
като същото не е било ликвидино и изискуемо. Прави възражене за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 60850/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
25.10.2021 г. ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е
издал Заповед за изпълнение от 02.11.2021 г. С депозирано в срок възражение срещу
заповедта на основание чл. 414 ГПК, длъжникът заявява, че преди да бъде уведомен за
образуваното заповедно производство, на 10.11.2021 г и на 28.11.2021 г. е погасил частично
сумите по заповедта, с оглед на което сумите за лихви, такси и адвокатски възнаграждения
са недължими. В предоставения от съда срок ищецът е предявил настоящия установителен
иск за вземане в размер на 396,49 лв., представляващо част от вземането за главница,
предмет на издадената заповед, поради което съдът достига до извод за процесуалната му
допустимост.
Относно сумите платени преди предявяването на иска по чл. 422 ГПК:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от
ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При положение, че ищецът в качеството си на кредитор е получил частично
изпълнение на вземането си след подаване на заявлението, и при депозирано възражение от
длъжника, следва да се приеме, че интересът на ищеца като кредитор от предявяване на иск
за съществуване на погасеното вземане за главница и лихви е отпаднал. Така т.10в от ТР №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Относно погасената част от вземанията издадената Заповед за изпълнение обаче не
следва да се обезсилва. Доколкото е налице частично плащане по издадената заповед, което
е довело до липса на интерес за завеждане на иска, то действието на заповедта се е проявило
и същата е влязла в сила. Обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките за
обезсилване на заповедта се извлича от т. 13 и т. 10в от от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
във вр. чл. 99 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между ... /като универсален правоприемник на .../ и Г. Л. Д. е сключен договор
за кредит при условия, посочени в исковата молба, че кредитополучателят е усвоил
претендираната сума за главницата, че е настъпил падежът на задължението за връщане на
сумата, че е налице валиден договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който
ищецът е придобил същите, както и че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената
цесия.
В тежест на ответника е да докаже, че при направеното частично плащане е посочил
кое задължение погасява.
По делото не е формиран спор между страните, че е налице валидно възникнало
облигационно отношение между ... /като универсален правоприемник на .../ и Г. Л. Д. чрез
сключване на договор за кредит при условия, посочени в исковата молба, като ответникът с
2
отговора на исковата молба изрично признава това обстоятелство. От представения Договор
за потребителски кредит № ... г. се установява, че на ... г. между ... (кредитодател) и Г. Л. Д.
(кредитополучател) е сключен целеви договор за кредит, по силата на който ... се е
задължило да предостави на Г. Л. Д. потребителски кредит в размер на 2 800 евро, със срок
на издължаване 96 месеца. Срокът за връщане на сумите по договора за кредит е 15.05.2017
г., като връщането се дължи на месечни погасителни вноски, изискуеми на 15-то число на
всеки месец, в размер, определен в погасителния план. Към договора е подписан
погасителен план, в който е посочен размерът и падежът на всяка една месечна вноска,
както и разпределението ѝ спрямо дължимите плащания по договора /л.7 и л. 8 по делото/.
По делото не е спорно и обстоятелството, че по силата на договор за цесия от
27.03.2020 г., сключен между ... и ... цедентът е прехвърлил портфейл от вземания,
включително и процесното, заедно с всички принадлежности. На 11.12.2020 г. е сключен
договор за цесия между ... и ищеца ‚..., по силата на който последният е придобил
процесното вземане по договора за потребителски кредит, ведно с всички принадлежности.
Установява се от представеното по делото Уведомление за извършеното прехвърляне на
вземанията /л. 36 по делото/, че цедентът ..., чрез пълномощника си цесионера ... е отправил
съобщение до ответника, че по силата на извършените цесии – на 23.03.2020 г. между ... и ...
и на 11.12.2020 г. между ... и ..., вземането му е дължимо на новия кредитор – ищецът в
настоящото производство. По делото е представено Пълномощно, издадено от ... /л.30 по
делото/, от което се установява, че на ищеца е предоставена представителна власт да
извърши уведомяване за прехвърленото вземане на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Въпреки
наличието на тези обстоятелства обаче, по делото не се доказа, че уведомлението е надлежно
връчено на ответника.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е
задължителната практика на ВКС – Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №
1711/2013 г., I ТО, ТК, Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО,
ТК, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по
реда на чл. 290 ГПК.
Следва да бъде съобразено обаче, че от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. Разписка № ... г., издадена от „Еаsy pay”, и два броя Платежни
нареждания, издадени от ..., се установява, че на 10.11.2021 г. ответникът е превел по
банкова сметка на ... сумата в размер на 200 лева, а на 28.11.2021 г. – сумата в размер на 240
лева. Извършеното плащане от страна на Г. Л. Д. на част от дължимите суми по сключения
от него Договор за потребителски кредит само по себе си опровергава релевираното от него
с отговора на исковата молба възражение, че в качеството си на длъжник не е бил уведомен
за промяната в кредитора, на когото дължи изпълнение. След издаване на процесната
Заповед за изпълнение на 02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 60850/2021г. по описа на СРС, 113
състав, длъжникът е погасил част от задълженията по нея на новия кредитор – ищецът в
настоящото производство, поради което съдът приема за доказано обстоятелството във
връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника.
На следващо място, по отношение на релевираното възражение на ответника, че с
направеното плащане е погасил първо главницата по процесния договор за потребителски
кредит, съдът намира следното. С Определение № 20571/16.08.2022 г. настоящият съдебен
състав е разпределил в доказателствена тежест на Г. Л. Д. да установи, че при направеното
частично плащане е посочил кое задължение погасява. От писмените доказателства по
делото, установяващи извършеното плащане - Разписка № ... г., издадена от „Еаsy pay”, и
Платежно нареждане, издадени от ... /л. 54 – л. 56 по делото/, е видно, че ответникът е
посочил като основание единствено „частично плащане“ /в разписката/ и трите си имена и
3
ЕГН /в платежното нареждане/. От така обективираните основания в двата документа,
свързани с погасяване на част от задълженията му по издадената заповед за изпълнение, не
може да се направи извод, че е заявил кое от тях погасява в изпълнение на разпоредбата на
чл. 76 ЗЗД, която гласи, че „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.“.
Предвид изложеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 396,49 лв., представляваща част от вземането за главница за неплатени
погасителни вноски по Договор за потребителски кредит №...г., сключен между ... /като
универсален правоприемник на .../, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до
изплащането на вземането, се явява основателен, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 205 лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 205 лв. за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като размерът на последното е под законовоустановения минимум
съгласно Наредба за минимални адвокатски възнаграждения № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу Г. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес: ..., с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът дължи на ... сумата от 396,49 лв., представляваща
част от вземането за главница за неплатени погасителни вноски по Договор за
потребителски кредит №...г., сключен между ... /като универсален правоприемник на .../,
ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до изплащането на вземането, за което по ч.гр.д.
№ 60850/2021г. по описа на СРС, 113 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021г.
ОСЪЖДА Г. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ... , да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 205 лв. – за разноски
в заповедното производството и сумата от 205 лв. – за разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4