Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна …………2023 г.
Варненският административен съд, VІ-ти тричленен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Чолакова КАНД № 1390 по описа за
2022 год. на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,ал.1
от ГПК, вр. чл.144 от АПК във връзка чл.63д,ал.1 от ЗАНН и
по чл.175 от АПК.
Образувано е по молба от „П. стоун“
ЕООД , ЕИК ***** със седалище в гр. Варна подадена чрез адв. Д. за допълване на
Решение № 1154/26.09.2022 г. постановено по КАНД № 1390/2022 г. по описа на
Административен съд-Варна в частта му за разноските, като се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. платени за
изготвяне на частна жалба против Определение № 648/13.05.2022 г. по АНД №
425/2022 г. по описа на Районен съд-Варна и за поправка на очевидна фактическа
грешка допусната в диспозитива на решението в изписване на длъжника по задължението за плащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на дружеството- Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, вместо ИА „Главна инспекция по труда“ – София.
Ответникът по искането – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява становище за неоснователност
на искането.
По
допустимостта на искането:
Съгласно
разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК, вр. с
чл.144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Производството по чл.175 от АПК е безсрочно.
Този ред е приложим и в
производствата по ЗАНН пред районните съдилища, по арг. чл. 63д ,ал.1
от ЗАНН вр. чл. 144 АПК.
Молбата е подадена в срока по чл.248
ал.1 от ГПК и чл.175,ал.1 от АПК и от
легитимирана страна, поради което е допустима за разглеждане
.
По
основателността на искането:
По
искането на основание чл.248 ал.1 от ГПК:
С Решение № 1154/26.09.2022 г. постановено по КАНД № 1390/2022 г. по описа на
Административен съд-Варна, съдът се е произнесъл и по жалбата на „П. Стоун“
ЕООД против Определение № 648/13.05.2022 г. постановено по АНД № 425/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на
дружеството за разноски, като е приел, че жалбата е основателна.
Съгласно чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. При този изход на спора пред касационната инстанция, а
именно - пререшаване на делото и промяна на правния резултат, в полза на касатора
се дължат разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
частната жалба против определението на Районен съд-Варна.
В случая спорът в настоящата
инстанция против Определение № 648/13.05.2022 г. постановено по АНД № 425/2022
г. по описа на Районен съд-Варна е решен в полза на жалбоподателя и процесуалният представител е направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Плащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 /сто и осемдесет /лв. за изготвяне на
частната жалба, е удостоверено с представена фактура № **********/12.09.2022 г.
/ л.48 от делото/.
От страна
на ответника по частната жалба е направено възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.63д,ал.2 от ЗАНН
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да се редуцира съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото по искане на насрещната
страна и съдът да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. По силата на чл. 36 от
Закона за адвокатурата размерът на възнаграждение се определя с
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая това е действащата Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението
в размер на 180,00 лв. за изготвяне на частната жалба е под установения минимум
с чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
С оглед изложеното, в полза на „П.
стоун“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноските
за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 180,00
/сто и осемдесет/ лева за изготвяне на частна жалба против Определение №
648/13.05.2022 г. постановено по АНД № 425/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.143,ал.1 от АПК.
По искането на
основание чл.175 от АПК:
С Решение №
1154/26.09.2022 г. постановено по КАНД №
1390/2022 г. по описа на Административен съд-Варна съдът е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „П.
Стоун“ ЕООД, ЕИК *****, разноски за производството пред Районен съд-Варна в
размер на 220,00 лева. Молителят претендира да се извърши поправка в
диспозитива на решението , като разноските се присъдят в тежест на ИА „Главна
инспекция по труда“ – София.
Съгласно чл. 175, ал.
1 от АПК, съдът може да поправи допуснати в решението писмени
грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
Разпоредбата е приложима, когато тези и др. неточности представляват
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Следва да се отбележи, че поправката
на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на
формираната воля на съда. Такова обаче е настоящото искане, с което се цели
подмяна волята на съда, която той ясно е формулирал в постановеното съдебно
решение. Процесното искане е неоснователно и защото противоречи на изричната
забрана, регламентирана в чл. 246 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 175, ал.
1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид, че
съдебното решение, чиято поправка се претендира е окончателно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 175, ал.
2 от АПК на обжалване не подлежи и решението, постановено в
производството за поправка на очевидна фактическа грешка.
Воден от горното, Административен
съд-Варна, VІ-ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
Решение № 1154/26.09.2022 г.
постановено по КАНД № 1390/2022 г. по описа на Административен съд-Варна в
частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна да заплати на „П. Стоун“ ЕООД, ЕИК *****, разноски за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на частна жалба в размер на 180,00 /сто и осемдесет/
лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „П. Стоун“
ЕООД за поправка на очевидна фактическа
грешка допусната в Решение № 1154/26.09.2022 г. постановено по КАНД № 1390/2022
г. по описа на Административен съд-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.