Р Е Ш Е Н И Е
град София, 14.07.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1696 по
описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от ответницата – С. Ц.Ч., чрез назначен особен представител
адв.М.К., срещу
решение №20281279 от 20.12.2020г., постановено
по гр.д.№64772/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, с което е уважен предявения установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ
и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че ответницата – С. Ц.Ч. дължи на ищеца - "Т.С."
ЕАД, следните
суми - сумата от 1474.19 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия в имот, намиращ се в град София, ж.к. "Фондови жилища", ******, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 17.06.2019г., до окончателното плащане на сумата; както и сумата 32.86 лв., представляваща
цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 17.06.2019г., до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 01.07.2019г. по ч.гр.д. №34363/2019г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 61-ви състав; както и е осъдена ответницата – С. Ц.Ч. да заплати на ищеца - "Т.С."
ЕАД на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК сумата от 580.66 лв., представляваща сторени пред
СРС съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 72.68 лв., представляваща сторени пред
СРС съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №34363/2019г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 61-ви състав. В жалбата се твърди, че решението на СРС в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон и събраните по делото доказателства. Оспорват се констатациите
на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот, респективно дължимостта на
претендираните от ищеца суми за главница и цена на услугата дялово разпределение.
Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения
установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ
и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, депозира писмен отговор, както
и представя молба от 12.05.2022г., в които се взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.”
ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са
от "Т.С." ЕАД срещу С. Ц.Ч. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ
и чл.79 и чл.86 ЗЗД.
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба
на въззивен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение в частта,
в която е уважен предявения установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ
и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. В останалата част постановеният
съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №34363/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, въззиваемия-ищец-
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.06.2019г. и е постановена на 01.07.2019г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С. Ц.Ч. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на длъжника - С. Ц.Ч. е
връчена заповедта за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя - „Т.С.” ЕАД в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на сумите, посочени в заповедта на изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран,
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно
решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответницата - С. Ц.Ч., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за
заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и цена на
услугата дялово разпределение са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно
незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се добави и следното:
В случая
единственият конкретен довод във въззивната жалба е досежно неправилно
определеният размер на дължимата сума за стойността на доставената в имота
топлинна енергия, който настоящият състав намира за неоснователен. От събраните по делото писмени
доказателства съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от
Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия
за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо
лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули
за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му
задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На
следващо място в приетото по делото заключение
на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е
установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от
ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват
реалните количества доставена на същия топлинна енергия. Следователно правилно
СРС е приел за основателен и доказан предявения установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е предявен.
С оглед горните аргументи съдът
приема, че първоинстанционното съдебно решение в частта,
в която е уважен предявения установителен иск за главница за заплащане на стойност
на доставена в имота топлинна енергия, както и цена на услугата дялово
разпределение е
правилен и законосъобразен, постановен при пълнота
на събраните доказателства,
при правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото подадения писмен отговор е бланкетен, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение в полза на въззиваемата
страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Настоящият състав
намира, че доколкото
въззивната жалба е подадена
от ответницата чрез назначен особен
представител и предвид изхода на спора – подадената
въззивна жалба се явява неоснователна, на основание чл.77 от ГПК въззивника - ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС сумата от 54.48 лв.,
дължима държавна такса за подадената въззивна жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20281279 от 20.12.2020г., постановено
по гр.д.№64772/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Ц.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати по
сметка на СГС сумата от 54.48 лв. /петдесет
и четири лева и 0.48 ст./, дължима
държавна такса за подадената
въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./