№ 59
гр. София , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502120 по описа за 2020 година
при участието на секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 290 от 13.01.2020 г. по гр.д. 16368/2018 г. Софийски градски съд I ГО 17
състав е:
- осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на Н.
К. К. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О. А. А., П. Д. К. и Д. Т. А., за извършване на което
съпругът й Н. Г. К. е посочен като помагач, като е отхвърлил иска за горницата до пълния
предявен размер от 80 000 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 630 лева разноски за
производството.
- осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на Г.
Н. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О. А. А., П. Д. К. и Д. Т. А., за извършване на което баща
му Н. Г. К. е посочен като помагач, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 560 лева разноски
за производството.
- осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на Х.
Николаева К.а-Ф. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
1
вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О. А. А., П. Д. К. и Д. Т. А., за извършване на
което баща й Н. Г. К. е посочен като помагач, като е отхвърлил иска за горницата до пълния
предявен размер от 10 000 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 112 лева разноски за
производството.
С решението ищците са осъдени да заплатят на Прокуратурата разноски в размер на
369 лева.
С решение 1910 от 09.03.2020 г. решението е допълнено с изразите: „ведно със
законната лихва върху главницата от 15 000 лева от датата на подаването на исковата молба
– 05.12.2018 г. до окончателното изплащане“, „ведно със законната лихва върху главницата
от 10 000 лева от датата на подаването на исковата молба – 05.12.2018 г. до окончателното
изплащане“ и „ведно със законната лихва върху главницата от 2 000 лева от датата на
подаването на исковата молба – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане“.
С определение от 10.03.2020 г. съдът е оставил без уважение молба на процесуалния
представител на ищците за изменение на решението в частта за разноските. Определението е
обжалвано с частна жалба, предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от Прокуратурата
с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че ищците нямат право на иск, както и че не се доказва
причинна връзка между претендираните вреди и действия на Прокуратурата, а присъденото
обезщетение е завишено.
На въззивната жалба на Прокуратурата е постъпил отговор от ищците, в който се
поддържа, че решението е допустимо, а в обжалваната част е правилно. Развити са
съображения, че е налице основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата като
възложител по чл. 49 от ЗЗД.
Срещу решението в отхвърлителната част относно иска на г-жа Н. К. е подадена
въззивна жалба, като се иска присъждане на разликата от 15 000 лева до 67 000 лева
обезщетение ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Излагат се оплаквания за необоснованост поради приемането, че липсва пряка причинна
връзка между заболяванията на въззивния жалбоподател и действията на Прокуратурата. В
тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза и разпит на още един свидетел при довеждане за установяване на
неимуществени вреди. Обосновава се приложение на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Иска се и
приемане на служебна бележка за установяване на факта през какъв период от време г-жа К.
е заемала длъжност в Главна прокуратура и ВКП.
Постъпил е отговор от страна на Прокуратурата на въззивната жалба на г-жа Н. К., в
който се твърди нейната неоснователност и се възразява срещу допускането на СМЕ и
разпит на свидетел.
Срещу решението в отхвърлителната част относно иска на г-жа Х. К.-Ф. е подадена
въззивна жалба, като се иска присъждане на разликата от 2 000 лева до 10 000 лева
обезщетение ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Излагат се оплаквания за несправедлив размер на обезщетението. В тази връзка е направено
доказателствено искане за разпит на още един свидетел при довеждане за установяване на
неимуществени вреди. Обосновава се приложение по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Постъпил е отговор от страна на Прокуратурата на въззивната жалба на г-жа Н. К., в
2
който се твърди нейната неоснователност и се възразява срещу допускането на свидетел.
Съдът е допуснал доказателствените искания в двете въззивни жалби на ищците на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. За изследване на причинната връзка между здравословното
състояние на г-жа К. и наказателното дело, водено срещу О. А. А., П. Д. К. и Д. Т. А., за
извършване на което съпругът й Н. Г. К. е посочен като помагач, е назначена и изслушана
СМЕ със задачи: 1. Имат ли връзка с преживения от г-жа К. стрес и тревоги, свързани с
действията на Прокуратурата срещу нейния съпруг, следните заболявания: карцином на
лява млечна жлеза, остеопороза, остеоартроза, атипична лицева болка, шийна
спондилоартроза, световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром,
състояние след ИМИ в басейна на лява предна горна церебрална артерия. Кога са
диагностицирани тези заболявания – възникнали ли са или са се задълбочили вследствие на
посочените стрес и тревоги? 2. Какво е влиянието на преживения стрес и тревоги върху
актуалното здравословно състояние на г-жа К. и как последното се отразява върху
качеството на живот?
Разпитан е свидетел за установяване на заявените неимуществени вреди.
Приета е служебна бележка от ВКП за периода, през който Н. К. е работила като
прокурор в Главна прокуратура: 01.12.1992 г. – 01.03.1997 г. и във Върховна касационна
прокуратура от 01.03.1997 г. до 01.12.2014 г.
Процесуалните представители на страните в съдебно заседание и в писмени защити
развиват съображения в подкрепа на изложените до момента в процеса тези.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Неоснователни са оплакванията
на Прокуратурата за недопустимост на решението. По делото ищците претендират
обезщетение за лични вреди, а не вреди на техния наследодател, поради което правото им на
иск е надлежно упражнено. На следващо място, предявените искове не са с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и за тях не следва да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона
за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение. Правната квалификация на
иска е чл. 49 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Срещу фактическите констатации в обжалваното решение няма въззивни оплаквания.
По делото са приети писмени доказателства: прокурорски актове по сл.д. № 167/2000 г. по
описа на НСлС и съдебни актове по жалби срещу част от тези прокурорски актове,
оправдателна присъда по НОХД 3697/2006 г. на СГС, НК, 3 състав, потвърдителното
въззивно решение на САС по НОХД 272/2014 г. САС, НО, 6 с-в и решението на ВКС, с
което в оставено в сила въззивното решение. Приети са публикации от вестници, както и
многобройни медицински документи относно Н. К.. От СГС са разпитани свидетелите М. Ф.
и Д. И., а от САС И. К..
С Постановление от 13.06.2001 г. по следствено дело № 167/2000 г. на СпСлСл Н. Г. К.
е привлечен към наказателна отговорност като съучастник (помагач) в убийството на Н. Г..
Наказателното производство срещу Н. К. е спряно с постановление на СГП от 01.02.2002 г.,
което е обжалвано от него. С Определение на СГС, НК, 6 с-в по н.ч.д. № П-28/2002 г.,
потвърдено от САС с Определение 136/24.10.2002г. е отменено постановлението на СГП от
01.02.2002 г. като незаконосъобразно, поради факта, че към датата на образуването на
3
производството (13.06.2001 г.) Н. К. има качеството магистрат и се ползва с имунитет. СГС
и САС установяват, че по сл. д. № 167/2000 г. по описа на СпСлСЛ всички извършени
действия, свързани с наказателното преследване на К. са незаконни, тъй като той се е
ползвал с имунитет. Независимо от това, производството срещу него не е прекратено.
Същото е сторено с постановление на СГП от 30.01.2003 г. поради настъпилата на
28.12.2002 г. смърт. На 25.11.2003 г. в съда е внесен обвинителен акт срещу останалите три
лица, срещу които има повдигнати обвинения за същото деяние - О. А. А., П. Д. К., Д. Т. А.-
К., като е образувано НОХД № С-6/2003 г. на СГС, НК, 19 с-в. С определение от открито
съдебно заседание на 13.07.2006 г. съдебното производство по делото е прекратено по реда
на 288, т.1 НПК и делото е върнато на СГП, като е даден едномесечен срок по реда на
чл.369, ал.З НПК (отм., в сила до 28.05.2010 г.). На 11.08.2006 г. в съда е внесен нов
обвинителен акт, по който на 11.09.2006 г. е образувано НОХД № 3967/2006 г. на Софийски
градски съд, НК, 3 с-в. Съгласно обвинителния акт по делото физическите убийци на Н. Г.
са О. А. А., П. Д. К. и съпругата му (по това време) Д. Т. А.-К.. Съгласно обвинителния акт
тримата са подбудени и подпомогнати да извършат убийството от Н. Г. К.. С потвърдената
от САС и оставена в сила от ВКС присъда от 09.10.01 г. по НОХД № 3967/2006 г. на
Софийски градски съд, НК, 3 с-в, подсъдимите О. А. А., П. Д. К., Д. Т. А. са признати за
невиновни за извършването на описаното в обвинителния акт деяние, като е прието, че
тримата не са извършители на убийството, в което за обвинени.
По жалба на тримата ищци, в качеството им на наследници на Н. К., България е
осъдена от Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург с Решение от 05
ноември 2009 г., Пети състав, постановено по Жалба № 1108/02 г. по делото К.и срещу
България.
С влязло в сила решение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 13690/2006 г. по описа на СРС, ГО,
32 състав Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетения на ищците, както следва: на Н.
К. - 13 000 лева; на Г. К. - 6 500 лева; на Х. К. - 6 500 лева за неимуществени вреди,
претърпени лично от тях във връзка с престоя в следствения арест на техния съпруг,
съответно баща Н. Г. К. по приложената спрямо него мярка за процесуална принуда
домашен арест и от воденото срещу него наказателно производство. От мотивите на
решението става ясно, че вредите са по повод друго наказателно производство – сл.д. 197/01
на Ст.Сл.С., което е било образувано на 20.06.2001 г. за две престъпления по чл.354а, ал.1
НК и две престъпления по чл.339, ал.1 НК и водено срещу него въпреки прокурорския му
имунитет.
Въззивният съд намира, че е налице основание за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника по следните съображения. На първо място,
следва да се има предвид това решение, влязло в сила между същите страни, макар и по
повод на друго наказателно дело, водено срещу наследодателя на ищците. На второ място,
съдът възприема разбирането за противоправност на действията и бездействията на
служителя на ответника, изразяваща се в увреждане на техните абсолютни субективни
права, гарантирани от Конституцията и ЕКПЧ на чест и добро име, както и на зачитане на
личния и семеен живот. До такова увреждане се е стигнало чрез продължилите през дълъг
период от време медийни публикации, свързващи разследваното убийство с прокурор К. и
нестихващия обществения интерес които от своя страна са били повече от 14 години именно
заради поддържаното обвинение по наказателното дело. Медийното отразяване на
наказателния процес не изключва и не намалява отговорността на Прокуратурата, защото
разпространяването на новини в медиите не е неправомерна дейност, за да може сама по
себе си да причини вреди (не е необходимо и достатъчно условие), поради което не може да
изключи отговорността на Прокуратурата (така р № 154 от 12.11.2018 г. по гр.д. 728/2018 г.
на ВКС, III ГО). Следва да се отбележи също така, че прокурор К. е имал имунитет и срещу
него въобще не е трябвало да бъдат предприемани процесуално-следствени действия, докато
имунитетът не бъде свален. На следващо място, няма как да е бил помагач на лица, които не
са извършили деянието. В Наказателния кодекс е възприето основното начало, че
4
съучастниците в едно престъпление се наказват, когато престъплението, в което са
участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е
осъществено, подбудителите и помагачите не се наказват (Тълкувателно решение № 48 от
24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК). В случая с оправдателната присъда е прието, че
обвиняемите О. А., П. К. и Д. А. не са извършили деянието, в което са обвинени. Ето защо,
обвиняемият, срещу когото производството е прекратено поради неговата смърт, няма как да
е бил помагач на лица, които не са извършители на деянието.
От изслушаните свидетелски показания съдът възприема за доказани твърденията на
ищците, че всички те в много голяма степен са били възприемани сред своите познати,
колеги и в обществото именно като съпругата и децата на известния прокурор Н. К., бивш
заместник на главния прокурор и прокурор на въоръжените сили, обвинен в извършването
на убийство. Доказани са и твърденията, че в продължителен период – повече от 14 години
всеки от тях е изпитвал притеснение, неудобство, срам, обида, чувство на накърнено лично
и семейно достойнство и чест, изолация от обществото и от приятели с и колеги.
Справедливото обезщетение за Н. К. според настоящата инстанция е 15 000 (петнадесет
хиляди) лева. Неоснователно е оплакването на Прокуратурата за завишен размер на
обезщетението, определено от СГС, като се вземат предвид продължителността и характера
на понесените неимуществени вреди. Неоснователно е и оплакването за занижен размер.
Безспорно от медицинските документи, приетата от настоящата инстанция съдебно-
медицинска експертиза и разпитаните свидетели се установява, че негативните
преживявания са причинили силно отрицателно въздействие върху г-жа К. и са влошили
здравословно й състояние. Доказани са следните заболявания карцином на лява млечна
жлеза, остеопороза, остеоартроза, атипична лицева болка, шийна спондилоартроза,
световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром, състояние след ИМИ в
басейна на лява предна горна церебрална артерия. От заключението на СМЕ на д-р Ончева
може да се обоснове връзка между стреса и карцинома, атипичната лицева болка и
световъртежа. Причините за остеопорозата са разнообразни: пол, възраст, раса,
телосложение, наследственост, начин на живот, придружаващи заболявания. Остеоартрозата
и шийната спондилартроза са най-честото ставно заболяване, което е свързано с износване и
остаряване на тъканите. Вещото лице не е могло да установи от представените медицински
документи кога е получен и как е лекуван инсултът. Вън от съмнение е, че г-жа К. има
множество заболявания. Няма как да се установи по обективен критерий, че всички те са в
резултат именно на действията на Прокуратурата, на които се основава искът. От значение е
фактът, че срещу съпруга на г-жа К. са водени и други наказателни дела, за които всеки от
ищците вече е обезщетен с решение на СРС от 22.05.2008 г. по гр.д. № 13690/2006 г. Следва
да се вземе предвид и осъждането на България от ЕСПЧ по делото К.и с/у България, Жалба
№ 1108/02 г., по което ищците са жалбоподатели в качеството им на наследници на Н. К., но
и са въвели в процеса собствени оплаквания. Като е приел, че има нарушение на правото на
Н. К. съгласно член 5, ал. 3 на Конвенцията своевременно да бъде изправен пред съд,
лишаването от свобода на Н. К. между 13 септември и 29 ноември 2001 г. е
незаконосъобразно и противоречи на член 5, ал. 1 от Конвенцията, че е извършено
нарушение на член 5, ал. 4 от Конвенцията спряно Н. К. жалбата срещу задържането да бъде
бързо разгледана, както и че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията, състоящо се в
това, че разследването на убийството на г-н К. е било неефективно и му е липсвала
необходимата независимост, ЕСПЧ е присъдил съвместно на тримата 30 000 Евро за всички
понесени неимуществени вреди. Не на последно място, от значение е фактът, че г-жа К. е
преживяла смъртта на съпруга си. Всеки един от тези фактори – убийството на г-н К.,
липсата на ефективно разследване по него, водените преди смъртта му наказателни дела,
както и делото, по което е посочен като помагач, са понесен от нея стрес на фона на
повишената тревожност още от млада възраст (според заключението на СМЕ). Съвкупността
от тях е допринесла за влошаване на здравословното състояние на ищцата и не може да се
отграничи степента на всеки поотделно. Не може да обоснове по-голямо обезщетение и
фактът, че г-жа К. е дългогодишен висш магистрат, тъй като това обстоятелство е въведено
5
за пръв път пред въззивната инстанция. Ето защо, обезщетението от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева е справедливата мяра, отнесена към описаните по-горе обстоятелства,
възрастта на ищцата и обществено-икономическите условия към 2015 г.
По повод обезщетението на г-н Г. К. съдът намира за неоснователни оплакванията на
Прокуратурата за завишен размер. 10 000 лева е справедлив размер, като се съобразят
продължителността и интензивността на търпените вреди. Като отчита тези фактори, съдът
намира оплакванията за занижено обезщетение на ищцата Х. К. за частично основателни.
Справедливото обезщетение според настоящата инстанция е 8000 (осем хиляди) лева. Този
размер отразява факта, че г-жа Х. К. като дъщеря на г-н Н. К. също е изживяла негативите от
продължителното медийно отразяване и необосновано накърняване на честта и доброто име
на семейството, но от друга страна и факта, че във Франция, където живее, не е свързана по
необходимост с името на баща си в степента, в която са свързани роднините й в България.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната
част относно обезщетението на Х. К.-Ф. от 2000 лв. до 8 000 лв. и потвърдено във всички
останали части. На г-жа К.-Ф. следва да се присъди допълнително обезщетение от 6 000
(шест хиляди) лева със законната лихва от дяна на подаване на исковата молба до
заплащането. Със законната лихва от дяна на подаване на исковата молба до заплащането с е
дължат и обезщетенията на другите двама ищци.
Обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в частта, в която е отказано присъждане
на адвокатски хонорар на ищците е неправилно. В приложения договор за правна защита и
съдействие с тримата ищци е отбелязано, че уговореното възнаграждение от 3000 лева е
платено. Ето защо, предвид уважената част от исковете, на всеки от тях следва да се
присъдят съответните разноски. В полза на Н. К. се дължат 787,50 лева (4200х15000/800000)
и решението следва да се измени, като към присъдените от СГС 630 лева се присъдят
допълнително 157,50 лева. В полза на Г. К. се дължат всички направени разноски в размер
на 1400 лева поради цялостното уважаване на иска и решението следва да се измени, като
към присъдените от СГС 560 лева се присъдят допълнително 840 лева. В полза на Х. К. с
оглед променения изход от спора според настоящото решение се дължат 1120 лева
(1400х8000/100000), като към присъдените от СГС 112 лева се присъдят допълнително 1008
лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от Прокуратурата,
е неоснователно, тъй като за материален интерес от 10 000 лева предвиденото минимално
възнаграждение е 830 лева, а предвид естеството на спора и организираната защита,
надвишаващата част от 170 лева не се явява прекомерна.
По повод присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Прокуратурата
частната жалба също е основателна. Предявените искове са в размер на 100 000 лева,
отхвърлената част е за 73 000 лева, следователно дължимата част от 450 лева е 328, 50 лева.
Предвид променения изход от спора според настоящото решение отхвърлената част е за
67 000 лева, следователно дължимата част от 450 лева е 301, 50 лева. В полза на
Прокуратурата дължимите разноски за първата инстанция са 301,50 лева и решението
следва да бъде отменено за разликата от 301,50 лева до 369 лева.
За въззивната инстанция предвид оставянето на въззивната жалба на Прокуратурата без
уважение разноските за адвокатско възнаграждение за защита по тази въззивна жалба следва
да се възложат изцяло в нейна тежест: за Н. К. в размер на 980 лева, за Г. К. в размер на 830
лева и за Х. К. в размер на 260 лева. Разноските, претендирани от Г. К. за държавна такса по
частната жалба в размер на 15 лева, също се дължат предвид нейното уважаване. В полза на
Н. К. предвид оставянето на въззивната й жалба без уважение не се дължат разноски за
държавна такса и представителство по нея, а в полза на Х. К. се дължат 547,50 лева ((570
лева адвокатско възнаграждение+160 лева държавна такса)х6000/8000 лева). Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от Прокуратурата, е неоснователно, тъй
като за уговорените възнаграждения не надвишават минималните съгласно Наредба № 1 от
6
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Н. К. следва да
заплати на Прокуратурата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а Х. К. -
25 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 290 от 13.01.2020 г. по гр.д. 16368/2018 г. Софийски градски съд I
ГО 17 състав в частта, в която искът на Х. Н. К. на основание чл. 49 от ЗЗД срещу
Прокуратурата е отхвърлен за разликата от 2000 до 8000 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Прокуратурата да заплати на Х. Н. К.
допълнително 6000 (шест хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9 от НК от О. А. А., П. Д. К. и Д. Т. А., за извършване на което баща й
Н. Г. К. е посочен като помагач ведно със законната лихва от 05.12.2018 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД Прокуратурата да заплати разноски за
въззивната инстанция: на Н. К. в размер на 980 лева, на Г. К. в размер на 830 лева и на Х. К.
в размер на 807,50 лева.
ОСЪЖДА Н. К. К. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на
Прокуратурата разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Х. Н. К. – Ф. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на
Прокуратурата разноски за въззивната инстанция в размер на 25 лева.
ОТМЕНЯ определение от 10.03.2020 г. по гр.д. 16368/2018 г. на Софийски градски
съд I ГО 17 състав по чл. 248 от ГПК и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение 290 от 13.01.2020 г. по гр.д. 16368/2018 г. Софийски градски съд I
ГО 17 състав в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Н. К. К., Г. Н. К. и Х. Н. К. да заплатят на Прокуратурата разноски за
производството пред СГС в размер на 301,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД Прокуратурата да заплати на Н. К. К.
допълнително 157,50 лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД Прокуратурата да заплати на Г. Н. К.
допълнително 840 лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД Прокуратурата да заплати на Х. Н. К.
допълнително 1008 лева разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8