Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 11.01.2017 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На тринадесети декември 2016 година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Н.К.,
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 82 по описа за
2016 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът адв. П.П.С. в ИМ твърди, че упражнява дейност
като адвокат, вписан в регистъра на Софийската адвокатска колегия като в това
си качество, на 21.09.2014 г. сключил с първата ответница договор за поръчка,
по силата на който му възложила да й окажа правна помощ, като я представлява
пред всички застрахователни дружества, Гаранционния фонд, пред всички държавни
и общински органи, организации и трети лица, както и пред органите на
досъдебното производство и съда, за да извърши вместо нея всички необходими
правни и фактически действия, необходими за определяне и изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, дължими й се за репариране на претъпрените от нея болки
и страдания, причинени й в резултат на ПТП, станало на 15.09.2014 г. в района
на гр. Пловдив, при което е починала дъщеря й С.К.Д.. За така описаната правна
помощ, първата ответница приела да му заплати адвокатско възнаграждение,
определено като 33% от полученото общо обезщетение по всички претенции, ведно с
присъдените лихви, както и пълния размер на сторените разноски по воденето на
делата. В рамките на последвалото съдебно производство оказал необходимата
правна помощ на конституираната в качеството си на частен обвинител ответница И.Д.,
вследствие на което била постановена осъдителна присъда за виновния водач. Въз
основа на подадена ищеца жалба по искане на ответницата, присъдата на
подсъдимия била изменена в по-тежка. Паралелно с горните действия, депозирал
молба до Гаранционния фонд с искане за установяване на лицето, спрямо което
може да бъде образувано исково производство по предявен от нея пряк иск срещу
съответния застраховател. След установяване на застрахователя, подал молба от
нейно име с оглед доброволно плащане на дължимото обезщетение. Такова обаче не
последвало, поради което предявил от името на И.Е.Д. пряк иск с правно основание
чл. 226 от КЗ /отм./ срещу „ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, като
частичен иск от 400 000 лева. В рамките на образуваното гражданско дело извършил
множество действия, свързани с изпълняване на указанията на съда, подаване на
допълнителна искова молба, формулиране на доказателствени искания, набавяне на
необходимите документи във връзка с доказване на основателността на иска, както
и доказателства, свързани с направеното искане за освобождаване на ищцата от
задължение за внасяне на такси и разноски по производството. Ответницата И.Д.
направила отказ от предявения иск по, тъй като застрахователното дружество й
заплатило обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществените вреди,
претърпени вследствие смъртта на дъщеря й. Твърди, че на основание чл. 36 от
Закона за адвокатурата, на адвоката се дължи възнаграждение за положения труд.
В процесния договор за поръчка от 21.09.2014 г. размерът на това възнаграждение
е определен между страните като 33 % от полученото от клиента общо обезщетение
за вреди, което възнаграждение е дължимо и при получено от клиента плащане въз
основа на постигнато споразумение със застрахователя. Като се има предвид
платената от застрахователя на първата ответница сума - 80 000 лева, дължимият
размер на адвокатското възнаграждение възлизал на 26 400 лева. Ответницата И.Д.,
обаче, отказала да му заплати уговореното в договора адвокатско възнаграждение.
Предвид липсата на плащане по посочения договор за поръчка, образувал исков
процес срещу първата ответница за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение.
Преди да образува исковото производство за заплащане на адвокатско
възнаграждение, поискал да му бъде допуснато обезпечение на предявимия бъдещия
иск с правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата срещу И.Е.Д.. Междувременно,
се опитал да постигне споразумение с ответницата И.Д. за доброволно уреждане на
имуществените отношения, но същата заявила, че на 16.02.2016г. е прехвърлила
цялата сума, която е получила като обезщетение за смъртта на дъщеря си С.Д. от
застрахователя на своята племенница Р.А.Ш.-П., в общ размер на 49 900 лева, по
банкова сметка *** Ш., разкрита в „Уникредит Булбанк" АД на основание
сключен между двете договор за дарение. По този начин, извършеното на
16.02.2016 г. от първата ответница действие, представляващо направен от нея
вътрешно-банков превод на сумата от 49 900 лева, по сметка на втората ответница,
разкрита в „Уникредит Булбанк" АД, с основание „договор за дарение",
е увреждащо по отношение на ищеца. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да обяви за
относително недействително спрямо ищеца действието, с което на
16.02.2016 г. първата ответница И.Е.Д. е дарила на втората ответница -
племенницата си Р.А.Ш.-П., сумата от 49 900 лева, чрез вътрешнобанков превод в
системата на „Уникредит Булбанк" АД, гр.София, извършен от сметка на
първата по сметка на втората ответница, до размера на сумата от в размер
на 26 400 лева. Моли да му бъдат присъдени и
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответниците И.Е.Д. и Р.А.Ш.
– П. вземат становище, че липсват съществени
предпоставки за основателността на претенцията по чл. 135 от ЗЗД. Както е
признато в исковата молба средствата прехвърлени от И.Д. по сметка на Р.Ш.
представлявали обезщетение за неимуществените вреди претърпени в резултат на
смъртта на единствената дъщеря на И.Д.. Съгласно Кодекса за застраховането,
суми изплатени като обезщетения за претърпените неимуществени вреди, на
основание договор по застраховка " Гражданска отговорност" не
подлежат на принудително изпълнение. Те са несеквестируеми. Целта на чл. 135 от ЗЗД е защита на онази част от имуществото на длъжника, която служи за
удовлетворяване на кредитора. Несеквестируемото имущество не попада в тази
категория и затова, правни действия, касаещи това имущество, не могат да се
отменят с иск по чл. 135 от ЗЗД. Твърдят, че е недоказано увреждане на интереса
на ищеца поради наличието на голям брой допуснати и наложени обезпечения на
евентуалното му вземане от ответника - И.Д.. На първо място е наложен запор на
средствата по банковата сметка на доверителката ми до размера от 9000 лева.
Също така е наложена възбарана върху жилището на И.Д. и запор върху пенсията й.
На следващо място считат, че е недоказано, че с извършеното правно действие ответниците
са увредили интересите на ищеца в настоящото производство Изцяло в негова
тежест е да докаже знанието на страните по договора за дарение, като не
съществува законова презумпция за такова знание. Поради влошеното здравословно
състояние на И.Д. същата е стигнала до решението, че управлението на полученото
обезщетение за неимущстевни вреди следва да се повери на Р.Ш., която след
смъртта на дъщеря и единствена се е грижела и издържала първата ответница.
Сключения договор за дарение официализира един нравствен дълг, като в никакъв
случай, не е извършен със намеренито да бъдат затруднени евентуалните претенции
на ищеца. Моли да се отхвърли изцяло предявения срещу ответниците иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД като неоснователен и недоказан поради посочените по
горе възражения.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От
Договор за поръчка от 21.09.2014 г., сключен между И.Е.Д., като доверител и
адв. П.П.С., като довереник се установява, че доверителят възложил, а
довереникът приел да окаже правна помощ, изразяваща се в извършване на всички
необходими правни и фактически действия за получаване в полза на доверителя на
обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди, повод за което е смъртта
на С.К.Д.- дъщеря на ответницата, починала при ПТП, настъпило на 15.09.2014г. В
чл. 3 от договора, доверителят се съгласил да заплати на довереника
възнаграждение в размер на 33% от размера на присъденото или доброволно платено
общо обезщетение по всички претенции, ведно с присъдените лихви, както и пълния
размер на присъдените в полза на доверителя разноски по производството пред
всички съдебни инстанции. Страните се уговорили в чл. 4, че разноските по
воденето на съдебното дело за присъждането на обезщетението за неимуществени и/
или имуществени вреди в полза на доверителя се поемат изцяло от довереника.
Съгласно чл.5 от договора, дължимата сума ставала изискуема незабавно след
влизане в сила на решението по делото и ще бъде удържана пропорционално от
довереника съобразно постъпващите суми по изпълнителното производство, или при
доброволните плащания на задълженото лице до окончателното й изплащане. С чл. 6 страните се уговорили в случай на
предварително изпълнение, извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко положение
на делото, или допуснато изпълнение на осъдително решение на въззивния съд,
дължимата сума по чл. 3 ставала изискуема незабавно, независимо, че решението
по делото не е влязло в сила, и ще бъде удържана пропорционално от довереника
съобразно изплатените от доверителя суми по повод уреждане на отношенията между
него и ответника по образуваното дело.
Не е спорно между страните, че ищецът е представлявал ответницата по
пълномощие в образуваното досъдебно производство, както и в образуваното въз
основа на него н.о.х.д., по което не е предявен граждански иск от адв. С. в
качеството му на пълномощник на И.Д., а последната е била конституирана само
като частен обвинител.
Въз основа депозирана искова молба
от адв. П.С., като пълномощник на И.Е.Д. против „Застрахователно акционерно
дружество „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, било образувано гр.д. № 979/2015 г. по описа на
СГС, с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/ отм./ и чл. 223 ал.2 от КЗ/ отм./
вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД, което било прекратено с Определение 25843/22.12.2015 г. на осн. чл. 233 от ГПК, поради отказ от
ищцата от предявените искове.
Видно от приложеното към делото писмо изх. № П 00172/23.02.2016 г. ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД превело по банкова сметка *** И.Д., открита в „ УниКредит Булбанк“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 80 000лв. във връзка с подписано споразумение, уреждащо отношенията между застрахователното дружество и Д. по повод на търпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря й С.К.Д., настъпила на 15.09.2014 г. в гр. Пловдив.
По
делото е представен договор за дарение сключен на
16.02.2016 г. между ответниците по делото, по силата на който И.Д. в
качеството на дарител отстъпва безвъзмездно
на Р.Ш. в качеството на надарен всички парични средство по посочената в
Уникредит Булбанк АД парични средства в размер на 49 900 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди изплатено от ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп на ответницата И.Д. по повод смъртта на дъщеря С.К.Д..
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест, при иск по чл. 135 от ЗЗД, при
условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца, който следва да докаже
качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез
която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и
удовлетворението на кредитора-ищец.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр
на парично
или непарично
вземане по
отношение на
ответника. Правото
на кредитора
да иска
обявяването за
недействителни спрямо
него увреждащите
го актове
на длъжника
е предпоставено
от наличието
на действително
вземане - вземане,
което може
да не
е изискуемо
или ликвидно.
Възникването на
това право
не е
обусловено и
от установяване
на вземането
с влязло
в сила
решение. Качеството кредитор следва от облигационното отношение, което го
свързва с длъжника.
От представения договор за поръчка се установява, че ищецът и ответницата
били в облигационни правоотношения, произтичащи от сключен помежду им договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като предметът му включвал извършването
на фактически и правни действия, свързани с осигуряване на застрахователно
обезщетение за причинените на доверителя вреди, произтичащи от застрахователно
събитие - извършено ПТП на 15.09.2014 г., при което настъпила смъртта на
дъщерята на ответницата. Страните били уговорили заплащането на възнаграждение,
съгласно изискванията на чл. 286 ЗЗД, което било в размер на 33% от присъденото
обезщетение и всички деловодни разноски. Договора е сключен с ищеца в
качеството му на адвокат, поради което са приложими специалните правила на
Закона за адвокатурата /ЗА/ относно заплащането на възнаграждение. Съобразно
разпоредбата на ал. 1 от чл. 36 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, а според ал. 4 това възнаграждение може да се уговори в абсолютна
сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. В
конкретния случай е уговорено именно при условията на чл. 36, ал. 4 ЗА, като
размерът му е определен на 33% от сумата и лихвата определена на доверителя от
съда, като обезщетение за нанесените му имуществени и неимуществени вреди ведно
с всички деловодни разноски. Съобразявайки чл. 3 от договора съдът намира, че е
налице сериозно нарушение на еквивалентността на престациите по двустранното
облигационно отношение и поради наличието на посочената уговорка в посочения
чл. 3. Тази клауза нарушава моралната категория добри нрави и еквивалентност
поради обстоятелството, че съгласно уговорката довереникът адв. С. веднъж ще
получи 33% от присъденото обезщетение за извършване на правните и фактически
действия за получаването на сумата за обезвреда и втори път ще получи всички
следващи му се адвокатски възнаграждения - наречени в договора „разноски по
производството“, за извършването на същите тези правни и фактически действия с
цел получаване на същата сума за обезвреда. Налице е явна нееквивалентност на
престациите по договора.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема
предвид второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип
или принципи, които може и да не са законодателно изрично формулирани, но
спазването им е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от
действащото право - принцип на справедливостта, на добросъвестността,
принцип за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят
е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на
обществените отношения като цяло. Нещо повече - съдът е задължен служебно да
следи и контролира спазени ли са добрите нрави, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.
Уговореното адвокатско възнаграждение, изискуемо след постановяването на
окончателния съдебен акт в полза на доверителя, накърнява добрите нрави поради
неравностойност на насрещните задължения по договора. Според съда в случая е
налице неравностойност на насрещните задължения по сключения между страните
договор и присъждането на претендираната сума би довело до несправедливо
обогатяване на ищеца. Страните са уговорили възнаграждение, чиято изискуемост
настъпва при осъществяването на отлагателно условие – получаване на обезщетение
за имуществени/неимуществени вреди от ответницата по повод смъртта на дъщеря й
причинена в резултат на ПТП от 15.09.2014 г. В случая от приетите за установени
фактически положения се налага извода за нееквивалентност на престациите по
договора и така възнаграждението се явява необосновано и несправедливо с оглед
възложените правни и фактически действия. Нарушаването на добрите нрави идва и
от това, че предмет на договора е договаряне на обезщетение, което ответницата
следва да получи от застрахователя за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната дъщеря загинала при ПТП.
Съдът счита, че противоречието на договорката за цената дори само в отделна
част с чл. 36, ал. 4 ЗА води до нищожност на целия договор.
Предвид гореизложеното, с оглед направения извод за нищожност на договора
за поръчка, съдът намира, че ищеца не разполага с действително вземане спрямо
ответницата. При това положение предявеният от ищеца иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД срещу ответниците се явява неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното искане за присъждане
на разноски съдът намира следното: в последното съдебно заседание, ищеца и неговия
проц. представител са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците. Видно от представеният по делото списък за
разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощни към него, за всеки един от ответниците е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лв., което
означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 4 на действащата
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Всяка от ответниците е направила
разноски в размер на 2030 лв. и съобразно изхода на
делото ищеца следва да бъде осъден да им заплати тези разноски.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 9, против И.Е.Д., ЕГН **********,***
и Р.А.Ш. - П., ЕГН **********,***, иск по чл. 135, от ЗЗД, за относително недействително
спрямо ищеца договор за дарение сключен на
16.02.2016 г. с който първата ответница И.Е.Д. е дарила на втората ответница -
племенницата си Р.А.Ш.-П., сумата от 49 900 лева, чрез вътрешнобанков превод в
системата на „Уникредит Булбанк" АД, гр.София, извършен от сметка на
първата по сметка на втората ответница, до размера на сумата от 26 400
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 9 да заплати на И.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2 030 лв. /две хиляда и тридесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 9 да заплати на Р.А.Ш. - П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2 030 лв. /две хиляда и тридесет лева/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на всяка от
страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен
съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :