№ 12232
гр. *, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110168162 по описа за 2024 година
„**с“ АД е предявило против ** иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 241,52 лева, ведно със законната лихва
от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „* на МПС“ по щета № 5000-1261-22-252586, образувана по
ПТП, реализирано на 10.08.2022 г. около 19:00 часа в гр. *, на ул. „**“ с посока на движение
и непосредствено преди бул. „**“ с МПС *“, рег. № *, като лекият автомобил попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което претърпява
вреди – предна дясна гума и предна дясна джанта, както и сумата 56,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 18.01.2023 г. – 01.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място, управлявайки МПС марка *“, водачът
К. М. Д. попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на
което са нанесени имуществени вреди на автомобила, състоящи се в увреждане на предна
дясна гума и предна дясна джанта. Бил съставен Протокол за ПТП № 1779333/10.08.2022 г.
МПС има сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено
застрахователно обезщетение на 04.10.2022 г. Сочи, че за поддръжката и обслужването на
участъка от пътя отговаря **, като на отправената регресна покана било отказано плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, както и съществуването на
оригинал на застрахователна полица, доколкото Анекс № 1 не е подписан. Намира, че няма
доказателства задълженото лице да е заплатило застрахователна премия. Счита, че няма
доказателства за мястото на процесното събитие, в която връзка оспорва констатациите в
Протокол за ПТП № 1779333/10.08.2022 г., доколкото същият не разполага с материална
доказателствена сила. Намира, че има разминаване между Протокола за ПТП и
Уведомлението за щета по отношение на мястото на ПТП. Счита за завишена определената
1
цена за увредените детайли. Релевира възражение за съпричиняване поради поведение на
водача, несъобразено с условията на пътното платно, поради което и са причинени вредите.
Счита, че водачът е допринесъл за тяхното настъпване, тъй като не се е съобразил с пътните
условия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена застрахователна полица от 11.04.2022 г. за сключена
застраховка „*“ на МПС, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била
валидна към датата на ПТП.
Представени са сметки за заплащане на застрахователната премия на две вноски, на
15.10.2022 г. и 15.04.2023 г., с оглед на което съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за липса на доказателства за заплащане на застрахователната премия.
В Протокол за ПТП 10.08.2022 г. е посочено, че в гр. * по ул. „**“ с посока на
движение от кв. „Суходол“ към бул. „**“ непосредствено преди бул. „**“ МПС *“, рег. № *
движейки се попада в дупка на пътното платно с диаметър около 100х100 см.
За вредите на лек автомобил *“ до ищеца, като застраховател по застраховка „*“, е
подадено Уведомление за настъпило застрахователно събитие, в което е посочено, че по
време на движение по „Околовръстен път“ в посока ж. к. „*“ и преди светофара МПС е
попаднало в дупка, вследствие на което е увредена предна дясна гума и предна дясна
джанта.
Видно от платежно нареждане от 04.10.2022 г. на собственика на уредения автомобил е
изплатено застрахователно обезщетение от 241,52 лева.
Приобщена е преписката във връзка с със съставен Протокол за ПТП №
1779333/10.08.2022 г.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
според което на на 10.08.2022 г., около 20:55 часа, л.а. *“, с рег. № *, се движи по ул. „**“ с
посока от кв. „Суходол“ към бул. „**“ и непосредствено преди бул. „**“ превозното средство
преминава през дупка на пътното платно. Всички увреждания по л.а. *“, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. *“, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 280,66 лева. По делото няма никакви данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на процесното МПС в момента и преди
настъпването на удара. Не може да се отговори дали водачът е имал възможност да избегне
настъпване на процесното събитие. За да има възможност водачът да избегне настъпването
на процесното ПТП, скоростта му на движение следва да бъде равна или по-ниска от 65,38
км/ч.
Прието е и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според
2
което гумите на процесния автомобил са нископрофилни, като при преминаване през дупка
рязко се повишава налягането вътре, при което могат да се разкъсат нишките, които държат
гумата в нейната цялост. При дупка с размерите на процесната е възможно да се получат
уврежданията, но при скорост не по-ниска от 10-15 км./ч. При скорост от 5 км/ч, която е
много ниска, не могат да се получат такива увреждания, отразени в снимковия материал.
При движение с 10-15 км./ч силите нарастват значително и могат да доведат до разкъсване
на гумата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. К. М. Д., който
посочва, че управлявайки автомобил „*“ с рег. № * през 08.2022 г. около 14 ч. в гр. * по
околовръстен път точно преди отбивката за ж.к. „*“ попаднал в огромна дупка, която не
могъл да избегне, тъй като имало струпване на коли в лентата за ляв завой, при което се
повредила предна дясна гума, която се спукала. Автомобилът не могъл да се движи на
собствен ход и свид. отбил в дясно на крайпътния банкет. Сочи, че по-точно ПТП се е
случило на ул. „**“ преди бензиностанция „*“. Излага, че пътната неравност била заела
почти половината от пътното платно, била голяма и нямало как да се избегне. Сочи, че се е
движил много бавно, по негова преценка с около 5 км./ч.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „*” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „**с“
АД и собственика на увредения автомобил има сключен действащ договор за застраховка „*
на МПС”. При действието на този договор е била образувана щета № 5000-1261-22-252586,
като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 241,52 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
3
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Макар да се оспорва точното място на ПТП се установява, че последното е станало в
гр. *. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно по
силата на ЗДвП на Община * е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр.
*. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. собственикът на вещта
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта
свойства. В настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено
задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед
на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община * е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването , общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че независимо че има разминаване в точното посочване на дупката в
Протокола за ПТП и уведомлението за настъпило застрахователно събитие, от събраните в
хода на производството гласни доказателства се установи конкретното местоположението на
процесната дупка.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са
настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва
да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно
изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е
дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от
процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат, че уврежданията са
причинени от попадане на автомобила в дупка на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „* на МПС”, изплатено от ищеца на
увреденото и застраховано от него лице.
4
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил остана недоказано, тъй като по делото липсват
доказателства поведението на водача да е допринесло по някакъв начин за процесното ПТП.
От свидетелските показания се изясни, че водачът не е имал възможност да избегне дупката,
тъй като лентата за ляв завой е била заета, освен това се е движил с ниска скорост от
порядъка на 10-15 км/ч.
Вещото лице е посочило размер на обезщетението от 280,66 лв., поради което
предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.
3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба,
нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Видно от писмо от ответника от
17.01.2023 г. същият е отказал изплащането на обезщетение по процесната щета на ищеца.
Така съдът намира, че обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се дължи
от датата на отказа, до датата на исковата молба или за целия претендиран период 18.01.2023
г. – 01.11.2024 г. и в целия претендиран размер от 56,94 лева, поради което и искът с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
такива: 50 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза, 50 лева – депозит за
свидетел, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, БУЛСТАТ ** да заплати на „**с“ АД, ЕИК **, на основание чл. 411 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 241,52 лева, ведно със законната лихва от 14.11.2024 г. до
окончателното изплащане, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „* на МПС“ по щета № 5000-1261-22-252586, образувана по ПТП, реализирано
на 10.08.2022 г. около 19:00 часа в гр. *, на ул. „**“ с посока на движение и непосредствено
преди бул. „**“ с МПС *“, рег. № *, като лекият автомобил попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което претърпява вреди – предна
дясна гума и предна дясна джанта, както и сумата 56,94 лева, представляваща мораторна
5
лихва за периода 18.01.2023 г. – 01.11.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 450 лева, сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6