№ 13197
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110105057 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Е.
Г. с ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата в общ размер от 5084,13 лева, от която 4537,64 лева - главница за
неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 477,43 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 12.04.2021 г., 58,50 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и 10,56 лева - мораторна лихва за
периода 01.07.2018 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
05.05.2021 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.06.2021 г. по ч.гр.д. № 25431/2021 г. по описа
на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията ѝ към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Ответницата не оспорва да е ползвател на процесния имот и като страна по това
правоотношение дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда - етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. Извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
2
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според
която размера на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 4565,27
лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота.
Ищецът претендира по - нисък размер на иска за стойност на ТЕ, именно 4537,64 лева и при
съблюдаване на принципа на диспозитивното начало, се явява основателен до пълния си
предявен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти -
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е
недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на сумите,
предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер
на 10,56 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски имат страните, съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 837,04 лева, от
които 101,68 лева - държавна такса в заповедното производство, 335,36 лева - държавна
такса в исковото производство, 250 лева - за експертиза и 150 лева минимален размер
определен от съда за юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл 78, ал. 8 от ГПК вр. с ЗПрП.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с уважената част от исковете му има право на
разноски в размер на 756,70 лева.
Ответницата не е заявил изрична претенция за присъждане на разноски, поради което съдът
не следва да се произнася по дължимите му такИ., съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. Е. Г., с ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4537,64 - главница, представляваща цена
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г.;
сумата от 58,50 - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020
г., ведно със законна лихва върху двете главници от 05.05.2021 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за
забава върху главницата за ТЕ в размер на 477,43 лева и за периода от 15.09.2019 г. -
12.04.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 10,56 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. - 12.04.2021 г., като
недоказани.
ОСЪЖДА И. Е. Г., с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....., разноски в размер от 756,70 лева, съобразно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4