№ 191
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Х. В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Х. В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500349 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподател В. Н. Л., редовно призован се явява лично и с адвокат Й.
Д..
Жалбоподател Ф.е.г. "А. С.Е. –представлявана от Директора М.Я. Н.а
редовно призован се представлява от адвокат Ч., преупълномощен от
адвокат Х. Х..
Ответник Л. М. М., редовно призован не се явява.
От него чрез пълномощника му е постъпила молба.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх.№264108/14.04.2022 г. от В. Н. Л., ЕГН
...., от гр. С., ул. Т. 5 против Решение №260044/25.03.2022г. по гр.дело
1
№2177/20г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен искът му за солидарно осъждане на Ф.е.г. "А.
С.Е.“ – гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а и Л. М. М.,
ЕГН **********, от гр. П., ж.р. Т., бл. 270, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 45 и
чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят общо на В. Н.
Л., ЕГН ...., от гр. С., ул. Т. 5, със съд. адрес: гр. П., ул. М. 3, обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания и
дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на
слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019
г. по Н.О.Х.Д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2017 г. до окончателното плащане, за разликата над сумата
от 10000 лв, до пълния предявен размер от 60000 лв. В жалбата се излагат
съображение, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процедурните
правила, поради което следва да се отмени, като се определи нов и
справедлив размер на обезщетението. Посочва се, че в резултат на неправилна
преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд неправилно
е определил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, приемайки, че съпричиняването от страна на ищеца Л., по
смисъла на чл. 51 от ЗЗД, следва да бъде определено на 75 %, а ответниците
са съпричинители на 25 % от справедливия за обещетяване размер.
На следващото място, в жалбата се възразява, че при формиране на
становището си за размера на обещетението, първоинстанционния съд съд не
е съобразил и съдебната практика, където, в подобни случаи, при
съпричиняване, съдилищата са присъждали по-високи обезщетения на
пострадалия. С оглед на това, се поддържа, че Окръжния съд не е преценил
правилно справедливото обещетение, в това число процентното съотношение
на съпричиняване на щетата и обстоятелството, че ответникът М. е започнал с
едно неправомерно поведение да предизвиква и тормози ищеца. С оглед
изложеното, се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част, като се постанови ново решение, с което да се приеме, че
искът на ищеца е основателен и доказан и като такъв да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на деликта и направените разноски по
делото.
2
В законния срок от ответника Л. М. Н. е подаден отговор, с който се
изразява становище на неоснователност на подадената от В. Н. Л. въззивна
жалба, като се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Отговор по въззивната жалба е постъпил и от ответника Ф.е.г. "А. С.Е. –
гр. П., ул. В.К. 13-а, представлявана от Директора М.Я. Н.а, с който се
оспорва същата. Изложени са конкретни съображения по повод наведените от
въззивника доводи за наличието на съществени процесуални нарушения
предвид на допусната съдебно-медицинска експертиза, отказ да бъде
разпитан свидетел на ищеца, неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, неправилно прилагане на
материалния закон при определяне на размера на присъденото обезщетение.
В срока за отговор, от посочената страна е подадена насрещна въззивна
жалба, обективиран в същия документ, срещу първоинстанционното решение
в частта му, с която Ф.е.г. "А. С.Е. – гр. П. е осъдена да заплати на ищеца
сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди
– физически и психически болки и страдания и дискомфорт, съпричинени
при нанасяне на тежка телесна повреда – загуба на слезка, за което има влязла
в сила на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г.,
ПРС, 10 н.с., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017 г. до
окончателното плащане. Оспорва се изводът на първоинстанционният съд, че
следва да се ангажира отговорността на Ф.е.г. "А. С.Е., тъй като учебното
заведение е възложила работа на Г.Г. - учител по английски език в
гимназията, а от друга страна, увреждащото деяние, извършено от ответника
Л. М., установено с влязла в сила присъда, се е осъществило в час по
английски, воден от Г.Г., поради което и училището носи солидарна
отговорност за увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като
учителката не е изпълнила задълженията си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО). В тази връзка, се
оспорва, че учителката не е поддържала дисциплината в часа по английски на
нужното ниво и е допуснала размяна, както на подигравателни реплики
между учениците, така и на физическа агресия между тях. Намира така
направения от първоинстанционният съд правен извод за необоснован, тъй
като не почива на пълна, всестранна и вътрешнологична оценка на събраните
3
по делото доказателства и доказателствени средства, като влиза в
противоречие с редица елементи от фактическа страна, за което са изложени
конкретни съображения. Счита, че без установяване на виновно
противоправно поведение от страна на учителя Г. или друг служител, на
когото е възложена работа, което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите, не може да възникне и основание за ангажиране на
отговорността на юридическото лице ФЕГ „А. С.Е.“ за обезвреда на
претендираните вреди. Ето защо, намира, че в обжалваното решение е налице
неправилно прилагане на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД към хипотезата на спора, що
се отнася до ФЕГ.
В законния срок, отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил.
В постъпилите жалби и отговори, страните не са направили доказателствени
искания.
Докладва се становището от Л. М., заявява че поддържа изцяло
депозирания отговор, няма да сочи други доказателства, излага съображения
по същество, представя списък на разноските.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Имам доказателствено искане да
допуснете до разпит свидетел, който не беше допуснат , въпреки че беше
доведен във второто по ред съдебно заседание, като съображенията ми съм
изложил пред първата инстанция, че първоинстанционното производство
действително ГПК предвижда преклузия на доказателствените скания, но
тази преклузия е с цел да не се протака делото. Ние е водихме свидетел и не е
процесуално нарушение и не е в нарушение да бъде допуснат. Свидетелят е
за установяване на неимуществените вреди претърпени от ищеца. Водим и
понастоящем този свидетел А. Л.а – майка на ищеца.
Сега правя искане да ни допуснете един свидетел, който водим за
установяване на неимуществените вреди, които е претърпял ищеца. Този
свидетел е поискан пред първата инстанция, но не е допуснат. Той се яви във
второто заседание по делото и съдът прие, че тъй като е във второто
заседание е настъпила преклузията. Аз го доведох във второто заседание,
защото в първото не участвах.
Адв. Ч.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
4
насрещната въззивна жалба.
Считам искането за допускане на гласни доказателства за
неоснователно, първо защото е преклудирано като не е направено искане във
въззивната жалба за допускане на свидетел и второ - бездействие на
ищцовата страна да не е доведен своевременно в първото съдебно заседание.
По направеното от въззивника Л. чрез адв. Д. доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетел майката на
ищеца, съдът намира следното:
Преглед на съдопроизводствените действия пред първата инстанция
показва, че първоинстанционния съд действително е дал възможност на
ищеца да води свидетел, като е определил в заседанието от 21 април 2021 г.
следващото заседание за последно такова за събиране от страна на ищеца на
гласни доказателства. В проведеното на 24 юни 2021 г. заседание ищецът не
се е явил, не е бил представляван, поради което тогава е изтекъл срокът за
събиране на това доказателства. Съответно АС преценя, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните
правила, тъй като надлежно е дал възможност за ангажиране на допуснатите
гласни доказателства, определил е срок за събирането им, който срок е
изтекъл поради бездействието на ищеца, поради което логично в следващото
съдебно заседание на 20.10.2021 г. съдът е отказал да бъде допуснат
свидетел, тъй като вече е преклудирана тази възможност.
При това положение изводът на настоящата инстанция е, че няма
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което
не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК за допускане на поисканите
гласни доказателства пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника чрез адв. Д. за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на водения днес свидетел А.
Л. – майка на ищеца.
Адв. Ч.: Представям списък на разноски и платежно нареждане.
5
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА се становището представено от Л. М., ведно със списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме въззивната си жалба
така, както сме я предявили с всичките аргументи изложени в нея. Считам, че
първоинстанционният съд правилно е определил , че двамата ищци са
отговорни за причинените неимуществени вреди на доверителя ми, а по
отношение на ответника М. има влязла в сила присъда, която е задължителна
за гражданския съд. Отговорността на ФГ произтича от разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД. Считаме обаче, че с анализа на доказателствените материали, съдът
неправилно е преценил, че инициатор, т.е. първи е започнал моят доверител,
като се позовава на исковата молба като твърди, че прави признание в тази
искова молба, което не е напраил и като се запознаете с нея ще видите, че
никъде няма такова твърдение, и в тази насока е определил едно обезщетение
от ¼ от следващото се справедливо обезщетение, като считаме, че е
изключително несправедливо и противоречи на цялата съдебната практика,
като съм цитирал практика. Още по-фрапантно е, че за отстраняване на един
от органите от тялото на доверителя ми, който е важен за правилното
функциониране на целия организъм заедно с черния дроб, поради което е
очевидно несправедливо присъденото обезщетение от първоинстанционния
съд.
Ето защо, моля да уважите претенцията ни в пълен размер и присъдите
разноските, които съм представил в първата инстанция и представляват само
хонорара, който ми е заплатен. В този смисъл моля да постановите вашия
съдебен акт.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба по изложените в отговора съображения.
Моля да уважите насрещната въззивна жалба.
6
Моля за 10 - дневен срок за представяне на писмена защита.
Адв. Д.: Моля и на мен да дадете възможност за писмена защита.
Съдът определя 10 – дневен срок на страните за представяне на
писмени защити.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 07.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7