Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
гр. София, 19.03.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16855 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 224876/25.09.2019
г. на СРС, 174 с - в, по гр. д. № 22574/2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, „Т.С."
ЕАД, ЕИК: *****е осъдена да
заплати Р.Ц.С., ЕГН: **********,
сумата от 122 лв.,
като получена на отпаднало основание, поради изтекла погасителна давност и
принудително събрана по изпълнително дело № 20118580400667 по описа на ЧСИ У.Д.,
рег. № 858 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2002 г.,
издаден по гр. д. № 04569/2002 г. по описа на СРС, ГО, 71 - ви състав, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 04.04.2018 г. (предявяване на
иска) до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 122 лв. до пълния предявен размер от
146 лв. Страните са осъдени
съразмерно за разноски.
Решението се
оспорва в отхвърлителната част от ищеца Р.Ц.С.,
чрез представителят му, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в оспорената част. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло
иска. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - ищецът С.Л.В., чрез представителя си, оспорва
жалбата, като излага съображения, че е неоснователна, а решението на СРС е
правилно и законосъобразно постановено. Правилно съдът е приел, че ответникът
се е обогатил със сумата от 122 лв. събрана по изпълнителното дело, но незаконосъобразно
е направил извод, че разноските, събрани в изпълнителното производство, не са
част от неоснователното обогатяване на ответника, понеже не са настъпили в
неговия патримониум. Съгласно чл. 79 ГПК, вр. с т. 33 и т. 34
от ТТР по ЗСЧИ, таксите по изпълнителното дело се заплащат от взискателя, а не от длъжника. Следва да се приеме, че
сумите за такси, също като тези, постъпили по сметка на „Т.С.“ ЕАД, са такива,
получени от последната. Не следва да се приравнява на непостъпване в патримониума на ответника обстоятелството, че сумата не е
достигнала до него. Поддържат се доводи, че достигането на заплатените от ищеца
суми по изпълнителното производство до ответника е ирелевантно
за спора. Според ищеца е достатъчно сумите да са насочени към патримониума на ответника. Поддържа се, че е изпълнен
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като плащанията са извършени в
полза на ответника, независимо, че преди това от тях са направени удръжки за
такси и разноски по ЗЧСИ, които длъжникът не е могъл да разграничи. Моли да се
потвърди решението на СРС както е постановено. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – ответникът „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 15.02.2021 г., депозирана
преди съдебно заседание, ответникът оспорва бланкетно
жалбата и моли да се остави без уважение, като се потвърди решението на СРС в
оспорената част. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане от „Т.С.“
ЕАД на отпаднало основание (изтекла погасителна давност)
на сумата от общо 146 лв., недължимо платена от ищеца
в полза на ответника по изпълнително дело
№ 20118580400667 по описа на ЧСИ У.Д., peг. №
858 в КЧСИ.
Въззивната
жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
във въззивната жалба.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите
относно неговата законосъобразност. Въззивният съд
намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка.
Въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС, че в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за основателността на претенцията е
от значение ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактът на плащане и получаване на сумата от ответника, а в доказателствена тежест на ответника
е да докаже правно основание да го получи, съответно - да задържи извършеното
плащане, включително осъществяването на действия, довели до
спиране и/или прекъсване теченето на погасителната давност за вземането.
Между
страните не е спорно и се установява, че на 18.11.2002 г. по гр. д. №
04569/2002 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, е издаден изпълнителен лист в
полза на „Т.С." ЕАД срещу Р.Ц.С., по силата на който последният е осъден
да заплати на дружеството сумите от 1 674, 19 лв. - главница, 166, 60 лв. - мораторна лихва и 36, 82 лв. - съдебни разноски, за
използвана топлинна енергия.
В
доклада по делото СРС е отделил също като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че със съдебно решение от 29.12.2017 г. по гр. д. №
71771/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 - ми състав, влязло в сила на 23.01.2018 г., е признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, присъдени с
посочения по - горе изпълнителен лист от 18.11.2002 г., поради погасяването им
по давност.
СРС
е съобразил, че решението има задължителна сила за страните и за съда, която
следва да се зачете, по арг. от чл. 297 и чл. 298 ГПК.
При
това основателно е направен извод, че заплащането на сумите по изпълнителния
лист в изп. дело № 20118580400667 по описа на ЧСИ У.Д.,
peг. № 858 в КЧСИ, е извършено на
отпаднало основание, настъпило от момента на влизане в
сила на решението на СРС, с което са уважени исковете по чл. 124 ГПК - на
23.01.2018 г.
За
да приеме, че искът е основателен само за сумата от 122 лв. СРС е взел предвид,
че съгласно издадено на 13.03.2018 г. удостоверение от съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 20118580400667 по описа на ЧСИ У.Д., рсг.
№ 858 в КЧСИ, по изпълнителното дело е постъпила сумата от общо 316 лв., от
която - 122 лв. са разпределени и преведени на взискателя
„Т.С." ЕАД, 24 лв. са преведи като такси и разноски по ТТРЗЧСИ, а 170 лв.
са останали неразпределени.
Според
платежните нареждания но изпълнителното дело на 27.07.2017 г. сумата от 122 лв.
е преведена по сметка на ответното дружество, а сумата от
24 лв. - по сметка на ЧСИ.
Предвид
изложеното основателно СРС е приел, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен
само за сумата от 122 лв., за която непротиворечиво се установява, че е
постъпила по сметка на ответника, като е отхвърлил иска за остатъка от 24
лв.
Въззивният
състав споделя изводите на СРС, че на възстановяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежат само сумите, изплатени реално от
ищеца на взискателя - "Т.С." ЕАД, за които е
отпаднало основанието за получаването им, след влизане в сила на посоченото по
– горе решение. Само по
отношение на сумите, които ответникът
реално е получил в патримониума си следва да
се приеме, че той се е обогатил неоснователно.
По
отношение на отхвърлената част, настоящият състав споделя изводите на СРС. Не е
спорно, че сумата от 24 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ за такси и разноски по
ТТРЗЧСИ и не е реално получена в патримониума на
ответника „Т.С." ЕАД. Тази сума не
се сочи като недължима и според решението от 29.12.2017 г. по гр. д. №
71771/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 - ми състав.
Въззивният състав приема, че
всички суми, свързани с провеждане на изпълнителното производство (такси и разноски по ТТРЗЧСИ) ощетеното лице
може да търси
от обогатилото се с
тях лице, но
не и от ответника по настоящото дело.
Не
може да се споделят аргументите на представителя на ищеца, развити във
въззивната жалба, че е достатъчно сумата да е насочена
към патримониума на ответника, като е без правно
значение дали тя реално е постъпила в него. Както се посочи и по - горе, от
правно значение за уважаването на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу конкретния
ответник, е да се установи, че сумата, за която се твърди, че е недължимо
платена и с която ответникът се е обогатил, реално е получена от него и че
основанието за получаването й е отпаднало.
По
изложените съображения не е съобразено със смисъла на материалния закон и
твърдението на ищеца, че доколкото плащанията са
извършени в полза на ответника, независимо, че от тях са направени удръжки за
такси и разноски по ЗЧСИ, искът за връщането на сумите удържани за такси от ЧСИ
е основателен срещу него.
Доколкото
изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението
в частта, в която искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е отхвърлен над сумата от
122 лв. до претендираните 146 лв. - е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Този извод се отнася и до решението в частта по разноските, които са
съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски по
делото.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода на спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД. Съдът
намира, че в нейна полза не следва да се присъждат разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е осъществено процесуално
представителство по смисъла на ГПК пред въззивната инстанция.
Така мотивиран
СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 224876/25.09.2019 г. на
СРС, 174 с - в, по гр. д. № 22574/2018 г., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Р.Ц.С., ЕГН: **********
срещу „Т.С." ЕАД, ЕИК: *****иск, с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, над сумата от 122 лв. до пълния предявен размер от
146 лв. - като получена на
отпаднало основание, поради изтекла погасителна давност и принудително събрана
по изпълнително дело № 20118580400667 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 в КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2002 г., издаден по гр. д.
№ 04569/2002 г. по описа на СРС, ГО, 71 - ви състав, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 04.04.2018 г. (предявяване на иска) до
окончателното й заплащане, както и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която искът е
уважен – като неоспорено от ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.