Решение по ЧНД №1746/2022 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Образувано е въз основа на писмо от Министерството на правосъдието на
Република България, към което е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г., за иницииране на производство за признаване и
изпълнение на територията на Република България на съдебно решение № 7561/2020 R.G. –
120/2021 Sent. от 12.01.2021 г. на Апелативен съд в Рим – Първа наказателна секция, влязло
в сила на 13.04.2021 г., с което българският гражданин И.М.Б. е осъден на две години и два
месеца лишаване от свобода за подправка на платежни инструменти, извършена в
съучастие.
В съдебно заседание прокурорът от СГП пледира, че в случая не са налице
условията за признаване и изпълнение на посочения в удостоверението съдебен акт.
Посочва, че в случая са налице, визираните в чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и
чл. 9, т. 1, т. „А“ от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., основанията
за отказ да се признае и изпълни наложното от компетентните италиански власти наказание
„лишаване от свобода“ на българския гражданин Б..
Защитата пледира в същата насока. Излага подробни аргументи, че представеното
от италианските власти удостоверение е непълно и противоречи на съдебния акт, чието
признаване се иска. Счита, че в хода на въззивното производство пред Апелативен съд –
Рим, осъденият е бил възпрепятстван да осъществи правото си на защита, тъй като същият
не се е явил в съдебно заседание по обективни причини (лицето се е намирало в
предварителния арест – затвора „Реджина Чели“ в Рим и след освобождаването му спрямо
него е действала забрана за пребиваване на територията на община Рим). Сочи, че по делото
няма данни на Б. и на неговия защитник да е връчвано решението на Апелативния съд.
Намира, че от представените от италианските власти документи не става ясно кой акт
подлежи на признаване в настоящето наказателно производство, този на Апелативния съд в
Рим или акта на Главната прокуратура, с който реално се привежда в изпълнение остатъка
от наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и становището
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
И.М.Б. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с адрес:
София, ж.к. Фондови жилища, №****, с ЕГН ****.
С присъда № 53572/19NR от 21.05.2020 г. на Съдията по предварителното
разследване на Първоинстанционния съд в Рим, И.М.Б., ЕГН: ****, е осъден на 2 години и 6
месеца „лишаване от свобода“ и глоба от 300 евро за подправка на платежни инструменти,
извършена в съучастие.
С Решение 7561/2020 R.G. – 120/2021 Sent. от 12.01.2021 г. на Апелативен съд в Рим
– Първа наказателна секция, влязло в сила на 13.04.2021 г., въззивният съд е изменил
присъда № 53572/19NR от 21.05.2020 г. на Съдията по предварителното разследване на
Първоинстанционния съд в Рим, като е намалил наложеното на българския гражданин
И.М.Б. наказание „лишаване от свобода“ на две години и два месеца лишаване.
С Определение от 12.01.2021 г. на Апелативен съд в Рим – Първа наказателна
секция, съдът е отменил наложената на И.М.Б. мярка за неотклонение „задържане под
стража в затвор“, постановил е незабавното му освобождаване и е наложил мярка „забрана за
пребиваване в територията на община Рим“.
С решение на компетентните италиански власти, издадено на 18.10.2021г. е
постановено привеждане в изпълнение на осъдителната присъда с едновременно спиране
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Този документ не е
предоставен от запитващата държава и не се съдържа в кориците по делото.
С акт на Главна прокуратура на Републиката – при Апелативен съд Рим, от
04.01.2022 г. е отменено цитираното по-горе решение за спиране изпълнението на
1

наказанието „лишаване от свобода“ и е възстановено действието на предходно разпореждане
срещу Б.. Въз основа на този акт е приведен в изпълнение остатъкът от наложеното с
Решение 7561/2020 R.G. – 120/2021 Sent. от 12.01.2021 г. на Апелативен съд в Рим – Първа
наказателна секция, наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и двадесет
дни, след приспадане на времето, през което лицето е търпяло мярка за неотклонение
„задържане под стража“. По повод на този акт компетентните италиански власти са
инициирали процедура по трансфер на осъденото лице от италианската република в
Република България.
Настоящето производство е по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като
съдът е сезиран с искане относно решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда,
постановена от съд на държава член на ЕС срещу български гражданин.
Съдът приема, че така направеното предложение от Главна прокуратура при
Апелативния съд в Рим не следва да бъде уважавано, съответно не следва да бъде приета за
изпълнение оставащата част от наложеното на българския гражданин И.М.Б. със съдебно
решение № 7561/2020 R.G. – 120/2021 Sent. от 12.01.2021г. на Апелативен съд в Рим – Първа
наказателна секция, влязло в сила на 13.04.2021 г., наказание „лишаване от свобода“.
Съображенията на съда са следните:
Видно от изпратените от италианските власти разяснения, съгласно приложимата в
изпращащата държава нормативна уредба, когато наложеното или оставащото за
изпълняване наказание е по-малко от 4 години „лишаване от свобода“, осъденото лице се
уведомява предварително за изпълнение на наказанието. По този начин, то може да
представи молба и да му бъде разрешено да се възползва от някое от предимствата,
предвидени в закона за изпълнение на наказанията, а именно чрез пробация с наблюдение от
службите или домашен арест, т.е да не изтърпява ефективно изтърпения остатък от
наказанието, което му е наложено. Съдът намира, че в случая Б. е бил лишен от
възможността да упражни правата си, предвидени в италианското законодателство, относно
промяна вида на наложеното наказание, което е ограничило съществено правото му на
защита. Видно от съдържанието на акта от 04.01.2022г. на Главна прокуратура на
Републиката – при Апелативен съд Рим, става ясно, че осъденото лице не е било намерено
от италианските власти и не му е било връчено Решение от 18.10.2021г., с което е приведа в
изпълнение присъдата, като едновременно с това е спряно изпълнението на наложеното
наказание, поради което лицето не е подало молба по чл. 656, пар. 5 от НПК на Р Италия. В
същото време, видно от Определение от 12.01.2021 г. на Апелативен съд в Рим – Първа
наказателна секция, в периода в който И. Б. е бил издирван от органите на реда в Рим,
същият е търпял мярка „забрана за пребиваване на територията на община Рим“, поради
което невъзможността да бъде намерен и да му бъдат връчени съдебните книжа, не може да
му се вмени във вина, напротив осъденото лице законосъобразно в изпълнение на
наложената му от съда мярка за процесуална принуда не е обитавал, известните за него
адреси. По изложените съображения съдът приема, че в случая следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и съдът да постанови отказ да
признае акта, с който е приведена в изпълнение осъдителната присъда на италианския съд,
доколкото същият е постановен в съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило
лично, и в случая не са налице предпоставките, визирани в чл. 15, ал. 1, т. 9, б. „а“, „б“, и „в“
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Като самостоятелно основание за отказ да признае постановената от италианския
съд присъда, настоящият съдебен състав намира в констатираните противоречия между
съдържанието на приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. /идентично по съдържание с удостоверението по чл.
3 от специалния закон, приложим в случая/ и присъдата, чието признаване се иска от
запитващата държава. Така в удостоверението е посочено, че осъденото лице е взело лично
участие в съдебната фаза на процеса пред Апелативен съд – Рим, докато видно от самото
съдебно решение № 7561/2020 R.G. – 120/2021 Sent. от 12.01.2021г. на Апелативен съд в
Рим, Б. не се е явил пред въззивната инстанция, тъй като лицето се е намирало в
2

предварителния арест – затвора „Реджина Чели“ в Рим, с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по повод на същото наказателно производство. Въпреки, че съдът
многократно е отправил искания за съдействие и допълване на удостоверението по чл. 3 до
компетентните италиански власти, до настоящия момент то не е било допълнено и
поправено, поради което съдът приема, че е налице и хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
закона, а именно между удостоверението и съдебното решение има явно несъответствие.
За пълнота на изложението съдът намира за неоснователни възраженията на
защитата, че в случая не става ясно кой акт на италианските власти се иска да бъде признат
за изпълнение в България – съдебното решение на Апелативния съд или акта на Главната
прокуратура. Безспорно това се явява съдебният акт, с който на осъденото лице е наложено
определено по вид и размер наказание, докато съгласно италианското законодателство в
компетентността на съответната прокуратура е при определени в закона предпоставки да
спира и възобновява изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“, но
тези въпроси са свързани с изпълнението на наказанието, а не с неговото
индивидуализиране.
Мотивиран от изложените съображения, и на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът постанови решението си.
3

Номер на акта:	85
Дата:	28 януари 2025 г. (в сила от 12 февруари 2025 г.)
Съдия:	Иван Коев

Дело:	20221100201746
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 май 2022 г.

Решение по ЧНД №1746/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите