№ 2002
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110106885 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. АТ. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище гр.
София район Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано от Миролюб Иванов -
Изпълнителен директор и Вася Кокинова - Моллова - Изпълнителен директор с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
100,00 лева, представляваща частичен иск от общо 3424.61 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горна
облицовка задна броня и долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 0306X0610291 от 11.12.2020г. за „Каско",
клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка „Мерцедес 320 ЦДИ", с рег. № ХХХХ,
ведно със законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
На 11.12.2020г. ответникът сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно" на
собствения си автомобил марка „Мерцедес 320 ЦДИ", с рег. № ХХХХ, с ответника
ЗАД „Армеец", със срок на действие от 12.12.2020г. до 11.12.2021г. Автомобилът бил
застрахован за 16000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати
съгласно застрахователна полица № 0306X0610291 от 11.12.2020г. възлизала на 1
040.40 лева и била разсрочена на 4 вноски, които към момента са изцяло платени.
Автомобилът бил паркиран в гр. В.. На 05.04.2021г., около 07:00 часа, отивайки
до автомобила установил, че е увредена задна броня, за което още същия ден уведомил
ответника за настъпило застрахователно събитие, като последният извършил оглед на
1
автомобила, изготвил снимков материал и Опис на щетите по претенция №
13021030101596, като в него описал увредените части: горна облицовка задна броня и
долна облицовка задна броня.
Като застрахователно обезщетение ответникът получил сумата в размер на
751.48 лв. Размерът на сумата много го изненадал, тъй като не можел да покрие
щетите.
В тази връзка ответникът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се
с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на
автомобила. От проведеното проучване установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 4176.09 лв.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от Кодекса за застраховане при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на размера на действителното
претърпените вреди към деня на настъпване на събитие. Съгласно чл.400, ал.2 от КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Твърди, че случая
увредените горна облицовка задна броня и долна облицовка задна броня на автомобила
са оригинални и следва да бъдат подменени също с оригинални.
Твърди, че сумата, която застрахователят следва да му изплати като
обезщетение е в размер на 4176.09 лева, от която сума следва да се приспадне
заплатената до момента сума в размер на 751.48 лева, или сумата, която следва
застрахователят да му заплати е в размер на 3424.61 лева.
В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание
и по размер, като излага следното:
Във връзка с ПТП на паркинг, настъпило на 05.04.2021 г. в гр. В., в ЗАД
„Армеец" била заведена щета с №13021030101596. Същата била разгледана и било
определено застрахователно обезщетение в размер на 1271,68 (хиляда двеста
седемдесет и едно цяло и шестдесет и осем) лева. В тази връзка оспорва твърдението
на ищеца, че по процесната щета изплатеното обезщетение възлиза на 751,48
(седемстотин петдесет и едно цяло и четиридесет и осем) лева.
От определеното обезщетение в размер на 1271,68 (хиляда двеста седемдесет и
едно цяло и шестдесет и осем) лева и на основание т. 28 и 28.1 от Общите условия,
неразделна част от застрахователния договор, застрахователят удържал сумата от
520,20 (петстотин и двадесет цяло и двадесет) лева, представляващи трета и четвърта
вноска от застрахователната премия, които не са били платени от застрахованото лице
към датата на изплащане на обезщетението. В тази връзка, оспорва и твърдението на
ищеца, че по процесната полица са били изплатени всички вноски.
Обезщетение било определено законосъобразно и правилно съгласно
разпоредбите на Кодекса за застраховане и общите условия, част от застрахователния
договор и представлява пълно и окончателно уреждане на претенциите на ползвателя
на застрахователна услуга по щета №13021030101596 относно събитие от 05.04.2021 г.
Твърди, че с изплащането на цитираното обезщетение ЗАД „Армеец" изцяло е
изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователна полица №0306X0610291
за имуществена застраховка „Каско на МПС" за автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" с
ДК №ХХХХ и заплащане на допълнително обезщетение би довело до неоснователно
2
обогатяване на увреденото лице - ищец в настоящото производство.
Счита, че ищецът в своята искова молба неправилно интерпретира разпоредбите
на закона и застрахователния договор и изразява неоснователното твърдение, че
дължимото обезщетение възлиза на 4176,09 (четири хиляди сто седемдесет и шест
цяло и девет) лева, без да сочи и/или представя каквито и да било доказателства в тази
насока.
В тази връзка излага, че съгласно т. 73 от Общите условия, при частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на сключване на застраховката е на повече от
дванадесет години от първата регистрация, застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка на застрахователя. Доколкото процесното МПС
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" с ДК №ХХХХ е било на повече от дванадесет години към
датата на сключване на застрахователния договор, за ползвателя на застрахователна
услуга не съществува различен вариант за определяне на застрахователното
обезщетение, освен по експертна оценка на застрахователя, като при тази оценка се
прилагат цени на партньорски доставчици и сервизи с включени съответни търговски
отстъпки.
На следващо място счита, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че
автомобилът следва да бъде отремонтиран с оригинални части, тъй като се касае за
МПС на възраст от около четиринадесет години към датата на настъпване на
процесното събитие, като за такъв автомобил не само че не съществува нормативно
изискване за влагане на оригинални части, но подобно действие би се и явило луксозно
подобрение, доколкото автомобилът е със значително изчерпан технологичен ресурс,
приблизително в края на експлоатационния си срок и подобен ремонт би бил
съизмерим с действителната стойност на целия автомобил, нито такъв ремонт е
предвиден в приложимите общи условия или в Кодекса за застраховането. Сочи, че
цитираната от ищеца разпоредба на чл. 420, ал. 2 от Кодекса за застраховането визира
единствено идентичност във вида и качеството, но не поставя каквито и да било
изисквания за влагане на оригинални части.
Излага още, че самите производители на МПС прекратяват производството и
предлагането на оригинални части за МПС след определен период от представянето на
даден модел, поради което ремонтите на автомобили над определена възраст по
дефиниция се извършва с части от алтернативни доставчици.
В съдебно заседание ищецът увеличава исковата си претенция от 100,00 лв. на
2817,62 лв. Не оспорва, че от ответника е заплатено обезщетение в общ размер на
1271,68 лв., 520,20 лв., от които са отишли за прихващане на невнесени вноски по
застрахователната полица, а 751,48 лв. са изплатени като застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
11.12.2020г. ответникът е сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собствения
си автомобил марка „Мерцедес 320 ЦДИ", с рег. № ХХХХ с ответника ЗАД „Армеец",
със срок на действие от 12.12.2020г. до 11.12.2021г. Автомобилът бил застрахован за
16000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
3
застрахователна полица № 0306X0610291 от 11.12.2020г. възлизала на 1040.40 лева; че
на 05.04.2021г., около 07:00 часа, в гр. В., били установени следните увреждания на
автомобила: задна броня, за което още същия ден уведомил ответника за настъпило
застрахователно събитие, като последният извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и Опис на щетите по претенция № 13021030101596, като в него
описал увредените части: горна облицовка задна броня и долна облицовка задна броня;
че на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 751,48 лв.
Същите факти се подкрепят и от представените Свидетелство за регистрация
Част І на процесния автомобил, Застрахователна полица Каско и Злополука
№0306Х0610291 от 11.12.2020 г.; Опис на щетите по претенция №13021030101596 от
05.04.2021 г.
Спорният въпрос по делото е дали в конкретния случай е следвало застрахователното
обезщетение да бъде заплатено по цени, съгласно Методика на застрахователя, или по реална цена
за ремонта, дали е следвало да бъдат вложени оригинални части или такива от алтернативни
доставчици.
От представеното заключение на вещото лице Ал. В. се установява, че както
цената на увредените горна броня задна и долна броня задна е една и съща за
оригинална част и такава от алтернативен доставчик, което вещото лице в съдебно
заседание обяснява с липсата изобщо на доставка от алетренативни доставчици на
въпросните резервни части. Така посочва, че разликата в цената, се дължи само на
разликата в цената на труд, боя и съпътстващи операции.
Като средна цена на целия ремонт, като се използват цените в три сервиза,
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и три, които не
притежават такъв сертификат вещото лице посочва 4089,30 лв., а при цени само в
неоторизирани сервизи определя като цена 3852,19 лв.
Съгласно § 22 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. В случая договорът за застраховка „Каско” е сключен
след влизането в сила на новия КЗ, поради което предявеният иск намира правното си
основание в действащия чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 69 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“
Застрахователят обезщетява Застрахования до размера на вредата от настъпилото
застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно
разпоредбата на чл. 72 от Общите условия при частична щета на застраховано МПС,
което към датата на начало на застраховката е на възраст над четири години, считано
от датата на първа регистрация, застрахователното обезщетение се определя по един от
следните начини, избран от Застрахования:
4
- по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от Застрахователя при условие,
че е платена минималната премия съгласно действащата към датата на сключване на застраховката
тарифа на Застрахователя (72.1);
- по представени оригинални фактури от друг сервиз след изричното писмено съгласие на
Застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части, сервизен
час и на количеството и стойност на материалите за боядисване, при условие, че е платена
минималната премия съгласно действащата към дата¬та на сключване на застраховката тарифа на
Застрахователя (72.2);
- по експертна оценка на оторизирано от Застрахователя вещо лице (72.3).
Чл. 74 от Общите условия разяснява,че експертната оценка на щетите се извършва по цени
за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно Методика на
Застрахователя.
При определянето му следва да бъде съобразена трайно установената съдебна практика на
ВКС в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г.
по т.д.№870/2010г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия
КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество -
чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.
В настоящия случай възстановителната стойност на застрахованото имущество е
определена в размер на 4089,30 лв. от експертизата на вещото лице. От застрахователя до момента
са заплатени 1271,68 лв., или остават незаплатени 2817,62 лв. Именно това е и сумата, която се
претендира от ищеца след увеличаване на исковата му претенция.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от ищеца иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника
се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна
такса по предявения от него иск в размер на 112,70,00 лв., депозит за вещо лице в
размер на 160,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 515,00 лв. с ДДС,
поради което в полза на ищеца следа да се присъди сумата от 787,70 лв., направени от
него съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. сумата от 2817,62 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горна облицовка задна броня и
долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № 0306X0610291 от 11.12.2020г. за „Каско", клауза „Пълно каско" на лек
автомобил марка „Мерцедес 320 ЦДИ", с рег. № ХХХХ, ведно със законната лихва от
датата на Исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. сумата 787,70 лева (седемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6