Р
Е Ш Е Н И Е
№
.........
гр.Плевен, 16,03,2020 г.
В И М ЕТ О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав,
в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №93 по описа на съда за
2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искова
претенция с правно основание чл.150 от СК
Настоящото производство е образувано по искова
молба от Е.К.К., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен
представител М.Й.З., ЕГН **********,***, чрез адв.С.М. от ПАК, против К.М.К.,
ЕГН **********,***, за изменение на определената с гр.д.№1657/2013 г. на ПлРС
издръжка на детето от 100,00 лева на 200,00 лева. Твърди се, че от момента на
определяне на издръжката са изминали близо 7 години, през които са се изменили
както нуждите на издържаното лице, така и социално-икономическите условия,
значително е нараснала нуждата от парични средства за облекло, храна, учебни
пособия. Приложени са писмени доказателства по опис. В с.з. процесуалният
представител на ищцата сочи, че тепърва ще се слагат ортодонтнски апаратчета
след брекетите, за което са необходими средства; твърди се, че детето има очно
заболяване, което също изисква периодични прегледи със смяна на очилата; сочи
се, че майката на ищцата има и друго дете, за което следва да се грижи, а
бащата няма задължения за издръжка към други лица.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че не
оспорва иска по основание, а само по размер. Заявена е възможност за изплащане
на издръжка в размер на 160,00 лева, прилагат се писмени доказателства. В с.з.
процесуалният представител на ответника сочи, че издръжка не е плащана четири
месеца, тъй като ответникът е бил безработен. Моли съда да определи издръжка
около 160-170 лева месечно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от приложеното в заверено копие удостоверение за раждане, родители на детето Е.
са М.З. и ответника.
От
приложеното в цялост гр.д.№1657/2013 г. на ПлРС е
видно, че с решение от 20,06,2013 г. е определена издръжка на детето Е. в
размер на 100,00 лева.
От представеното
удостоверение №59/10,01,2020 г. е видно, че детето Е. е редовен ученик в 8 клас
за учебната 2019/2020 г. в ГПЧЕ.
От
представената фактура от 01,11,2018 г. от ***е видно, че за извършени
оперативни процедури в лицево.челюстна област със среден обем и сложност ищцата
е заплатила сумата от 450,00 лева.
От
представените ксерокопия на касови бележки се установяват заплатени суми за
дентални услуги.
От
представеното удостоверение от 29,01,2020 г. се установява, че полученото нетно
възнаграждение от майката на ищцата за последните 12 месеца е в размер на
442,00 лева.
От
представеното копие от амбулаторен лист от 09,12,2019 г., издаден от д-р
В.Колчев се установява, че детето Е. е диагностицирана със ***.
От
представеното копие от ТД от 30,01,2020 г. се установява, че ответникът е
започнал работа по ТПО с уговорено брутно месечно възнаграждение в размер на
786,00 лева, със срок на изпитване 3 месеца.
От служебно
изисканата справка от *** се установява, че за периода 01,10,2019 г. –
30,01,2020 г. ответникът е бил без регистриран ТД.
От показанията
на св.С.З. се установява, че ищцата е с очно заболяване и носи очила, освен
това след претърпяна операция през 2018 г. носи и брекети.
При
изслушването на детето Е. в с.з. същата заявява, че съвсем скоро ще маха
брекетите. Детето сочи, че всеки път когато е при баща си и има нужда от нещо,
същият й го купува. Детето заявява, че не посещава извънкласни мероприятия или
спорт, и не ползва транспорт до училище.
Съдът не
обсъжда останалите писмени доказателства като неотносими към правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Имайки предвид правната квалификация на иска за
увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно
нормата на чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК, и съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът следва да докаже следните
предпоставки на така претендирания иск - че ответникът е баща на детето Е., нуждата
от получаване на издръжка в претендирания размер от 200,00 лева, материалната
възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение
на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо
се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер
или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/. Не всяко
изменение, обаче, дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка,
а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се
съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да
е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните
възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това
дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер,
респективно дали е възможно това увеличение да бъде поето от родителя, който
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете /когато са намалели материалните възможности на родителя, от
когото се претендира увеличението на издръжката/.
Съдът намира, че от определяне размера на предишната
издръжка е изминал сравнително дълъг период от време – близо седем години. През
този период, на първо място, са настъпили изменения в социално - икономическите
условия на живот в страната, водещи до увеличаване на издръжката на живота
понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката.
На второ място са нараснали и потребностите на издържаното лице - детето Е. вече
е ученичка в гимназиален етап- по тази причина са нараснали нуждите й за храна,
облекло, и най-вече разходите за образование на детето. Освен обичайните за
съответната възраст нужди, се установи, че детето Е. има и специфични такива,
свързани със здравословни проблеми с очите и ортодонтски проблеми.
Съдът намира, че се установи трайно изменение на
условията, при които е определена издръжката - промяна както на
социално-икономическите условия, така и на възрастта на детето и здравословното
му състояние.
Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно
чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи.
По делото са ангажирани доказателства за получаваното от двамата
родители трудово възнаграждение, което е относително еднакво, видно от
представените служебни бележки, поради което съдът приема, че двамата родители имат
равни възможности за осигуряване издръжката на детето.
Съобразявайки
обичайните нужди за възрастта на детето Е. - потребностите
й от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, учебници и учебни
помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани със диагностицирани
очни и ортодонски проблеми, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на детето, което е на навършени петнадесети години, следва да се
определи на 370,00 лева. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 200,00 лева, като останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът
счита, че са неотносими представените от ответника извлечения за задължения по
кредити. Нееднократно в съдебната практика е изразявано
становището, че интереса на детето има превес, и при определяне/изменяване на издръжката не следва да се вземат предвид
договорните задължения на дължащия издръжка. Дължащият издръжка родител следва
да прецени какви и доколко парични задължения може да поеме допълнително, при
положение че е задължен да заплаща издръжка на детето си до навършване на
пълнолетие. Размера на тази издръжка не следва да бъде зависим от неправилната
преценка на родителя относно финансовите му възможности.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС сумата от 144,00
лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
както и сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№1657/2013 г. по описа на РС Плевен издръжка,
както следва:
ОСЪЖДА К.М.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Е.К.К.,
ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител М.Й.З.,
ЕГН **********,***, месечна издръжка вместо по
100,00 лева, по 200,00 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 10,01,2020 г., до настъпването на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Плевенски районен
съд сумата от 144,00 лева, представляваща държавна такса върху увеличения
размер на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.М.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.К., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и
законен представител М.Й.З., ЕГН **********,***, направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 19,03,2020 г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: