Решение по дело №1563/2020 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 260380

 

гр. Пловдив, 15.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                       МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1563 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

         Образувано е по въззивни жалби на ищците П.К.Б., ЕГН: **********, и Р.В.Б., ЕГН: **********, и на ответниците А.К.Б., ЕГН: **********, и А.А.Б., ЕГН: **********, против Решение № 1618 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 1579 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 35300.502.1001 с административен адрес в с. К., обл. Пловдив, ***, целия с площ от 873 кв.м., със стар идентификатор 35300.502.474, номер по предходен план – 474, кв. 51, парцел ХІІІ – 502.1001, при граници: 35300.502.1027,  35300.502.468, 35300.502.995, между П. К.Б. и Р.В.Б., от една страна, и А.К.Б. и А.А.Б., от друга, съгласно вариант 4, онагледен в Приложение № 6 от допълнителното заключение на вещо лице. Със същото решение А.К.Б. и А.А.Б. са осъдени да заплатят на П.К.Б. и Р.В.Б. сумата 30,70 лв., представляваща деловодни разноски.

         Във въззивната жалба на П.К.Б. и Р.В.Б. – ищци в първоинстанционното производство, се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с константната практика на съдилищата по въпросите за разпределение на ползването на съсобствен имот. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за допускане разпределение на ползването на процесния имот съгласно вариант 1 от заключението на вещото лице.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.К.Б. и А.А.Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

         Във въззивната жалба на А.К.Б. и А.А.Б. – ответници в първоинстанционното производство, решението се обжалва като неправилно поради неправилно прилагане на  материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. К. Б. и Р.В.Б.. В отговора подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна и недоказана и се моли същата да бъде отхвърлена.

         Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение  съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено следното:

         Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

         При извършената служебна проверка на решението съобразно  правомощията си по чл. 269,  изр.  1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и  допустимо, поради което на основание чл.269, изр. 2 ГПК следва да бъде  проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбите.

         Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от ищците П.К.Б. и Р.В.Б. против ответниците А.К.Б. и А.А.Б. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на незастроената площ от поземлен имот с идентификатор 35300.502.1001 с административен адрес в с. К., обл. Пловдив, ул. „***, целия с площ от 873 кв.м., със стар идентификатор 35300.502.474, номер по предходен план – 474, кв. 51, парцел ХІІІ – 502.1001, при граници: 35300.502.1027,  35300.502.468, 35300.502.995.

         По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици на горепосочения поземлен имот, като по силата на Решение № 854 от 06.03.2013 г., постановено по гр. д. № 6206 по описа на РС – Пловдив за 2004 г., с което е извършена делба на съсобствен недвижим имот, ищците се легитимират като собственици на втория жилищен етаж от находящата се в имота сграда – апартамент Б, със застроена площ от 75,43 кв.м. и склад с площ от 2,50 кв.м., ведно с 54,615 % ид.ч. от общите части на сградата и 46,557 % ид.ч. от дворното място, а ответниците – като собственици на първия жилищен етаж от същата сграда – апартамент А, със застроена площ от 73,65 кв.м. и склад с площ от 4,48 кв.м., ведно с 45,385 % ид.ч. от общите части на сградата и 38,689 % ид.ч. от дворното място, както и на стопанска сграда, преустроена в жилищни помещения, с обща застроена площ от 100,60 кв.м., ведно с 14,754 % ид.ч. от общите части и земята.

         Видно от представената по делото скица, в процесния поземлен имот попадат следните сгради: многофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 88 кв.м. и с идентификатор 35300.502.1001.1; жилищна еднофамилна сграда на един етаж със застроена площ от 72 кв.м. и идентификатор 35300.502.1001.2; селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 9 кв.м. и с идентификатор 35300.502.1001.3; селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 4 кв.м. и с идентификатор 35300.502.1001.4. От заключението по допуснатата в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че в имота към датата на огледа са налични следните сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, означена с № 01 в Приложение № 2 от заключението, масивна жилищна сграда, означена с № 02, и обслужващи тази сграда лятна кухня и баня, означени с № 03 и № 04, които се ползват от ответника А.Б. и съпругата му. От заключението се установява, на следващо място, че в имота са налични и следните постройки, които не са нанесени в кадастралната карта: гараж, означен с № 05 в Приложение № 2 от заключението, ползван от П.Б., гараж, означен с № 07, ползван от А.Б., склад за дърва, означен с № 06, ползван от П.Б., два броя навеси, означени с № 09 и № 10, ползвани от А.Б., склад № 08, ползван от А.Б., разположен по южната граница, както и кокошарник, означен с № 11, ползван от П.Б.. В Приложение № 2 от заключението са обозначени още: цветни градини, намиращи се северно от двуетажната масивна жилищна сграда, означени с № 14 и № 15, зеленчукови градини в източната част на имота, означени с № 12 и № 13, дворно място № 17 с шахти за водопровод и канализация, ползвано от А.Б..

         С основното и допълнителното заключение по съдебнотехническата експертиза са предложени общо четири варианта за разпределение на реалното ползване на процесния поземлен имот. В първите два варианта вещото лице е включило в площта за разпределяне застроената със следните сгради, собственост на ответниците А.К.Б. и А.А.Б., част от поземления имот: жилищна еднофамилна сграда на един етаж с площ от 72 кв.м. и идентификатор 35300.502.1001.2, селскостопанска сграда на един етаж с площ от 9 кв.м. и идентификатор 35300.502.1001.3 и едноетажна селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м., с идентификатор 35300.502.1001.4. Вещото лице е обособило два дяла: дял първи с площ от 296 кв.м. за ищците и дял втори с площ от 339 кв.м. за ответниците, а за общо ползване е оставена площ от 150 кв.м. Във вторите два варианта вещото лице е изключило от площта за разпределяне тази на посочените по-горе сгради, като е обособило два дяла: дял първи с площ от 259 кв.м. за ищците и дял втори с площ от 297 кв.м. за ответниците, а за общо ползване е оставена площ от 144 кв.м.

С обжалваното решение районният съд е приел за допустимо разпределението на ползването, като е приел, че най-целесъобразно е същото да бъде извършено по вариант четвърти, онагледен в Приложение № 6 от допълнителното заключение на вещото лице.

Въззивният съд намира решението за правилно.

При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира, като в тази насока е налице и задължителна съдебна практика отразена в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС. В задължителните разяснения на тълкувателното решение се посочва, че реалното ползване следва да се разпредели, като се вземат предвид правата на страните в съсобствеността и по начин за най-целесъобразното използване на вещта.

Неоснователни се явяват доводите на ответниците, наведени в хода на първоинстанционното производство и поддържани с въззивната жалба, за недопустимост на иска поради наличие на вече извършено разпределение на ползването, обвързващо страните. Действително, от приложеното по делото гр. дело № 2211 по описа на РС – Пловдив за 2003 г. се установява, че по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС с влязло в сила на 20.12.2004 г. решение е разпределено между страните ползването на дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-474 в кв. 51 по плана на с. К.. Правилен обаче се явява изводът на първоинстанционния съд за допустимост на ново разпределение на ползването, предвид изменението на обстоятелствата, при които е извършено предходното разпределение – влизане в сила на решение по извършване на делбата и образуване на два нови имота от УПИ ХІІІ-474. Не се доказаха по несъмнен начин, на следващо място, твърденията на ответниците за сключено през 2015 г. между страните неформално споразумение за разпределение на ползването на процесния имот.

При самостоятелна преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира за правилно и законосъобразно разпределението по четвъртия вариант, според който на ищците се предоставя за реално ползване дял I с площ от 259 кв.м., обединяваща площите, означени на скица – приложение № 6 на вещото лице с № 5, 6, 14, 11, 12 и 17, оцветени в жълти контури, на ответниците се предоставя за реално ползване дял II с площ от 297 кв.м., обединяваща площите, означени на скица – приложение № 6 на вещото лице с № 15, 18, 20, 21, 08, 10, 13 и 19, оцветени в сини контури, а за общо ползване остава площ от 144 кв.м., означена на скица – приложение № 6 на вещото лице с № 16, оцветена в червен контур. Същото се придържа към съществуващото към момента на предявяване на иска фактическо положение, като обаче съобразява правото на всяка стана да ползва имота съобразно обема на притежаваните от нея идеални части. Избраният вариант на разпределение отчита извършеното в имота застрояване и осигурява на страните безпрепятствен достъп до предоставените им за реално ползване площи, включително и до тези в източния край на имота. Осигурява на страните още и достъп до фасадата на двуетажната жилищна сграда, в която имат самостоятелни обекти на правото на собственост, необходим за поддържането им. Предвиденото отстояние от сградата е достатъчно за извършване на необходимите действия за поддръжката и обслужването ѝ. Не се установи посоченият вариант да предписва извършването на преустройство чрез премахване на трайна ограда с оглед обособяването на отделни дялове за ползване. В скицата, онагледяваща избрания вариант, в достатъчна степен са обозначени параметрите на подлежащите на разпределение площи от дворното място, доколкото там където не са посочени конкретни ширина и дължина, границите на съответната обособена площ се припокрива с контурите на изградените постройки. Не се установи по делото навесът, означен с № 09 в Приложение № 2 от заключението, да представлява обект, индивидуална собственост на ответниците, поради което неоснователен е доводът, че площта под него не подлежи на разпределение. Извършеното от районния съд разпределение се оспорва от ищците с довода, че заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на ответниците, не е следвало да се изважда от подлежащата на разпределяне площ, а е следвало да се счита като пряко използвана от последните и на общо основание да се съпостави към правата им в съсобствеността. Въззивният съд намира за неоснователен този довод. При наличието на учредено право на строеж, съответно на постройка – индивидуална собственост, на някой от съсобствениците на терена, правомощието на този съсобственик да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на правото му на строеж. Обстоятелството, че то тежи върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика – суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение между всички съсобственици по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. В този смисъл е Решение № 2 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2015 г., I г. о., ГК. В Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж – Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г. о., Решение № 51 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о., Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и др.

         Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивните жалби – да се оставят без уважение.

         По разноските:

В производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Този извод следва от характера на производството, представляващо спорна съдебна администрация. Постановеното по делото решение ползва и двете страни, поради което в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство. В този смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

Тъй като в настоящия случай въззивните жалби на двете насрещни страни по делото са оставени без уважение с въззивното решение, съдът намира, че разноски не следва да се присъждат и същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени. В този смисъл е налице практика на ВКС, обективирана в Определение № 298 от 29.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1408/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 784 от 5.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3097/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 51 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 210/2018 г., IV г. о., ГК.

         Така мотивиран,

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1618 от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 1579 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 35300.502.1001 с административен адрес в с. К., обл. Пловдив, ул. „***, целия с площ от 873 кв.м., със стар идентификатор 35300.502.474, номер по предходен план – 474, кв. 51, парцел ХІІІ – 502.1001, при граници: 35300.502.1027,  35300.502.468, 35300.502.995, по вариант 4, онагледен в Приложение № 6 от допълнителното заключение на вещото лице, съгласно който: 1. П.К.Б., ЕГН: **********, и Р.В.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да ползват площ от 259 кв.м., обединяваща площите, означени на скицата приложение № 6 на вещото лице с № 5, 6, 14,11,12 и 17, които са означени като дял І и оцветени в жълти контури; 2. А.К.Б., ЕГН: **********, и А.А.Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да ползват площ от 297 кв.м., обединяваща площите, означени на скицата приложение № 6 на вещото лице с № 15, 18, 20,21,08,10,13 и 19, които са означени като дял ІІ и оцветени в сини контури; 3. За общо ползване остава площ от 144 кв.м., означена на скицата приложение № 6 на вещото лице с № 16, оцветена в червен контур.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: