№ 13456
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110129885 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата 2165.06 лв.,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е
настъпило събитие - ПТП в гр. А.овград на ул. „Васил Петлешков“ № 9 на 06.01.2020 г., в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него автомобил Шкода
Супърб, ДК № РВ2492СМ, изразяващи се в повреда на предна броня, преден капак, фар и
други елементи на автомобила. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на другия автомобил л. а. „Фиат
Чинкуеченто“, участвал в ПТП-то. Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, който при извършване на
маневра за паркиране, реализира процесното ПТП с паркиралия автомобил Шкода Супърб,
ДК № РВ2492СМ. Сочи, че вредите са на обща стойност 4330.20 лв., като същата включва
стойността на вложените при ремонта нови части, ремонтирани части от застрахованото по
имуществената застраховка „Каско на МПС“ превозно средство, използваните материали и
стойността на необходимите за отстраняване на щетите ремонтни дейности. Сочи, че
ответникът извънсъдебно е погасил част от сумата, като оставала незаплатена сума в общ
размер на 2165.06 лв., която претендира в настоящото производство. Предвид посоченото
моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2165.06 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г., както и
1
претендира разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД
оспорва иска. Твърди, че механизмът на ПТП-то е неясен, като същият не отговарял на
твърдяното в исковата молба. Поддържа, че не е налице противоправно поведение от страна
на водача на автомобил л. а. „Фиат Чинкуеченто“ с рег. № РВ2822МТ. В условията на
евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на застрахованото при ищеца МПС. Счита, че размерът на иска не отговаря на
действителните стойности, доколкото същият бил прекомерен и необосновано завишен.
Поддържа, че не дължи заплащане на претендираната сума. Оспорва вредите по автомобил
Шкода Супърб, ДК № РВ2492СМ да са в резултат на процесното ПТП. Поради изложеното
моли за отхвърляне на иска, а при евентуалност за частично уважаване на иска. Претендира
разноски.
В с. з. на 31.10.2022 г. ищецът е конкретизирал, че л. а. „Фиат Чинкуеченто“ е с
рег. № РВ2822МТ – виж л. 95.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ;
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 02.09.2022 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът определи
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на автомобил Фиат с рег.
№ РВ2822МТ, както и, че ответникът е изплатил на ищеца вследствие отправената от
последния по извънсъдебен ред регресна покана сума в размер на 2165.14 лв.
Установява се, че на 06.01.2020 г. в гр. А.овград на ул. „Васил Петлешков е
реализирано ПТП между автомобил Фиат с рег. № РВ2822МТ и автомобил Шкода Супърб с
рег. № РВ 2492 СМ. По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
06.01.2020 г., подписан от двамата водачи. В графа „обстоятелства“ на протокола е
2
отбелязано, че ПТП е настъпило при паркиране на автомобил Фиат с рег. № РВ2822МТ, а
автомобилът с марка Шкода е бил в паркирано състояние. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, което като компетентно и
обективно, изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 06.01.2020 г., около 12:30 ч., лек автомобил Фиат с рег.
№ РВ2822МТ се движи по ул. „Васил Петлешков“, водачът предприема маневра за
паркиране, при която реализира ПТП с паркирания товарен автомобил Шкода Супърб с рег.
№ РВ 2492 СМ. В заключението си вещото лице посочва, че щетите по товарен автомобил
Шкода Супърб с рег. № РВ 2492 СМ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 06.01.2020 г. произшествие в гр. А.овград. Вещото лице по САТЕ е
посочило в заключението и вида и степента на уврежданията по товарен автомобил Шкода
Супърб. Относно позиция № 1 ауспух печка е посочило, че същата не е възстановявана,
поради което и не е включена в изчисленията. Относно позиция № 2 решетка в предна броня
дясна /липсва/, вещото лице е конкретизирало, че същата се намира в зоната на удара и може
да е увредена при ПТП, поради което същата е включена при изчисленията. В съдебно
заседание на 31.10.2022 г. вещото лице пояснява, че масово се случва решетката след удар
да падне, тъй като същата е на щипки, които могат да се разместят по време на удара.
Относно изясняване на механизма на ПТП са разпитани и свидетелите З. М. и А. Ш..
Свидетелят М., водач на автомобила с марка „Шкода Супърб“, твърди, че е спрял на
улицата, върху пътното платно. Твърди също, че когато е спирал е паркирал на достатъчно
място, за да може другият автомобил да излезе. Посочва, че улицата е била тясна и колите са
били спрени към бордюра максимално. Свидетелят Ш., водач на автомобил с марка „Фиат“,
посочва, че е бил спрял на платното и зад него е паркирал другият автомобил. Твърди, че
разстоянието между двата автомобила трябва да е било малко, но не си спомня какво точно
е било разстоянието. При излизане назад ударил паркиралия зад него автомобил. От
показанията на двамата свидетели се установява, че автомобил Шкода Супърб с рег. № РВ
2492 СМ е бил паркиран,а водачът му е бил извън автомобила, като лек автомобил Фиат с
рег. № РВ2822МТ предприел маневра, при която реализирал ПТП с паркирания автомобил
Шкода Супърб. При съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че
механизмът на ПТП е такъв, какъвто е посочен в исковата молба.
Водачът на автомобил Фиат с рег. № РВ2822МТ е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като при извършването на маневрата не е съобразил намиращия се зад него
автомобил. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Още
3
повече, че по делото не е спорно, че ответникът е направил частично плащане по процесната
регресна претенция на ищеца, което по същество представлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание.
При така установения механизъм на ПТП и изготвено заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с
описания в протокола механизъм на произшествието. При имуществените застраховки,
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата
застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При
липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото. От представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към датата на
настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 3 години 5
месеца и 1 ден считано от датата на първоначална регистрация – 25.08.2016 г. С оглед
периода на експлоатация на процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП не са
налице основания за изплащане на обезщетение от застрахователя на виновния водач по
фактура, издадена от „Еуратек Ауто“ ООД. По делото липсват доказателства, че процесният
автомобил е бил предмет на гаранционно споразумение – уговорен срок на гаранционното
поддържане по-дълъг от обичайния от три години. Не са налице твърдения и ангажирани
доказателства, че превозното средство е било в гаранционен период. Доказателствената
тежест в тази насока е била на ищеца. Тъй като автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от три години и липсват твърдения и доказателства за допълнително
гаранционно споразумение, то дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото –
виж решение № 261120 от 10.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12628/2019 г., решение № 5712
от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г. и др.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 4397.17 лв. Изчислената именно
по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
4
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара. Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди пък се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт
на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Възможно е застрахователят да определи обезщетение над минимума, тъй
като той дължи на увреденото лице обезщетение за действително причинените му вреди.
Оттук и съдът съобрази отговора на задача № 2 от САТЕ, която касае определяне на
обезщетението на база средни пазарни цени към дата на ПТП в размер на 4397.17 лв. В
съдебно заседание на 31.10.2022 г. вещото лице изрично сочи, че никъде в изчисленията не е
сочил стойности на ремонта на официалния сервиз, а се е придържал към поставените му
задачи. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на ПТП-то от страна на
водача на автомобила с марка „Шкода Супърб“ поради нарушение на чл. 98, ал. 1 и 2 от
ЗДвП за неоснователно, поради следните съображения:
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно - решение № 79 от
06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 78/10.07.2014 г., по т. д.
№ 1982/2013 г. на I т. о. на ВКС, решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35 /2009 год. ІІ т.о.
на ВКС, решение № 58 /29.04.2011 год. по т. д.№ 623/2010 г. ІІ т.о. на ВКС, решение №
54/22.05.2012 год. по т. д.№ 316/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 16 от 04.02.2014
год. по т. д. № 1858/2013 год. на І т.о. на ВКС и др. Приносът на пострадалия трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава
възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за
5
съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до
увреждането - решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г. на ВКС, I т.о.
От една страна, не може да бъде направен категоричен извод, че водачът на
автомобила с марка „Шкода Супърб“ е паркирал неправилно. Ответникът не представи
доказателства, от които да е видно, че на местопроизшествието са съществували забрани за
паркиране, нито че процесният автомобил е попречил по някакъв начин на движението на
останалите автомобили. Свидетелят Морогло заявява, че улицата е тясна, колите са били
спрени към бордюра максимално, но е имало свободно място за движение. Следователно по
делото не се установява при условията на пълно и главно доказване от ответника
противоправно поведение на водача на автомобила с марка „Шкода Супърб“.
На следващо място, дори да се приеме, че автомобилът е бил паркиран в нарушение
на правилата на чл. 98 ЗДвП, то по делото не се установява наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Напротив, дори автомобил
Шкода Супърб да е паркиран в нарушение на чл. 98 ЗДвП, то не се установява по делото
това да е допринесло за настъпването на процесното ПТП. Липсва причинно-следствена
връзка между поведението на водача на увредения автомобил /който е бил паркиран/ и
настъпилото ПТП. Нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици.
По делото не се спори, че ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 2 165,14 лв.,
част от дължимото от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка. При изваждането на заплатената сума от така определения размер
на обезщетението на база средните пазарни цени в размер на 4397.17 лв., остава дължима
сума в размер на 2 232,03 лв. На база диспозитивното начало следва да се присъди
претендираната сума в размер на 2 165,06 лв., поради което искът ще се уважи изцяло. Като
законна последица следва да се присъди върху уважената главница и законната лихва от
дата на подаване на исковата молба - 06.06.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят на ищеца. Ищецът
представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в общ размер на
795 лв. – 458,40 лв. адвокатско възнаграждение, 86,60 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за
САТЕ и 100 лв. депозит за призоваване на свидетел. Ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Размерът на минималния адвокатски хонорар към
момента на приключване на съдебното дирене /м.10.2022 г. / и сключването на договора за
осъществяване на процесуално представителство се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията преди
измененията от м.11.2022 г. С оглед цената на иска минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 382 лв. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
6
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС, което се установява, както
от служебна справка в регистъра на НАП, така и от представената по делото фактура – л. 90,
именно с ДДС е начислено и претендираното от ответника възнаграждение. Ето защо и
минималното възнаграждение определено по Наредба с вкл. ДДС в случая е 458.40 лв. /382
лв.+ДДС от 76.40 лв./. Следователно претендираното от ищеца възнаграждение е в
минимален размер и не подлежи на намаляване поради прекомерност. В тежест на
ответника ще се възложат разноските на ищеца в общ размер на 795 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. Г. М. Димитров № 1, да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, сумата в
размер на 2 165,06 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 19110540413/2020 г. за ПТП, настъпило в гр.
А.овград на ул. „Васил Петлешков“ № 9 на 06.01.2020 г., в причинна връзка с което са
причинени вреди на автомобил Шкода Супърб, ДК № РВ2492СМ, ведно със законната лихва
върху главницата от 06.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 795 лв. -
разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7