Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260068 12.04.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шестнадесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря
Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело №
435
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Мини Марица изток” ЕАД срещу „Инфрастрой-инженеринг“ ООД. Ищецът твърди, че на
23.02.2016 г. сключил с ответното дружество договор № МТ-060/23.02.2016 г. за
обществена поръчка с предмет „Ремонт на съществуваща сграда участък РТНК-1 на
промплощадката в с. Медникарово на рудник „Трояново-3“ на стойност 84276,05 лв.
без ДДС и е изцяло изплатена. Твърди, че в раздел 4 на договора „Гаранции и
качество на изпълнението. Възражения за недостатъци“ било уговорено, че
изпълнителят отговаря гаранционно за извършените видове работи 5 години, а
гаранционният срок на доставените и монтирани материали е не по-кратък от
гаранционния срок на производителя за съответния материал, удостоверено с
документ от производителя. Твърди, че в т.6.3 било уговорено изпълнителят да
отстранява недостатъците за своя сметка в рамките на гаранционния срок, а
съгласно т.6.6 следва специалист да се яви в рамките на 2 работни дни и да се
отстрани недостатъка в рамките на 15 дни. Твърди, че съгласно приложение № 1 от
договора като част от предмета е доставката и монтирането на 2 броя ел. бойлери
хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L, всеки на стойност 3300 лв., производител на
които е „Декамекс Комерс“ ЕООД, а купувач е ответното дружество. Твърди, че с
доклад от 20.03.2017 г. управителят на рудник „Трояново-3“ уведомил управителя
на ответното дружество, че били констатирани течове вследствие на некачествени
заварки по бойлерите, които се призовава да бъдат ремонтирани гаранционно.
Твърди, че 27.03.2017 г. била осъществена среща между представители на ищеца,
ответника и сервиза на продавача, за което бил съставен протокол за
констатирани течове в областта на заварките, а представителя на сервиза на
продавача оспорил гаранцията като посочил, че причината за течовете било лошото
качество на водата. Твърди, че ползваната вода била от „ВиК“ Стара Загора, като
на срещата били взети проби и дадени на две независими лаборатории за
изследване, като и двете проби установили, че качеството на водата е в норма.
Твърди, че била представена рекламация пред продавача „Декамекс Комерс“ ЕООД от страна на ответника
с писмо от 12.04.2017 г., а ищецът направил искане до ответника с писмо от
02.05.2017 г. да се отстранят спешно течовете според гаранционните условия.
Твърди, че по гаранционна карта гаранционният срок е 10 години за
водосъдържателя от датата на закупуване 14.06.2016 г. Твърди, че на същата
промплощадка бил монтиран на 11.02.2015 г. същия бойлер, произведен от
„Декамекс Комерс“ ЕООД и нямало никакъв теч от него, поради което течът не е от
качеството на водата, а от некачествени заварки на водосъдържателя. Твърди, че
с протокол от 29.06.2017 г., подписан от трите страни, било констатирано, че е
извършен гаранционен ремонт от продавача на двата бойлера, като било посочено,
че проблемът бил теч в областта на заваръчните шевове. Твърди, че повредите и
авариите не свършили с това, като на 16.10.2017 г. бил отново ремонтиран
водосъдържателя на единия бойлер с фабр. № 15635, който на 17.10.2017 г. бил
отново монтиран, като после бил идентично отремонтиран и втория бойлер с фабр.
№ 15634 на 16.11.2017 г. и монтиран на 21.11.2017 г. Твърди, че на 22.11.2017
г. бил констатиран теч от възвратен клапан, като причина за това бил дефектирал
модулен контактор ICT 25A на 1-ва група нагреватели. Твърди, че с писмо от
02.11.2017 г. било поискано от ответника да се заменят двата бойлера, тъй като
многобройните опити за спиране на течовете били неуспешни, но ответникът не
предприел никакви действия в тази насока. Твърди, че на 24.11.2017 г. било
поискано от ответника спешно отремонтиране на дефектиралия модул на втория
бойлер, но с писмо от 05.12.2017 г. дружеството продавач информирало ищеца, че
гаранционната отговорност за двата бойлера е отпаднала на 20.11.2017 г. Твърди,
че електрическата част на бойлерите има 24 месеца гаранция, а на
водосъдържателя 10 години, поради което поканили дружеството продавач да
преосмисли становището си за отпаднала гаранционна отговорност. Твърди, че с
писма от 24.01.2018 г. информирали дружеството продавач за наличие на дефектирали
2 броя нагреватели на бойлера с фабр. № 15635 и настоявали за подмяна на същите
по гаранционните условия. Твърди, че на 12.12.2018 г. била проведена среща
между представители на ищеца и ответника, които констатирали, че проблемите с
течовете на двата бойлера продължавали. Твърди, че били изчерпани всички
способи за отремонтиране на дефектите в гаранционния срок, поради което се
принудили по спешност да отремонтират течовете за своя сметка, които стрували
1277 лв. по издадени 2 броя фактури касаещи закупени материали стомана листова
неръждаема Б6 –
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, в който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че съгласно т.6.4 от раздел 6 на договора
протокол за рекламацията се съставя и подписва в 7-дневен срок от установяване
на рекламацията. Твърди, че в срок от 7 дни преди датите на документите, от
които се претендира сумата, няма изготвяни протоколи за рекламации, а
представеният такъв от 12.12.2018 г. бил неотносим. Твърди, че не са
уведомявани за въпросните течове и ремонти, поради което не се е развило
рекламационно производство. Поради това твърди, че твърдените дефекти на
бойлерите не попадали в обхвата на гаранционната отговорност на производителя
„Декамекс Комерс“ ЕООД, а поради това няма неизпълнение на т.6.1 от договора от
страна на ответника. Твърди, че вероятни повреди на бойлерите са възникнали от
лошото качество на използваната вода от собствен водоизточник, довело до
корозия на водосъдържателите, или от неправилна експлоатация на бойлерите от
страна на ищцовото дружество. Твърди, че на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД ищецът
е отговорен за неизпълнението и ответникът следва да бъде освободен от
отговорност. Твърди, че в изпълнение на договор № МТ-060/23.02.2016 г. са
закупили 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L, с гаранционни карти
от 14-06-
С определение № 260217 от 15.12.2020 г. на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК е конституирано „Декамекс Комерс“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ответника „Инфрастрой-инженеринг“ ООД. Третото лице – помагач
редовно уведомено на основание чл. 50, ал. 2 ГПК не изпраща представител в
откритото съдебно заседание, не взема становище по същество на спора.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 16.03.2021 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 260217
от 15.12.2020 г., с който на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между ищеца и
ответника е сключен договор № МТ-060/23.02.2016 г., в изпълнение на който са
закупени и 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L, с гаранционни
карти от 14-06-
По иска с правно основание по чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД и
съгласно указанията в ТР № 40/1986г. ОСГК, ищецът следва да докаже, че е
претърпял загуба от вложени материали за отстраняване на повреди в двата
бойлера в размер на 1277,00 лв., които вреди да са предвидими към момента на пораждане
на задължението, недобросъвестност на ответника и причинна връзка между
посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника.
Въпреки изложената фактическа обстановка в исковата
молба, в част от която се споменава гаранционна отговорност, сроковете за
нейното претендиране и други подобни, съдът намира, че това е изложено от ищеца
с цел изнасяне на цялостната фактическа обстановка в хронологичен ред, но
правната квалификация на спорното право се извлича от заявения в исковата молба
петитум в смисъл да се претендира заплащане на сумата, с която ищцовото
дружество твърди да е ощетено от неизпълнение на задължениета на ответното
дружество по процесния договор. Тази щета ищцовото дружество описва като цената
за отремонтиране на процесните бойлери и я оценява на стойност 1277,00 лв. От
тук следва извод, че в случая ищецът претендира обезщетение за неизпълнение по
смисъла на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 195, ал.
2 ЗЗД в размер на реалната претърпяна вреда.
Основният фактически състав на отговорността при
договорно неизпълнение е уреден в нормата на чл. 82 ЗЗД. Съгласно правилото на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска обезщетение за неизпълнение. Посоченото “обезщетение за
неизпълнение” е уредено в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и това е обезщетение за компенсаторните
вреди, което не може да се кумулира с иск за реално изпълнение. Елементите на
фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор
по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност
за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението. “Претърпяната загуба”, като
елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди, е вид имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след
неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото
положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира
размера на претърпяната загуба. В този смисъл, по претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже: (1) настъпването на
реална вреда, довела до негативна промяна в имущественото му състояние, която е
(2) в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че (3) тази
щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, за
да се уважи искът с правно основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД, то следва ищецът „Мини Марица изток” ЕАД да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял реална вреда в
размер на 1277,00 лв. за отремонтиране на процесните бойлери, която е в
причинна връзка с неизпълнение от ответното дружество на договорните задължения
за представяне на качествено изработени бойлери, които вреди са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, както и че тази вреда не би настъпила
при качествено изпълнение на задълженията по договора на ответното дружество.
По въпроса за вредата и дали тя произтича от
неизпълнение на задълженията на ответното дружество по договора, съдът намира
следното: от писмените доказателства /виж гаранционната карта и от заключението
на СИЕ/ е видно, че процесните два бойлера /хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L с
фабрични номера 15634 и 15635/ са били закупени от ответното дружество „Инфрастрой-инженеринг“
ООД в изпълнение на договор № МТ-060/23.02.2016 г., сключен с ищцовото
дружество „Мини Марица изток” ЕАД, като продавач и производител е трето за тях
лице „Декамекс“ ООД /виж гаранционната карта/. Съгласно гаранционната карта
бойлерите са закупени на 14.06.2016 г. и имат гаранция от 10 години на
водосъдържателите и 24 месеца на ел.частта. Въпросните бойлери са монтирани и
въведени в употреба съгласно договора, като за същите е издадена посочената гаранционна
карта № 160603П от 14-06-
В количествено-стойностната сметка към договора е
включена доставка и монтаж на 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L,
в комплект със собствено ел.табло, посочени в т.1 Битово-горещо водоснабдяване.
Задължено лице по договора е ответното дружество „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, а
дали същото ще използва подизпълнители за изпълнение на договора по
обществената поръчка е без значение за възложителя „Мини Марица изток” ЕАД,
който има договорни отношения по договора единствено с ответното дружество „Инфрастрой-инженеринг“
ООД и от което дружество може да претендира вреди за неизпълнение на договора.
От писмените доказателства по делото се установява,
че хронологично най-напред, че на 03.08.2016 г. е монтиран ел.нагревател, тоест
към този момент е започнала експлоатацията на бойлерите. След това на
20.03.2017 г. е изготвен доклад от управителя на Рудник „Трояново-3“, с.
Медникарово, за наличие на течове по водосъдържателите на двата процесни
бойлера, като е посочено да е в следствие на некачествени заварки, и от което
са наводнени помещенията с резервоарите на бойлерите. Осъществена е среща и
съставен протокол от 27.03.2017 г. за констатация на течовете, който протокол е
подписан от представители на ищеца и ответника, но не и от представител на
производителя „Декамекс“ ООД. Почти повече от месец по-късно на 02.05.2017 г.
ищцовото дружество е изпратило писмо до ответното дружество и до производителя
за рекламация и спешно извършване на гаранционен ремонт на двата бойлера.
Последвала е кореспонденция между дружествата, предимно спорове относно
произхода на течовете и техния характер, като на 04.05.2017 г. производителят е
уведомил ищеца, че проблемът се дължи на лошо качество на водата и неправилна
експлоатация, на което ищцовото дружество е възразило с писмо от 22.05.2017 г.,
последвало е ново писмо от производителя до ищеца със същите възражения.
Последващо е съставен протокол от 15.06.2017 г. за
констатация на течовете, подписан от представители на ищцовото дружество и на
производителя, в който производителя отново посочва като причина лошо качество
на водата, но са констатирани течове от микропробойни по двата водосъдържателя.
Констатирано е също, че на същата площадка бил монтиран същия тип бойлер на
11.02.2015 г. и до момента няма проблеми с него, но бил със сменени сухи нагреватели,
осъществено от страна на Рудник „Трояново-3“, поради непризнаване на гаранцията
от страна на производителя. Вследствие на това е осъществен ремонт на място, за
което е съставен протокол от 29.06.2017 г., в който е посочено, че
производителят „Декамекс“ ООД е монтирал допълнителни планки от същия материал
на водосъдържателите на двата бойлера, за да спре течовете.
Последвали са нови течове, поради което с рекламация
от 10.07.2017 г., подадена от ответното дружество „Инфрастрой-инженеринг“ ООД
до производителя „Декамекс“ ООД, на което производителят е отговорил с писмо от
20.07.2017 г., с което е посочил, че ремонт на място е неефективен, като
въпреки възникналите дефекти да не попадат в обхвата на гаранцията, били готови
отново да съдействат за отстраняването им, но това да стане в тяхната база.
Последвало е ново писмо от производителя до ответника от 26.07.2017 г., с което
посочват дати за възможен ремонт в база на производителя.
От приетите протоколи и пътни листи се установява,
че най-напред е демонтиран за ремонт по гаранция бойлер с фабр. № 15635 на
27.09.2017 г. и закаран в базата на производителя, след което с протокол от
16.10.2017 г. е върнат обратно отремонтиран, всичко с транспорт от ищеца. След
това е монтиран бойлера с фабр. № 15635, съоветно демонтиран и втория бойлер с
фабр. № 15634 на 17.10.2017 г. След това на 27.10.2017 г. вторият бойлер с
фабр. № 15634 е закаран в базата на производителя за ремонт по гаранция и
съотевтно върнат отремонтиран на 16.11.2017 г., отново с транспорт на ищеца. В
протоколите е посочено, че констатираните течове от водосъдържателите са
отстранени чрез монтиране на припокриващи планки и ремонтите са извършени
съгласно гаранционна карта № 160603-П от 14.06.2016 г.
Видно от доклад на управителя на рудник „Трояново-3“
от 23.11.2017 г., бил монтиран и втория бойлер с фабр. № 15634 на дата
21.11.2017 г., като още на следващия ден на 22.11.2017 г. в началото на
дневната смяна бил констатиран нов теч от възвратен клапан вследствие на
дефектирал модулен контактор. Последвала нова кореспонденция, най-напред от
ищцовото дружество до ответното и с копие до производителя с писмо от
24.11.2017 г. са уведомили за наличието на теча от възвратния клапан и
дефектиралия контактор. Последвал е отговор от производителя на 05.12.2017 г.,
с който са посочили, че гаранцията е отпаднала на 20.11.2017 г., работата на
възвратния клапан е да пропуска вода, като за дефекта на контактора нямат вина
и същият подлежи на смяна, само ако е фабричен дефектът. В отговор е последвало
писмо от ищцовото дружество на 13.12.2017 г. за преосмисляне на становището за
отпадане на гаранцията на 20.11.2017 г. с оглед гаранционните срокове, като е
посочено, че водата не е от собствен водоизточник, а е доставена от ВиК-Стара
Загора и нейните показатели за твърдост са в нормата.
Последвало е ново писмо от ищцовото дружество до
ответното дружество и до производителя от 24.01.2018 г., с което са уведомили
за наличие на дефектирали 2 броя нагреватели на бойлера с фабр. № 15635 и за
тяхната подмяна по гаранция. Последвала е нотариална покана от 06.11.2018 г. от
ищцовото дружество до ответното дружество за уреждане на договорните отношения
по повод дефектиралите два бойлера. Проведена е среща на 12.12.2018 г. и
съставен протокол от същата дата, подписан от представители на ищеца и
ответника, като са констатирани течове по двата водосъдържателя на двата
бойлера.
По делото са приети анализи от проверка на
качеството на водата, изготвено от ВиК-Стара Загора на 13.03.2017 г., от което
е видно, че качеството на водата е в нормата /РН – 7.86, обща твърдост - 6.4,
на база дадени референтни допустими стойности по нормативна уредба/. Също така
РЗИ-Ямбол са извършили проверка на взета проба от ответното дружество и
изпитанията на 30.03.2017 г. са също качеството на водата да е в нормата
/РН-7.75, обща твърдост – 7.2, на база
дадени референтни допустими стойности по нормативна уредба/. От това е видно,
че използваната вода от ищцовото дружество, където са монтирани двата бойлера,
са в рамките на нормата. Без значение е при това положение дали водоизточникът
е собствен или от ВиК-Стара Загора. Това пък води и до извод, че течовете на
водосъдържателите не са в следствие на твърдост на водата, тъй като тя е била в
нормите, дори в нормите на инструкцията за употреба на производителя на
бойлерите.
Поради изложеното съдът намира, че въпросните
бойлери малко след тяхното монтиране са дефектирали и започнали да създават
проблем на ищцовото дружество при експлоатацията им. Съответно е видно от
цялата писмена документанция, че гаранционните ремонти са значително забавени
във времето от страна на производителя, с което пък гаранционният срок се
удължава съответно с времето от рекламацията до отстраняването на дефекта.
Последното обаче пък е и без особено значение, тъй като гаранцията на водосъдържателите
е 10 години и изчита на 14.06.2026 г., далеч напред във времето. Относно
дефектиралите контактори, които са част от ел.схемата на бойлерите, за тях
гаранцията е 2 години, тоест до 14.06.2018 г., а с оглед на обстоятелството, че
дефектът е през
В договора за обществена поръчка е уговорено между
страните, че се уговаря гаранция за всички доставени материали, която не може
да е по-малка от дадената гаранция от производителя /чл. 6.1/. Поради това
договорно задължение е на ответното дружество да осигури ремонт или подмяна на
дефектиралите бойлери, независимо дали производителя по свои съображения
признава или не гаранцията. Установява се, че гаранционна отговорност на
ответното дружество не е реализирана по причина да не се признава тя от страна
на производителя на бойлерите и посочена причина от ответника да е в
невъзможност да отстрани дефектите при отказа на производителя. Това не е така,
тъй като овтеникът отговаря за изпълнение на договорните си задължения по
договора за обществена поръчка, без значение отговорността към него от страна
на подизпълнителите. Липсата на гаранционно отстраняване на ремонта е довело
ищецът до невъзможност да използва бойлерите, поради което със собствени средства
и труд е отстранил дефектите, за да може да използва бойлерите по
предназначение. Вложените от ищеца материали и труд за отстраняване на
дефектите са вреди за него по смисъла на чл. 82 ЗЗД и тези вреди са в пряка
причинна връзка с неизпълнение на договорното задължение на ответното дружество
да отстрани дефектите в гаранционните срокове по чл. 6.1 от договора.
Видно от приетото заключение на СИЕ размерът на
вредата е 1277 лв., структуриран както следва: стомана листова неръждаема Б6 –
Въпросната вреда за ищцовото дружество е предвидима
към момента на дефектиране на бойлерите и отказ от производителя и ответника да
отстранят дефектите. Налице е недобросъвестност от страна на ответното
дружество при изпълнение на договорните задължения, тъй като дефектите биха
могли да бъдат остранени не само от производителя по гаранция, но е чрез
заплащане на стойността на ремонта, както и чрез услуга от друго трето лице,
което е ангажимент на ответното дружество по договора за обществена поръчка, за
който то отговаря.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че
предявеният иск по чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД е основателен в
предявения размер от 1277 лв. и ще следва да се уважи, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на задължението
Ищецът претендира и мораторно обезщетение в размер
на 259,68 лв. за периода от 13.08.2018 г. до 14.08.2020 г.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая е видно от разпита на вещото лице М., че ремонтът е осъществен в
периода от 10 до 14 септември
Представената нотариална покана не установява
поставяне на ответника в забава за вредата от 1277 лв., тъй като в същата
единствено е повдигнат въпроса за гаранционната отговорност и никъде не е
споменато извършване на ремонт от ищеца и неговата стойност. Идентично и в
протокола от 12.12.2018 г. няма спомената дума за отстраняване на течовете от
страна на ищеца, вложените материали и труд, тяхната стойност. Видно е от
писмените доказателства и гласните доказателства /показанията на св. Б./, че
течовете са отстранени от извършен ремонт от ищеца, който е завъшил на
14.09.2018 г. С оглед на това е съмнителна констатацията в протокола от
12.12.2018 г., че водосъдържателите все още имали течове. Поради това съдът
намира, че с никой от тези два документа ответникът не е поставен в забава за
претърпяната вреда от 1277 лв.
От всички доказателства по делото е видно, че
ответното дружество е разбрало да претърпяната вреда /вложените материали за
ремонт/ в размер на 1277 лв. едва с получаване на преписа от искавата молба.
Поради това и съдът намира, че ответинкът не е поставян в забава преди исковата
молба, а това е предпоставка за отхвърляне на иска за мораторно обезщетение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за производството съобразно
уважената част от иска, които възлизат в общ размер на 457,95 лв. /база –
платена държавна такса 101,08 лв., платено възнаграждение за вещо лице 300 лв.,
150 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП съобразно фактическата сложност на делото; не се включват в
разноските депозита за свидетел от 30 лв., тъй като не е плащано възнаграждение
на свидетеля и сумата може да бъде заявена за връщане от страна на ищеца/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноските за
производството съобразно отхвърлената част от исковете, които възлизат в общ
размер на 59,15 лв. /база – платено адвокатско възнаграждение от 350 лв.
съобразно платежното нареждане/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Ямбол, Ж.К. „Васил
Левски“ № 66, да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Д.“ № 13, на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 1277,00
лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева/, представляваща реална вреда от
неизпълнение на договорно задължение на „Инфрастрой-инженеринг“ ООД по договор
№ МТ-060/23.02.2016 г. за обществена поръчка с предмет „Ремонт на съществуваща
сграда участък РТНК-1 на промплощадката в с. Медникарово на рудник „Трояново-3“
за отстраняване на дефекти по 2 броя бойлери хоризонтален тип БЕ1600 С V=1600L с
фабр. № 15634 и 15635, ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТВХЪРЛЯ изцяло
като неоснователен предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, срещу „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, вписано
в търговския регистър с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 259,68 лв.,
представляваща мораторно обезщетение върху главницата за периода от
13.08.2018 г. до 14.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Ямбол, Ж.К.
„Васил Левски“ № 66, да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Д.“ № 13, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 457,95 лв. (четиристотин петдесет и седем
лева и 95 ст.), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Д.“ № 13, да заплати на „Инфрастрой-инженеринг“ ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Ямбол, Ж.К.
„Васил Левски“ № 66, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 59,15 лв. (петдесет
и девет лева и 15 ст.), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: