Определение по дело №57/2022 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 60
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Полк. Петьо Славов Петков
Дело: 20226000600057
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. София, 13.10.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600057 по описа за 2022 година
при участието на прокурорите генерал майор КРУМ МАНОВ и лейтенант
НАТАЛИЯ СТАНЧЕВА, взе предвид следното:
С определение № 23/07.10.2022 година по ЧНД № 145/2022г., състав
на Софийския военен съд е УВАЖИЛ ИСКАНЕТО на ВОП – София и е ВЗЕЛ
МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“на
обвиняемия по ДП № 25-СЛ/2020 година И. А. М. с ЕГН **********, която да
се изпълнява в Следствения арест – град София, ул. „Г.М.Димитров № 42“.
Определението е обжалвано с частна жалба от адвокат И. В. – защитник
на обвиняемия И. А. М.. Сочат се доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Изтъкват се доводи в четири насоки: 1) оспорва се
подсъдността на делото, понеже обвиняемият е цивилно лице. Извличат се
аргументи от осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Мустафа срещу
България“. В това решение Европейският съд по правата на човека изрично е
приел, че разпоредбите на българския НПК не могат да се протИ.поставят на
чл. 6 ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Аргументира се извод, че военен съд може да съди
цивилни лица единствено в хипотеза на изключителност, каквато не е налице.
Същата позиция поддържал в практиката си и ВКС на РБ; 2) при обсъждане
на наличието на достатъчно данни обосноваващи съпричастност на М. към
деянието, за което е обвинен първостепенният съд е обсъждал и актуални
обвинение различаващи се качествено от обвинението, от 20.05.2020 г., във
1
връзка с което е издадена ЕЗА и съответно М. бил предаден от германските
съдебни власти. Въпросното обвинение, по което М. бил предаден вече не
съществувало по делото и в този смисъл изводите на съда формално
протИ.речали на чл. 61 ал. 1 от Закона за европейската заповед за арест. В
тази връзка прокуратурата следвало да поиска допълнително съгласие от
германския съд и едва при получаването на такова да се правят изводи за
наличието на достатъчно данни за извършено от М. престъпление; 3)
Липсвала опасност М. да се укрие или да извърши престъпление. Същият бил
неосъждан и освен това липсвали данни за висока степен на обществена
опасност на личността му. Последният се предал сам на германските власти и
изразил желание доброволно да бъде предаден на българските власти. Това
негово поведение елиминирало опасността от укриване; 4) не било отчетено
тежкото здравословно състояние на обвиняемия. Германският съд изрично
постановил, че М. може да бъде предаден на съдебните власти на България
само ако бъде държан в затвор, отговарящ на европейските изисквания за
лишаване от свобода. А до настоящият момент той дори не бил прегледан от
лекар. Защитникът моли мярката за неотклонение на обвиняемия М. да бъде
изменена в по-лека.
Съдът разгледа жалбата на обвиняемия и като съобрази данните по
делото, прие за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 10.10.2019 г. при условията
на чл. 212, ал. 2 от НПК (л. 5 – 9, т. 2 от д. п.), с протокол за оглед на
местопроизшествие – мястото на убийството на С. К. М..
В хода на досъдебното производство, с постановление от 20.05.2020 г.
на прокурор от Специализираната наказателна прокуратура (л. 1 – 2, т. 6 от д.
п.), спрямо гр. лице И. А. М. е повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т.
10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на неустановена
дата в периода от началото на месец август 2019 г. до 10.10.2019 г. в гр.
София, действайки в съучастие като подбудител, чрез обещание за даване на
парична облага след деянието, умишлено склонил П. П. К. – извършител и Б.
Г. И. – помагач, умишлено да умъртвят С. К. М., като деянието е извършено
предумишлено – на 10.10.2019 г., около 19.35 ч., в гр. София, ж.к. М., на
улица, минаваща пред блок .., вх. .., чрез произвеждане от П. П. К. на три
изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено в изпълнение на
2
решение на организирана престъпна група. Обвинението е повдигнато на
лицето в негово отсъствие, като постановлението е предявено на служебния
му защитник на 22.05.2020 г., а на упълномощения му защитник – адв. И. В.
от САК – на 12.10.2020 г.
На същата дата досъдебното производство е изпратено по
компетентност на ВОП-София, тъй като е установено че лицето Б. Г. И. е
подполковник от ..., поради което и на основание чл. 396, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
от НПК делото е подсъдно на военен съд.
В хода на досъдебното производство, с постановление от 22.05.2020 г.
от военен прокурор (л. 5, т. 6 от д. п.), спрямо гр. лице И. А. М. е повдигнато
обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, за това, че на неустановена дата в периода от началото на месец август
2019 г. до 10.10.2019 г. в гр. София, в съучастие с подполковник Б. Г. И., като
подбудител умишлено склонил извършителя П. П. К. на 10.10.2019 г.
умишлено да умъртви С. К. М.. Обвинението е повдигнато на лицето в негово
отсъствие, като постановлението е предявено на служебния му защитник на
22.05.2020 г., а на упълномощения му защитник – адв. И. В. от САК – на
12.10.2020 г.
С постановление от 21.05.2020 г. наблюдаващият военен прокурор (л.
20 – 22, т. 6 от д. п.) е постановил мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за срок от 72 часа, считано от датата на фактическото му предаване
на българските съдебни власти по издадената от наблюдаващите прокурори
от ВОП-София спрямо него ЕЗА от същата дата (л. 32 – 36, т. 6 от д.п.) за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1
от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановление от 01.06.2021 г.
(л. 18 - 19, т. 6 от д. п.) спрямо гр. лице И. А. М. са повдигнати обвинения по
чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от
НК, за това, че през 2019 г., на неустановени дати от началото на месец август
2019 г. до 10.10.2019 г. в гр. София, в съучастие като подбудител и помагач с
извършителя П. П. К., с подбудителя и помагач подполковник Б. Г. И. и с
подбудителя и помагача В. П. Д., умишлено склонили П. П. К. и умишлено го
улеснили на 10.10.2019 г., около 19.35 ч., в гр. София, ж.к. М., на улица,
минаваща пред блок .., вх. .., умишлено да умъртви С. К. М., като убийството
3
е извършено по начин и със средство, опасни за жИ.та на мнозина, с користна
цел и предумишлено; и по чл. 321, ал. 3, предл. 2-ро, предл. 3-то и предл. 4-
то, вр. ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата в края на месец октомври
2019 г. и на неустановено място, заедно с подполковник Б. Г. И., организирал
и до 19.05.2020 г. заедно с него ръководил престъпна група с участници П. П.
К. и В. И. П., като групата била създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, и в нея участва длъжностно лице –
подп. Б. Г. И.. Обвинението е предявено на защитника, в условията на задочно
производство, на 01.06.2021 г. Постановлението е предявено на обвиняемия
М. след изпълнението на ЕЗА, на 06.10.2022 г.
В хода на досъдебното производство, с постановление от 10.08.2021 г.
(л. 89 – 90, т. 90 от д. п.) спрямо гр. лице И. А. М. са повдигнати обвинения по
чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от
НК, за това, че през 2019 г., в периода от неустановена дата до 10.10.2019 г. в
гр. София, в съучастие като подбудител и помагач с извършителя П. П. К., с
подбудителя и помагач подполковник Б. Г. И. и с подбудителя и помагача В.
П. Д., умишлено склонили П. П. К. и умишлено го улеснили на 10.10.2019 г.,
около 19.35 ч., в гр. София, ж.к. М., на улица, минаваща пред блок .., вх. ..,
умишлено да умъртви С. К. М., като убийството е извършено по начин и със
средство, опасни за жИ.та на мнозина, с користна цел и предумишлено; и по
чл. 321, ал. 3, предл. 2-ро, предл. 3-то и предл. 4-то, вр. ал. 1 от НК, тъй като
на неустановена дата в края на месец октомври 2019 г. и на неустановено
място, заедно с подполковник Б. Г. И., организирал и до 19.05.2020 г. заедно с
него ръководил престъпна група с участници П. П. К. и В. И. П., като групата
била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.
1 от НК, и в нея участва длъжностно лице – подполковник Б. Г. И..
Обвинението е предявено на защитника, в условията на задочно
производство, на 10.08.2021 г. Постановлението е предявено на обвиняемия
М. след изпълнението на ЕЗА, на 06.10.2022 г.
Относно възражението за неподсъдност на делото на военните
съдилища основният съд е изложил подробни съображения, които настоящата
инстанция споделя и не е нужно тук да бъдат преповтаряни. Компетентността
на Военно-апелативния съд в случая се определя от факта, че е обжалван акт
на първоинстанционен военен съд. Съгласно чл. 63 ал. 6 от Закона за
съдебната власт Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция
4
обжалваните актове по дела на военните съдилища.
Несъстоятелен е доводът, че е нарушена разпоредбата на чл. 61 ал. 1 от
Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Досежно
престъплението по чл. 116 от НК, за което обвиняемият М. е предаден на
Република България от Федерална Република Германия въззивният съд
намира, че М. е обвинен в Република България за същото престъпление, за
което е екстрадиран от Германия, а именно умишлено умъртвяване другиго.
Без значение са квалифициращите престъплението обстоятелства, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е онова общественоопасно деяние,
което е извършено виновно и обявено от закона за наказуемо. В тази насока е
и практиката на ВКС на РБ – Решение по касационно дело № 1013/2019
година по описа на ВКС, трето наказателно отделение, петчленен състав.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че към настоящия
момент От доказателствата по досъдебното производство – показанията на
свидетелите, писмените доказателства и заключенията по извършените
експертизи, е налице първата предпоставка, визирана в чл. 63, ал. 1 НПК за
взимането на най-тежката мярка за неотклонение, а именно – налице е
обосновано подозрение, че М. е съпричастен към престъплението, в което е
обвинен. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от доказателствата
по делото се установява, че той е напуснал пределите на страната; първото по
време повдигнато му обвинение с постановление от 20.05.2020 г. на прокурор
от Специализираната наказателна прокуратура (л. 1 – 2, т. 6 от д. п.) за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, както и последващите, са повдигнати при условията на чл. 269, ал. 3 от
НПК. Същият е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № .../22.06.20..
г. на СДВР и телеграма № 1..../21.05.20.. г., (на л. 26 - 27, т. 6 от д. п.).
Издадена е ЕЗА от 21.05.2020 г. (л. 32 – 36, т. 6 от д.п.). М. е знаел за
образуваното наказателно производство за убийството на лицето С. М., както
и за това, че спрямо него е повдигнато обвинение за убийството на М. и за
това свидетелства обстоятелството, че същият лично, на 25.07.2020 г., е
упълномощил защитник за наказателното производство (л. 203, т. 6 от д. п.),
но се е укривал от съдебните власти. За това сочи и поведението му, че не се е
явил лично пред българските компетентни органи до 18.07.2022, когато
лично, доброволно и с упълномощен адвокат се е явил пред надлежните
власти на ФРГ (приложени в т. 95 от д. п.). Неубедително е твърдението му
5
пред настоящия състав, че не се е явил в Република България, понеже бил
изгубил документите си.
Налице са и условията на чл. 63, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК, при наличие
на които, при първоначалното взимане на мярка за неотклонение задържане
под стража, реалната опасност лицето да се укрие или да извърши
престъпление е налице. Основателен е и изводът на основния съд, че на
настоящия процесуален етап на наказателното производство обвиняемият би
могъл да въздейства на свидетели по делото. Същият вече се намира на
територията на Република България и сам или чрез други лица би могъл да
въздейства върху свидетелите.
Неоснователни са и доводите, че в условията на следствения арест на
М. не могат да бъдат осигурени адекватни на здравословното му състояние
медицински грижи. От съдържанието на представената днес медицинска
справка за извършен на обвиняемия преглед на 10.10.2022 г. настоящият
състав намира, че актуалното здравословно състояние на М. не налага лечение
при условия на спешност. Дори и такова да се наложи, няма законова пречка
и то следва да бъде извършено от органите на досъдебното производство и
съответните компетентни длъжностни лица от местата за изтърпяване на
наказание на мярката за процесуална принуда „Задържане под стража” при
стриктно спазване изискванията на глава Х, раздел І и глава ХVІІІ, част 4 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и
Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването
и Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 31/23.04.2010 г. В тези два акта е
предвидена подробно уредена процедура за оказване на медицински грижи на
обвиняеми с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на
деянието, Военно-апелативният съд намери, че на този етап целите на
мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемия И. А. М. могат да
бъдат постигнати единствено с взетата му мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ с определение № 23/07.10.2022 година по ЧНД № 145/2022г., на
Софийския военен съд поради което жалбата му следва да бъде оставена без
уважение, а определението потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, Военно-апелативният съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23/07.10.2022 година по ЧНД №
145/2022г., с което състав на Софийския военен съд е УВАЖИЛ ИСКАНЕТО
на ВОП – София и е ВЗЕЛ МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА“на обвиняемия по ДП № 25-СЛ/2020 година И. А. М. с ЕГН
**********, която да се изпълнява в Следствения арест – град София, ул.
„Г.М.Димитров № 42“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7