Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 19.10.2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, трети въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА 2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Атанаска Динева и с участието на прокурора Коцева от С.О.п. след като разгледа докладваното от съдия Грозданова ВЧНД № 404 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 163, ал. 1 и следващите от ЗЗ вр. чл. 318 и сл. от НПК. В срока по чл. 163, ал. 1 ЗЗ С. окръжен съд е сезиран с частна жалба от защитника на освидетелствания Г.С. - адв. И.Б. от САК, срещу решение № 194/23.09.2020 година, постановено по ЧНД 373/2020 година, с което РС И.е настанил на основание чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и стационарно лечение в ЦПЗ С. ЕООД Г.М.С., ЕГН ********** *** за срок от един месец. Със същото решение съдът е постановил длъжностно лице от Столична община - Дирекция „Здравеопазване“, да дава информирано съгласие за лечението на С..
В жалбата се сочи, че освидетелстваният С. не е доволен от съдебното решение като счита, че в хода на съдебното дирене не са били събрани безспорни доказателства, които да налагат категоричен и недвусмислен извод за необходимостта от такова задължително настаняване на стационарно лечение. След анализ на показанията на свидетелите се поддържа, че „неадекватното поведение“ на С. е налично единствено и само, когато е под въздействието на алкохол. Сочи се, че според заключението на изслушаната и приета КСППЕ, С. страдал от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, но в него не се съдържа отговор на въпроса дали употребата на алкохол обуславя описаното в предложението на РП-И.поведение или психичното заболяване обуславя употребата на алкохол. По изложените съображения защитникът счита, че обжалваното решение следва да бъде ревизирано чрез неговата отмяна и оставяне без уважение на искането на РП – И.Г.М.С. да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 155 ЗЗ.
С жалбата не се прави искане за събиране на доказателства.
РП И.не е взела становище по жалбата срещу решението.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа подадената частна жалба и не сочи допълнителни аргументи.
Освидетелстваното лице С. изцяло се присъединява към доводите на защитника си и не сочи други основания за заявеното от него недоволство срещу съдебния акт.
Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба и счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
С. ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид становището на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първостепенният съд правилно е установил от фактическа страна въз основа на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели – Г. С., Ж. С., Д. С.и М. Д., чиито показания са еднопосочни, че от няколко години С. системно употребява алкохол и в нетрезво състояние става агресивен, както и че на 12.08.2020 година след употреба на алкохол освидетелстваният първо разрушил дворната ограда от мрежа, а после започнал с тежък чук (вария) да разбива мазилката на стена в неговия дом, обща за неговата къща и дома на св. Г. С.и Ж. С.. Във връзка с това неадекватно поведение С. е бил посетен и предупреден от служителя на РУ на МВР – св. М., а впоследствие – и отведен в РУ К. от същия служител, като св. М. пряко и непосредствено възприел щетите, нанесени от освидетелствания, както и напълно неадекватното му поведение. От показанията на св. – Г. С., Ж. С., Д. С.и М. Д. се установява още, че освидетелстваният има подобно неадекватно поведение единствено в случаите, когато е употребил алкохол.
Съдът е назначил СПЕ, според чието заключение осв. С. страда от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, психотично разстройство, като според вещите лица в това състояние, при липсата на съзнание за болест и под влияние на психотичната си продукция съществува риск да бъде опасен за своите и на околните здраве и живот. Предложено е настаняване на задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец в ЦПЗ С. ЕООД.
Действително, така както е посочил и първоинстанционният съд в решението си, в съдебното заседание вещите лица са поддържали изготвеното от тях заключение и направеното в него предложение, включително и по въпроса дали освидетелстваният може да дава информирано съгласие за неговото лечение, като вещото лице психиатър -д-р П., е твърдяла, че освидетелстваният изразява само формална критичност към състоянието и не е съдействал за доброволно лечение. Видно от протокола от съдебното заседание по делото на 23.09.2020 година, обаче, д-р П. е заявила, че е налице злоупотреба с алкохол, като на върха на интоксикацията освидетелстваният прави психотични епизоди; че е необходимо, когато е в психотичен епизод, да бъде проведено лечение, за да се установи дали след преминаване на абстиненцията има по-нататъшно заболяване или поведението е обусловено само от алкохолната интоксикация.
Тези изявления на вещото лице налагат да бъде пояснено следното:
Производството по чл. 155 и следващите от ЗЗ се провежда по отношение на психичноболни лица, за които е установено, че страдат от сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или са с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, както и по отношение лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция и които лица поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
На следващо място – целта на това производство е провеждането на лечение, тъй като освидетелстваното лице, което все още не е извършило престъпление, но има опасност да го извърши, не желае, въпреки състоянието в което е изпаднало, да се лекува доброволно.
Производството по чл. 155 ЗЗ няма за цел настаняването на психоневрологично изследване, каквато е възможно да бъде осъществено единствено и само по реда на чл. 70 НПК, а доколкото настаняването за психоневрологично изследване е вид мярка за процесуална принуда, тя е предпоставена от обективна страна освидетелстваният да е привлечен като обвиняем, затова защото е извършил престъпление. В този смисъл е удачно да бъде цитирано и Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2019 година по дело С-467/18 (Районна прокуратура Л. срещу EP).
В конкретния казус, доколкото алкохолизмът не съставлява психично заболяване в тесния смисъл, а вещите лица не са категорични, че при освидетелстваният е настъпила такава промяна в личността в резултат на злоупотребата с алкохол, така че той вече да страда от психотично разстройство, настаняването на задължително лечение би преследвало друга цел, която е извън обхвата на чл. 155 ЗЗ – извършването на психоневрологично изследване след преминаване на абстинентното състояние на освидетелствания. Отделно от това – видно от материалите по делото не отговаря на действителното положение заявеното от вещото лице пред съда, че освидетелстваният е некритичен към състоянието си и не изявява желание за доброволно лечение, тъй като осв. С. е поискал такова, но не е приет в ЦПЗ С. ЕООД поради липса места.
Ето защо настоящият състав намира, че не са налице кумулативно изискуемите медицински, социални и юридически критерии за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания С., поради което частната жалба е основателна и постановеното решение на първостепенния съд като неправилно следва да бъде отменено, а предложението на РП И.за настаняване и лечение на осв. Г.С. на основание чл. 156, ал. 1 ЗЗ оставено без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 163, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗЗ и чл. 334, т. 2 НПК СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 194/23.09.2020 година, постановено по ЧНД 373/2020 година по описа на РС И.и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП И.за задължително настаняване и стационарно лечение в ЦПЗ С. ЕООД на Г.М.С., ЕГН ********** *** за срок от един месец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………