Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Диляна Цветкова, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 2104 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) вр. чл. 155, т. 1 ТЗ.
Образувано е
по искова молба на И.Б., родена на *** г., гражданин на Република Гърция, с
която е предявен конститутивен иск за прекратяване на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
поради важни причини - влошени взаимоотношения между съдружниците, довели до
невъзможност за вземане на решения от общото събрание на дружеството във връзка
с търговската му дейност.
В исковата молба ищецът И.Б. твърди, че е съдружник
заедно с А.Д.П.в „Е.“ ООД при равно дялово участие. Основният предмет на
дейност на дружеството се изразявал в организиране и провеждане на сватбено
изложение, като от 2015 г. с развитието на тази дейност възникнали и
противоречията между съдружниците. Заболяване на И.Б. я препятствало да участва
активно в дейността чрез лични усилия, затова се съгласила в полза на А.Д.П., в
качеството й на управител, да се заплаща месечно възнаграждение в размер на
2000 лева за периода м. октомври – м. януари. През м. август 2018 г. било
свикано общо събрание на съдружниците, на което било предложено решение ищецът
да бъде задължена да присъства всеки понеделник в гр. София за подготовка на
изложението, въпреки че до този момент нейното участие се извършвало от Атина и
за утвърждаването на констатация, че 98 % от работата в дружеството се извършва
от А.Д.П.. Поради отказа на И.Б. да се съгласи с тези решения, същата била
принудена да напусне общото събрание, а по-късно получила писмо със заплаха за
изключването й. В отговор поискала от управителя свикването на общо събрание на
съдружниците в дневния ред на което да бъдат включени въпросите за
разпределение на печалбата и прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Общо
събрание било свикано, но с дневен ред, включващ изключването на И.Б. като
съдружник поради неизпълнение на задължението й за оказване на съдействие за
дружествената дейност. Това развитие на отношенията между съдружниците обусловило невъзможност за функциониране на
ответното дружество и налагало неговото прекратяване.
Ответникът, „Е.“ ООД, в срока за отговор на исковата
молба, депозира такъв, в който твърди, че с решение на общото събрание на
съдружниците от 10.10.2018 г. И.Б. била изключена като съдружник, поради което
и не разполагала с активна процесуална легитимация за провеждането на иск за
прекратяване на дружеството. Твърди, че решението за изключването й не било
вписано в търговския регистър, поради оспорването му от И.Б. в производството
по търговско дело № 2227/2018 г. на СГС, VІ-3 състав. В тази връзка обективира
искане за спиране процесуалното развитие на настоящото производство до решаване
на спора със законосъобразността на решението за изключването на И.Б., тъй като
при отхвърляне на иска по чл. 74 ТЗ искът по чл. 155, ал. 1 ТЗ би бил
недопустим.
По същество счита, че предявеният иск е неоснователен,
тъй като обтегнатите отношения между съдружниците не съставлявали важни
причини, които да налагат прекратяването на дружеството, защото преценката за
наличието на такива следвало да се основава на интересите на дружеството, а не
на отделните съдружници. Дейността на дружеството била източник на печалба и
това налагало неговото съществуване да бъде запазено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23,
ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че съдружници в ответното дружество „Е.“ ООД,
при паритетно участие (равни дялове), са ищецът И.Б. и трето за спора лице - А.Д.П..
С определение, постановено в съдебно заседание на
11.06.2019 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните е отделен фактът, че отношенията между съдружниците в „Е.“ ООД - И.Б. и А.Д.П.са силно влошени до степен на
нетърпимост.
Не е спорен и фактът, че ответното дружество е търговец с
активна търговска дейност, което се установява и от представените счетоводни
документи (данъчни фактури и годишни данъчни декларации), съответно е установим
от обявените и заявените за обявяване по партидата на дружеството в търговския
регистър годишни финансови отчети, по отношение на които не е налице
произнасяне от страна на длъжностно лице по регистрация.
С влязло в сила на 11.04.2019 г. съдебно решение по търг.
дело № 2227/2018 г. на СГС, VІ-3 състав по предявен от И.Б. конститутивен иск с
квалификация чл. 74 ТЗ, е отменено решението на общото събрание на съдружниците
на „Е.“ ООД от 10.10.2018 г. за изключване на съдружника Б. поради неоказване
на съдействие за осъществяване на търговската дейност на дружеството.
От представения
дружествен договор, съответно обявен и в търговския регистър, се установява, че
капиталът на дружеството е в размер на 5000 лева, разпределен в 500 дяла с
номинална стойност 10 лева, като всеки от съдружниците притежава по 250 дяла. Съгласно
чл. 46, ал. 2 и ал. 1 от дружествения договор на „Е.“ ООД решенията на общото
събрание на съдружниците за увеличаване и намаляване на капитала изискват
единодушие, решенията за изменение на дружествения договор, приемане на нови
съдружници, прехвърляне на дружествен дял, изключване на съдружник, придобиване
и отчуждаване на недвижими имоти и прекратяване на дружеството чрез ликвидация следва
да се приемат с мнозинство от ¾, а останалите решения по въпроси от
компетентността на общото събрание се вземат с мнозинство от ½ от капитала.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на конститутивния
иск, с правна квалификация чл. 155, т.1 ТЗ.
Основателността
на предявения иск се обуславя от наличие на предпоставките: ищецът да е съдружник
в ответното дружество, който да притежава повече от 1/5 от капитала му и да са
осъществени факти, които могат да се субсимират под общото понятие „важни
причини“ налагащи прекратяване на дружеството.
Активната процесуална легитимация за провеждане на иск за
прекратяване на търговско дружество принадлежи само на лице, което има
качеството съдружник в дружеството с дялово участие повече от 1/5 от капитала.
В определение № 247 от 02.03.2011 г. по ч. т. д. № 77/2011 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС, е прието, че предвидената в чл. 155, т. 1 ТЗ възможност за прекратяване
на дружеството по исков ред чрез предявяване на конститутивен иск е предоставена
на точно определени лица - съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от дяловете
от капитала. Следователно, притежаването от ищеца на качеството
"съдружник" е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
този иск. Поради това, посоченото качество трябва да е налице във всеки един
момент от производството по делото и изгубването му има за последица отпадане
на правния интерес от иска за прекратяване на търговското дружество и
недопустимост на същия. Възприемането на обратното становище би довело до
правно неприемлив резултат - дружеството да бъде прекратено по искане на лице,
което към момента на прекратяването му (влизане на решението по чл. 155, т. 1 ТЗ в сила) вече не е съдружник и поради това не разполага с никакви права по
отношение на дружеството, в т. ч. и да предприема действия за преустановяване
съществуването му като правен субект.
С изключване на съдружника И.Б. членственото й
правоотношение с „Е.“ ООД е прекратено, но с влизане в сила на съдебното
решение по търг. дело № 2227/2018 г. на СГС за отмяна на това решение качеството
й на съдружник е възстановено от пораждане на силата на пресъдено нещо,
съответно същата разполага с активна процесуална легитимация, която не се
установява да е отпаднала към приключване на устните състезания по спора, затова
предявеният иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В решение № 21 от 02.03.2010 г. по т. д. № 471/2009 г.,
T. К., I Т. О. на ВКС, решение № 159 от 15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на
ВКС – ТК, решение № 30 от 10.09.2010 г. по т. д. № 320/2009 г., Т.
К., II Т. О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
представляващи към приемането им задължителна практика за съдилищата, е прието,
че понятието "важни причини" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ няма
легална дефиниция, поради разнообразието на проявните му форми, което налага
при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество
е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения
на съдружниците (предвидени в учредителния/устройствения му акт) и пр., но при
обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи
следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник.
Причините би следвало да са такива, че да създават
непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или
пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е
осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Във втория случай,
бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за
продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на
бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или
блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели -
нелоялно поведение, уронване престижа на дружеството и засягане интересите на
останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат: трайна липса на рентабилност, натрупване на
задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.
В решение № 74/24.06.2019 г. по търг. дело № 2452/2018 г.
на ВКС, ТК, е прието, че доказаните влошени отношения между съдружниците,
установеният „сериозен разрив в отношенията помежду им“ (така в решение № 226
по т. д. № 1012/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС) налага изследване на причината за това
и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската
дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за
осъществяването й или са резултат на паралелни взаимоотношения между
съдружниците (така в решение № 120 по гр. д. № 932/2001 г.). В последното решение
е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците, като
предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване
престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Съдържанието на
отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване задължението за
лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на дружеството
дейност, е възприето като „важна причина“ за прекратяване на дружеството в
решение № 663 по т. д. № 2270/2006 г. на І т.о. на ВКС. Влошените отношения
сами по себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа
невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството (така
решение № 30 по т.д. № 320/2009 г. и решение № 662 по т. д. № 86/2006 г. на ІІ
т.о. на ВКС). Нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския
живот чрез дружеството, не е законово основание за прекратяването му, както е
прието в решение № 532 по т. д. № 258/2008 г. на І т.о. на ВКС. Точно поради
това, само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия,
обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да
организират дейността на дружеството, не би обусловило наличието на „важна
причина“ за прекратяването му.
При съобразяване на така обобщената практика на ВКС се
налага извод, че влошените отношения между съдружниците следва да препятстват
осъществяването на търговска дейност и да правят безпредметно съществуването на
„Е.“ ООД като правен субект, а в случая такъв ефект върху търговската дейност
не е налице. Напротив. Влошените
отношения между И.Б. и съдружника
А.Д.П.не са препятствали осъществяването на основната търговска дейност
на „Е.“ ООД – провеждането на сватбено изложение „BALKANIKA
WEDDING EXPO 2019“,
осъществено след предявяване на исковата молба, който факт се установява от
представените фактури, обективиращи извършени доставки в полза на трети лица –
участници в изложението.
Учредяването на търговско дружество с ограничена
отговорност е форма на сдружаване, насочена към извършване на търговска
дейност, за резултатите от която дружеството да отговаря със собственото си
имущество, без лицата, намиращи се в членствено правоотношение да отговарят с
тяхно имущество (за разлика от съдружниците в СД и комплементарите в КД и КДА).
Търговската дейност е по дефиниция спекулативна – насочена към реализиране на
печалба. Затова ако дружеството, спрямо което е предявен иск за прекратяване,
извършва активна търговска дейност, включително реализира положителен финансов
резултат от нея, съществуването му е стопански оправдано и влошените отношения
между съдружниците не представляват важна причина, която да оправдава
преустановяване съществуването на един активен стопански субект. В конкретния
случай „Е.“ ООД е точно такъв и интересът на дружеството, а косвено и на
участващите в него съдружници е същото да продължи търговското си битие.
Всяко търговско дружество е правен субект, който формира
и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от
управителя, който осъществява оперативното му ръководство. Действително, паритетното
участие на съдружниците при влошени техни отношения е от естество да препятства
вземането на решения по въпросите, възложени в компетентност на общото
събрание, тъй като минимално изискваното мнозинство е ½ от капитала (а
всеки от съдружниците притежава толкова), но доказателства тази невъзможност да
е рефлектирала върху извършваната от дружеството търговската дейност в
производството не са събрани. Дружеството има назначен управител, чрез който
волеизявява и встъпва в правоотношения с трети лица, затова неоснователни са
доводите на ищеца И.Б., че влошените отношения препятстват продължаването на
съвместната търговска дейност. Последната се осъществява от дружеството като
самостоятелен правен субект, а не от самите съдружници, които имат само правно
задължение да съдействат за това. Липсата на съдействие или предприето от
съдружник поведение, насочено против интересите на дружеството законът е
скрепил с други правни последици, като го е въздигнал в основание за
прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, а не на дружеството
като правен субект.
При безспорно установената активна търговска дейност на „Е.“
ООД, която генерира положителен финансов резултат, въпреки влошените личностни
отношения между съдружниците, не може да се приеме, че са налице важни причини,
поради които да се налага прилагане на най-тежката последица – прекратяване на
дружеството. Затова предявеният конститутивен иск, насочен към тази правна
промяна е неоснователен и се налага да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените
в производството разноски се поражда за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който
претендира ангажирането на отговорността за разноски на ищеца И.Б. в размер на
сумата 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, сключен с адвокат Я..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б., родена на ***
г., гражданин на Република Гърция, иск, с правна квалификация чл. 155, т. 1 ТЗ,
за прекратяване на дружество с ограничена отговорност „Е.“ ООД, ЕИК *********,
поради важни причини - влошени взаимоотношения между съдружниците, довели до
невъзможност за вземане на решения от общото събрание на дружеството във връзка
с търговската му дейност.
ОСЪЖДА И.Б., родена
на *** г., гражданин на Република Гърция, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2000 (две хиляди) лева – разноски за
производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: