Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/09.07.2018год. гр.Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на 12.02.2018год. / дванадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година/ в състав :
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Ковачка търг. дело № 9 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
По изложени в
исковата молба съображения, ищецът- Г.Щ. моли съда да осъди “Славстрой Инженеринг“ ООД
гр.Перник да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
паричната равностойност на 1 / 4 от неговите 167 дружествени дяла, които са на
обща стойност 200 000лева, като бивш съдружник в дружеството, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска- 06.02.2017год. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ищецът
твърди, че е бивш съдружник в ответното дружество и като такъв е притежавал 165
дяла с номинална стойност от 10 лева от капитала на дружеството на обща
стойност 5010 лева, че участието му в
дружеството е прекратено на 02.05.2016год., че въпреки отправената покана
дружественият му дял, възлизащ на 200 000 лева не му е изплатен, поради
което претендира /чрез предявяване на частичен иск/ заплащането на 1 / 4 от
него, възлизаща на 50 000 лева.
В срока по чл.
367, ал.1 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е
оспорило иска с твърдения, че размерът на исковата претенция не отговаря на
размера на имуществения дял на ищеца, определим към 31.05.2016год. и е
направено е възражение за прихващане със сумата от 208 260.34лева.
Ответното дружество твърди, че като съдружник ищеца е получавал без правно
основание и при отпаднало основание имуществени ползи и блага, общата стойност
на които възлиза на сумата от 208 260.34лева и която следва да бъде
прихваната до размера на евентуалното уважения иск /включително и при условие, че
същият бъде увеличен до пълния размер на претендираната
сума за имуществения дял на ищеца. Сумата от 208 260.34 лева се формира от
следните суми:
- 12 251.49 лева, представляваща размера на платените от
дружеството социални осигуровки за периода 2000-2014год., дължими лично от
ищеца, в качеството му на самоосигурено лице,
- 7 140.05лева, представляваща размера на изразходваните
от ищеца суми за гориво за изразходвания от него за лични нужди служебен
автомобил рег.№ ***, 150 000 лева, представляваща размера на обезщетението,
което ищеца дължи на дружеството за ползвания от него лек автомобил марка БМВ,
модел 525 ТДС рег.№ ***, собственост на
дружеството
- сумата от 38 868.80 лева, представляваща общия размер на мораторната лихва върху размера на дължимото месечно
обезщетение за ползване на служебния автомобил от 2 500 лева за периода от
31.01.2012год. до 31.01.2017год.
С
допълнителна искова молба, депозирана в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът е
оспорил основателността на направеното от ответника възражение за прихващане.
Оспорил е по размер претендираното от ответника
вземане за платени без основание социални осигуровки, както и е направил
възражение за погасяване по давност на това вземане за периода от 01.01.2000год. до 31.01.2012год. Оспорил е основателността на
претенцията за заплащане стойността на изразходвано гориво за служебния
автомобил, с твърдения че го е ползвал за служебни, а не лични нужди. Със същия
мотив е оспорил и претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на лек
автомобил марка БМВ до 01.01.2015год., твърдейки че
не го е ползвал след тази дата. Ищецът е оспорил и претенцията за прихващане
със сумата от 38 868.80 лева, с твърдение за неоснователна, тъй като не е изпаднал в
забава.
В срока
по чл.373, ал.1 от ГПК ответното дружество е представило допълнителен писмен
отговор с което е взело становище по възраженията на ищеца и е изложило доводи
в подкрепа направеното от него възражение за прихващане. С допълнителния
отговор представени доказателства.
Съдът,
след съвкупен анализ на доказателствения материал по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма
спор между страните по делото, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество,
като е притежавал 167 дяла от капитала на дружеството, всеки от който с
номинална стойност от по 10 лева. Не съществува спор, и това изрично е отразено
в доклада на съда по чл.146 от ГПК, че членственото
правоотношение на ищеца с ответното дружество е
прекратено на 02.05.2016год. Безспорно е по делото, че след прекратяване
на членственото правоотношение имуществените
отношения между напусналия съдружник и
ответното дружество не са уредени, поради което са налице обективните основания
за уреждане на имуществените отношения между ищеца и ответното дружество по
реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Съгласно чл.127 от ТЗ във вр.
с чл.125, ал.3 от ТЗ, имуществените последици на прекратилия участието си
съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяване на членството. В случая, прекратяването е
настъпило на 02.05.2016год., поради което меродавен за определяне на
дружествения дял е балансът, изготвен към 31.05.2016год.
Спорният по делото въпрос касае размера, в който трябва да
бъде определена стойността на дружествения дял на ищеца. Относно начина на
уреждане на имуществените последици от прекратяването на участието на съдружник
в дружество в ограничена отговорност е налице задължителна съдебна практика, постановена
по реда на чл.290 от ГПК. В същата е възприето, че при определяне
равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в
дружеството с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се
отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. При формиране равностойността
на дела, не се включват записванията по пасива на баланса на собствения капитал
и резервите, като изчисленията се извършват въз основа на т.н.чист актив /без
собствен капитал, резерви и финансов резултат/.
По делото е приет изготвен от ответното дружество
счетоводен баланс към 31.05.2016год., съобразно който дружественият дял на
ищеца към 31.05.2016год. възлиза на сумата от 147 269.39лева. Счетоводният
баланс е оспорен от ищеца, поради което е допусната и изслушана по делото
съдебно икономическа експертиза, а последствие и допълнителни такива. Съгласно
изготвената и депозирана на 17.10.2017год. съдебно-икономическа експертиза,
стойността на дружествените дялове на ищеца възлизат на обща стойност от
155 423.67 лева. Това изчисление вещото лице е направило въз основа на
годишните финансови отчети на ответното дружество за 2013год., 2014год. и
2015год., върху балансите на дружеството към посочените години и междинния такъв
към 31.05.2016год, както и въз основа на оборотна ведомост към 31.05.2016год. В
експертизата е посочено, че по проверените баланси са отписани вземания на съдружници за минали години в размер на 52 248.78 лева,
като през периода от 01.01.2016год. до 31.05.2016год.
не са осчетоводявани приходи. Посочено е също така, че собственият капитал на
ответното дружество е 474 674.62лева.
След предоставяне на счетоводна документация от страна на
ответното дружество, вещото лице е изготвило заключение /вх.№ 246 от
16.01.2018год./, в което е внесло яснота относно извършеното отписване на
вземания на дружеството. Посочило, че през периода от 01.01.2016год.-31.05.2016год.,
въз основа на протокол от проведено на 31.05.2016год. Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, са били отписани за
сметка на неразпределената печалба, поради изтекъл давностен
срок вземания на дружеството в общ размер от 52 248.78лева, които са както
следва: вземания на съдружници, представляващи
предоставен от дружеството заем на съдружниците в
размер на 30 000 лева /по 10 000 лева на съдружник/, преведени от
дружеството лични осигурителни вноски на съдружниците
до 31.12.2010год. в размер на 18 347.80лева /по 6 115.80лева на
съдружник, които не са възстановени, вземания за преведена и невъзстановена
гаранция в размер на 1 950 лева от ЕСО София за обект „Направа фундаменти
за прекъсв. 110 кV-Червена могила“, вземания в размер на
7 143 лева от Елгруп, поради ликвидация и
заличаване на дружеството. На основание същия протокол са отписани за сметка на
текущата печалба, поради изтекъл давностен срок и
поради това, че вземанията не са събрани и преведени от ответното дружество
лични осигурителни вноски за съдружниците за 2011год.
и невъзстановени от тях в размер на 3 900.96лева за тримата съдружници. В с.з. на 24.001.2018год. вещото лице е
посочило, че не са му били представени счетоводни документи за отписаните
гаранции в размер на 1 950 лева и вземането в размер на 71 34 лева, като
са й били показани три броя разходни касови ордери от 30.12.2010год. за
получени в заем от съдружниците суми от по
10 000 лева. Вещото лице е посочило,
че разходния ордер за получена от ищеца сума в размер на 10 000 лева не е
подписан от него, което обстоятелство е
прието за безспорно по делото с определение, постановено в с.з. на
24.01.2018год. В това съдебно заседание, вещото лице отново подчертава, че
отписването на вземания в размер на 52 248.78 лева е извършено по решение
на Общото събрание на съдружниците, взето на
31.05.2016год. Предвид тези данни и изключвайки отписаните вземания, вещото
лице е е дало преизчислен вариант на размера на
дружествения дял на ищеца към 31.05. 2016год., който възлиза на сумата от
163 814.77 лева. /след отстраняване в с.з. на 24.01.2018год.допуснатата
при изчисленията от вещото лице аритметическа грешка/. Втори вариант на размера
на дружествения дял, но включвайки в него отписаните вземания, вещото лице е
дало в заключението си от 02.02.2018год. и той
възлиза на сумата от 166 694.28 лева. В тази сума, според заключението, е включен съответен на дела на
ищеца основен капитал от 1 670 лева, както и резерви, съответни на дела на
ищеца, в размер на 5 301.28 лева.
Съдът намира, че за определяне равностойността на
дружествения дял на ищеца следва да бъде кредитирано заключението на вещото
лице, депозирано на 02.02.2018год., като посочения от
него размер на дружествения дял на ищеца бъде намален със сумата от 1 670
лева, представляваща основен капитал и сумата от 5 301.28 лева, представляващи
резерви. Така коригираният размер на деля на ищеца, възлизащ на 159 723.28
лева, се явява в съответствие с константната съдебна практика, намирала
изражение в Решение № 224/10.09.2010год. на ВКС по т.д.№ 765/2008год. на II т.о, Решение №
81/18.07.2011год. на ВКС по т.д. № 809/2010год. на I т.о. и др. При определяне размера на
дружествения дял съдът не се позовава на представения от ответното дружество
междинен баланс към 31.05.2016год., тъй той няма обвързваща за съда материална доказателствена сила и редовността на записванията в
него са оборени по надлежния ред от
цитираната по-горе съдебно икономическа експертиза. Последната е изготвена въз
основа на относимата за спора счетоводна документация
и в същата правилно са включени и отписаните, въз основа на протокол от ОС на съдружниците от 31.05.2016год. вземания. Съдът счита, че по
делото не са събрани доказателства, които да мотивират извод за законосъобразност на извършеното отписване,
което да е дало релевантно отражение на размера на актива на ответното
дружество. Освен решение от 31.05.2016год. на ОС на съдружниците,
на вещото лице не са били представени счетоводни документи, въз основа на които
вещото лице да направи извод, че отписаните вземания са били в действителност
несъбираеми, респ. подлежащи на отписване. Видно от датата на изготвяне на
цитирания по-горе протокол, който според настоящия състав няма пречка да бъде
обсъждан, /независимо че не е приобщен към доказателствения
материал по делото, но е ползван от вещото лице при изготвяне на заключението/,
решението за извършване на отписване на несъбираемите вземания от актива на
дружеството е взето след прекратяване на членственото
правоотношение на ищеца с ответното дружество. Това, както и липсата на
доказателства по делото процедурата по отписването на несъбираемите вземания да е станало преди
02.05.2016год. налага извод, че отписването на вземанията като несъбираеми е
направено с цел намаляване активите на дружеството, а оттук и до увреждане
интересите на напусналия съдружник чрез определяне на по-нисък по размер
дружествен дял. Предвид на това извършеното отписване на вземания в общ размер
на 52 248.78 лева, извършено по решение на ОС на съдружниците
на ответното дружество след прекратяване членственото
правоотношение на ищеца няма обвързваща сила спрямо него и му е непротивопоставима при изчисляване на дела му, каквото
виждане е застъпено в редица решения на ВКС.
Предвид
тези съображения, съдът не кредитира заключението на в.л. от 16.01.2018год., където е даден вариант на
размера на дружествения дял на ищеца към 31.05.2016год. с приспадане на
отписаните вземания.
Равностойността на дружествения дял на ищеца, съобразно възприетото
заключение от 02.02.2018год., след извършена от съда
корекция, възлиза на сумата от 159 723.28 лева. Предвид на това,
предявеният частичен иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид
уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва до окончателното изплащане на
главницата. Лихвата се дължи от датата на депозиране на исковата молба, тъй
като същата има характер на покана по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД и от
този момент ответното дружество е изпаднало в забава.
По направеното
възражение за прихващане:
Прихващането
е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от
тях. Извършването на прихващане предпоставя наличието
между едни и същи страни на две насрещни задължения.
Ответното дружество твърди, че вместо ищеца е заплатил дължащи се
от него социални осигуровки за периода от 2000-2014год. в размер на
12 251.49лева, поради което моли тази сума да бъде прихваната към дълга на ответното дружество
към ищеца, при евентуалното уважаване на иска по чл.125, ал.3 от ТЗ. Поддържа, че
ищецът е следвало да се самоосигурява, което не е направил и ответното дружество е
заплатило вместо него дължащите се социални осигуровки.
Ищецът оспорва
претенцията на ответното дружество по размер, като твърди че през 2013 год. и
2014год. лично е правил вноските си за здравно осигуряване, които възлизат на
сумата от 491.47 лева. Прави и възражение за погасяване на претенцията за
периода от 01.01.2000год. до 31.01.2012год. по
давност.
От изготвената и
неоспорена в тази част съдебно-икономическа експертиза от 17.10.2017год. се
установява, че за периода м.11.2011год. до м.11.2013год. ответното дружество е платило социални и
здравни осигуровки на ищеца и те възлизат на сумата от 1 703.52лева. Платените
за 2014год. социални осигуровки, възлизащи на сумата от 491.47лева са внесени
от ищеца и това е видно от представена по делото вносна бележка от 10.11.2016год.
В този смисъл са и данните, съдържащи се в писмо вх.№ 3356/07.06.2017год.
Безспорно,
ищецът като съдружник в ответното дружество през периода 2000-2014год. е имал
качеството „самоосигуряващо се лице“ и задължението
да заплаща осигурителните си вноски. Установи се по делото, че вместо него,
ответното дружество е направило това за периода м.11.2011год. до м.11.2013год.,
като заплатената за осигуровки сума възлиза на 1 703.52лева. Ответното дружество
е заплатило едно чуждо задължение, в резултат на което ищецът се е обогатил без
основание, поради което дължи връщане на тази сума на основание чл.59 от ЗЗД.
Изводът за основателност на претенцията на ответното
дружество по чл.59 от ЗЗД налага да бъде разгледано възражението на ищеца за
погасяване на вземането по давност. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта
на задължението за връщане на дадено без правно основание настъпва с получаване
на престацията. Вземанията, произтичащи от
неоснователно обогатяване се погасяват с петгодишен давностен
срок. Съобразявайки горното, част от претенцията се явява погасена по давност и
това са платените за периода от 08.12.2011 год. до 31.01.2012год. социални
осигуровки, които са в общ размер на 216.72 лева. Вземането на ответното дружество за връщане на платени от него за периода
от 09.03.2012год до 21.12.2013год. социални осигуровки на ищеца в общ размер на
1 486.80 лева се явяват дължими, поради което възражението за прихващане
се явява основателно за тази сума.
Дружеството - ответник по иска по чл. 125, ал.3 от ТЗ претендира от ищеца възстановяване на сумата
от 7 140.05 лева, представляваща размера на изразходваните суми за гориво
за ползвания от него за лични нужди служебен автомобил с рег.№ ***, както и заплащане
на сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за ползване на служебен автомобил марка БМВ, модел 525 ТДС,
рег.№ ***, собственост на дружеството за периода от 31.01.2012год. до
31.01.2017год., 38 868.80лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираното обезщетение за периода от
31.01.2012год. до 31.01.2017год. Ответното дружество твърди, че ищецът е
заредил служебния автомобил с гориво от бензиностанции „Шел България“ АД,
ползвайки за това служебна карта, а го е ползвал автомобила за лични нужди.
Твърди също така, че през периода 31.01.2012год. до 31.01.2017год. ищецът е ползвал служебния автомобил за лични
нужди,доколкото през този период той не е осъществявал каквито и да било
дейност в полза на дружеството. Твърди също така, че автомобилът се намира в
ищеца, който по този начин е лишил дружеството да го ползва.
Ищецът оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че
с издадената от „Шел България“ АД карта е зареждал гориво техниката на
ответното дружество- мини багер, компресор и верижни машини, а не лекия
автомобил марка БМВ. Твърди, че издадените фактури са надлежно осчетоводени, както
и че е зареждал лекия автомобил със лични средства. Счита, че не дължи претендираното от него обезщетение, тъй като до началото на
2015год. е ползвал лек автомобил БМВ за служебни нужди, свързани с търговската
дейност на дружеството, че до напускането му на дружеството на 02.05.2016год. е
изпълнявал задълженията си като съдружник и че от началото на 2015год. не е
ползвал автомобила, тъй като същият не е в движение. Според ищеца автомобилът е
напълно амортизиран и не е в движение от края на 2014год., поради което е
напълно неизползваем.
Няма спор по делото, че ответното дружество притежава лек
автомобил марка „БМВ“, модел „ 525“ /TD/ с ДК № ***.
От изготвената по делото и депозирана на 17.10.2017год.
съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода 2014-2016год. за
този автомобил не е плащана застраховка „Гражданска отговорност“, не е закупувана
винетка, като и че за периода от 2012год.до 2015год. за този автомобил не са издавани
пътни листове. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ответното
дружество е осчетоводено закупено по абонаментна карта *** за периода от
2012год.-2015год. по фактури, издадени
от „Шел България“ АД гориво на обща
стойност 7 162.40лева. Горивото е осчетоводено по дебита на счетоводна
сметка 302 материали, тоест заскладено, но не е
осчетоводено като разход на дружеството. Според цитираната експертиза,
обезщетението за ползване на лекия автомобил възлиза на 100 лева на месец. По
делото е изготвена тройна съдебна експертиза, депозирана на 21.11.2017год., от
която се установява, че процесният лек автомобил е
закупен „втора ръка“ на 27.10.2013год., за периода до 2007год. на автомобила е
начислявана амортизационна норма от 25 % по 2 253 лева на година , а към 2007год. е с нулева остатъчна
стойност. В момента автомобилът се води като актив с нулева балансова стойност.
Според така изготвената експертиза обезщетението за ползване на автомобила за периода от 31.12.2012год. до
31.01.2017год. е в размер на 24 лева месечно или 2 880 лева за целия период.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Т.И. се установява, че ищецът имал „някаква фирма“, че през 2014год.
се пенсионирал и че същия притежава личен автомобил „Фолсваген
голф“ с газова уредба. През 2014г-2015год. свидетелят е виждал в двора на
къщата на ищеца лек автомобил БМВ с рег.№ ***, като по думите на ищеца колата била
служебна и спряна от движение. Свидетелят не е виждал ищеца да управлява тази
кола.
По делото е
разпитан като свидетел М.С.Т., който е работил като „***“ в ответното дружество
през периода 2012-2014год.. Освен автокрана, свидетелят е управлявал и бус. Свидетелят е бил на пряко подчинение на ищеца, като е
работил на множество обекти, изпълнител по които е било ответното дружество. Според
свидетеля, ищецът е доставял с туби гориво на обектите с лек автомобил БМВ с
рег.№ ***, с което гориво е зареждал машините на дружеството.
Като свидетел по делото е разпитан и Й.М., който е работил
като *** през 2012год. и 2013год. на базата на ответното дружество в кв. ***,
на гр. ***, където са били паркирали машините на ответното дружество. Свидетелят
установява, че през 2012год. ищецът е идвал в „базата“ около три-четири пъти,
като през 2013год. и през 2015год./през времето, през което свидетелят е
работил като пазач/ не го е виждал там. Според свидетеля, ищецът е идвал в
базата с лек автомобил с номер ***, като е виждал тази кола да бъде управлявана
и от съпругата на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че офисът
на ответното дружество се намира на място, различно от „базата„ на дружеството.
Анализът на така събраните доказателства, мотивира извод за
частична основателност на претенциите на ответното дружество, основани на чл.59
от ЗЗД. Безспорно се установи, че през 2012 и 2013год., когато ищецът Щ. е бил
съдружник в ищцовото дружество е закупил със служебна
абонаментна карта *** от „Шел България“ АД
гориво на стойност 7 162.40лева. За горивото са му били издадени фактури
и то е било осчетоводено по дебита на
счетоводна сметка 302 материали, тоест заскладено. Установи
се също така, че до 2014год. ищецът Щ. е ползвал процесния
лек автомобил като съдружник и в интерес на работата на дружество, в което и
бил съдружник. Не се установи по категоричен и безсъмнен начин ползването на автомобила до края на 2014год.
да е било в личен негов интерес, като по този начин да е лишил ответното
дружество от ползването на собствения му автомобил. Фактът на закупено гориво
от ищеца със служебна абонаментна карта на името на дружеството не е достатъчен
да обоснове извод, че горивото от една страна е закупено за процесния
автомобил и е изразходвано от него и от друга - че това е станало за лични
нужди на ищеца. Установи се по делото, че ищецът е закупувал гориво за машините
на дружеството, като го е доставял на обектите с процесния
автомобил и от друга страна-че закупеното от него гориво на обща стойност
7 162.40лева /претендираното
от ответното дружество като разходвано от ищеца за лични нужди/ е заскладено, тоест същото е налично и не е осчетоводено
неговото разходване. Вещото лице е посочило, че в хипотеза, при която горивото
се изразходва за лични нужди на съдружник, то това следва да се третира като
несвързано с дейността на дружеството, респ. да се посочи в увеличение на
счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО, което в случая не е сторено.
Предвид на горното, съдът намира за недоказана претенцията
на ответното дружество към ищеца за възстановяване на сумата от 7 162.40
лева, представляваща размера на изразходвани от него суми за гориво на
служебния автомобил, ползван за лични нужди, поради което възражението за
прихващане на вземането на ищеца по частичния му иск, основан на чл.125, ал.3
от ТЗ с това вземане, се явява неоснователно. Същият извод съдът прави и
относно претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
служебния автомобил до 2014год. Обезщетение е недължимо, доколкото се установи
по делото че до 2014год. ищецът е ползвал служебния автомобил в интерес на работата
на ответното дружество, поради което ползването му не е лишено от основание.
Основателна е претенцията за заплащане на обезщетение за
ползване на служебния автомобил за периода м.01.2015год. до 31.01.2017год. Установи
се по делото, че през този период от време, служебният автомобил се е намирал
във владение на ищеца, който не го е върнал след прекратяване на членственото му правоотношение на 02.05.2016год. Същият го
е държал, респ. ползвал без основание като по този начин е лишил ответното
дружество от ползването му. Служебният автомобил е бил във владение на ищеца и от началото на 2015год. до
02.05.2016год., като не се установи през този период ищецът да го е използвал
за осъществяване дейността на дружеството. Доколкото и през този период от
време ответното дружество е било лишено от ползването на собствения си
автомобил, то му се дължи обезщетение за ползата от която е лишено. Действително се установи по делото, че автомобилът е в
лошо техническа състояние, но няма данни да е спряно от движение, поради което
тези данни имат отношение единствено към размера на дължащото се обезщетение.
За определянето му съдът се позовава на изготвената по делото тройна съдебна
експертиза, съобразно която обезщетението възлиза на сумата от 48 лева месечно.
Съдът възприема цитираната експертиза като компетентно дадена и съобразена с
актуалното, техническо състояние на процесния
автомобил.
На база цитираната експертиза, преизчислено от съда, обезщетението
за ползване на процесния автомобил за периода
м.01.2015год. до 31.01.2017год. или за
25 месеца възлиза на сумата от 1 200 лева. В този размер претенцията на
ответното дружество се явява основателна и доказана, респ.възражението за
прихващане се явява основателно за тази сума.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В случая такава
покана не е отправяна, поради което ищецът е изпаднал в забава за изплащане на
обезщетението за ползване на служебния автомобил с подаване на исковата молба. Предвид
на това, претенцията на ответното дружество за дължимост
на мораторна лихва за периода от 31.01.2012год. до
31.01.2017год. се явява неоснователна.
Предвид на горното, съдът намира, че следва да уважи
предявения от Г.Щ. против „Славстрой Инженеринг“ ООД гр.Перник частичен иск с правно
основание чл.125, ал.3 от ТЗ за сумата от 47 313.20 лева, представляваща
паричната равностойност на дружествения дял към 31.05.2016год. като искът бъде
отхвърлен поради извършено прихващане в частта му за разликата над присъдения
размер от 47 313.20лева до предявения размер от 50 000 лева, претендирани като частичен иск от целия в размер на
200 000 лева.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка
искане, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които съобразно уважената част от иска възлизат на сумата от 4 139.90лева.
Предвид изхода на делото и направеното в този смисъл
искане, ищецът следва да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски, които са в размер на 84.13лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Славстрой Инженеринг“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“ Карл
Маркс“ бл.2, вх.“ Б“, ет.1 да заплати на Г.К.Щ. с ЕГН ********** *** сумата от
47 313.20лева, представляваща парична равностойност на дружествения му дял
към 31.05.2016год., на основание чл.125, ал.3 във вр.
с чл.127 от ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2017год. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ поради
извършено ПРИХВАЩАНЕ иска в
частта за разликата над присъдения размер от 47 313.20лева до предявения
размер от 50 000 лева, претендирани като частичен
иск от целия в размер на 200 000
лева.
ОСЪЖДА „Славстрой Инженеринг“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“ Карл
маркс“ бл.2, вх.“ Б“, ет.1 да заплати на Г.К.Щ. с ЕГН
********** *** сумата от 4 139.90лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г.К.Щ. с ЕГН **********
*** да заплати на „Славстрой Инженеринг“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ул.“ Карл маркс“ бл.2, вх.“
Б“, ет.1 сумата от 84.13лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: