РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. С., 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900166 по описа за 2023 година
Т.С.Т. от гр. С., ул. „Ихтиманско шосе“ № 99, с ЕГН, чрез пълномощник адв. Й.Д. от
САК, е предявил срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни
увреждания – диафизална фрактура на фибулата, фрактура на медиален малеол, фрактура на
ос кубоидеум, сублуксация на тибиоталарна става и контузия на главата, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2023 год. около 17 часа на Самоковско шосе, на около
1 500 метра преди с.К., по вина на Н.С.Х. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, със застрахователна полица № BG/02/122601395137 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.07.2023 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 2 220.60 лева за причинени му
имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение вследствие на причинените му
телесни увреждания при горното ПТП – заплатени остеосинтезен имплант и болничен
престой, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
1
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 10.03.2023 год. около 17 часа Н.С.Х. управлявал
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, с посока на движение от
гр. С. към гр. С. По същото време, по същия път, но с посока, обратна на посоката на
движение на автомобила „Рено“, ищецът Т. С. Т. управлявал товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с ДК № CO 8697 СК. На около 1 500 метра преди с.К., при
преодоляване на десен за него завой, автомобилът „Рено“ навлязъл в лентата за насрещно
движение, където в същия момент се намирал и товарният автомобил „Фолксваген“,
управляван от Т.Т., в резултат на което се реализирал челен удар между двата автомобила.
Вследствие на удара товарният автомобил рязко преустановил движението си, при което
движещият се зад него лек автомобил марка „Рено“, марка „Еспейс“, с ДК № СА 5941 РХ,
управляван от М.С.Д. с ЕГН не могъл да спре и се ударил в задната част на товарния
автомобил.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на СДВР и екип на Спешна медицинска помощ.
Полицейските служители съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
132/10.03.2023 год., като било образувано досъдебно производство № 11067/2023 год. по
описа на СДВР, пр.пр. № 11724/2023 год. по описа на Софийска районна прокуратура,
висящо към настоящия момент.
Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП е пострадал Т. С. Т., който е получил
следните травматични увреждания – диафизална фрактура на фибулата, фрактура на
медиален малеол, фрактура на ос кубоидеум, сублуксация на тибиоталарна става и контузия
на главата. Веднага след настъпване на ПТП ищецът бил прегледан в СО на УМБАЛ „С.А.“
АД – гр. С., където постъпил във видимо отпаднало състояние с оплаквания от силни болки
в областта на главата и силна, до почти непоносима болезненост в десния крак, който бил
видимо оточен. С цел диагностициране на състоянието му били извършени параклинични
изследвания, рентгенографии на колянна става, глезенна става, гръден кош и бял дроб,
ехография на коремни органи, компютърна томография на глава, от резултатите на които
медиците установили горепосочените травматични увреждания.
Сочи се, че ищецът бил настанен в Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „С.А.“ АД – С., където му било назначено оперативно лечение чрез метална
остеосинтеза. В клиниката ищецът бил хоспитализиран в продължение на 7 дни, след което
бил изписан за домашно лечение, предписани му били медикаменти и му били дадени
препоръки за ходене с помощта на две помощни средства, без да натоварва оперирания
крак. Насочен бил към рехабилитация след оперативното лечение.
Твърди се, че вследствие на произшествието и получените при него травматични
увреждания Т. Т. е търпял и продължава да търпи силни по интензитет физически болки и
страдания. Крайникът му бил обездвижен, трите фрактури и сублуксацията предизвиквали
почти непоносими болки, придвижването му било силно затруднено, дори и с помощни
средства. Чувствал се отпаднал и физически нестабилен, а самообслужването му също било
2
изключително затруднено, като дори за елементарни потребности той разчитал на помощта
на свои близки, което създало у него чувство за безполезност и безпомощност. Твърди се, че
и към настоящия момент ищецът все още не е възстановен – въпреки че оперативната рана
зараства добре, необходимото време за възстановяване от подобна травма е продължително.
Изпитва болки и дискомфорт, макар да продължава да приема редица обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти.
Твърди се, че ищецът извършил и разходи за лечение на причинените му телесни
увреждания при горното ПТП в общ размер на 2 220.60 лева – заплатени остеосинтезен
имплант и болничен престой, за заплащането на които прилага фактури и касови бонове.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН,
управляван при ПТП от деликвента Н.С.Х., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/122601395137, валидна от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год., т.е. към датата на ПТП,
10.03.2023 год.
Твърди се, че Т. С. Т. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ, изпратена по пощата и получена от „ЗД Б.И.” АД на 12.04.2023 год., по която е била
образувана преписка по щета № ********** и по която с писмо изх. № НЩ-4499/05.07.2023
год. зд "Б.И." АД е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което обуславя
интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3
от КЗ.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил
„Рено” – Н.С.Х., като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи,
че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП на дават основание
да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно; без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
3
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ
бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищеца адекватна сума
за обезщетение е около 30 000 лева, ако не се отчита евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат от увредения – каквото не се твърди.
С отговора се сочи, че от представените по делото доказателства е видно, че се касае
за ПТП с два удара между три автомобила – първият удар е челен между л.а. „Рено” с ДК №
СВ 8006 МН, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Б.И.” АД,
управляван от водача Никола Христов и т.а. „Фолксваген” с ДК № CO 8697 СК, управляван
от ищеца Т. Т.. Вторият удар е между т.а. „Фолксваген, който е застигнат и ударен отзад,
поради неспазване на безопасна дистанция, от водача М. Д., управлявал л.а. „Рено” с ДК №
СА 5941 РХ, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД. Предвид изложеното ответникът въвежда като възражение
обстоятелството, че травмите на ищеца са причинени в условията на независимо
съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като в случая е приложимо правилото на чл.499,
ал.7 от КЗ и застрахователите по застраховка „ГО на автомобилистите” отговарят солидарно
пред увреденото лице. С оглед на горното с отговора се прави искане за привличане на ЗАД
„Д.Б.: Ж.З.” АД като трето лице – помагач на ответника, като интересът от встъпването се
аргументира с обстоятелството, че в случай, че се установи съизвършителство при пътния
инцидент от страна на двамата водачи, то третото лице помагач ще носи отговорност пред
платилия обезщетение на пострадалото лице застраховател – ЗД „Б.И.” АД, в размер
пропорционално на отговорността на застрахования при третото лице застраховател водач.
Сочи се, че мотивите на съдебното решение ще бъдат задължителни за ответника и помагача
при разпределението на отговорността помежду им.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца е направил в о.с.з. на 19.04.2024 год. искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение,
С определение от 15.12.2023 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК
ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД, ЕИК като трето лице – помагач на ответника „ЗД Б.И.” АД по
настоящото дело.
С писмено становище от 11.01.2024 год. на третото лице – помагач се оспорват
предявените искове по основание и размер, като се оспорва изцяло твърдения механизъм на
ПТП и че застрахованият при него водач на МПС има вина за настъпване на претендираните
неимуществени вреди, а ако има такава за настъпване на ПТП, същата се ограничава до
увредите на задната броня на т.а. „Фолксваген ЛТ35“. Сочи се, че водачът на л.а. „Рено
Еспейс“ е спазил всички правила за безопасно движение по пътищата, като се е движил на
такова разстояние след т.а. „Фолксваген ЛТ35“, че е имал възможност да изпълни
предписанията на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че видно от представените по делото
доказателства, увреденото МПС не е намалило скоростта си или спряло рязко, а движението
4
му е преустановено от навлезлия в платното му за движение автомобил, застрахован при
ответника, чието поведение водачът на л.а. „Рено Еспейс“ не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди предвид грубото нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
водача на л.а. „Рено Меган“. Сочи се, че настъпилото ПТП не е било предвидимо
препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП и водачът на л.а. „Рено Еспейс“ не е имал
нито възможността, нито техническата възможност да го предвиди или да реагира по-бързо
на настъпването му; същият е изпълнил задължението си да намали скоростта си на
движение и да спре в момента, в който е настъпило съприкосновението между двете МПС.
Предвид внезапността на ПТП водачът на т.а. „Фолксваген ЛТ35“ не е имал възможност да
реагира, като задейства спирачния апарат, като по този начин би подал светлинен сигнал и
реакцията на водача на л.а. „Рено Еспейс“ би започнала далеч преди реалното
съприкосновение между другите две МПС.
Твърди се, че съприкосновението между л.а. „Рено Еспейс“ и т.а. „Фолксваген ЛТ35“
е било с изключителни ниска скорост, във финалните моменти на установяване на лекия
автомобил, за което свидетелстват както липсата на каквито и да е наранявания на водача на
л.а. „Рено Еспейс“, така и минималните щети, реализирани при съприкосновението му със
задната част на т.а. „Фолксваген“, както и с липсата на отворени въздушни възглавници.
Сочи се, че реализираното съприкосновение в задната му част не е довело до деформация на
купето му, нито до погасяване на количество енергия при сблъсъка, което да доведе до
наранявания на водача му или пътниците в него, подобни на твърдените в исковата молба.
Алтернативно се твърди, че е налице съпричиняване на неимуществените вреди от
страна на ищеца, който е управлявал процесното МПС без правилно поставен предпазен
колан към момента на ПТП, а свободното движение на тялото му напред е благоприятствало
претърпяната травма на главата и е водеща причина за настъпилите счупвания.
Третото лице – помагач на ответника също претендира направените по делото
разноски..
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-132/10.03.2023 год., съставен от дежурен ПТП при СДВР, в същия е отразено
настъпило ПТП на 10.03.2023 год. около 17 часа на Самоковско шосе, на около 1 500 метра
преди с.К., с участници –
- МПС 1 – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, с водач
Н.С.Х. с ЕГН **********,
- МПС 2 – товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с ДК № CO 8697
СК, с водач Т. С. Т. с ЕГН ********** и
- МПС 3 – лек автомобил марка „Рено“, марка „Еспейс“, с ДК № СА 5941 РХ, с водач
5
М. С. Д. с ЕГН **********.
Отразено е, че МПС 1, движейки се по Самоковско шосе в посока от гр. С. към гр. С.,
на около 1500 м преди с.К., при хоризонтална крива с десен завой, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в МПС 2, движещо се в дясната част на платното в посока от
гр. С. към гр. С.; вследствие на удара рязко спира и МПС 3 го удря отзад.
От показанията на свидетеля Иван Михайлов Г., пътник на предна дясна седалка в
товарния автомобил „Фолксваген“ към момента на ПТП, се установява, че на 10.03.2023 год.
с ищеца сами пътували по Самоковско шосе от гр. С. към гр. С., шофирал Т. Т., и двамата
били с поставени обезопасителни колани. Катастрофата станала след с.К. – движили се с
около 40 км/ч, когато точно на остър завой насреща им с висока скорост излязъл лек
автомобил, не могъл да преодолее завоя и ги ударил почти челно, повече откъм
шофьорската страна. Веднага след този удар зад тях друг лек автомобил не могъл да спре
своевременно и ги ударил отзад, но съвсем леко. Ищецът викал от болка, тъй като имал
сериозна травма в областта на крака, свидетелят също имал наранявания, поради което
техни познати ги закарали до болнично заведение.
От показанията на свидетеля М. С. Д., водачът на участвалия в ПТП автомобил марка
„Рено“, марка „Еспейс“, с ДК № СА 5941 РХ, се установява, че управлявал автомобила
непосредствено зад товарния автомобил „Фолксваген“, който внезапно спрял, тъй като го
ударил челно друг автомобил. Свидетелят се движил с около 60 км/ч, всичко се случило
много бързо и той не успял своевременно да спре, като ударил съвсем леко в задната броня
товарния автомобил; до пълното спиране на автомобила не му достигнал може би метър.
После установил, че нямало никакви поражения по т.а. „Фолксваген“, а на неговата кола бил
изкривен предния капак и счупен един фар.
От показанията на свидетелката Андрея Ивова Т.а, съпруга на ищеца, се установява,
че разбрала за ПТП от приятел на съпруга си и че бил приет в Бърза помощ. Същата вечер
пристигнала при него и го заварила на носилка, с шина на крака, главата му била ударена и
в кръв, дали му обезболяващи. Престоял в болничното заведение два дни преди
оперативните интервенции, тъй като кракът му бил счупен на три места, поради което му
поставили импланти. След седмичен престой го изписали за домашно лечение, но не можел
да се обслужва сам, поради което съпругата му помагала за тоалет и му била придружител.
Бил под стрес от случилото се, от стреса и болките в крака по цели нощи не спял. През
месец юни същата година му била направена втора операция за премахване на импланти,
предстои му и трета. През цялото време ищецът можел да се придвижва само с патерици, а
когато ходил на контролни прегледи – с инвалидна количка, помагали му няколко души, тъй
като бил отмалял и нямал сили. В болнични бил около шест месеца, а болките в крака му
продължават и към момента, приема обезболяващи, когато ходи, куца.
От заключението по назначената КСМАТЕ, неоспорено от страните, се установява
следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 10.03.2023 година около 17 часа, в светлата част от денонощието, при мокро
асфалтово покритие, със скорост около 40 км/ч, по второкласен път № II-82 от
6
републиканската пътна мрежа, съвпадащ по траектория с ул. „Самоковско шосе“ на гр. С.,
на около 2 километра след изхода от с.К., в посока от гр. С. към гр. С. в дясната си пътна
лента се е движил товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с ДК № CO 8697
СК, управляван от ищеца Т. С. Т.. Платното за движение в този участък било предназначено
за двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока, всяка с широчина по 4.50 м,
отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия. Вдясно на платното
за движение по отношение горната посока се е намирала скала, а вляво – стоманена
предпазна ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, товарният автомобил е преодолявал лява за
посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 69.25 м, измерен по вътрешния край
на платното за движение. В същия момент, но в противоположна посока – от гр. С. към гр.
С., със скорост около 60 км/ч, се е движил лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с
ДК № СВ 8006 МН, управляван от Н.С.Х., който при преминаване през описаната по-горе
крива – дясна за посоката му на движение, е навлязъл в лентата за насрещно движение и с
челната си част се е ударил в челната част на товарния автомобил „Фолксваген”. Вследствие
на удара кинетичната енергия на двата автомобила е преобразувана изцяло в енергия за
деформации по купетата и автомобилите са се установили на място.
След товарния автомобил в същото направление – от гр. С. към гр. С., също в дясната
си пътна лента, се е движил лек автомобил марка „Рено“, марка „Еспейс“, с ДК № СА 5941
РХ, управляван от М. С. Д., който вследствие внезапното установяване на място на
автомобила пред него не могъл да спре и с челната си централна част се е ударил леко в
задната централна част на товарния автомобил „Фолксваген”.
КСМАТЕ дава заключение, че от техническа и професионална гледна точка
единствената причина за възникване на ПТП между лекия автомобил „Рено Меган“ и
товарния автомобил „Фолксваген“ следва да се търси в субективните действия на водача на
лекия автомобил Христов, който в зоната на ПТП се е движил със скорост, несъобразена с
атмосферните условия и с релефа на местността; в участъка е имало поставен пътен знак
„В26” – „Забранено движение със скорост по-висока от означената –„40”, докато водачът на
лекия автомобил се е движил със скорост около 60 км/ч. Видно от разположението на лекия
автомобил след приключване на ударния процес, отразено в протокола за оглед, същият
преди удара се е движил праволинейно, но със скорост около максималната критична за
преодоляване на кривата, при което водачът му е предпочел да предотврати загубата на
странична устойчивост на автомобила с увеличаване радиуса на кривата и по тази причина е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като е предизвикал ПТП. За водача на товарния
автомобил ПТП е било непредотвратимо.
Според КСМАТЕ от техническа гледна точка причината за възникване на втория удар
– между товарния автомобил „Фолксваген” и лекия автомобил „Рено Еспейс“, следва да се
търси във внезапното установяване на място на товарния автомобил.
Съдът не кредитира заключението на КСМАТЕ в частта му относно изводите за
непредотвратимост на втория удар за водача на л.а. „Рено Еспейс“, доколкото опасната му
зона за спиране е определена въз основа на предполагаема скорост на движение от 40 км/ч.
Горното се опровергава от водача на този автомобил, разпитан по делото след изготвяне на
заключението, който сочи, че скоростта му на движение е била около 60 км/ч – или с 20 км/ч
над максимално разрешената в участъка.
7
КСМАТЕ сочи, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че
на пострадалия от ПТП Т. С. Т. са били причинени следните травматични увреждания :
- счупване на малкопищялната кост /фибула/ на дясната подбедрица;
- счупване на вътрешния глезен/малеол/ на дясната подбедрица;
- счупване на кубоидната кост на дясното ходило.
По повод травматичното увреждане пострадалият е подложен на оперативно лечение,
протекло на два етапа, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на
фрактурите на малкопищялната кост и малеола. Продължителността на лечението включва
периода на хоспитализация и последващия възстановителен период, който при този тип
травми е средно :
- за фрактурата на малкопищялната кост – 1 – 1.5 месеца;
- за фрактурата на вътрешния глезен – 2 – 3 месеца;
- за фрактурата на кубоидната кост – 2.5 – 3 месеца.
Експертизата сочи, че установените счупвания са причинени в резултат на грубо
механично въздействие – удар със значителна енергия, като добре отговарят да са получени
при челния удар между лекия автомобил „Рено Меган“ и товарния автомобил „Фолксваген”,
в момента на натискане на спирачния педал с десния крак на пострадалия.
Експертизата е категорична, че установените травматични увреждания представляват
високоенергийна травма и не могат да бъдат получени при установения в експертизата
втори удар между товарния автомобил „Фолксваген” и лекия автомобил „Рено Еспейс“.
Обстоятелството, че този удар е бил лек и довел единствено до щети при лекия автомобил
„Рено Еспейс“, се установява както от показанията на водача му, така и от описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие – в същия не са описани никакви деформации в
задната част на товарния автомобил.
Експертизата е изготвена след личен преглед на ищеца, проведен на 05.04.2024 год.
или около година след катастрофата, при който са установени оточност и ограничена
подвижност в дясната глезенна става, както и ръбци от проведената двуетапно оперативна
интервенция. Походката на ищеца е самостоятелна без помощни средства, с леко накуцване
вдясно. Дясната глезенна става е видимо оточна в сравнение с лявата, като е с ограничена
флексия и екстензия в ставата. КСМАТЕ сочи, че към момента на прегледа функцията на
крайника все още не е възстановена в пълен обем и не може да се даде категоричен отговор
дали ще настъпи подобрение в обема на движения в глезенната става.
Видно от представените с и.м. фактура № **********/13.03.2023 год. и фактура №
**********/17.03.2023 год., ведно с приложени касови бонове, същите удостоверяват
заплатени от ищеца суми в общ размер на 2 220.60 лева за остеосинтезен имплант, поставен
му при оперативната интервенция във връзка с проведеното лечение и заплатен болничен
престой.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, със застрахователна полица
8
№ BG/02/122601395137, сключена с ответника, валидна от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Т. С. Т. до „ЗД БУЛ ИНС” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на
12.04.2023 год., по същата е била образувана преписка по щета № **********, по която с
писмо изх. № НЩ-4499/05.07.2023 год. зд "Б.И." АД е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
9
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Т. С. Т. до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от
застрахователя на 12.04.2023 год., по която е била образувана преписка по щета №
********** и по която с писмо изх. № НЩ-4499/05.07.2023 год. ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП между лекия автомобил „Рено Меган“ и товарния автомобил
„Фолксваген“, са били субективните действия на водача на лекия автомобил „Рено Меган“ –
Н.С.Х., който в зоната на ПТП, движейки се с превишена скорост по двупосочен път с две
ленти за движение, е изгубил контрол над управлявания от него автомобил и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като е предизвикал челен удар с товарния автомобил,
управляван от ищеца.
От заключението на КСМАТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда в тази
му част като обосновано и обективно, по несъмнен начин се установява, че причинените на
ищеца при ПТП телесни увреждания, описани в исковата молба, са били причинени именно
при този първи удар между товарния автомобил и лекия „Рено Меган“. Травматични
увреждания представляват високоенергийна травма и не могат да бъдат получени при
установения втори удар между товарния автомобил и лекия автомобил „Рено Еспейс“.
10
Обстоятелството, че този втори удар е довел единствено до щети при лекия автомобил „Рено
Еспейс“, се установява както от показанията на водача му М. Д., така и от описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие – в същия не са описани никакви деформации в
задната част на товарния автомобил – за разлика от сериозните такива в предната му част,
получени при челния сблъсък на двете МПС със скорост на движение съотв. от 60 км/ч и 40
км/ч. Поради изложеното съдът намира за недоказано възражението на ответника за
независимо съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД.
По делото бе установено и че всички причинени на ищеца травматични увреждания,
описани в исковата молба, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента
Н.С.Х.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН,
управляван при ПТП от деликвента Н.С.Х., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/122601395137, валидна от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год., т.е. към датата на ПТП,
10.03.2023 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания.
В случая следва да се отбележи, че търпените физически болки от ищеца, мъж на 27
години в работоспособна възраст към момента на инцидента, са били с голям интензитет в
първите дни след инцидента с оглед тежестта на тройната фрактура на крайника му,
наложила двуетапно оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза на фрактурите
на малкопищялната кост и малеола; отделно – ищецът е претърпял и трета операция във
връзка с премахване на част от имплантите, а му предстои и четвърта с тази цел. Въпреки че
11
заключението на КСМАТЕ сочи, че обичайният възстановителен период при такъв вид
счупвания стига до три месеца, от показанията на свидетелката Андрея Т.а, съпруга на
ищеца, бе установено, че тежестта на конкретните травми е обездвижила пострадалия за
продължителен период от време, през който е бил нетрудоспособен и се е придвижвал с
помощни средства и с помощта на придружители – за период около шест месеца.
Експертизата, изготвена след личен преглед на ищеца, също констатира, че около година
след катастрофата ищецът не е възстановен от травмите, походката му е с леко накуцване
вдясно, дясната му глезенна става е видимо оточна в сравнение с лявата, като е с ограничена
флексия и екстензия в ставата; КСМАТЕ не може да се даде категоричен отговор дали ще
настъпи подобрение в обема на движения в глезенната става.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищеца увреждания – физически болки и страдания, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението
за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно
– обезщетение в размер на 40 000 лева. Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 60
000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на третото лице – помагач на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено с писменото му становище – за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който със своите действия да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат – от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Иван
Г., пътник на предна дясна седалка в товарния автомобил „Фолксваген“ към момента на
ПТП, по несъмнен начин бе установено, че Т. е пътувал в автомобила с поставен
обезопасителен колан; отделно – видно от заключението на КСМАТЕ, получените от него
травми могат да бъдат причинени и при поставен колан.
Върху сумата от 40 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 05.07.2023 год. до
окончателното й заплащане – съобразно заявения петитум. Независимо от горното, следва да
се отбележи, че в случая с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ лихва е дължима от по-
ранна дата – от датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца е
била получена от „ЗД Б.И.” АД, 12.04.2023 год.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 2 220.60 лева за причинени на ищеца имуществени
вреди – направени разходи за лечение вследствие на причинените му телесни увреждания
при горното ПТП – заплатени остеосинтезен имплант и болничен престой, е доказан изцяло
по основание и размер – установи се, че горните разходи са били направени от ищеца и че
същите са били във връзка с лечението на травмите. Върху горната сума следва да се
присъди и законна лихва считано от 05.07.2023 год. до окончателното й заплащане –
съобразно изложените горе мотиви.
12
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от № 394/29.09.2023 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на ДТ по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 1 688.82 лева.
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 400
лева – заплатен депозит за КСМАТЕ, поради което и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да се осъди да му заплати сумата от 271.43 лева – разноски съразмерно с уважената
част на исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
000361/23.02.2024 год., сключен между ищеца и адвокат П. П. от САК, същият е за оказване
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 4 300 лева /при минимален размер от 4 027.65 лева по чл.7, ал.2, т.3 при интерес
от 42 220.60 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на
адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на
адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на
делото, броя на проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия с
участието на страните /разпит на трима свидетели и изслушано заключение по една
експертиза/.
Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи
на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковете – 2 282.20 лева от общо направени разноски в размер на 7 100 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 6 700 лева с ДДС
и внесен депозит за в.л. по назначената КСМАТЕ в размер на 400 лева.
Съдът не намира основания за намаляване на така договореното и заплатено на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
във връзка с направеното от ищцовата страна искане по чл.78, ал.5 от ГПК –
възнаграждението е в размер, близък до минималния от 6 753.18 лева с ДДС по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при интерес по и.м. от 62 220.60 лева.
На третото лице – помагач на ответника не следва да се присъждат разноски с оглед
13
на направеното от същото искане – с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на
Т. С. Т. от гр. С., ул. „Ихтиманско шосе“ № 99, с ЕГН, сумата от 40 000 лева /четиридесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически
болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – диафизална фрактура на
фибулата, фрактура на медиален малеол, фрактура на ос кубоидеум, сублуксация на
тибиоталарна става и контузия на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
10.03.2023 год. около 17 часа на Самоковско шосе, на около 1 500 метра преди с.К., по вина
на Н.С.Х. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006
МН, със застрахователна полица № BG/02/122601395137 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 28.05.2022 год. до
27.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения за разликата до пълния му
предявен размер от 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на
Т. С. Т. от гр. С., ул. „Ихтиманско шосе“ № 99, с ЕГН, сумата от 2 220.60 лева /две хиляди
двеста и двадесет лв. и шестдесет ст./, съставляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение вследствие на причинените му
телесни увреждания при горното ПТП – заплатени остеосинтезен имплант и болничен
престой, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 688.82 лева /хиляда шестстотин осемдесет и осем лв. и
осемдесет и две ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на Т. С. Т. от гр.
С., ул. „Ихтиманско шосе“ № 99, с ЕГН, сумата от 271.43 лева /двеста седемдесет и един лв.
и четиридесет и три ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "ЗД Б.И." АД, ЕИК да заплати на адвокат П. З.
П. от САК, с ЕГН, със служебен адрес гр. С., бул. „Княз А. Дондуков – Корсаков“ № 5, вх.
В, ап.25, сумата от 4 300 лева /четири хиляди и триста лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Т. С. Т. от гр. С., ул. „Ихтиманско шосе“ № 99,
с ЕГН, да заплати на "ЗД Б.И." АД, ЕИК сумата от 2 282.20 лева /две хиляди двеста
14
осемдесет и два лв. и двадесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на ЗАД „ДаллБогг : Ж.з.” АД, ЕИК като
трето лице – помагач на ответника "ЗД Б.И." АД, ЕИК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15