№ 1551
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200129 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „ХХХХХ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.СХХХХХ, представлявано от управителя
Ф.Н.И., ЕГН- ********** срещу Наказателно постановление /НП/ №22-
2100107/20.12.2021 г., издадено от инж. Димо Г.Ив., на длъжност Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“- София /ДИТ – София/, с което на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че в акта за установяване на административно
1
нарушение и в наказателното постановление липсва пълно, точно и ясно
описание на вмененото нарушение, датата, на която се приема, че е
извършено, обстоятелствата, при които е станало това, както и
доказателствата, които го подкрепят. Отделно от това се сочи, че въз основа
на една и съща проверка на дружеството са били съставени девет акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на които са били
издадени девет наказателни постановления – за неизплатени възнаграждения
на В. С. А. в периода м.октомври 2019 г. – м.август 2021 г. Сочи се също така,
че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл.415, ал.1 от
КТ, доколкото принудителна административна мярка в случая не е издавана.
Алтернативно е застъпено становище за наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител настоява
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като моли за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 22- 2100107 от
29.11.2021 г. на Н. Д. Г. на длъжност главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда ” - София е установено, че при извършване на
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство жалб.
„ХХХХХ, в качеството си на работодател, не е изпълнил предписание под №
16, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, с протокол
за извършена проверка от 22.10.2021 г., а именно: „Работодателят „ХХХХХ
да изплати на В. С. А. допълнително месечно възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор за периода от месец
юни 2020 г. до месец август 2021 г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за
2
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари
2007 г.)". Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 11.11.2021 г.,
като административното нарушение е извършено на 12.11.2021 г. в
предприятието на работодателя.
Нарушението е констатирано на 29.11.2021 г. в Д ИТ - София при
последваща проверка на „ХХХХХ, при която работодателят не е представил
платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови
ордери, фишове, банкови нареждания и други), удостоверяващи изплащане на
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена
с индивидуалния трудов договор за периода от месец юни 2020 г. до месец
август 2021 г. на горепосоченото лице. В писмено сведение управителят на
дружеството е посочил, че не представя документи, доказващи изпълнението
на предписанията от извършена проверка на 22.10.2021 г., от което е видно,
че работодателят „ХХХХХ не е изпълнил даденото му задължително
предписание.
В акта е посочено, че нарушението се потвърждава от следните
писмени материали: 1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР
2134765/29.11.2021 г.; 2. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР
2131218/22.10.2021 г.; 3. Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 22.10.2021 г.; 4.
Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 12.11.2021 г. 5. Ведомости за работна
заплата; 6. Писмено сведение от управителя.
Извършилият проверката инспектор в ДИТ –София приел, че с горното
„ХХХХХ е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Срещу акта постъпили писмени възражения, в които жалбоподателят
посочил, че В. С. А. не е полагал труд за посочения период, поради което не
следва да му бъде изплащано възнаграждение.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление №22-2100107/20.12.2021 г., на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- София /ДИТ – София/, с което на жалбоподателя на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Наказващият орган приел, че не са налице предпоставките, визирани в
чл.415в от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно с
3
аргументите, че неизпълнението на задължителни предписания на
контролните органи затруднява дейността на Инпекцията по труда по
спазване на трудовото законодателство, което от своя страна води до
зачествяне на случаите, при които са нарушени правата на работниците и
служителите от техните работодатели. С оглед постигане на целите по чл.12
от ЗАНН, административното наказаниие било определено в минимално
предвидения в закона размер.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. Д. Г., В. С. А., Л.О.Ив. и Др.В.Ч., както и от приложените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свид.Н. Г. като последователни,
логични и непротиворечиви. При разпита свид.Г. искрено и убедително
пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената
проверка, както и направените констатации, като посочва, че жалбоподателят
не е изпълнил посоченото – по горе предписание.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. А., доколкото същите
кореспондират на приложените по делото писмени доказателства – заверено
копие на трудов договор от 13.05.2019 г., справки от НАП по чл.62, ал.5 от КТ
от 14.05.2019 г. и от 02.02.2021 г., запорно съобщение, покана за доброволно
изпълнение, сигнал /жалба/ от 23.09.2021 г. до ИТ, ведомости за заплати.
Относно спорния по делото момент, свързан с изплащане на
възнагражденията на свидетеля В. А., бяха допуснати до разпит свидетелите
Л.О.Ив. и Др.В.Ч. – служители на счетоводната къща, обслужвала
дружеството –жалбоподател. Видно от техните показания всички
възнаграждения на А. са му били изплатени, същият не се е оплаквал пред
тях, че нещо не му е платено, а освен това с управителя на дружеството
Фикрет И. били в близки приятелски отношения. Що се касае до липсата на
подписи във ведомостите за заплати, посочените свидетели сочат, че са
обръщали специално внимание на този факт, но управителят И. и свидетеля
А. отговаряли, че си имат доверие и липсата на подписи не е проблем. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Иванова и Чокойска в частта, в която
същите споделят за отношенията между управителя на дружеството и
свидетеля А., които не се оспорват и от А., но по отношение на спорния
момент дали всички възнаграждения са били изплатени на А., съобщеното от
4
посочените свидетели не намира опора в приобщения по делото
доказателствен материал. На следващо място следва да бъде отбелязано, че в
настоящия случай отговорността на дружеството е ангажирана за
неизпълнение на предписание, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, с протокол за извършена проверка от 22.10.2021 г., а
именно: „Работодателят „ХХХХХ да изплати на В. С. А. допълнително
месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния
трудов договор за периода от месец юни 2020 г. до месец август 2021 г..
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата предвижда,че за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор.
В тази връзка, съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях органите на
инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и
по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда.
В тази връзка санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
налагането на административно наказание имуществена санкция или глоба в
5
размер от 1500 до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Съдът намира извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ за безспорно установено от събраните по
делото доказателства и в частност показанията на свид.Г., както и
представените по делото писмени доказателства – протокол за извършена
проверка с изх. № ПР 2134765/29.11.2021 г.; протокол за извършена проверка
с изх. № ПР 2131218/22.10.2021 г.; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от
22.10.2021 г.; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 12.11.2021 г., ведомости за
работна заплата, писмено сведение от управителя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при
извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство и
след преглед на изискани и представени в Д „ИТ” –София документи,
жалбоподателят „ХХХХХ в качеството си на работодател, не е изпълнил
предписание под № 16, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда, с протокол за извършена проверка от 22.10.2021 г., а именно:
„Работодателят „ХХХХХ да изплати на В. С. А. допълнително месечно
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент
върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор за периода от месец юни 2020 г. до месец август 2021 г., съгласно чл.
12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г.)". Срокът за изпълнение на предписанието
е изтекъл на 11.11.2021 г., като административното нарушение е извършено
на 12.11.2021 г. в предприятието на работодателя.
Нарушението е констатирано на 29.11.2021 г. в Д ИТ - София при
последваща проверка на „ХХХХХ, при която работодателят не е представил
платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови
ордери, фишове, банкови нареждания и други), удостоверяващи изплащане на
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена
с индивидуалния трудов договор за периода от месец юни 2020 г. до месец
август 2021 г. на горепосоченото лице. В този смисъл съдът намира, че
законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя по чл.415, ал.1 от КТ, поради неизпълнение на
6
задължението.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция - не следва да се
изследва и въпросът за виновност на конкретно лице.
Санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда налагането на
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 10 000 лв. за лице, което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. С атакуваното
наказателно постановление е била наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева, която съдът счита, че е определена правилно, отговаряща на
вида, характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая
законосъобразно административно - наказващият орган е наложил на
жалбоподателя минималния размер на предвидената в закона имуществена
санкция.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно -наказателното
производство. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5
и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере
конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нарушението
неправилно е квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ. Съставът на
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ изисква от обективна
страна да е налице неизпълнение на задължително предписание, дадено от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Субект на
нарушението е всяко лице, което е носител на задължението, възложено с
предписанието. Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на
предписанието, установено при последваща проверка от контролните органи.
Задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ е принудителна
7
административна мярка, която може да бъде обжалвана по реда на АПК. В
конкретния случай по делото няма данни предписанието да е било атакувано,
респ. отменено по административен или съдебен ред, от което следва, че
същото е влязло в законна сила. Неизпълнението на предписанието,
установено при последваща проверка е правно-релевантния факт, пораждащ
отговорността по чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за едно
продължаващо по своя характер нарушение, са наложени няколко отделни
санкции, доколкото става дума за отделни предписания, които имат различен
предмет и съдържание, като по всяко едно от тях се дължи отделно
изпълнение, за конкретни лица, за положен труд през различен период от
време.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение. Не са налице основания за приложение на чл. 415в, ал. 1 КТ,
доколкото от дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства
нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ.
С оглед гореизложеното съдът намира издаденото наказателно
постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да
бъде потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изхода на делото, съдът намира същото за основателно. С измененията
на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е
предвидено, че в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на
8
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ДИТ –София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №22-
2100107/20.12.2021 г., издадено от инж. Димо Г.Ив., на длъжност Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“- София /ДИТ – София/, с което на
жалбоподателя ХХХХХ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.СХХХХХ, представлявано от управителя Ф.Н.И., ЕГН-
**********, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ХХХХХ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.СХХХХХ, представлявано от управителя Ф.Н.И., ЕГН-
**********, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
със седалище гр. София сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10