Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав, в публично заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: М.Иванова-Даскалова
Васил Пеловски
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдията М.
Иванова- Даскалова КАНД №1223 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на ТД на НАП-гр.Варна
против Решение №568/22.04.2022г. постановено по НАХД №183/2022г. на РС-Варна, с
което е отменено НП №11-3873/12.05.2011г. на Зам.-директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което
на Р. С. М. *** е
наложена глоба в размер на 250лв.
на основание чл.355, ал.2 от КСО и са осъдени да му
заплатят суматата от 300лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че Решението на РС-Варна е постановено при неправилно приложение на закона
и съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно преценил
фактите и доказателствата и направил неправилни изводи. Оспорват извода, че е
изтекъл давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за търсене на
административно-наказателна отговорност на лицето, на което било издадено НП. Излагат
съображения, че с издаване на НП производството приключило пред
административно-наказващия орган, поради което той не можел да постановява акт
за прекратяването му, поради което неправилно било прието, че с невръчване на
НП на нарушителя в продължение на четири години и половина след извършване на
нарушението, производството не е приключило. Молят
Решението на РС-Варна да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново,
с което НП да бъде потвърдено. В писмени бележки упълномощеният
юрисконсулт моли касационната жалба да бъде уважена.
Ответникът Р. С. М. *** се представлява от пълномощник, който в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Решението на РС-Варна намира за правилно и законосъобразно, обосновано и
постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила.
Правилно и в съответствие със съдебната практика РС достигнал до извода, че в
случая административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител
субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от
извършване на нарушението. Моли Решението да бъде потвърдено. В съдебно
заседание се явява процесуалният представител, който оспорва жалбата. Поддържа
становището във възражението. Представя списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да
бъде потвърдено изцяло решението на РС като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на М. на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Предлага Решението
на РС-Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението,
следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от РС-Варна.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
е валидно и допустимо.
Въззивният съд
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни,
респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по
което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав.
Страните са редовно призовани за откритото съдебно заседание с процесуална
възможност да изразят становище по доказателствата и да направят
доказателствени искания. След като актосъставителят и свидетеля по акта са
разпитани и са приети наличните в преписката доказателства, правилно е отчетена
липсата на доказателствени искания от страните и изричните изявления на
представителите им в съдебното заседание, че няма да сочат други доказателства.
Основателно съдът счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните
писмени и гласни доказателства и дал ход на съдебните прения. С оглед
изложеното неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в производството пред РС. Решението
е мотивирано. То съдържа установяванията за релевантните факти и обстоятелства
свързани с нарушението и с проведеното производство пред
административно-наказващия орган и са формирани правните изводи по въпросите,
по които районният съд дължи произнасяне в крайния си акт.
Неоснователни са
и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона от
предходната съдебна инстанция. Касационният състав извърши проверка
за правилността на приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания в решението на ВРС, съгласно забраната
в чл.220 от АПК за нови установявания. Въз основа на твърденията и становищата на
страните, след преценка на доказателствата , РС установил от фактическа страна, че на 19.04.2011г. по повод
подадена декларация от Р. С. М. като самоосигуряващо се лице, упражняващо
свободна професия, инспектора по приходите – свид. А. установила, че М. е преустановил
дейността си считано от 25.03.2011г., но не изпълнил задължението си да подаде
декларация в ТД на НАП- Варна за тази промяна в 7-дневен срок считано от тази
дата до 01.04.2011г., както е предвидено в чл.1, ал.2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица. РС установил, че декларацията е подадена на 19.04.2011г.
- 18 дни по-късно, което е установено от инспектора по приходите, която за
неизпълнение на задължението за подаване на декларацията за преустановяване на
дейността в срока до 01.04.2011г. още на 19.04.2011г. съставила срещу М. АУАН,
който му е връчен същия ден и той го подписал без възражения. РС установил, че
въз основа на този АУАН на 12.05.2011г. Зам.-директора на ТД на НАП-гр. Варна
издал НП №11-3873/12.05.2011г., с което за неподаване в срок на декларацията наложил
на Р. С. М. *** административно наказание „глоба“ в размер на 250лв. на основание
чл.355, ал.2 от КСО. РС констатирал, че поради бездействие на административно-наказващия
орган това НП е връчено на М. през 2022г. и той който го оспорил в предвидения
в закона 7-дневен срок с жалбата, която подал 11.01.2022г.
Въз основа на
тези фактически установявания от доказателствата по делото при правилно съобразяване
на приложимите разпоредби от КСО, Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, ЗАНН и НК, РС-Варна заключил, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и с необходимото съдържание;
че нарушението и обстоятелствата при които е извършено са описани в тях
детайлно; че е доказано извършването на деянието от привлеченото към
отговорност лице и правилно е квалифицирано като такова по чл.355, ал.2 от КСО в
редакцията след изм. и доп. ДВк бр. 99 от 2009г., в сила от 1.01.2010г., която
е действала по време на деянието. РС намерил за правилно неприлагането на чл.28
от ЗАНН за нарушението и издаването за него на НП на Р.М., тъй като за него е възникнало
задължение в 7- дневен срок, считано от 25.03.2011г. до 01.04.2011г. да подаде
декларация за прекъсването на дейността си, което не изпълнил, а подал такава едва
на 19.04.2011г. - осемнадесет дни след изискуемия срок.
РС уважил
жалбата и отменил НП №11-3873/12.05.2011г., тъй като от административно-наказателната
отговорност на Р.М. за нарушението описано в него, извършено 2011г. е погасена
по давност. Този извод РС направил водейки се от постановеното в задължителното
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, че сроковете в
чл.34 от ЗАНН са давностни, поради което по препращане от чл.11 от ЗАНН в
производствата по ЗАНН са приложими разпоредбите за погасителните срокове в НК.
На основание чл.11 от ЗАНН в решението РС приложил чл.80, ал.1, т.5 от НК /в
редакцията от април 2011г. когато е извършено описано в НП нарушение /,
съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години, както и чл.81, ал.3 от НК, съгласно
който независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. При правилно приложение на тези норми РС
направил извода, че в случая са изминали четири години и половина от извършване
на нарушението, поради което към 2022г. е погасена по давност възможността за
него да се ангажира административно-наказателната отговорност на извършителя му
Р.М..
Тези изводи на касационният
състав намира за постановени при правилно приложение на относимите разпоредби
на ЗАНН и НП към конкретните факти и обстоятелства за деянието и предприетите
процесуални действия по ангажиране на отговорността на дееца. В жалбата до ВРС М.
е заявил, че НП №11-3873/12.05.2011г. на Зам.-директора на ТД на НАП-гр.Варна му
е връчено на 04.01.2022г. Административно-наказващият орган с преписката и
представителят му в съдебната фаза не оспорват този факт, не твърдят да са
предприемани действия за връчване на НП по-рано и не правят възражения за подаване
на жалбата след изтичане на срока за оспорване. В случая се касае за
административно-наказателно производство по налагане на Р.М. на административно
наказание „глоба“ за деяние, което е извършил през април 2011г., по което
последното действие по ангажиране на отговорността му след съставянето и
връчването на АУАН на 19.04.2011г. е издаването на НП на 12.05.2011г. Правилно
РС отчел, че след тази дата не са предприемани действия по връчване на НП. В
резултат на невръчването на НП на лицето, на което е наложена глобата, не е
започнал да тече срока за обжалването му и то не е влязло в сила през
изминалите 10 години до 2022г.
През тези 10 години
обаче са изтекли преклузивните срокове в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на М.
за конкретното нарушение с наложеното с НП административно наказание „глоба“.
През май 2014г. е изтекъл три годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК от издаването на НП на 12.05.2011г., а в началото
на октомври 2015г. е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НК който е четири години и
половина считано от датата на деянието – от началото на април 2011г. Поради
това правилно ВРС е приложил тези разпоредби и постановил, че с изтичането на
погасителната давност е преклудирана възможността да се ангажира
административно-наказателната отговорност на Р.М. за нарушението, за което е
издадено НП №11-3873/12.05.2011г. на Зам.-директора на ТД на НАП-гр.Варна,
поради което уважил жалбата и го отменил, като присъдил на жалбоподателя
разноските.
Доводите развити
в касационната жалба за неправилно приложение на закона при изчисляване на
сроковете в Решението на ВРС и позоваването на чл.82 от ЗАНН са неоснователни.
Те са изложени и пред РС, който правилно ги отхвърлил. Сроковете в чл.82 от ЗАНН касаят изпълнението на наказанията по влезли в сила изпълнителни
основания, т.е. по влезлите в сила НП, които са връчени на нарушителя и не са
обжалвани в срок, както и по обжалваните НП, които са потвърдени или изменени
от съда с влезли в сила съдебни решения, а за конкретното НП издадено 2011г. не
са предприемани действия по връчването му на Р.М. до 2022г.
С оглед
изложеното не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК на
Решението на РС-Варна. То е постановено при спазване на процесуалните правила и
приложимите законови разпоредби, вкл. в частта на разноските, които са
присъдени съобразно изхода на спора, поради което касационната жалба следва да
бъде отхвърлена изцяло, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът ТД на НАП-Варна следва
да заплати на ответника Р. С. М. сумата от 300лв., заплатена за адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63а, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №568/22.04.2022г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №183/2022г.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-гр.Варна да заплати на Р. С. М. *** с ЕГН ********** сумата от 300/триста/лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.