МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N90/2020 година по
описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори наказателен състав
Частният тъжител Н.Й. *** обвинил подс. Д.Н.
***,
в това че
на 06.07.2018год.,
в гр.Русе му преписал публично престъпление – че застраховал новата кола на Я.А.,
след което са я запалили, за да вземат
парите от застраховката - престъпление по по
чл.148 ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК,
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявени от частния тъжител
против подсъдимия, за сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, състоящо се в уронване на честта и
достойнството му. Претендира се законна лихва и разноски по делото.
Повереникът на тъжителя поддържа обвинението. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършването на престъплението, в които е обвинен и да бъде уважен
гражданския иск.
Подсъдимият дава
обяснения. Не се счита за виновен. Твърди, че с думите „…..че
застраховал /тъж.С./ новата кола на Я. А., след
което са я запалили, ….” не е имал за
цел да наклевети тъжителя, били казани в отговор на зададен от св.М.С. въпрос. Защитникът
му пледира за оправдателна присъда, с мотива
за липса на умисъл.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното.
Подс.Н. е
на 64 години, български гражданин, със средно образование, работи,
женен,
неосъждан - реабилитиран по чл.88а
от НК, ЕГН:**********.
През
2016-2017год. подс.Н.
работел като шофьор в търговско дружество „НИКТРАНС „ – ЕООД, със седалище град
Русе, чиито собственик и управител бил тъж.С.. С
едномесечно предизвестие от 24.07.2017год. подс.Н.
заявил желание за прекратяване на трудовото си правоотношение с дружеството
–работодател, в резултат на което, считано от 28.08.2017год. същото било прекратено. С жалба до РП –
Русе,вх.№1599/19год. подс.Н. се тъжил, че „….не
получил дължимата му последна работна заплата, необходима за погребението на
майка му….”, както и за други нарушения на трудовото законодателство. Въз
основа на нея била образувана преписка №1599/2018год. по описа на РРП.
Последната приключила с отказ на прокурора да бъде образувано досъдебно
наказателно производство , поради липса на „достатъчни данни” по см. на чл.211
от НПК, даващи основание да се приеме наличие на извършено престъпление от общ
характер. В хода на проверката, на подс.Н., на два
пъти, били снети обяснения от св.М.С., инспектор в сектор „Противодействие на
икономическата престъпност”, отдел КП, към ОДМВР – Русе. В тези от 06.07.2018год. последната отразила казаното
от подс.Н.: „Н. застрахова новата кола на Я. и после
я запалиха, за да получат пари от застраховката, това съм го чувал от колеги”.
Обясненията подс.Н. подписал, след като декларирал,
че ги „продиктувал, прочел и записаното е вярно”.
Посочените
писмени обяснения станали достояние на тъж.С. на
17.07.2019 год. чрез неговия пълномощник – адв.А. С.
и дали основание да заведе процесната тъжба с
обвинение, че посочените от тъжителя думи осъществявали състава на клевета и уронили
честта и достойнството му.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена, според всички събрани по
делото доказателства, съдържащи се в показанията на св.С., обясненията на
подсъдимия, както и приложените писмени такива – прокурорска преписка №
1599/2018 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Русе, писмо от
РП - Русе с № 1599/18/30.01.2020
г., ведно с копие от саморъчни обяснения
на Д.Н.Н. дадени на 06.07.2018 г., писмо рег. № 1599/18/05.02.2020 г. от РП
–Русе, ведно с препис от Постановление на ОП – Русе от 04.10.2018 г. и препис от Постановление на РП - Русе от 31.07.2018 г. по пр.пр. № 1599/2018 г. по
описа на РП – Русе, справка за съдимост.
В
обясненията си подс.Н. заявява, че депозирал жалба във връзка с неизплатено
трудово възнаграждение при напускането си и именно поради това и образуваната
преписка, бил призован да даде обяснения
пред св.М. С., инспектор в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност”. Твърди, че думите, „че застраховал новата кола на Я. А., след
което са я запалили, за да вземат парите
от застраховката” били казани в отговор
на зададен от св.С. въпрос. Последната заявява, че „няма спомен
във връзка със случаите със застрахованите автомобили на Н.С., които били
запалени във връзка с получаване на застрахована сума,
дали аз съм задала въпроса на подсъдимия, дали знае нещо във връзка с
този автомобил, такива подробности не
си спомням. Това, което той е казал, съм го отразила в обяснението, което е
подписано от него....” От приложените и кореспондиращи на горепосочените гласни
доказателства писмени обяснения, непротиворечиво се доказва, че подс.Н. положил
подпис под дадените от него и отразени от св.С. обяснения, с което декларил, че
думите „Н. застрахова новата кола на Я.
и после я запалиха, за да получат пари от застраховката, това съм го чувал от
колеги”, продиктувал, прочел и след като констатирал верността им , подписал. От
дотук коментираните гласни и писмени доказателства непротиворечиво се доказва,
че посочените в тъжбата като клевета слова /приписване на престъпление/ са част
от обективната действителност и са изречени от подс.Н..
Въпросът на който следва да се отговори е, същите обективират
ли основния състав на престъплението по чл.147 от НК?
Според доктрината и съдебната практика при клеветата се разгласяват неистински позорни
обстоятелства или се приписва престъпление, което не е извършено. От субективна
страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава,
че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността,
или че му приписва престъпление, какъвто е процесният
случай, което оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че
обстоятелствата са неистински, респ., че пострадалият не е извършил
престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален
умисъл). Липсата на един от посочените
обективни или субективни признаци води и до липса на престъпление.
Съдът намира, че
инкриминираното изречение не попада в обхвата на престъплението
"клевета", тъй като чрез него е реализирано правото на свободно
изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ
и Конституцията на Република България.
Европейският съд по правата на човека в своята практика, както и ВКС, нееднократно
са посочили, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не
могат да се разглеждат като "разгласяване" /на клеветнически
твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на
лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби,
да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите.
Европейският съд по правата на човека счита, че по този начин се реализира
възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на
закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на дадено лице,
независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху него,
както и да подкопаят авторитета му.
/Решение № 194 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1061/2017 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Блага Иванова; Решение № 87 от 04.04.2017
г. на ВКС по н. д. № 19/2017 г., I н. о.;
По настоящето дело, подс.Н. продиктувал инкриминирания израз и така изразил
своето мнение, съмнение, че служителите, които биха потвърдили твърденията му,
за неизплатено трудово възнаграждение, в резултат на подписване на празни
касови ордери, „работят” за тъжителя, който „…им подарявал нови коли…”, което
ще ги възпре да кажат истината. Липсват доказателства, че в резултат на казаните
от него думи, квалифицирани като клевета от тъжителя, да е била извършена
проверка, в резултат на което последният да е претърпял негативни последици.
Това обстоятелство не би и повлияло
негативно на правото на подс.Н. да изкаже мнение, тъй
като всяко лице може да изказва мнение както с позитивна, така и с негативна
насоченост, без значение дали субективното му виждане съвпада с обективното
фактическо положение. Ето защо, като е упражнил това свое право, подс.Н. е действал правомерно, откъдето следва, че за него
не могат да произтекат неблагоприятни правни последици - да понесе наказателна и гражданска
отговорност.
В допълнение към
гореизложеното съдът отбелязва, че от разпита на св.М. С. се установява, че на
последната били известни „….случаите със застрахованите
автомобили, които били запалени във връзка с получаване на застрахована сума...”.
Т.е. логично и съвсем закономерно е последната да зададе въпрос на
подсъдимия досежно това обстоятелство, в отговор на което последният изрекъл
процесното изречение, считано за клевета. В подкрепа на този извод е началото
на абзаца от обясненията отразяващ, че дадените обяснения са „Във връзка със
зададените въпроси от допълнителната проверка ........” , както и неговия край,
според който подсъдичият декларирал „Това е което мога да заявя по зададените
въпроси”. Изложеното сочи наличие на основателна вероятност изреченото от
подсъдимия, да е в отговор на зададен от св.С. въпрос, както твърди той, и за
което последната няма спомен / житейски логично, предвид естеството и обема на
работата й /. Но при всички случаи така
събраните доказателства, гласни и писмени, са недостатъчни да бъде направен
категоричния извод, че изреченото от подс.Н. е приписване на престъпление,
както и защото е възможно да е в отговор на въпрос на разследващия, което от
друга страна изключва и умисъла като субективна страна.
За да признае подс.Н. за невинен съдът стъпва и на константната съдебна
практика, съгласно която за да бъде изпълнен съставът на клеветата, следва да е
формулирано клеветническо твърдение по адрес на определено лице или да му се
приписва престъпление, като деецът отнапред знае, че информацията е неистинска
или престъплението не е извършено/или не е извършено от това лице. В настоящия
случай липсата на съставомерност се обуславя и от обстоятелството, че се касае
за споделена и преразказана информация – в обясненията си подс.Н. изрично
заявил, че твърдението за извършено от тъж.С. престъпление е „…чул от
колегите.”, информация която споделил на разпитващата св.С.. Това
обстоятелство, както ВКС казва в Решение
№ 140 от 1.06.2017 г., по н. д. № 488/2017 г., I н. о., НК, докладчик
председателят Блага Иванова, „е от съществено значение за изхода на делото, тъй
като изключва наличието на съставомерност от субективна страна, което е
достатъчно за постановяване на оправдателна присъда.”
Изложеното сочи, че деянието
на подс.Н. е несъставомерно
– същият не е приписал извършено от тъж.С.
престъпление по смисъла на чл.147 НК, а „докладвал за нередност”, известна му
от неговите колеги, както и отнапред не е знаел, че споделената информация
е неистинска, изключващо наличието на умисъл. Това налага подс.Н. да
бъде ОПРАВДАН по предявеното обвинение по чл.148
ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147
от НК, според което в гр.Русе, на 06.07.2018год., преписал публично на на тъж. Н.Й.С. престъпление – че застраховал новата кола на Я.
А., след което са я запалили, за да
вземат парите от застраховката.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Не е налице основание за ангажиране на
гражданската отговорност на подс. Д.Н.Н. спрямо гражданския
ищец за престъплението по чл.148 ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147 от НК. Предвид
гореизложеното в мотивите съдът установи, че подсъдимият не е извършил
противоправното деяние, в което е обвинен от частния тъжител. Последното се
явява основание за възникване на деликтна отговорност и тъй като липсва такова
не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданският иск, в
размер 2000лв. се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде ОТХВЪРЛЕН, както
искането за присъждане на законната лихва и
направените по делото разноски.
На основание чл.190 ал.1 НПК тъжителят следва да заплати
направените от подсъдимия разноски: в размер на 400лв.-адвокатски хонорар.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................