РЕШЕНИЕ
№233
С., 29.10.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 630 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ВиК“ ЕАД, гр. С., е предявило срещу „А.т.“ ЕООД, с. М.ц., Община гр. С., следните искове (уточнени по
основание и размер в молби от 25.09.2020 г. и от 21.10.2020 г.): 1/. за плащане
на сумата 6825,26 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за ползване
на недвижим имот в с. М.ц., Община С., дължима за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. на основание договор за наем,
сключен между страните на 30.10.2018 г.; 2/. за плащане на сумата 6725,40 лв.,
представляваща общ размер на дължими от ответника на основание сключения
договор за наем, но платени от ищеца суми за корекция на сметка за доставка на
електрическа енергия до обекта за минал период във връзка с неправилно
свързване на електрическа инсталация, установено по съответния ред; за цена на
доставена електрическа енергия и за лихви върху тези суми и 3/. за плащане на
сумата 1452,00 лв., представляваща стойност с ДДС на 11 броя липсващи лири за
баня в обекта при предаването му на ищеца при прекратяване на договора за наем,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба и в
уточняващите молби от 25.09.2020 г. и от 21.10.2020 г., че на 30.10.2018 г.
ищецът сключил с ответника договор за наем, по силата на който му предоставил
за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в с. М.ц., Община С.,
като договорът бил сключен за срок от 3 години, считано от 01.11.2018 г.
Процесната неплатена наемна цена, представлявала част от наема за период от
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., която ответникът не погасил. Ответното
дружество извършило свързване на електрическата инсталация в обекта, при което
потребяваната електрическа енергия не преминавала през електромера, за което
бил съставен констативен протокол, въз основа на който била извършена корекция
по сметката за цена за доставена електрическа енергия до обекта за минал период
и сборът от тази корекция, цената на потребената електрическа
енергия и лихвите върху тези суми възлизал на 6725,40 лв., които ищецът платил
вместо ответника. Наред с това, при прекратяване на договора се установило, че
11 броя лири за баня липсват в наетия имот.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете
по основание и размер. Счита, че претенцията за неплатен наем остава неясна
въпреки дадените на ищеца указания за уточняването й и въпреки писмените
изявления на ищеца, насочени към изпълнение на тези указания. Наред с това
ответникът твърди, че не дължи да заплати на ищеца сумата, претендирана като
корекция на сметка за цената на доставена електрическа енергия до имота за
минал период, тъй като тази корекция била извършена въз основа на констативен протокол,
съставен преди сключване на договора за наем, на който се основават исковете.
Освен това оспорва и иска за заплащане на равностойността на 11 броя лири за
баня с твърдения, че при сключване на договора и приемане на обекта такива лири
не са били монтирани в помещенията и ответникът не ги е приемал, поради което
за него не съществува задължение да ги върне на ищеца. Изтъква, че приемо-предавателният
протокол от 02.06.2020 г. бил подписан от лице, което не представлява ответното
дружество, а и в него като предаваща страна бил посочен субект, различен от това
дружество. В подкрепа на твърденията си, че не е получавал процесните
лири за баня сочи, че в самия протокол е отбелязано, че те не са монтирани, а
не – че са демонтирани или липсващи. Претендира разноски.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Цено Стоянов, който заявява,
че поддържа исковете съгласно исковата молба и уточняващите я молби. В хода на
устните състезания и в писмена защита моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Василка Мазганова,
която заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на исковете, а
при условията на евентуалност счита, че би могъл да бъде уважен единствено
искът за неплатен наем.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове, два от които са с правно основание чл. 232, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) – за плащане на сумата 6825,26 лв.,
представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот в периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. на основание сключен между
страните договор за наем и за плащане на сумата 6725,40 лв., представляваща сбор
от дължими от ответника, но поети от ищеца разходи, свързани с основаното на
договора за наем ползване на имота и изразяващи се в: корекция по сметката за
цена за доставена електрическа енергия до имота за минал период; цена на
доставена до имота електрическа енергия и лихви върху тези суми, а третият иск
е с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД – за плащане на сумата 1452,00 лв.,
представляваща обезщетение за липсващи в наетия имот при прекратяване на
договора за наем 11 броя лири за баня.
Исковете са допустими, но
неоснователни.
Между страните не е спорно, а и
се потвърждава от представения договор за наем на недвижим имот №
РД-56-197/30.10.2018 г., че на 30.10.2018 г. те сключили в писмена форма
договор за наем, по силата на който ищецът се съгласил да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в с. М.ц.,
Община С. и представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 143 кв.
м. с идентификатор 46276.7.168.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, подробно индивидуализирана в договора, а ответникът се
съгласил да заплаща наемна цена за ползването на имота в размер 1080 лв.
месечно с включен ДДС. Страните се съгласили договорът за наем да влезе в сила
на 01.11.2018 г. и да бъде със срок на действие три години.
От представеното от ищеца с
уточняващата му молба от 25.09.2020 г. извлечение от счетоводните му книги,
представляващо аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за период от
01.01.2020 г. до 31.08.2020 г. за контрагент 21712 – ответното дружество „А.т.“
ЕООД (л. 43 от делото) се установява, че за периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2019 г., за който се отнася претенцията за неплатен наем, както
този период изрично е посочен от ищеца в следващата му уточняваща молба (от
21.10.2020 г.), в счетоводните книги на ищцовото
дружество не е вписано задължение на ответника за неплатен наем за ползване на
имота – предмет на процесния договор за наем. Аналогично е съдържанието на
аналитичната оборотна ведомост на л. 27 от делото, с тази разлика, че в нея не
е отразено освобождаването на ответника от заплащане на наем за м. март 2020 г.
и за м. април 2020 г. с решение по т. 3 от протокол № 33 от заседание на съвета
на директорите на ищцовото дружество, проведено на
14.05.2020 г.
При положение, че самият ищец
представя доказателства, от които се налага извод, че за процесния
период 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. ответникът няма
непогасени задължения за наем по силата на този договор, не следва в тежест на
ответника да се възлага доказване на обстоятелството, че е погасил тези свои
задължения. Щом като в счетоводните книги на ищеца за период 01.01.2020 г. – 31.08.2020 г. са вписани задължения на
ответника за предходни периоди, но не и за период на възникване от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. (т. е. за процесния период
съгласно изричната уточняваща молба на ищеца от 21.10.2020 г.), то съдържанието
на тези неоспорени писмени доказателства обосновава извод, че в тях е
обективирано признание на ищеца на процесуално неизгоден за него в рамките на
настоящото производство факт – че ищецът няма изискуеми вземания към ответника
за плащане на наемна цена по договора за наем за този период. Съгласно чл. 182
от ГПК вписванията в счетоводни книги могат да служат като доказателство в
полза на твърденията на лицето, което ги е водило, поради което на още по-силно
основание тези вписвания могат да бъдат ценени като извънсъдебно признание на
факт, който не е изгоден за това лице с оглед твърденията му в процеса. При
извънсъдебното признание на този факт от ищеца, съдът приема, че същият няма
изискуемо вземане в размер 6825,26 лв. за неплатена наемна цена за ползване на
имота от ответника в периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г. на основание договора за наем от 30.10.2018 г., без да е
необходимо ответникът да представя доказателства за погасяване на задълженията
си за този период.
Поради това искът за заплащане на
наемна цена в горепосочения размер и за твърдяния от
ищеца период е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи,
че обсъдените по-горе аналитични ведомости, както и останалите писмени
доказателства, представени от ищеца към уточняващата му молба от 25.09.2020 г.
– Решение № 136 на Столичния общински съвет от 16.04.2020 г., протокол № 33 от
заседание на съвета на директорите на ищцовото
дружество, проведено на 14.05.2020 г. и извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество за 21.05.2020 г., в своята съвкупност
обосновават вероятностен извод, че посоченият ясно и категорично в уточняващата
молба от 21.10.2020 г. период – от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г. – за който се отнасят претендираните
вземания за наемна цена по процесния договор за наем, е посочен погрешно
относно годината. Дори и да е така, това не обуславя нередовност на исковата
молба след последното й уточнение от 21.10.2020 г. Освен това, тази евентуална грешка
не е поправена от ищеца в съдебно заседание и не може да бъде „поправяна“ от
съда при решаване на делото, тъй като това би представлявало нарушаване на
правото на защита на ответника срещу иска, а и в крайна сметка би довело до
произнасяне по непредявен иск, защото твърденията на ищеца за периода, за който
той претендира наемна цена, са елемент от въведеното от него основание на иска.
Разбира се, обективните предели на силата на пресъдено
нещо на настоящото решение не ограничават ищеца в друго производство да претендира
наем за периода, в който действително такъв му се дължи и не му е платен.
На следващо място, представеният
с исковата молба констативен протокол № 1019466 от 24.02.2018 г. удостоверява
установено на датата на съставянето му неправомерно присъединяване на имот,
представляващ почивна станция на „ВиК“ в с. М.ц. към
електроснабдителната мрежа. Дори и да се приеме за безспорно, че този имот е
предмет на процесния сключен между страните договор за наем, констативният
протокол е съставен повече от 8 месеца преди сключване на договора за наем на 30.10.2018
г., който има действие само занапред. Поради това констатираното на 24.02.2018
г. с протокола присъединяване на електрическата инсталация на имота към
електроснабдителната мрежа не може да ангажира отговорността на ответника
съгласно договора за наем, в сила от 01.11.2018 г., да заплаща разходите,
свързани с ползването му, включително и тези, представляващи начислени корекции
на сметката за цена на доставена електрическа енергия до обекта за минал период
и лихви върху тези корекции. Съществен за предмета на делото и неговия изход по
този иск е изводът, основан на съпоставката между твърденията на ищеца и
представените от него доказателства, че твърдяното неправомерно свързване на
електрическата инсталация на имота с електроснабдителната мрежа е осъществено
преди сключване на процесния договор за наем и че
произтичащите от това задължения на абоната не представляват разходи, свързани
с ползването на имота, за чието заплащане да следва да отговаря ответникът.
Съвсем отделен е въпросът, че ищецът не представя
фактура, издадена въз основа на констативния протокол от 24.02.2018 г., нито
фактури, издадени за доставената до имота електрическа енергия в периода на
действие на договора за наем. Поради това не може да се установи дали
извършеното от ищеца плащане по банков път на 10.07.2020 г. по сметка на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД на сумата 6725,40 лв., от които 5593,88 лв. главница и 1131,52 лв. лихви, се
отнася само до погасяване на корекцията на сметката за минал период или включва
и други задължения за заплащане на цена на доставена до имота електрическа
енергия – изобщо не се установява от представеното преводно нареждане от
10.07.2020 г. какви по основание, размер и период задължения към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
са погасени с това плащане.
Ето защо и искът за плащане на
сумата 6725,40 лв., представляваща общ размер на дължими от ответника, но поети
от ищеца разходи, свързани с основаното на договора за наем ползване на имота и
изразяващи се в: корекция на сметката за цена за доставена електрическа енергия
до имота за минал период; цена на доставена до имота електрическа енергия и
лихви върху тези суми, е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Твърдението на ищеца в исковата
молба, че при прекратяване на договора за наем през 2020 г. била установена
липсата в наетия имот на 11 броя лири за баня, категорично се опровергава от
писмените и гласните доказателства по делото. Видно е от двустранно подписания
на 01.11.2018 г. приемо-предавателен протокол,
съставен при влизане в сила на договора за наем, че в него не е посочено такива
вещи да са предадени на ответника - наемател. Също така, установява се от
показанията на св. И.И., че такива лири за баня не са
съществували в имота при сключване на договора за наем и не са предавани от
наемодателя на наемателя. Изявлението на този свидетел, че ответникът следвало
да закупи и монтира тези лири не кореспондира със съдържанието на договора за
наем, при чийто най-внимателен прочит не се открива такова конкретно задължение
за наемателя, а и други доказателства за възникването му не са ангажирани. Макар
и с неустановено основание, евентуалното задължение на ответника-наемател да
закупи и монтира тези 11 бр. лири за баня в наетия имот, кореспондира
единствено с отразеното в приемо-предавателния
протокол от 02.06.2020 г., съставен във връзка с прекратяване на договора за
наем, а именно – че такива лири не са монтирани. Тази констатация обаче изобщо
не е равносилна на констатация за липса на вещи, които ответникът е следвало да
върне на ищеца при прекратяване на договора, поради което съдът счита, че за
него не е възникнало такова задължение, чието неизпълнение да поражда право на
ищеца на обезщетение по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно на твърдяното от
ищеца основание искът му по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника за заплащане
на сумата 1452 лв., представляваща
обезщетение за липсващи в наетия имот при прекратяване на договора за
наем 11 броя лири за баня, е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Вън от горното и единствено за пълнота на изложението, ищецът не доказа, а е в
негова тежест, както е посочено и в доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК каква е
пазарната цена на въпросните 11 бр. лири за баня.
По разноските:
При този изход на делото и с
оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски, ищецът следва
да бъде осъден да му заплати сумата 1200 лв. за разноски за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от „ВиК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.Б.“ №
2, срещу „А.т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. М.ц., Община С., искове, както следва: 1/. иск с правно основание чл. 232,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за плащане на сумата 6825,26
лева, претендирана като неплатена част от наемна цена, дължима за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. за ползване на недвижим имот,
находящ се в с. М.ц., Община С., на основание договор за наем на недвижим имот
№ РД-56-197/30.10.2018 г., сключен между „ВиК“ ЕАД и
„А.т.“ ЕООД; 2/. иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за плащане на сумата 6725,40 лева, претендирана
като общ размер на дължими от ответника „А.т.“ ЕООД и платени от ищеца „ВиК“ ЕАД разходи, свързани с основаното на договора за наем
ползване на имота и изразяващи се в: корекция на сметка за доставка на
електрическа енергия до обекта за минал период във връзка с неправилно
свързване на електрическа инсталация, установено по съответния ред; цена на
доставена електрическа енергия и лихви върху тези суми и 3/. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 1452,00 лева, претендирана като обезщетение за липсващи в наетия имот
при прекратяване на договора за наем 11 броя лири за баня, както и за заплащане
на законната лихва върху всяка от сумите по предявените искове от подаване на
исковата молба на 26.08.2020 г. по пощата до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г.Б.“ № 2, да заплати на „А.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. М.ц., Община С., сумата 1200 лв. за разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: