Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.06.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и седми април година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3416 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на гл.XXXII от ГПК, с предявени
два преки иска с пр. основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обснаятелства А.Х.К., ЕГН **********, чрез адв. Г.Й., САК - пълномощник, е
предявила срещу ЗД „Е.“ АД с ЕИК ******* обективно съединени искове с пр.
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 39 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП настъпило на 13.08.2019 г., по вина на водача на л.а. “Фолксваген
Пасат”, с per. № ********, ведно със
законната лихва върху тази сума считана от 28.11.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата 320 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за заплатено медицинско изследване, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Твърди се, че на 13.08.2019 г.,
около 21:30 ч., в гр. София, на бул. “Шипченски проход”, в района на
кръстовището с ул. “Николай Коперник”, е настъпил пътен инцидент, при който
л.а. марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с per. № ********, управляван от Й.А.И.,
движейки се с посока от ул. “Елисавета Багряна”, към ул. “Постоянство”, в
района на кръстовището с ул.“Николай Коперник”, блъска пресичащата като
пешеходец от ляво надясно, спрямо посоката на движение А. К.-Л.. Пътният
инцидент е настъпил на пешеходна пътека обозначена със светлинен показател за
пешеходци. Твърди се, че ищцата е пресичала на зелен светлинен сигнал. Сочи се,
че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№ К-460/2019 г., по описа на СДВР “ОПП”, като е образувано и ДП № 11279/2019
г., по описа на СДВР. Твърди се, че със Споразумение одобрено по НОХД №
19795/2019 г., по описа на CPC, водача Й.А.И. е признат за виновен за
причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост на ищцата.
Твърди се, че след настъпване на инцидента, пострадалата е откарана по
спешност в УМБАЛ “Света А.” АД, гр. София, в пълно безсъзнание, с опасност за
живота. В болничното заведение лекарите установили, че вследствие на пътния
инцидент А.К. е получила следните травматични увреждания: тежка контузия на
мозъка; травматична субарахноидна хеморагия париетално вдясно; контузия на
меките тъкани на главата; травма на нервни коренчета в торакален отдел на
гръбначния стълб; контузия в областта на таза; контузия в областта на дясното
бедро; олхузване по дясното коляно и лакът. В болницата ищцата била приета в
тежко общо състояние, без спомен за случилото се, със силно главоболие и позиви
за повръщане. В първите дни след инцидента ищцата била напълно неконтактна и
неадекватна. След като била изписана от болничното заведение, в продължение на
4 месеца ищцата била на легло, като имала нужда от ежедневна помощ. Предвид
състоянието й, се налагало денонощно при нея да има човек, който да следи
здравословното й състояние и да полага цялостни грижи за нея. Поради това
нейната дъщеря се е грижила в първия месец ежедневно за нея. Придвижването на
ищцата е било възможно само и единствено посредством помощта на близките й.
Поради изключително тежката травма в областта на главата, всяко изправяне на
пострадалата е било свързано със силно главоболие и световъртеж. Въпреки, че от
настъпването на процесния пътен инцидент са изминали повече от 6 месеца,
болките в областта на кръста не отминавали. Това наложило на 25.02.2020 г.,
ищцата да потърси отново лекарска помощ. След като била прегледана лекарите
установили продължаващи болки в областта на гърба и таза. След извършения
преглед пострадалата е насочена към провеждане на ЯМР. На 26.02.2020 г., ищцата
е провела ЯМР, като е установено издуване (протрузия) на дисковете на Л1-2 до
Л4-5 и дискова херния на ниво Л5-Ecl, с функционална нестабилност. Наведен е
довод, че към момента лечебният и
възстановителният период за ищцата продължава. Твърди се, че в следствие на тежката мозъчна травма, ищцата А. К.-Л.,
страда от загуба на памет, често извършва некоординирани действия. Оплаквала се
от невъзможност да запомни и възпроизведе информация. Все още имала силни болки
и дискомофорт. Сочи се, че поради получената травма в областта на кръста, и
долните крайници, към момента, ищцата е трудно подвижна. По препоръка на
лекарите пострадалата била обездвижена с лумбален корсет, не можела да се
изправя и да ходи без да изпитва силни болки. Твърди се, че процесното ПТП дало много тежки
последици и върху психиката на пострадалата. Не смеела да излиза навън и да се
разхожда, поради страха от автомобили. Често плачела, оплаква се от безсъние.
Твърди, че за извършено ЯМР изследване,
ищцата е заплатила сумата от 320 лв., с фактура № ********** от 26.02.2020 г.
Твърди се още, че отговорността на водача на л.а. марка “Фолксваген”, модел
“Пасат”, с peг. № ********, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното ЗД „Е.” АД, със застрахователна полица №
BG/07/119001002032, валидна от 19.07.2019 г., до 18.07.2020 г. Сочи се, че на 28.08.2019 г., ищцата е завела претенция пред ответника, с
която е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди. Ищцата признава, че ответното дружество е определило
и изплатило сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, както 239 лв., представляващи имуществени вреди. Твърди обаче, че така определеното обезщетение
е крайно недостатъчно и не съответства на действително претъпените вреди.
Поддържа, че справедлив размер за получените реални травматични увреди се явява
сумата от 60 000лв., с което обуславя интерес от прекия иск е за обезщетение за разликата от 39
000лв.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответното ЗД
„Е.“ АД, в който предявения иск за неимуществени вреди е оспорен по размер.
Ответникът признава наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил и период. Не оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени
вреди. Поддържа, че определеното и изплатено обезщетение от 21 000лв. в цялост
репарира вредите претърпени от ищцата. Признава предявения иск за имуществени
вреди от 320 лева. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.
В срока по чл.373 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която ищацата поддържа предявените искове.
В срока и по реда на чл. 374 ГПК е постъпил
допълнителен отговор от ответното дрежество. В допълнителния отговор се сочи,
че представената по делото фактура за платено изследване е издадена на 26.02.2020г.,
а претенцията до застрахователя е предявена на 28.08.2019г. Оспорва
твърдението, че фактурата и касовия бон са представени на ответника. Заявява,
че в претенцията на ищцата била заявена сума в размер на 239 лева,
представляваща имуществени вреди, които изцяло е изплатил.
В съдебно
заседание ищецата, чрез
пълномощника се адв.Й. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.М. оспорва
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І- 7 състав,
съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
В приетия
Констативен протокол за ПТП №460/13.08.2019 г. на СДВР- Отдел “ПП“, е отразено
настъпило на 13.08.2019г. в гр.София на бул. “Шипченски проход”, пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с per. № ********,
управляван от Й.А.И. и пешеходеца А. К.-Л., при което пострадала пешеходката,
настанена в УМБАЛ „Света А.“ с работна диагноза- мозъчен кръвоизлив. /л.12-13 от делото/
От прието в
препис Споразумение одобрено в о.с.з. на 17.12.2019г. по НОХД № 19795/2019 г.,
по описа на СРС, НО, 99 състав, се установява, че Й.А.И. ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 13.08.2019 г., около 21:30 ч., в гр. София, на
бул. “Шипченски проход”, с посока на
движение от ул. “Елисавета
Багряна”, към ул. “Постоянство”, в района на кръстовището с ул.“Николай
Коперник”, при управление на МПС - “Фолксваген Пасат”, с per. № ******** е
нрушил правилата за движение визирани в ЗДвП, а именно чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“ и чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП –„ Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека“, като не възприел или ако е възприел
не реагирал своевременно на пресичащата по пешеходна пътека на зелен сигнал на
светофара за пешеходци, с посока на движение т лява на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка А.Х. К.-Л., като реализирал пътнотранспортно
произшествие с нея и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда по
см. на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се следното травматично увреждане: мозъчна
травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което е реализирало
„разстройство на здравето временно опасно за живота“ – престъпление по чл.343,
ал.3, предл. последно, б.“а“, предл.второ вр.чл.3442, ал.1, предл.3 от НК. Наложено е наказание – 6
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 НК за срок от три тодини. /л.7-л.10 от делото/
Съдът приема горните
факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила
споразумение одобрено от съда по НОХД № 19795/2019 г., по описа на СРС, на основание чл.383, ал.1 НПК, във вр. с
чл.300 ГПК, установяващо по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние.
От приетата Епикриза
по ИЗ №746 /2019г. на УМБАЛ “Света А.”
АД, гр. София, се установява, че на 14.08.2019г. А. К.-Л. на 67г. е постъпил в лечебното
заведение в увредено състояние след претърпяно ПТП, като след проведени
клинични и образни изследвания и е поставена диагноза с диагноза: мозъчна контузия – травматична
хеморагия париетално вдясно, контузия на меките тъкани на главата, травма на
нервни коренчета в торакален отдел на гръбначния стълб. Придружаващо заболяване
– осотепороза. Ищцата е изписана на 20.08.2019г. с подобрение и е насочена към
консултация с невролог. /л.14-15 от
делото/
По делото е
приета неоспорена фактура № **********
от 26.02.2020 г., ведно с касов бон на обща стойност 320 лв. за заплатено от ищцата изследване – МРТ
на гръбначен сълб. /л.20 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ,
изготвена от в.л. д-р П.С.П. – неврохируг, неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. Според заключението на
СМЕ в следствие на ПТП ищцата А. К.-Л. е получила следните травматични
увреждания:
-
Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:
- Лека по степен на тежест
мозъчна контузия;
- Минимален травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/ в дясна теменна област
на мозъка;
- Контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в дясна теменна област на главата
- Травма на гръдния отдел на гръбначния
стълб състояща се от: Травма на нервните коренчета в гръдния отдел на
гръбначния стълб, без рентгенови и компютъртомографски данни за счупване на
тела на прешлени и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен
стълб;
- травма
на опорно – двигателния апартат, изразяваща се контузия в областта на
дясна бедрена кост, охлузвания в областта на дясно коляно и лакът. Обосновано
е, че леката по степен на тежест мозъчна контузия с минимален травматичен
кръвоизлив, както и травмата на нервните коренчета в гръдния отдел реализира
медико-биологичния критерии разстройство на здравето временно неопасно за
живота, а контузията на бедрената кост и охлузванията са причинили болки и
страдания на ищцата. Според заключението на СМЕ описаните травматичи
увреждания при ищцата са с доказан произход и са в причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП.
Сочи се, че след индцидента от 14.08.2019г.
ищцата А. К.-Л. е прегледана в спешно отделение на УМБАЛ “Света А.” АД, след
което е приета в Клиниката по неврохирургия. Според СМЕ на ищцата е проведено
комплексно лечение включващо: режим на легло, активно неврологично наблюдение,
медикаменти. При постъпването и, ищцата била в леко увредено състояние, в
съзнание, ориентирана, без спомен за случилото се. Неврлогоичния и статус е бил
без отпадна неврологична симптоматика оценена на по ГКС на 14 т., съотвестващи
на лека ЧМТ /от 13 до 15 точки по ГКС/ При извършена компютърна томография на
главен мозък е установен минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки /субарахноидален/ в дясна теменна област на мозък. На 20.08.2019г. /на
6-ти ден от постъпването/ ищцата е
изписана с подобрение, редуцирана болкова симптоматика, с дадени предписания за
лечение у дома - Депакин хроно таб.500мг. за период от две
седмици. Поставен гръдно-поясен корсет с препоръка да го носи в продължение на
един месец.
Шест месеца след травмата е извършен преглед
от невролог, който според приетия амбулаторен лист е поставил диагноза:
увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначен
стълб радикулопатия/т.3.2/. Описан е вертебрален синдром в поясния
отдел,радикулопатия по Л5 коренчета двустранно.През периода на болнично лечение
при ищцата от проведената компютърна томография на гръдно-поясен отдел е
установена частично ректифицирана/намалена/ лордоза за поясния сегмент, със
запазен сагитален диаметър на спиналния канал и медианни дискови протрузии на
нива Л4- л5 и Л5-еС1.Прешленните тела са
със запазена конфигурация и остеопоротична трабекубларна структура.
Сочи се в заключението, че при
проведеното МРТ изследване при ищцата са установени дегенеративни промени на всички
нива в поясния отдел- дегенерация на
интервертебралните дискове оценена по скалата на Pfirmann 3-та степен и малка
дискова херния на ниво Л 5-eCl. Вещото
лице обосновава извод, че описаните изменения са съответни на възрастта на А.
К. - 67 год. към момента на изследването и
не са травматични. Поясено е, че дегенеративната промяна в интервертебралните
дискове е естествен процес в гръбначния стълб.
Относно периода на болките и страданията, д-р П. П. сочи, че при мозъчна контузия най- изявена
е мозъчна симптоматика през периода на болнично лечение и в първия месец след
инцидента с последващо затихване.При травматична увреда на гръдните коренчета
на гърбначен стълб периода на интензивни болки е 15-20 дни. Сочи се още, че след приключване на лечебния
и въстановителния период при черпно –мозъчна травма при част от пострадалите са
възможни епизоди от главоболие при напрежение и при промяна на атмосферното
налягане. Пояснено е, че този тип главоболие наподобява мигренозно и се влие
добре от обезболяващи. Според заключението на СМЕ данните от личния преглед на
ищцата сочат, че при нея персистират
епизодите от главоболие и чувството на нестабилност и замайване пред очите
при изправяне от легнало положение. По отношение на периода на възстановяване
в.л. неврохирург сочи, че от травмата на ищцата са изминали една година и осем
месеца, както в момента тя е в задоволително към добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватна, всестранно ориентирана. Минималният травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и травматичния подкожен ксръвоизлив са резорбирани.Т равматичните наранявания в областта на дясна
бедрена кост и охлузванията в областта на дясно коляно и лакът са оздравяли.
Налице са периоди на главоболие . При
студено и влажно време се появат болки в гръдния и поясен отдели на гръбначния
стълб както и тежест и дискомфорт в кръста при по- продължително седене. Според
СМЕ тези оплаквания са израз на дегенеративните промени в гръбначния стълб на
ищцата,те са постоянни и в една или друга степен ще повлияват нейното
ежедневие.
В заключението на СМЕ е обоснован извод, че при А. Хр. К. травмата е
протекла без изява на отпадна неврологична симптоматика и без счупвания на тела
на прешлени,както и разместване на стави/луксации/, като в този аспект не са
установени трайни последици за здравословното състояние на ищцата.
В обясненията си в о.с.з. на 27.04.2021г. в.л. д-р П. допълва, че при
ищцата възстановителния период е удължен, предвид възрстта и, свързана с
намаление на мозъчни неврони, намален кръвоток и мозъчна атрофия.
Зключението на СМЕ, съдът възприема
като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с писмените доказателства
по делото.
Свидетелката Б.Л./34г.,
дъщеря на ищецата/ сочи в
показанията си, че през м.август 2019 г. майка и претърпяла пътен инцидент. Свидетелката била наблизо и бързо
отишла на майсто. Майка лежала на пътя, не можеше да мърда. Не била много
адекватна. Навсякъде я боляло Закарали я в Спешно отделение на УМБАЛ „Света А.“
АД. Ищцата престояла там около седмица. Била на легло, неподвижна трябвало близките
да ú носят памперси, кърпички, вода. Имала нужда от обслужване.
Свидетелката сочи, че след изписване прибрали майка и вкъщи за домашно лечение.
Предварително били осигурили специален колан. Без него тя не можела и да се
изправи. Лечението в къщи продължило на
легло с месеци. Майка и не била излизала до пролетта на следващата година. Свидетелката
я къпела, обслужвала и била с нея. Спяла в нейната стая, за да може да ú
помагам при всяко изправяне. Сочи, че към
настоящия момент ищцата не се е възстановила, защото имала световъртеж, кръста
не ú е добре. Имала изменение на походката, ходела на една на една страна.
Показанията на свидетелката Б.Л., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но
ги кредитира доколкото почиват на непосредствени лични впечатления и
кореспондират на СМЕ.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 13.08.2019г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗД „Е.“ АД, възникнало по застраховка
„Гражданска отговорност“, с полица № BG/07/119001002032, валидна от 19.07.2019
г., до 18.07.2020 г.
По делото е приието за безспорно, че на 28.08.2019 г., ищцата е завела претенция пред ответното
дружество, с която е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, съответно за сумата от 60 000лв. и 239лв.
По делото е безспорно, че ответното ЗД „Е.“ АД определило и изплатило
сумата от 21 000 лв. – обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, както сумата от 239 лева,
представляваща имуществени вреди.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.21 от 28.08.2019г. и липса на възражения от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на ПТП
на 13.08.2019г. Безспорно е установено, че причинените увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, като безспорно се установява виновното
противоправно поведение на водача на увреждащото МПС –“Фолксваген Пасат”, с
per. № ********, който по непредпазливост в нарушение на правилата за движение
по пътищата, е причинил процесното ПТП, което се установява от одобреното от
съда споразумение, по н.о.х.д. №19795/2019г.
по оописа на СРС, НО,99 с-в имащо съгл. чл.383 НПК задължителна сила за
гражданския съд относно извършване на
деянието неговата противоправност и виновността на дееца. Установено е, че
водачът Й.А.И. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.116 и
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно, че ЗД „Е.“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и на травмите – мекотъканни травми, възрастта на ищцата към момента на настъпване на
увреждането – 67г., предполагаща по – бавно и трудно възстановяване, множеството
уврежданият - ЧМТ – лека по степен мозъчна контузия, минимален травматичен
кръвоизли, контузия на нервните коренчена на гръдния отдел на гръбначния стълб,
кантузия на опорно двигателния апарат –охлузване на дясно коляна, контузия на
дясно бедро, както и че получените травматични увреждания са довели на ищеца болки
и страдания за срок от около 1 един месец, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, неблагоприятното отражение на произшествието
върху обучението на ищцата – влошоване качеството на живот с оглед персистиращо
главоболие, световъртеж, продължителна изолация у дома и зависимост от чужда
помощ. Съдът съобрази обстоятеството, че част от усложненията, а именно дискови
протрузии на нива Л4- л5 и Л5-еС1 се
дължат на дегенеративни промени, съответни на възрастта на ищцата и не са травматични, както и, че травмата при ищцата е без
счупвания ив този аспект не са установени трайни последици за здравословносто
състояние. Решаващия състав прецени и обстоятеството, че при ищцата са възможни
епизоди на главоболие наподобяващо мигренозно, както и болкови усещания в
гръбначния стълб. Като съобрази и обществено икономическите условия към 2019г.,
съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
От тази сума следва да се приспадне и доброволно платеното
от ответника застрахователно обезщетение
за неимуществени от 21000лв., като ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
19 000 лева, за който размер е основателен предявеният главен иск. За
разликата от присъдения до целия
предявен размер от 39 000 лв. искът с
правно основание чл.432 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност" следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 320 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатено МРТ
изследване, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск. От заключението на СМЕ се
установи, че разхода е реално сторен и е бил необходим.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен до доказания
размер от 320 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва. Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретния случай претенцията е предявена пред
ответното дружество на 28.08.2019г., като 3-месечният срок е изтекъл на
28.11.2019г. и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и дължи
законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано от
28.11.2019г. до окончателното изплащане, а искът за лихва върху обезщетението
за имуществени вреди от 26.03.2020г. – датата на депозиране на исковата молба в
съда.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата съразмерно
уважената част от исковете се следват разноски от 980лв. /общо сторените
разноски са 2000лв. за адвокатско възнаграждение, списък на л.60/ Възражението
на ответника за прекомерност по см. на чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, предвид
фактическата иправна сложност и материалния интерес на спора.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 153
лева юрисконсултско възнаграждение. /общо сторените разноски са 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение/
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 765 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 195лв. съдебно- деловодни разноски, платени от
бюджета на съда съразмерно уважената част от исковете.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Х.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД,
сумата от още 19 000 /деветнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 13.08.2019г. по вина на водача на л.а. “Фолксваген Пасат”, с peг.
№ ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, над доброволно изплатеното застрахователно
обезщетение от 21 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата
от присъдения до размера от 39 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД с ЕИК *******,
да заплати на А.Х.К., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата
от 320.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
ПТП на 13.08.2019г., изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от 26.03.3020г.
до изплащането.
ОСЪЖДА ЗД
„Е.“ АД с ЕИК
*******, да заплати на А.Х. К.- Л.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 980 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
А.Х.К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК
*******, разноски по делото в размер на 153
лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „Е.“ АД с ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 200 лв. съразмерно уважената част от исковете, както и 195 лева представляващи съдебно-
деловодни разноски.
Присъдените
на ищеца суми могат се платят на ищацата побанкова сметка ***.22 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: